Да знаеш и усещаш, че това, което правиш, има значение, е прекрасно. Но чувството е още по-приятно, когато има някой, който забелязва и оценява твоите действия. Когато те не остават някъде там в пространството, като нещо хубаво свършено ей така на добра воля, а някой все пак вижда стойността им. Оценява желанието, ентусиазма, добрите намерения, вложените усилия, старанието, отделеното време. Казва ти “благодаря” и не само, показва ти благодарността си, чрез своите действия. Доверява ти се и когато оправдаеш доверието му и дори надхвърлиш очакванията му, ти се доверява още повече и ти дава възможност ако желаеш да поемеш още по-големи отговорности. Дава ти избор, дава ти шанс за развитие, за растеж, но и възможност да се учиш от грешките си. И знаеш, че всичко това си си го заслужил, защото си го постигнал сам, дължи се само на теб, на това, че вложените усилия са били оценени и възнаградени.

В момента нещата се случват така, че в две различни сфери от живота ми съм в две противоположни крайности в това отношение. На едното място усилията ми се оценяват и възнаграждават и то не еднократно, а постепенно, с надграждане; докато на другото – тотално се пренебрегват (като изключим едно “благодаря”, което така си остана да виси във въздуха) и то от доста време на сам, в следствие на което мотивацията да продължаваш да се занимаваш с нещо, което очевидно не води до нищо, пада до отрицателни стойности.

Замислете се за хората около вас. оценявате ли достатъчно това, което правят за вас? И показвате ли им го? Не само чрез думи, а и чрез действия.

бутони към социални мрежи