Безопасност на АЕЦ и съхранение на ядрени отпадъци


Безопасност

За 15 000 кумулативни ректорни години експлоатация (сбора от годините, през които са функционирали всички съществуващи реактори, включително и вече затворените) са настъпили само три сериозни инцидента (Три Майл Айлънд – няма изтичане на радиация и жертви, Чернобил и Фукушима – изтичане на малки количества радиация). Сериозен риск от радиационно замърсяване има само при едновременното настъпване на следните две събития: разтапяне на ядрото и нарушаване на целостта на защитната обвивка. Тъй като горивото, използвано в атомните електроцентрали, е обогатено само до 5% реално не съществува риск от избухване на електроцентралата подобно на атомна бомба. Днес рискът от изпускане на радиация е 1600 пъти по-нисък спрямо първи ядрени реактори.

При настоящите реактори рискът от разтапяне на ядрото (при спиране на охлаждането на горивото) е веднъж на един милион години експлоатация. До момента това се е случвало при инцидента в Три Майл Айлънд и Фукушима, като в първия случай половината ядро е било стопено, но въпреки това не е имало отделяне на радиация в атмосферата. Повечето съвременни реактори са снабдени с активни и пасивни системи за защита. Активните системи изскват намеса на работниците или сработването на механични/ електронни системи, докато пасивните не зависят от технологиите или хората, а от действието на физични принципи, като конвекция, гравитация, устойчивост на високи температури и др.

Реакторите се разработват така, че да издържат на най-силното земетресение, което би могло да се случи в региона веднъж на 1000 години. Те се оборудват със сензори, които позволяват автоматичното им изключване при регистриране на земетресение от порядъка на 90% от степента, на която са регистрирани да издържат. Досега при земетресения в Япония и Тайван над 20 реактора са били изключени автоматично без никакъв проблем. Същата система за автоматично изключване е сработила и при рекатора във Фукушима, но там проблемът възниква след изключването му при последвалото цунами, което води до прекъсване на електричеството и съответно изключване на помпите за водно охлаждане на реактора, прегряване на горивото и разтапяне на ядрото. Инцидентът е можел да бъде предотвратен ако реакторът е разполагал с пасивна система за охлаждане (с каквато вече разполагат някои по-нови модели и каквато ще имат и реакторите, които евентуално ще бъдат построени в Белене), при която водата се движи само благодарение на гравитацията без необходимост от помпи.  

Ядрени отпадъци

За разлика от всички други видове производство на електроцентрали, при ядрената разходите за транспорт, преработка и съхранение на отпадъците са включени в цената на произведената електроенергия и представляват около 5-10% от нея. Отпадъците се делят на три вида: с ниска радиоактивност: представляват 90% от обема на радиоактивните отпадъци и само 1% от общата радиоактивност. Обикновено се изгарят или затварят в специални хранилища на неголяма дълбочина под земята и радиокативността им спада за 5-6 години, след което те са напълно безопасни. Отпадъци със средно ниво на радиация: представляват 7% от обема и 4% от радиоактивността на отпадъците; съхраняват се в специални хранилища и някои от тях се нуждаят от защита при транспорт. Отпадъци с висока радиоактивност (остатъци от използваното гориво): представляват само 3% от обема, но 95% от радиоактивността на общото количество отпадъци; нуждаят се от охлаждане и съхранение в специални хранилища дълбоко под земята. 

