Песимистите често са недоволни от настоящето и се тревожат за бъдещето, защото са убедени, че нещата могат единствено да се влошават, понеже е всеизвестно, че „злото никога не идва само”. Оптимистите от друга страна виждат хубавата страна на живота и изглежда знаят, че „винаги може да е по-зле”.

Един казва черно, друг – бяло. Как протича живота на песимиста? Той е постоянно нащрек, задавайки си въпроса каква ще е поредната неприятност, която ще му се стовари на главата. И тъй като трудно се доверява на другите и на живота, се затваря в себе си. Има склонност непрекъснато да се обвинява и за най-малката грешка. От своя страна оптимистът приема живота с отворени обятия. Дори когато преминава през труден период, продължава да вярва в доброто и в това, че проблемите ще отшумят и щастието неизбежно ще се върне.

На път към оптимизма. Следователно трябва да внимаваме с негативните мисли, ако желаем да променим нагласата си към света. Да мислим повече за това, което имаме, а не за това, което ни липсва. Да си припомним всички онези неща, които можем да правим и за които другите ни се възхищават. Да се осмелим да правим това, което ни харесва, но което не си позволяваме. Поставяйки си малки цели скоро ще откриете, че малките успехи бързо водят и до по-големи. Погледът ви към живота също ще се промени.

Оптимизмът, както и много други неща, може да се превърне в навик с времето и постоянното му упражняване.

Източник: www.encyclopedie-incomplete.com

бутон за сайт