“Работи за промяна”


changerДнес също е прекрасен ден. Заради множество малки хубави случки, без конкретна причина. Затова реших вместо за тях да разкажа повече за миналата неделя и по-точно за една не толкова известна инициатива, наречена “Be a changer” (или “Работи за промяна”, както е преведено на български). Става въпрос за доста обсъжданата напоследък тема за промяна на климата и за малките неща, които всеки един от нас може да направи.

Но сега няма да говоря за тях, а за това, че в неделя в София беше заснет рекламен клип на кампанията. И тъй като имах възможност да участвам в него, мога да кажа, че беше изключително забавно. Въпреки че освен мен дойде само още една победителка, двайсетте деца скачаха, бягаха и викаха като за още толкова. Гледката на група четвъртокласници подхвърлящи във въздуха огромен балон, представляващ земното кълбо със сигурност развесели доста хора, които случайно минаваха покрай “Александър Невски” през този ден. Бягане през площада, по диагонал, наляво, надясно, на зиг-заг, или направо срещу камерата; повтаряне на едно изречение 5-6 пъти без прекъсване, докато накрая никой не може да сдържи смеха си. Но най-трудно се оказа да хванем централно странично хвърлена топка като се правим, че не знаем от къде идва (мисля, че това се получи от десетия или единайстия път, но за всичко беше виновен вятърът ;) ).

Към това мога да добавя и малко по-лични неща. Като например, че с другото момиче намерихме общи познати (и държа да отбележа, че аз съм от Шумен, а тя от Чепеларе… да, светът е малък). Както и че операторите бяха германци, благодарение на което си припомних така известната немска дума “genau” – един от малкото ми езикови спомени от петте месеца във Виена.

Както казах – беше прекрасен ден. Сигурно има много подобни инициативи, за които за съжаление рядко разбираме. Затова ако имаш подобна история, ще се радвам да я споделиш :)





Денят не се познава от сутринта!


ОптимистичноДнес е прекрасен ден… въпреки сутринта. Понякога има дни, които просто не започват добре. На тръгване за работа си забравих телефона в нас. Още с излизането си разбрах, че значително съм надценила температурите на вън и слънцето не топли особено поради студения и на моменти силен вятър. Установих, че ако изляза малко по-рано от нас няма да хвана по-ранен автобус, апросто ще чакам повече на спирката. И накрая mp3 player-a ми изгасна още на 10-тата минута, въпреки че когато излязох показваше почти пълна батерия.

И след всички тези неща остава само да се усмихнеш и да си кажеш, че денят не се познава от сутринта и ти предстоят много хубави неща. И ако наистина повярваш в това може и да останеш приятно изненадан. При мен се получи. Беше един от най-хубавите дни на работа. Всъщност за пръви път откакто започнах преди три седмици имах чувството, че всичко е под контрол и мога да се справя без да изпадам в паника всеки път, когато някой се приближи с нова задачка за мен. А и един добър колега, който тъкмо се върна от командировка ни подари малък тестер на невероятен парфюм, който му бяха дали, и в който вече съм влюбена (в парфюма, не в колегата ;) )
Понякога малките неща могат да направят денят ти усмихнат. Въпреки начина, по който е започнал.





Хубавите новини 19-25.01.2009


Както бях писала по-рано, преди известно време търсих дали има сайт, който да публикува само хубави новини. Най-близкото до тази идея, което успях да намеря беше една рубрика в www.actualno.com. Затова сега ти представям част от хубавите неща, които са се случили през изминалата седмица. Засега само от там, а в бъдеще се надявам, че ще успявам да събера повече добри новини от повече места. Идеята е това да стане една поредица, която да публикувам в края на всяка седмица, а защо не и по-често.

23.01 Българската състезателка по бадминтон Петя Неделчева стартира с победа и на двойки на международния турнир в Стокхолм (Швеция). Успех постигна и смесената ни двойка Стилиян Макарски и Диана Димова, които се класираха за четвъртфиналите, след като втория кръг победиха поставените под номер 1 в основната схема. (цялата статия)
22.01 Стартира Национална кампания за подкрепа на кандидатурата на Белоградчишките скали за едно от седемте природни чудеса на света. Можете да гласувате тук. (цялата статия)
21.01Българският филм “Омлет”, част от омнибус филма “15″ на режисьорката Надежда Косева, сценариста Георги Господинов и продуцентката Мартичка Божилова спечели наградата на журито на тазгодишното издание на кинофестивала Сънданс. (цялата статия)





Що е то оптимизъм?


В един оптимистичен блог е добра идея да видим какво е оптимизъм.
Оптимизъм произлиза от латинското „optimus” – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с “ops”, което означава „сила, ресурси” или „ob” – “пред” и наставката “tumos” – “най-”. Според други произлиза от „optio” – избор.
Думата “оптимизъм” е използвана за първи път от Либниц (в Théodicée, 1710) със значение на „най-голямото добро”. Идеята на Либниц е, че живеем в „най-добрия възможен свят”, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира “Candide”. Думата „оптимист” е използвана за първи път през 1766, а “оптимистично” – през 1848 г.

Ето и няколко определения:
Оптимизъм: (1) склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат; (2) вяра, че в крайна сметка доброто в света е повече от злото; (3) вяра, че доброто преобладава в реалността; (4) вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен.
Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.
И накрая от Българския тълковен речник:
(1) Философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро;
(2) Наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро.