В момента има 270 000 тона ядрени отпадъци, като средностатистически един реактор генерира 27 тона или 3 кубични метра силно радиоактивни отпадъци на година. Повечето от тях се съхраняват в самите електроцентрали в специални ретензионни басейни (които обикновено имат капацитета да съхраняват всички ядрени отпадъци от целия жизнен цикъл на реактора). След 40-50 години радиокативността на тези отпадъци спада до 0.1% от първоначалното им ниво и те вече могат да бъдат затворени в хранилище под земята, където ще са нужни между 1000 и 10000 години, за да достигнат ниво на радиоактивност, характерно за необработената уранова руда. Тъй като от началото на ядрената енергетика са изминали около 50 години, което съвпада с периода на предварително изчакване за спад на радиоактивността на отпадъците, тепърва предстои тези силно радиоактивни отпадъци да бъдат преместени в постоянни хранилища (България също ще трябва да изгради такова). Все още има спорове дали тези хранилища да бъдат плътно затворени или да се остави възможност в бъдеще съхранявания в тях уран да бъде използван (ако бъдат разработени нови технологии, които позволяват това).

Транспорт

От началото на ядрената енергетика досега са извършени 20 000 превоза на общо 50 000 тона високо радиокативни отпадъци на разстояние от 30 милиона километра, като до момента не имало нито един инцидент.

Източник на информацията: http://www.world-nuclear.org/





Красивият изгрев е като обещание за прекрасен ден


Понякога ранното ставане ти се отплаща за сънливостта и недоспиването с красиви изгреви. От две седмици насам това ми се случва почти всеки ден. Природата е всеки път различна, но винаги красива. Днес небето бе сякаш разделено на две половини – едната грееща в ослепително оранжево, а другата – с тъмно сини тежко надвиснали облаци. Двете половини се срещаха някъде там по средата, където оранжевото преливаше  в бледо розово, а дъждовните облаци изтъняваха до прозрачна мъгла, под която прозираше синьо небе. Красивият изгрев, ако успееш да го уловиш, е като обещание за един прекрасен, изпълнен с вълшебства ден. Пожелавам ти днешният да бъде такъв!





Ядрената енергия по света и в Европа


По света в момента работят над 440 ядрени рекатора с капацитет 372 000 MWe, които генерират 14% от общото количество електроенергия. Над 15 държави (сред които и България) получават повече от 25% от електричеството си от АЕЦ. Половината от населението на Земята живее в държави, в които се строят или се планира да се построят нови ядрени реактори.

Защо ядрената енергия е толкова привлекателна?

Населението непрекъснато нараства, а освен това расте и потреблението на електроенергия на глава от населението. Очкава се до 2030г. търсенето на електроенергия да се повиши с 40%, като най-висок ще е ръстът в Азия – с 4,7% на година. Според прогнозите през следващите 50 години ще се нуждаем от повече електричество, отколко е било произведено в цялата човешка история до сега. И това електричество трябва да дойде отнякъде, а колкото и да ми се иска да е иначе, според Международната агенция по енергетика до 2030г. само 6% от произведената електроенергия ще идва от възобновяеми енергийни източници.

Друга основна причина за строежа на нови АЕЦ е глобалното затопляне и ангажиментите, които държавите са поели за намаляване на въглеродните си емисии. След ВЕИ, АЕЦ са с най-ниски емисии на СО2, пренебрежимо малки в сравнение с електроцентралите на твърдо гориво, като въглища например (отделно е и факта, че ресурсите от твърди горива не са безкрайни, стават все по-скъпи и постепенно се изчерпват). Затова и за много страни АЕЦ са единствената възможност да осигурят електричество за населението и едновременно с това да намалят въглеродните си емисии.

И не на последно място, докато запсите от въглища и нефт застрашително намаляват, атомните електроцентрали ще разполагат с нужното им гориво за години напред и находищата няма да се изчерпят скоро. Сигурността на доставките на суровини е важен фактор в полза на АЕЦ, също както и енергийната независимост, която един такъв проект осигурява.

Какво се случва в Европа?

Държави, планиращи строеж на АЕЦ: Чехия (до 50% от електричеството през 2060), Унгария, съвместен проект на Литва, Латвия и Естония; Полша, Холандия, Румъния, Словения, Швеция (само нови реактори в съществуващите електроцентрали за замяна на стари реактори), Турция, Украйна, Великобритания. С изключение на Турция, където строежът би трябвало да започне тази година, в повечето други държави проектите са на много начален етап и се сблъскват със същите проблеми, които има и България – липса на инвеститори.

