Музиката има силата да омагьосва хората. Тя може да накара сърцата им да затанцуват, може да предизвика усмивка или сълзи, може да обединява. Всеки си има любима музика според настроението: слушаме класическа музика, когато търсим спокойствие, бавни и тъжни песни, когато не сме в настроение, по-бързи и ритмични, когато сме весели или се опитваме да се събудим рано сутрин. Една мелодия може да носи в себе си и много спомени като танц с любим човек, например.

Още от древността хората са осъзнавали силата на музиката, търсили са я и са я създавали, за което свидетелстват многобройни стари музикални инструменти или рисунки на музиканти, намерени от археолозите. Всички знаят легендата за Орфей, който с музиката, извираща от арфата му, омагьосвал и дивите животни. Не случайно съществува и поговорката „Който пее, зло не мисли“.

Има мелодии, които остават в сърцата ни завинаги, често поради необикновените обстоятелства, при които сме ги чули. Аз съм запазила в себе си четири такива спомена.

Песента „Руфинка болна легнала“, изпята в едно притихнало в нощта родопско селце. Никога не бих могла да забравя силата и трептенето на гласа и думите, който сякаш излизаха от самата душа и сърце на мъжа, който пееше.

Маршът „Радецки“, изсвирен от Виенската филхармония в градините на Шонбрун. Беше по време на безплатния им летен концерт и… валеше дъжд, но беше незабравимо преживяване да слушаш на живо мелодиите, които всяка година на първи януари си гледал по телевизията.

Орфееви скали, близо до кулата Снежанка край Пампорово. Пред теб се разкрива невероятна гледка към Смолянските езера и Родопите, а някъде долу в ниското откриват някакъв фестивал със звук на гайди, последвани от българския химн. Музиката отеква в цялата планина, усилва се от ехото и кара дъхът ти да спре.

И последният спомен е съвсем отскоро, от Прага. Група туристи от Ирландия, явно участници в някакъв хор, наредили се за снимка в двора на Пражкия замък. И така, както са се наредили за снимка, диригентката им дава тон и всички запяват. Постепенно около тях започват да се събират хора, привлечени от магията на музиката. Този универсален език, който всички разбират, независимо от раса, религия, народност. Един съвършен и малко нереален миг – мястото, мелодията, самият факт, че си там, заедно с тези хора, които не познаваш и вероятно никога повече няма да срещнеш. Всички обединени в едно от музиката. Песента свършва. Кратки аплодисменти. И всеки продължава в своята посока, сякаш нищо не се е случило. Но в сърцата на всеки е останал един незабравим спомен.

сподели ме