Идеята за брутно национално щастие възниква през 1972г. в… Бутан. Тогавашния крал Jigme Singye Wangchuck (както и да се чете името му ;) иска да създаде нов индекс за измерване на развитието на държавата, който да отразява не само икономическото й състояние, а и духовните ценности и удовлетвореността на жителите от живота, който водят. Според краля на Бутан едно общество може да бележи напредък и прогрес само ако икономическото и духовно развитие на хората вървят ръка за ръка. Четирите основи на този нов показател са:
-устойчиво развитие
-съхраняване на културните ценности
-опазване на околната среда
-добро управление на държавата.

В начало идеята за Брутно национално щастие среща силно съпротивление, защото според повечето учени човешкото щастие е субективно и е невъзможно да бъде измерено. Постепенно обаче концепцията се развива и започват да се провеждат международни конференции на тази тема. Стартира и първото проучване, което има за цел да измери „Брутното национално щастие” на различните държави. Проучването включва седем категории, които доразвиват и усъвършенстват първоначалната идея:
-икономическо състояние
-околна среда
-физическо здраве
-умствено здраве
-удовлетвореност от работата
-развитие на обществото
-политическа обстановка.

Можеш да участваш в изследването тук: grossnationalhappinesssurvery

Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Gross_National_Happiness

бутон за споделяне