Държави, които в момента строят АЕЦ: Беларус (планирано начало на експлоатацията 2018/20), Финландия (планирано начало на експлоатацията 2014), Франция, Словакия.

Държави без атомни електроцентрали в момента: Италия, Литва, Австрия, Кипър, Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Люксмебург, Малта, Полша и Португалия.

Държави, планиращи отказ от ядрена енергия: Германия планира да затвори всички ядрени реактори до 2022; Белгия – до 2025, Швейцария – до 2034; в Испания настоящото правителство е против строеж на нови АЕЦ.

Проучвания на общественото мнение: Швеция 2010г. – 72% „за”; Финландия 69% „за”, 25% – „против”; Германия 2011г. 46% „за”, 46% – „против”; Италия референдум от 2009г. повечето хора гласуват против строежа на АЕЦ; Литва – референдум 2012г. 63% „против”.

Швеция е единствената държава, в която има такса върху произведената от АЕЦ електроенергия в размер на 0,67 цента на киловатчас или 1/3 от цената.  

Източник на информацията: http://www.world-nuclear.org/





Информираност, отговорност, решение


Свободата е отговорност, а свободата да вземаш решения, от които зависи не само твоето бъдеще, а и бъдещето на много други хора – още по-голяма отговорност. Затова и ако едно общество желае да има правото само да взема решения, засягащи собственото му бъдеще, то трябва да докаже, че е способно да взема такива решения.

Не решения, продиктувани от стремеж към краткосрочни ползи и изгоди или предполагаемо по-ниски цени, или високи приходи, а решения, отчитащи дългосрочното влияние и резултати от тях и вземащи предвид и следващите поколения.

Не решения, взети емоционално, заради погрешни схващания и предразсъдъци, налагани неуморно на хората от различните заинтересовани страни. А разумни и информирани решения, взети след задълбочено проучване на въпроса, търсене на информация от различни източници, анализиране и съпоставяне на тази информация с цел изграждане на собствено мнение.

И със сигурност не решения, взети защото някой друг така ти е казал, че това е правилният избор. Защото за какво ти е свободният избор и нима наистина го считаш за свободен, ако е просто следване на решение, наложено от друг.

За да съществува едно истинско гражданско общество, то трябва да е способно да действа и решава заедно в името на своя общ интерес, както и интереса на тези, които ще дойдат след него. А не интереса на отделни личности. Но ако този интерес се определя само от това каква ще е сметката ти за ток утре, без следа от мисъл за това колко ще плащат след години децата ти или каква цена ще трябва да плати природата, то нещата просто няма как да се получат.

Не знам дали и каква разяснителна кампания тече по телевизиите и пресата, но в интернет покрай малкото свестни анализи е пълно и с доста некоректни такива. Повечето неща са просто силно субективни мнения, стигащи до крайност в една или друга посока, но рядко основаващи се на някакви реални факти (или дори по-лошо – базирани на напълно неверни такива). Затова през следващите четири дена ще публикувам малко синтезирана информация по темата, посочвайки и различни източници, където можете да прочетете повече. Мога само да кажа, че преди да започна да се интересувам от въпроса и аз имах доста крайно мнение, което днес е далеч по-умерено. Така че, четете! И мислете преди да си вадите заключения!





