Що е то оптимизъм?


В един оптимистичен блог е добра идея да видим какво е оптимизъм.
Оптимизъм произлиза от латинското „optimus” – най-добър, превъзходна степен на „bonus” – добър. Вероятно е свързано с “ops”, което означава „сила, ресурси” или „ob” – “пред” и наставката “tumos” – “най-”. Според други произлиза от „optio” – избор.
Думата “оптимизъм” е използвана за първи път от Либниц (в Théodicée, 1710) със значение на „най-голямото добро”. Идеята на Либниц е, че живеем в „най-добрия възможен свят”, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира “Candide”. Думата „оптимист” е използвана за първи път през 1766, а “оптимистично” – през 1848 г.

Ето и няколко определения:
Оптимизъм: (1) склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат; (2) вяра, че в крайна сметка доброто в света е повече от злото; (3) вяра, че доброто преобладава в реалността; (4) вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен.
Оптимизъм: склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.
И накрая от Българския тълковен речник:
(1) Философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро;
(2) Наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро.





Слънчево зимно утро!


Днес ще бъде един прекрасен ден, защото… се събудих с усмивка. А се събудих с усмивка, защото когато отворих очи първото нещо, което видях беше слънцето, греещо през прозореца. Най-прекрасното събуждане! Особено като се има предвид, че през последните три дни навън беше още тъмно, когато ставах за работа. Може би затова оценявам по-добре колко е ценно да се събудиш в едно усмихнато утро. Колко малко е необходимо на човек да започне деня си с усмивка.

И като продължение мога да кажа, че денят наистина беше прекрасен. Още в момента, в който излязох от нас, бях сигурна, че ще е така. Невероятно свеж въздух и толкова топъл, почти като през пролетта, въпреки, че още е януари. Не ми се налагаше да чакам по спирките, видях много усмихнати хора, прекрасни цветя в едно малко магазинче и дори шефът ми на работата, която започнах само преди три седмици ми каза, че е чул много добри отзиви за мен.

А ти? Какво ти помага и твоят ден да започне с усмивка?





За случайните срещи…


Днес е прекрасен ден защото… си изпуснах автобуса. Не ми се случва за първи път, няма и да е за последен. Разбира се в това няма нищо прекрасно, но докато леко поизнервена чаках на спирката следващия автобус, разпознах в една от чакащите колежка от университета, с която бяхме изгубили контакт и която не бях виждала от поне три години. Винаги е интересно да се срещнеш с някой, когото почти си забравил, да разбереш какво се случва с него, да откриеш колко много се е променил. Така че не винаги да си изпуснеш автобуса е най-трагичното нещо на света, дори и да трябва да чакаш петнайсет минути за следващия. А и по принцип обожавам неочакваните случайни срещи. Особено в голям град като София. Показват ти, че светът наистина е малък. И че в него наистина е останало нещо човешко. Хубаво е, когато в безличната тълпа от хора, с които се разминаваш всеки ден по улиците, срещнеш едно познато лице. И една приятелска усмивка.

А ти? Чия усмивка те зарадва днес?





Усмивка за добро утро!


Днес е прекрасен ден, защото… бях първа смяна на работа и по принцип обичам да ставам в седем сутринта. Шегувам се. И аз понякога искам да ставам в девет и да съм на работа от единайсет. Но и в първата смяна има нещо хубаво. И ли по-точно някой – един усмихнат човек. Една жена, която раздава от безплатните вестници в подлеза на окръжна болница. Всяка сутрин към 8 и половина е там. И всяка сутрин  е усмихната. Винаги поздравява с “Добро утро!”, “Приятен ден!” или “Успешна седмица!” Винаги е толкова енергична, приветлива и някак си те изпълва с енергия и увереност, че наистина ти предстои един прекрасен ден.

Затова винаги си вземам вестник от нея, дори и после да не го чета. И винаги и отговарям с “Добро утро!”. И с усмивка!

А ти? Кой ти помага да се усмихваш сутрин?





Днес е прекрасен ден… да пиша за първи път ;)


И така… първият блог пост :) Предполагам, че следва кратко представяне. Малко за причините да започна да пиша тук.

Първо, намирам за интересно и забавно да се опитвам съвсем целенасочено да откривам хубавите и различни неща в сивотата и еднообразието, които ни заобикалят. Най-малкото ме кара да забавя крачка, дори и да закъснявам за работа ;) А след известно време започваш да забелязваш прекрасни неща, на които преди не си обръщал и грам внимание. И смятам, че е хубаво тези неща да се споделят – може би и ти ще започнеш да ги забелязва и да им се усмихваш.

И второ, от известно време насам изпитвам огромно желание да НЕ гледам и да НЕ чета абсолютно никакви новини. Предполагам, че на всеки се е случвало понякога да се чуди защо новините винаги започват с “Добър вечер!” и завършват с “Лека вечер!”, като се има предвид за какво говорят обикновено между тези две изречения. Потърсих сайт, в който да представят само добри новини – не на мерих такъв. И ми се прииска да направя нещо по въпроса. И тъй като нямам нито знанията, нито уменията за създаването на информационен сайт, реших да започна с нещо по-малко.

И така, ето един блог за хубавите неща в живота – тези, които ни помагат да се усмихнем. Всеки ден. Не, не става въпрос за това да спечелиш от тотото, да се ожениш или да имаш дете (въпреки че какво по-хубаво от това). Става въпрос, за дребните неща, които ни помагат да се усмихнем – онези, които ни се случват всеки ден, но които често не забелязваме в бързината. Цвете. Падащи снежинки. Или капки дъжд. Едно “Здравей!” Дълго чакано обаждане. Неочаквана среща с приятел. Непознатият, който задържа вратата на асансьора за теб, или спира, за да пресечеш улицата. Или ти благодари с усмивка за това, че си сторил същото за него. Или просто, защото днес е един слънчев ден (да, виждам мъглата навън, която вече втора седмица не се разсейва, но и над най-тъмните облаци и през най-гъстата мъгла грее слънце :)

Мога да продължавам още дълго с изброяването. Но всъщност искам да знам… Какво помогна на ТЕБ да се усмихнеш днес?