Миналата седмица съвсем случайно попаднах на текстове от блога си, публикувани на други места. Не съм търсила специално, просто проверявах дали цитати, които съм ползвала, са взети от интернет или не. Сигурна съм, че ако потърся, ще открия доста повече.

Не е много приятно. Никъде нямаше сложен линк, само на едно от местата най-отдолу пишеше “нет”. В единия сайт бяха копирани цели четири материала наведнъж; друг пък явно беше ориентиран към оказване на психологическа помощ на хора, страдащи от депресия или разни фобии. Мислех си да им пиша, като копират поне линк да слагат, но… оказа се, че няма как. Общото между всички места беше, че са форуми или платформи и за да се свържеш с човека, копирал текстовете, трябва да се регистрираш в съответните сайтове. Потърсих мейл на администратор или нещо подобно – на нито един от сайтовете не намерих.

За разлика от всички примери и истории, които съм разказвала за това как човек трябва да прави всичко възможно, за да поправи нещата, които смята за грешни, този път не направих нищо. Има случаи в които наистина не си заслужава човек да си губи времето и нервите, и според мен този случай е такъв. А има и още нещо, за което се замислих по-късно…

Колкото и материали да копира някой, никога няма да има удоволствието от писането, което изпитвам аз. Никога няма да има усещането, че създава нещо ново и лично свое, което може би ще помогне на някой друг да се усмихне. Никога няма да се запознае с прекрасните хора, с които ме срещна този блог и да изживее толкова хубави моменти с тях. Никога няма да участва в телевизионно предаване или да напише книга, или да участва в един толкова вдъхновяващ проект. И никога няма да му се случат всички хубави неща, които все още ми предстоят, благодарение на този блог.

Затова ако случайно ви се случи нещо подобно, не се ядосвайте много. Помислете си за всички онези неща, които имате и които не могат да ви бъдат отнети. Защото могат да ви вземат един текст или някоя снимка, но не и същността на човека, който стои зад тях.

И не забравяйте – “плагиатството е най-висшата форма на ласкателство”.

споделяне на връзка