Писането за оптимизма и за всякакви други теми в този блог винаги ми е харесвало и едва ли ще спре да ми харесва, но същевременно и някак си съм усещала липсата на съмишленици. Колкото и да четеш други позитивни блогове и дори да имаш контакт с част от авторите им, ти се иска от време на време някой да ти каже “хей, това, което правиш е супер; виж аз пък какво правя, заедно можем да помогнем на още повече хора да се усмихват”. А и в реалния живот средата ми не е изпълнена с кой знае какви оптимисти.

От известно време това се промени и едва сега разбирам, колко важен, колко прекрасен и вдъхновяващ може да бъде досегът с едни удивителни хора. Всеки от тях се занимава с нещо интересно и смислено, живее пълноценно и е открил своя начин да направи света мъничко по-добър. Всеки от нас разкрива на другите своя малък свят, изпълнен с нови, прекрасни и вълнуващи неща, за които не си и подозирал, и които ти връщат вярата в доброто и ти показват, че щом има такива хора, значи още има надежда. Всеки дава това, в което е най-добър, споделя без да очаква нищо в замяна и всички се учат един от друг и от грешките си. Удоволствието да си част от нещо толкова хубаво е наистина несравнимо, вдъхновяващо и изпълващо с енергия не само за общия ви проект, а и за нещата, с които се занимаваш и за собствения ти живот.

И да, знам, че не е сигурно какво ще излезе от цялата тази история, но точно в момента просто искам да си помечтая и да се радвам на това, което ми се случва, без някой постоянно да ми казва, че няма смисъл и няма да стане. Дори и да е така, удивителните неща, които ще науча и хората, с които се запознах, ще са достатъчни и ще знам, че си е заслужавало.

бутони към социални мрежи