Хубавите новини 14-20.01.2013


14.01.13 1200 декара в западната част на Гребната база на Пловдив ще бъдат превърнати в парк за отдих. (пълна статия)
14.01.13 Животоспасяваща апаратура ще получи Отделението по неонатология на Университетска болница „Св. Георги” в Пловдив, като дарение от средстава, събрани от зимната пързалка в града. (пълна статия)

16.01.13 Фондация  „Хора в помощ на България” и Клуб „Приятели на Белгия” направиха дарение на габровската областна болница. (пълна статия)
16.01.13 Ученици от основно училище „Иван Вазов” в Габрово бяха наградени от Детско екологично движение „ Зелёная планета” за участието си в Международния ученически конкурс „Заедно в XXI”. (пълна статия)

17.01.13 В Антоново отбелязаха празника на града и Международния ден на религиозната толерантност. (пълна статия)
17.01.13 Фотоизложба “Първи стъпки” от 60 фотографии на децата от екоклуб „Вая” беше представена в Природонаучия музей на РИМ Бургас. (пълна статия

18.01.13 Уученици от ФСГ “Васил Левски” участваха в работна среща в Мюнхен по проект „Регионална и културна идентичност на младите хора в епохата на глобализацията”. (пълна статия)
18.01.13 Благотворителна акция “Изложба” организира в Добрич ЦДГ №9 “Пчеличка” в подкрепа на каузата им “Малки Ангели” за осигуряване на средства за Детското отделение на МБАЛ – Добрич. (пълна статия)

19.01.13 Над 1500 участници се включиха в Международния кукерски карнавал “Страчевата” в Разлог. (пълна статия)





Един прекрасен ден…


Днес е прекрасен ден… с тези думи започнах този блог точно преди четири години. С тях започваха и всичките ми постинги през първите няколко месеца. И днес продължавам да смятам, че всеки ден може да бъде прекрасен, ако успееш да си го направиш такъв. Понякога е достатъчно нещо много малко, за да се случи това – един красив изгрев, едно усмихнато “Добро утро”. Изобщо нещо, което за миг да те извади от ежедневието, да те накара де се огледаш наоколо и да осъзнаеш колко прекрасно е всъщност да си жив и че трябва да се наслаждаваш на всеки миг от този живот. Нужно е само да умееш да виждаш малките красоти и радости, защото те притежават силата да променят целия ти ден, да го направят от сутринта усмихнат и така и да си продължи, преодолявайки с лекота всички трудности. Повечето от проблемите, с които се сблъскваме обикновено да толкова мимолетни и незначителни, а само след седмица няма дори и да си спомняме за тях. Затова вместо да се тревожим излишно, нека обърнем внимание на истински важните неща в живота – на хората, които обичаме; на идеите, които ни вдъхновяват и изпълват с желание за действие; на света около нас, който ни чака да го открием и опознаем, за да ни разкрие своята красота. Книгата ми по този блог се казва “Животът е приказка”, но днес бих казала, че животът е и едно неразгадаемо вълшебство и магия, тайнство, което и най-новата наука все още не успява да разгадае; приключение, което трябва да бъде изживяно пълноценно. Намирайте или още по-добре – създавайте – поне по зрънце щастие във всеки ваш ден; само така той може да бъде истински и смислен и наистина да си заслужава въпреки всички трудности.

През последната година този блог се промени много (днес обнових началните страници с обща информация, което не бях правила отдавна) и доста се отдалечи от първоначалната си идея, но вярвам, че все още си е моето местенце, където мога да споделям всичко, което ме вълнува. Място, което успява (поне през по-голяма част от времето) да си е все така усмихнато и позитивно и надявам се ще остане такова и занапред. Просто по този свят има толкова много хубави и положителни неща и хора, за които си заслужава да се говори и за които наистина всички трябва да знаят.





Снежинка (2)


Щом снежинките се измориха от лудото тичане, вятърът утихна, за да им даде малко спокойствие и време да си починат. Те започнаха да се спускат плавно, носейки се грациозно из въздуха и ако снежинките имаха представа от човешката музика, навярно щяха да си кажат, че танцуват валс.

Времето неусетно бе отлетяло сред игри и танци и снежинките вече бяха толкова близо до земята, че можеха да различат всеки отделен детайл. Виждаха зелените борови гори високо в планините и голите клони на широколистните дървета. Катеричките, които едва подаваха носле от хралупата си и веднага се скриваха обратно. Криволичещите сини линии на реките, сковани от лед покрай бреговете. Бълващите страшен сив дим комини на фабриките, от които всички снежинки се плашеха и бягаха на далеч. Сгушените в селата къщички и затрупаните им със сняг дворчета. Гъсто застроените градове и пълните с хора улици.

