Може би някои хора ще кажат, че в днешно време народни будители няма и ще попитат за какво ни е въобще този празник, нали си имаме 24-ти май. Но и днес будители има. Може би не чак „народни“ и може би имената им не са известни на всеки, а само на малък брой хора. Но освен чрез революции, важните промени се осъществяват и чрез еволюция. Чрез безброй малки и незабележими стъпки, които постепенно променят всичко. И днес тук в България със сигурност има стотици и дори хиляди будители, които правят своите малки стъпки всеки ден, помагайки на хората около себе си също да се събудят и да вървят напред.

Има учители, за които „учител“ не е професия, а призвание. Има хора на изкуството, за които творчеството е единственият смисъл на живота им. Има мъже и жени, посветили се изцяло на идеята да помагат на другите, всеки, чрез това, което умее най-добре. Сигурно ще попитате къде са тези хора и защо не ги виждате… просто се огледайте наоколо. Със сигурност ги има дори и около вас.

И за да не говоря само на теория празни приказки, ето историите на някои от тези хора – днешните будители в нашата страна:
Издателство „Точица“ – защото ученето трябва да е и забавно. (прочети повече)
„Надежда за малките“ – за да има надежда за всяко дете да намери своето семейство (прочети повече)
Как обединени заедно хората могат да намерят решение и да постигнат успех в търсенето на едно съществуващо вече лекарство (прочети повече)
„Подарете книга“ на тези, които нямат възможност да си купят (прочети повече)
Как красотата дарява усмивки на болни деца (прочети повече)
Хипотерапия – или как конната езда може да лекува (прочети повече)

Сигурна съм, че има още много подобни примери за съвременни будители.

Може би ще попитате какви будители са те и защо да ги наричаме така. Защото техните истории вдъхновяват. Показват, че мечтите могат да се сбъднат, колкото и да е трудно това. Не ти трябват чудеса, а здрава работа и куража да рискуваш. Нужно е само да се осмелиш да опиташ, да се събудиш от апатията и безразличието и да си кажеш „Аз мога“. И наистина да го направиш.

24.10.11 България спечели златните медали в отборния шампионат на провелия се в Полигирос, Гърция Балкански Шампионат по тенис за мъже и жени. (пълна статия)
24.10.11 Многопрофилната болница в Търговище беше удостоена с приз „Най-успешно развиващата се областна болница“. (пълна статия)

25.10.11 В 34 училища и професионални гимназии в Русе бяха поставени кошчета за събиране на използвани стари батерии. (пълна статия)
25.10.11 Викторина „ Аз познавам Добрич” се проведе в Регионална библиотека „Дора Габе” в града . (пълна статия)
25.10.11 В Дондуковата градина в Пловдив бяха засадени рози, като част от инициативите по повод Европейския ден на донорството. (пълна статия)
25.10.11 80 фотографии на най-забележителните български църкви и скални манастири бяха подредени в изложба на открито на централния площад в Димитровград. (пълна статия)
[Прочети още...]

Всеки намира свой собствен начин да бъде щастлив. И все пак може би има нещо общо между всички. Тайната на щастието: удоволствие, ангажираност; значимост.

1) Удоволствие: вероятно най-лесната от трите съставки. Всички имаме усещания и изпитваме удоволствие от хубава картина, музика, аромат, вкус и т.н. Когато изпитваме физическо удоволствие, ние сме щастливи. Това щастие си има граници, но все пак си остава щастие и е поне част от рецептата.

2) Ангажираност: най-сложният от трите елемента. Всички имаме силни страни и неща, които ни е приятно да правим и ни се отдават. Когато се занимаваме с нещо, което ни харесва и виждаме прекрасните резултати от това, просто не усещаме как времето лети; увличаме се, забравяме за всичко около нас и се чувстваме истински щастливи.

3) Значимост: когато правим нещо, което ни радва, ние сме щастливи, но изпитваме още по-силно щастие, когато правим нещо, което радва останалите. За да бъде животът ни смислен, трябва да помагаме на другите, за да бъдат и самите те по-добри, по-щастливи. правейки това, ние се чувстваме част от нещо, което е по-голямо от самите нас.

Истинското щастие не е в пълната липса на болка и тъга, а в наличието на трите елемента – удоволствие, ангажираност, значимост.

Източник: www.ottimismo.info

Не чакай!
За да кажеш на някого, че го обичаш. За да прегърнеш някого. За да целунеш някого.

Не чакай!
За да кажеш „извинявай“. За да кажеш „прости ми“. За да кажеш „липсваш ми“.

Не чакай!
Да дойде по-добър ден. Да има по-благоприятни обстоятелства. Да улучиш по-подходящ момент.

