Първо – за една игра – “Усмихни се на непознат”, организирана от “Усмивка – щастието като път”. Идеята е колкото лесна, толкова и трудна – да се усмихнеш на непознат и да разкажеш какво се е случило. И най-хубавото е, че при всички положения печелиш награда – най-малкото непознатия сигурно също ще ти се усмихне. Освен това никъде не е казано, че трябва да е само един непознат – може пък да ти хареса и да почнеш редовно да се усмихваш на непознати. А може пък играта да стане толкова популярна, че двама непознати, решили да я играят, да се усмихнат един на друг без дори да подозират, че другия също участва в играта. Всъщност това е едно от нещата, които ми допадна – че никъде не се говори за конкурс, а именно за игра. А играта е винаги нещо весело и забавно, връща ни към детството, когато бяхме деца и правехме точно това – раздавахме усмивките си на всички – познати и непознати.

Няма как да премина плавно във втората част на постинга – затова карам направо. Една приятелка днес ме накара да се замисля колко бързо стават промените в живота ни всъщност. Може да минават часове, дни, дори месеци, които ни се струват скучни и еднообразни и сякаш нищо не се случва, но като вземе да се случи нещо, става ей така – за минута, за секунди даже. И наистина необходима е по-малко от минута, за да се запознаеш с някой. Някой, който после може да се превърне в най-добрият ти приятел или любовта на живота ти. По-малко от минута е нужна, за да се усмихнеш, да целунеш някого, да нараниш, да кажеш думи, за които ще съжаляваш, да изгубиш някого завинаги или да го срещнеш. Дори и най-важните решения в живота си можем да обмисляме с дни, но самото решение дори можем да кажем точно в коя минута сме го взели. И тогава представяш ли си колко дълъг период е всъщност две седмици?! Ще кажеш – какво са две седмици, всичко ще си е все същото като днес. Само, че две седмици всъщност са толкова много време, за което могат да се променят толкова много неща!

социални мрежи