Снежинката за първи път виждаше хора и се учуди защо всички са така намръщени, а не усмихнати като нея (да, снежинките могат и да се усмихват). Единствено на лицата на децата грееше усмивка, а дори и тя да изчезнеше, то винаги беше само за малко и после се появяваше отново, още по-ослепителна. Ето там например едно момченце беше паднало на земята и плачеше, но майка му му подаде ръка да се изправи и то веднага спря да плаче и се усмихна. Снежинката прелетя покрай един прозорец и видя едно малко момиченце, седнало в скута на баба си, която иначе беше много тъжна и самотна, но сега се усмихваше, докато разказваше на внучката си вълшебна приказка.

На снежинката й се прииска да остане и да чуе края на приказката, но в този миг един повей на вятъра я отнесе в съвсем друга посока – над един парк. Децата тичаха безгрижно, замерваха се със сняг, правеха снежни човеци. На снежинката й се прииска да се присъедини към играта им и затова се спусна съвсем близо до тях, промъквайки се внимателно сред клоните на дърветата. Хареса си едно момиченце с розова шапчица и порозовели от студа бузки. Опита се да кацне върху снежната топка, която момиченцето тъкмо правеше, но не успя да се прицели точно и изведнъж се озова на нослето му. И момиченцето, и снежинката се стреснаха и се спогледаха учудени, а после и двете се усмихнаха. И тогава изведнъж снежинката усети нещо странно, усети мекотата и топлината на детската кожа и с нея започна да се случва нещо необичайно. Стоплени от детската обич водните молекули се раздвижиха отново и снежинката започна да се топи. Тогава тя си спомни!

Спомни си как миналата година и по-миналата, и още стотици години преди това всяка зима бе идвала на Земята и всяко лято се бе връщала отново високо в небето. Спомни си топенето на ледовете и буйните планински потоци, в които плуваше заедно с рибите. Спомни си и жарките лъчи на слънцето и соления вкус на морето. И онова усещане за лекота, което усещаше, докато се изпаряваше и се издигаше високо в небето, за да се върне отново на земята следваща зима.





Хубавите новини 7-13.01.2013


8.01.13 За трета поредна година Ивайло Белев от Трявна спечели състезанието по twall® Challenge 2012, провело се в Германия. (пълна статия)
8.01.13 Екатерина Атанасова стана световна шампионка по футбол на маса джаги в първенството, провело се от 3 до 6 януари в Нант, Франция. (пълна статия)

9.01.13 Русенската болница получи хуманитарна помощ – 23 специализирани хирургични легла и 20 помощни шкафчета от „Спарки” АД. (пълна статия)
9.01.13 Туристическо дружество „Трапезица- 1902″ и Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” организират кулинарен конкурс „Ден на производителя” в Ксилифор. (пълна статия)

10.01.13 Младежки информационно- консултантски център – Кюстендил организира конкурс- изложба за детска рисунка на тема „Св.Трифон Зарезан”. (пълна статия)

11.01.13 Ученици от Хуманитарна гимназия във Велико Търново помагат на живеещите в Дневния център за стари хора. (пълна статия)
11.01.13 Отбелязваме Световния ден на думата “Благодаря”. (пълна статия)





Снежинката (1)


Някъде високо, високо в небето на стотици метри над земната повърхност една водна молекула се сля с друга. После към тях се присъедини още една и още една, и още една – колкото повече ставаха, толкова по-весело и забавно им беше. Но от толкова много молекули водната капка натежа и започна да пада надолу – отначало бавно, после все по-бързо. Дали от страх от високата скорост или просто защото им беше студено, молекулите се притиснаха една в друга и водната капка започна да се втвърдява. Учени бяха доказали експериментално, че при естествени условия водата не може да образува такива правилни и симетрични снежинки, каквито рисуват в детските книжки. Но точно тези водни молекули не бяха чели доклада на учените (просто водните капки не могат да четат, не за друго) и образуваха най-красивата и симетрична снежинка, която можете да си представите.

