Хората склонни към депресия понякога страдат от невъзможността да се радват дори и на хубави събития. Например ако получат повишение свързано с по-висока заплата, те веднага започват да се притесняват за по-големите отговорности, които ще имат. Човек, който активно спортува и пази диета и получи комплимент за външния си вид, отговаря просто „Имам късмет”.

Оптимистите не търсят одобрение от другите, но го приемат и благодарят за него, вместо да отговорят „О, това е нищо.” Оптимистът се радва както на своя, така и на чуждия успех и осъзнава какво е спечелил благодарение на своите усилия.

Оптимизмът няма нищо общо с желанието да си перфектен. Той е свързан със стремежа към непрекъснато развитие, който е несъвместим с постигането на перфектност. Ако си перфектен или смяташ, че си, това означава, че няма накъде повече да се развиваш. Като си поставят реалистични цели, оптимистите успяват по-често, а това още повече засилва оптимизма им.

PS: За съжаление този текст съм го превеждала отдавна и съм изгубила източника, от който е взет.

споделяне на връзка