Не чакай!
За да направиш това, което винаги си искал. За да послушаш онова, което сърцето отдавна ти нашепва. За да последваш мечтите си.

Постоянно го забравяме, но животът е толкова крехък. Не знаеш какво ще се случи утре. Кога ще стане прекалено късно. Понякога се случва нещо, което ни напомня тази истина. Но после забравяме пак.

Не забравяй. И не чакай. Действай сега!

Сутрин слънцето бавно и внимателно се измъква иззад хоризонта и докосва върха на планината. Събудена от топлия му гъдел, снежната й покривка заблестява в розово. Слънцето бавно се спуска по склона, тихо на пръсти навлиза в спящия град. Превзема плавно тротоарите и бързо пробягва през кръстовищата. Състезава се с потоците забързани автомобили. Изкачва се като палаво дете по клоните на дърветата и стоплят малките птици в гнездата им. Възвръща цвета на листата и те заблестяват в жълто, оранжево, червено. Катери се леко по напуканите фасади на сградите, промъква се през прозорците и наднича тайно иззад пердетата. Целува ресниците на спящите деца и ги събужда за училище. После полита нагоре към небето, където остава цял ден, оцветявайки го в най-синьото синьо и усмихвайки се на света.

17.10.11 261-метров тиквеник беше приготвен в Разлог. (пълна статия)
17.10.11 Фондация „Подари усмивка“ организира в Димитровград благотворителна акция за събиране на дрехи, обувки и хранителни продукти по повод международния ден за изкореняване на бедността. (пълна статия)
17.10.11 Над 250 участници показаха взеха участие в турнира „Танцов свят” . (пълна статия)
17.10.11 Започва традиционната есенна кръводарителска кампания „Капка по капка живот“, (пълна статия)

18.10.11 Велико Търново е домакин на Второто биенале на църковните изкуства. (пълна статия)
18.10.11 Ракетомоделисти от Кюстендилската школа взеха участие в Балкански преглед за експериментална ракетна техника „HARS-2011″ в Гарешница, Хърватия. (пълна статия)

20.10.11 Във Френската и Природо-математическата гимназии в Бургас беше изградена нова спортна площадка. (пълна статия)
20.10.11 В Хасково беше официално открит реконструираният парк „Ямача“. (пълна статия)

21.10.11 50 фиданки с лечебния храст „зърнастец“ бяха засадени крей р.Лева от ученици от Природо-математическата гимназия във Враца. (пълна статия)
21.10.11 В двора на Регионална здравна инспекция в Стара Загора беше открита „Алея на донорството“. (пълна статия)

22.10.11 Група от 24 русенци ще участва в седмицата на балканския фолклор в Анкара. (пълна статия)

23.10.11 В Кюстендил бяха връчени стипендиите „Млад талант“ на сдружението „Лейдис клуб“. (пълна статия)

Субективно благосъстояние – оценката, която всеки един дава на своя живот, степента на удовлетвореност от личното и професионално развитие. Високото ниво на субективно благосъстояние оказва директно влияние върху здравето и продължителността на живота, увеличавайки я с цели 14%. Това твърди професор Ед Дийнер в най-обширното изследване на подобна тематика, основаващо се на резултатите от 160 проведени проучвания.

Дийнер, който от десетилетия изучава щастието и неговите ефекти, твърди, че това положително влияние върху здравето се дължи основно на четири фактора – удовлетворение от живота, липса на отрицателни емоции, оптимизъм и наличие на положителни емоции. Последните обаче, трябва да са умерени, защото ако са прекомерни и внезапни, могат да имат отрицателен ефект, колкото и парадоксално да звучи това.

Малко чувство за хумор винаги е от полза и увеличава продължителността на живота, както показва и изследване в Норвегия, което проследява 53500 души в продължение на 7 години. Друго изследване на Дийнер върху 4989 души, следени още от младостта им в продължение на 40 години, доказва, че хората, които още от малки са песимисти, имат повече здравословни проблеми, когато остареят и продължителността на живота им е по-ниска. Оказва се, че рискът за здравето е по-голям, когато сте нещастни, отколкото ако страдате от наднормено тегло, примерно.

Връзката между ниското субективно благосъстояние и повишения риск от заболявания е доказана и от други изследвания. Примерно песимизмът, водещ до дълбоки депресивни състояния, повишава риска от сърдечно съдови болести с 2,69% Позитивните чувства, като радост, надежда, желание за действие, удовлетворение от личния живот, оптимизъм за бъдещето и чувство за хумор, имат положителен ефект, както за предотвратяване, така и за справяне с болестите.

Според Клаудио Меначи позитивният подход помага без съмнение да се повиши качеството и продължителността на живота. Според изследване на холандският университет Leiden възрастни хора, които имат оптимистичен обяснителен подход изживяват старостта си по-добре, въпреки намаляващите социални контакти.

