И не само усмивка, а и цяла книга – “Пътят на издигането”, която дори успях да прочета през изминалите почивни дни. Честно казано не си падам много точно по такива книги, но пък част от идеите толкова съвпадаха с един роман, който бях чела преди няколко месеца и ми беше интересно да ги сравня и да потърся приликите и разликите.

Най-ценно обаче си остава личното посвещение на първата страничка и личната среща с организаторите на сайта usmivka.org – най-накрая след толкова разменени мейли по различни поводи. Прекрасно е да срещнеш едни толкова позитивни млади хора, така усмихнати, изпълнени с толкова много енергия и идеи, отворени за предложения и винаги готови да помогнат. След подобна среща, човек остава зареден с много положителни емоции за доста дълго време.

Не знам защо, но след срещата докато се прибирах към нас и чаках на един светофар, един напълно непознат господин със съпругата си ми пожелаха приятна вечер. И наистина беше приятна – дори преживях първата в живота си среща на съседите във входа на блока, където живея – 2 часа – и то без ни най-малко да ми се развали доброто настроение :)

Освен това получих и най-милият мейл от читателка на блога, който някога съм получавала и то отново във връзка с есето “Усмивка на непознат” :)

Накратко – подарявай усмивки и ще ти подаряват и на теб :)

споделяне в социални мрежи