Като продължение на поста от миналата събота. Max More определя 12 характеристики на динамичния оптимист, които са разделени в две групи – свързани с положително итерпретиране на миналия опит и свързани с положително влияние върху бъдещите резултати. Днес ще видим първите две характеристики, попадащи в първата група – избирателен фокус и въздържане от оплаквания.

Избирателен фокус: Реалността, в която живеем е доста широко понятие и включва толкова много елементи, случки, събития, причини, следствия и перспективи, че е невъзможно да мислим за всички тях едновременно във всеки един момент. Без значение колко рационални сме, винаги трябва да избираме към какво точно да насочим вниманието си. Динамичните оптимисти избират да насочат вниманието си към събития и мисли, които предизвикват в тях радост, удоволствие, кураж и желание за действие. Те гледат същия свят, който гледат и песимистите, но виждат в него различни неща или гледат на едни и същи неща по друг начин. Избирателния фокус не означава отричане на негативни събития, хора, мисли или чувства. Но означава изместване на фокуса от болката, трудностите и разочарованието към радостта и възможностите за действие. Негативната страна на нещата трябва да се признае и да се вземе предвид, но не и да се съсредоточаваш само върху нея. След като веднъж е признал съществуването на някаква трудност, оптимистът я използва като възможност за движение напред и израстване. Когато за един оптимист нещата тръгнат добре, той приема това като знак, че те ще продължат да се развиват добре и той ще може да направи и други положителни промени в живота си. Ако нещата тръгнат добре за някой песимист, той отказва да повярва, че това наистина се случва на него или смята, че нещата няма да продължат така дълго, а скоро ще се влошат отново.

Въздържане от оплаквания: Част от това да не се фокусираш само въху отрицателното, се състои в това да не говориш постоянно и безцелно за него. Колкото повече се оплакваме на другите, толкова по-вероятно е да откриваме все нови и нови причини за оплакване. Най-честата форма на оплакване на песимистите е: „Животът не е честен. Не заслужавам това. Защо все на мен се случва?” Когато се случи нещо лошо, причината може наистина да се състои в несраведливостта на света, но какъв е смисълът да се оплакваме от това. Да, светът понякога е несправедлив. Просто е така. Той не е построен специално за нас. Другите хора не са създадени само за да направят нас щастливи. Когато се оплакваме, че светът не е честен, значи нелогично вярваме, че той трябва да е честен, вместо просто да е такъв, какъвто си е. А светът просто ще продължи да си бъде такъв и колкото и да се оплакваме от факта, това няма да ни направи по-щастливи, нито ще ни отведе донякъде.

Източник: http://www.maxmore.com/optimism.htm

социални мрежи