Снежинката продължи да пада леко надолу, но понеже пътят е дълъг се огледа наокло и… Изненада! Около нея летяха стотици и дори хиляди други снежинки – също отлкова бели и искрящи. „Здравейте!” – извика снежинката и й се прииска да има ръчичка, за да им махне за поздрав. „Здравей!”, отвърнаха десетки гласове около нея и снежинката се опита да определи кой откъде идва, но това бе невъзможно, защото всички постоянно летяха в различни посоки. „Знаете ли накъде отиваме?” – попита тя. „Не, отговори й една близка снежинка, но знаем, че там всичко е бяло и много красиво. Погледни! Погледни надолу!” Снежинката сведе поглед и наистина – накъдето и да се обърнеше всичко бе бяло, само очертанията на градовете едва се различаваха като тънки черни линии.

„Но до там има още много път, каза една друга снежинка, и за да не ни е скучно играем на гоненица. Ела и ти да играеш с нас!” Снежинката не знаеше как се играе тази игра и какво значи въобще игра, но бързо се научи. Гоненицата можеше да се играе само с помощта на невидимия вятър, който караше снежинките да хвърчат из въздуха в една или друга посока, да се издигат нагоре въпреки гравитацията, а после да се спускат шеметно надолу, да правят лупинги из въздуха и да се обръщат с главата надолу (доколкото може да се твърди, че една снежинка има глава) докато напълно изгубят представа за пространството около себе си. Когато за първи път усети бурния повей на вятъра снежинката извика от страх, защото всичко бе толкова неочаквано (нали той беше невидим), но виковете й бързо преминаха в радостен смях, а и вятърът се оказа много дружелюбен.

Следва продължение…





За старата и новата година


В края на миналата година разговарях с една приятелка от Канада, не се бяхме чували през цялата 2012 с изключение на няколко кратки мейла и докато си разказвахме една на друга как се е развил живота ни през това време се замислих колко много неща са ми се случили. Неща, които дори не съм си и представяла, че ще се случат и то за толкова кратко време:

- Двете излезли книги – „Животът е приказка” (с избрани творби от този блог) и „Беловит”.
- Преводът на „Синята икономика” – най-накрая готов след толкова много усилия и труд, които обаче напълно си заслужават. После и представянето на книгата в различни градове. А в края на годината и още един превод на друга прекрасна книга на Паули – „Дзен и изкуството на синьото”, която сега само чака проверка от редактор.
- Завършването на първата книга от поредицата с биографии и речи на носителите на Наградата за цялостен житейски принос, която също бе нелек превод и стана постепенно, но е изключително вдъхновяваща.
- Създаването на сдружение „Устойчиво общество” по инициатива на списание „Органично” и първото организирано от него събитие – базар „Моята Еко Коледа”.

Като прибавим към това и екскурзиите в Прага, Корфу и Италия, а и един доста продължителен шофьорски курс си се получава една направо преизпълнена със събития година. А всички тези неща, колкото и да са положителни и вдъхновяващи и да те изпълват с хубави емоции, неизбежно са свързани и с натрупването на някаква умора, особено ако междувременно са съчетани и с работа на пълен работен ден.

Затова и ми се иска новата година да донесе на всички повече спокойствие и мир; повече време за истински важните неща и за любимите хора; по-малко ежедневни бъркотии и повече възможности и умение да се наслаждаваме на настоящия момент, на малките красиви неща, които животът ни поднася. Да сме щастливи тук и сега без да се тревожим прекомерно за хилядите ангажименти, които ни очакват утре.