Слънчево зимно утро!


Днес ще бъде един прекрасен ден, защото… се събудих с усмивка. А се събудих с усмивка, защото когато отворих очи първото нещо, което видях беше слънцето, греещо през прозореца. Най-прекрасното събуждане! Особено като се има предвид, че през последните три дни навън беше още тъмно, когато ставах за работа. Може би затова оценявам по-добре колко е ценно да се събудиш в едно усмихнато утро. Колко малко е необходимо на човек да започне деня си с усмивка.

И като продължение мога да кажа, че денят наистина беше прекрасен. Още в момента, в който излязох от нас, бях сигурна, че ще е така. Невероятно свеж въздух и толкова топъл, почти като през пролетта, въпреки, че още е януари. Не ми се налагаше да чакам по спирките, видях много усмихнати хора, прекрасни цветя в едно малко магазинче и дори шефът ми на работата, която започнах само преди три седмици ми каза, че е чул много добри отзиви за мен.

А ти? Какво ти помага и твоят ден да започне с усмивка?





За случайните срещи…


Днес е прекрасен ден защото… си изпуснах автобуса. Не ми се случва за първи път, няма и да е за последен. Разбира се в това няма нищо прекрасно, но докато леко поизнервена чаках на спирката следващия автобус, разпознах в една от чакащите колежка от университета, с която бяхме изгубили контакт и която не бях виждала от поне три години. Винаги е интересно да се срещнеш с някой, когото почти си забравил, да разбереш какво се случва с него, да откриеш колко много се е променил. Така че не винаги да си изпуснеш автобуса е най-трагичното нещо на света, дори и да трябва да чакаш петнайсет минути за следващия. А и по принцип обожавам неочакваните случайни срещи. Особено в голям град като София. Показват ти, че светът наистина е малък. И че в него наистина е останало нещо човешко. Хубаво е, когато в безличната тълпа от хора, с които се разминаваш всеки ден по улиците, срещнеш едно познато лице. И една приятелска усмивка.

А ти? Чия усмивка те зарадва днес?





Усмивка за добро утро!


Днес е прекрасен ден, защото… бях първа смяна на работа и по принцип обичам да ставам в седем сутринта. Шегувам се. И аз понякога искам да ставам в девет и да съм на работа от единайсет. Но и в първата смяна има нещо хубаво. И ли по-точно някой – един усмихнат човек. Една жена, която раздава от безплатните вестници в подлеза на окръжна болница. Всяка сутрин към 8 и половина е там. И всяка сутрин  е усмихната. Винаги поздравява с “Добро утро!”, “Приятен ден!” или “Успешна седмица!” Винаги е толкова енергична, приветлива и някак си те изпълва с енергия и увереност, че наистина ти предстои един прекрасен ден.

Затова винаги си вземам вестник от нея, дори и после да не го чета. И винаги и отговарям с “Добро утро!”. И с усмивка!

А ти? Кой ти помага да се усмихваш сутрин?





Днес е прекрасен ден… да пиша за първи път ;)


И така… първият блог пост :) Предполагам, че следва кратко представяне. Малко за причините да започна да пиша тук.

Първо, намирам за интересно и забавно да се опитвам съвсем целенасочено да откривам хубавите и различни неща в сивотата и еднообразието, които ни заобикалят. Най-малкото ме кара да забавя крачка, дори и да закъснявам за работа ;) А след известно време започваш да забелязваш прекрасни неща, на които преди не си обръщал и грам внимание. И смятам, че е хубаво тези неща да се споделят – може би и ти ще започнеш да ги забелязва и да им се усмихваш.

И второ, от известно време насам изпитвам огромно желание да НЕ гледам и да НЕ чета абсолютно никакви новини. Предполагам, че на всеки се е случвало понякога да се чуди защо новините винаги започват с “Добър вечер!” и завършват с “Лека вечер!”, като се има предвид за какво говорят обикновено между тези две изречения. Потърсих сайт, в който да представят само добри новини – не на мерих такъв. И ми се прииска да направя нещо по въпроса. И тъй като нямам нито знанията, нито уменията за създаването на информационен сайт, реших да започна с нещо по-малко.

И така, ето един блог за хубавите неща в живота – тези, които ни помагат да се усмихнем. Всеки ден. Не, не става въпрос за това да спечелиш от тотото, да се ожениш или да имаш дете (въпреки че какво по-хубаво от това). Става въпрос, за дребните неща, които ни помагат да се усмихнем – онези, които ни се случват всеки ден, но които често не забелязваме в бързината. Цвете. Падащи снежинки. Или капки дъжд. Едно “Здравей!” Дълго чакано обаждане. Неочаквана среща с приятел. Непознатият, който задържа вратата на асансьора за теб, или спира, за да пресечеш улицата. Или ти благодари с усмивка за това, че си сторил същото за него. Или просто, защото днес е един слънчев ден (да, виждам мъглата навън, която вече втора седмица не се разсейва, но и над най-тъмните облаци и през най-гъстата мъгла грее слънце :)

Мога да продължавам още дълго с изброяването. Но всъщност искам да знам… Какво помогна на ТЕБ да се усмихнеш днес?