Като сервитьора в ресторанта, който си пееше и танцуваше на пуснатата музика без да го интересува дали някой го гледа и какво ще си помисли. Просто изглеждаше щастлив и в добро настроение ей така без причина.

Като момичето, облечено в бяло палто и бял панталон; усмихваше се и изглеждаше като ангел сред всички черни и сиви якета и намръщени физиономии на хората наоколо.

Като мъжът, който пътуваше на съседната седалка в автобуса. Доста възрастен, малко бедно облечен, не беше българин, говореше с лек акцент; поне един час говори с жена си по телефона; наричаше я скъпа и по всяка негова дума личеше колко я обича, колко му липсва и как наистина няма търпение да се прибере при нея.

Като момчето, което пътуваше заедно с малкото си братче; връщаха се от някакво спортно състезание. Изглеждаше наистина загрижено за него и през всичките 6 часа път постоянно го питаше дали всичко е наред.

Още има такива хора и докато продължава да ги има светът ще е прекрасен и всеки ден ще получаваме поне по една усмивка.

сподели бутон