Източник: www.corriere.it

Доста често използваме тази поговорка в отрицателен смисъл, когато на някого му се е случило нещо неприятно и се опитваме да му кажем, че вината е негова и сам си е търсил белята. Ако си стоиш тихо и кротичко, вероятно наистина се случват по-малки неща. Така е било в миналото – преди 300-400 години например, но и само преди 30-40 също и вероятно и то тогава е останала тази поговорка. Не правиш нищо и никой не те забелязва, и затова и никой не се занимава с теб. Всъщност и днес тази поговорка, като се замисля си е доста актуална. В много фирми например е по-добре тихичко да си стоиш и да си вършиш работата, вместо да се престараваш особено; поне от гледна точка на това да запазиш работата си там.

А колко хубаво щеше да бъде ако тази поговорка имаше повече положително значение. Защото чудесата не се случват ако просто си седим мирно и чакаме да стане нещо. Не може да не правиш нищо и да искаш да постигнеш успех или да бъдеш щастлив. Трябва да действаш! Не да стоиш мирно, а да вложиш цялата си енергия. Не да седиш, а да не се спираш изобщо. Не да бъдеш тих и мирен, а да поставяш под въпрос всичко и да откриваш как то може да бъде променено към по-добро. Да, може междувременно да ти се случат някои не особено приятни „чудесийки“, но със сигурност голямото чудо, към което се стремиш накрая ще си заслужава.

Затова, моля, не стойте мирно – светът се нуждае от повече чудеса!

Замислих се тези дни за изминалото лято… За многото хубави неща, които ми се случиха и за прекрасните места, които посетих, за които съм разказвала тук. Но също и за многото промени, които настъпиха през това лято, а те бяха наистина важни и доста сериозни. Замислих се и за нещата, които направих и постигнах през него. За това, че се опитах да помогна на някои хора, понякога съвсем непознати, с различни свои действия и че това всъщност е по-важно от всичко останало. Замислих се и за това, че понякога човек си мечтае да има по-голяма отговорност, а когато я получи е малко плашещо. Да успееш да се справиш и да отговориш на даденото ти доверие. Но когато всичко приключи успешно, сигурна съм, че усещането е прекрасно и удовлетворението е голямо.

А причината да се замисля за тези неща е конкурсът на Усмивка – „Какво направи миналото лято?“ Помислете си и вие какво ви донесоха отминалите топли и слънчеви месеци, сигурна съм, че има какво да разкажете, а и ще се радвам на малко конкуренция в конкурса, защото и аз смятам да участвам ;)

PS: Малко кратко, но само временно през следващите две седмици ще е така :)

Днес е международният Blog Action Day – ден, в който всички блогове по света пишат на една и съща тема. През миналите две години темите бяха Вода и Климатични промени, а тази година поради съвпадението на датата със Световния ден на Храната, логично темата е „храна“.

Както и предната година, вместо да говоря някакви отвлечени неща, предпочитам да дам някои идеи, които могат лесно и без особено усилия да се приложат на практика:

- Идеалният вариант е сами да си отглеждаме някои зеленчуци и плодове, но тъй като в днешно време не са много хората, които имат такава възможност, можем поне да се ориентираме към местното производство. Винаги, когато имаме възможност, да избираме местни продукти. Те обикновено са по-пресни, не са пътували дълго време от другия край на света. Така не само насърчаваме производителите в региона, в който живеем, но и се грижим за околната среда, намалявайки вредните емисии на транспорта, нужен за превоз на продуктите.

- Яжте плодове и зеленчуци, характерни за сезона. Отглежданите в оранжерии, просто нямат същия вкус, а и природата си знае работата и кое е най-полезно за нас в съответното време от годината.

- Освен цветята на балкона през лятото, можем да си сложим и някоя друга саксия с различни подправки. Винаги са по-вкусни и ароматни, когато са прясно откъснати.

- Да купуваме и приготвяме само толкова храна, колкото можем да изядем. Не е нужно да пълните хладилника и след седмица да изхвърлите половината неща, защото са се развалили. Първо, харчите излишно пари, и второ – толкова много хора не могат да си позволят нормално ядене, а други да изхвърлят храна – не е правилно така.

- Избягвайте полуфабрикатите. Няма нужда да обяснявам колко са вредни, в интернет има достатъчно информация. В на краищата няма нищо по-хубаво от домашно приготвено ястие или сладкиш. Не се страхувайте да експериментирате в кухнята, но и не забравяйте традиционните български ястия.

- Не сядайте на масата сам; храната е винаги по-вкусна, когато е споделена със семейството или с приятели. Оценявайте храната и се наслаждавайте на всяка хапка от нея.