Като сервитьора в ресторанта, който си пееше и танцуваше на пуснатата музика без да го интересува дали някой го гледа и какво ще си помисли. Просто изглеждаше щастлив и в добро настроение ей така без причина.

Като момичето, облечено в бяло палто и бял панталон; усмихваше се и изглеждаше като ангел сред всички черни и сиви якета и намръщени физиономии на хората наоколо.

Като мъжът, който пътуваше на съседната седалка в автобуса. Доста възрастен, малко бедно облечен, не беше българин, говореше с лек акцент; поне един час говори с жена си по телефона; наричаше я скъпа и по всяка негова дума личеше колко я обича, колко му липсва и как наистина няма търпение да се прибере при нея.

Като момчето, което пътуваше заедно с малкото си братче; връщаха се от някакво спортно състезание. Изглеждаше наистина загрижено за него и през всичките 6 часа път постоянно го питаше дали всичко е наред.

Още има такива хора и докато продължава да ги има светът ще е прекрасен и всеки ден ще получаваме поне по една усмивка.

сподели бутон

Още по темата:

1. „Защото младите хора са решението, а не проблемът!“
   Днес най-накрая бяха публикувани победителите в творческия конкурс на младежката организация към ООН. Искрени поздравления за авторите! Трите най-добри творби можеш да прочетеш тук: http://bgyouthdelegate.org/....
2. Поговорките: бързата работа – срам за майстора
   Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?...
3. Забравено цвете…
   Днес е прекрасен ден... дори и само защото в както винаги претъпкания автобус за разлика от всеки друг път се носеше аромат на люляк от...
4. Слънце
   Но най-много от всичко, слънцето обича да се оглежда в очите на хората. То е още дете и не разбира защо хората носят черни слънчеви...