Екофест на любовта и виното


На 13 и 14.02 от 11 до 19ч. в Бетахаус в София ще се проведе Екофест на любовта и виното. Ще има много ръчно направени красоти, вкусотийки от био и домашно направени храни и работилнички, в които човек може сам да изработи подаръче за любимия човек. Инициативата е организирана от Сдружение Устойчиво общество, а част от събраните средства ще бъдат използвани за организиране на безплатни занимания за деца по проекта “Зелено училище”.  

По време на Екофеста ще представим и книжките на ОМ, сред които са и “Беловит”, “Животът е приказка” (написана по материали от този блог) и “Синята икономика”. Ще се радвам да се видим на Екофеста :-)

Повече за събитието, участниците и прекрасните неща, които изработват те, можете да видите на страницата на Органично.





Хубавите новини 4-10.02.2013


5.02.13 Учениците Димитър Люртов, Валентин Желев, Мирослав Колев, Тонимир Стоянов, Антонио Николов от Стара Загора върнаха на притежателя му намерения от тях портейл 1646 лева. (пълна статия)
5.02.13 Отбелязваме Международния ден за безопасен интернет.

6.02.13 В ПМГ „Никола Обрешков” в Стара Загора бе оборудван нов компютърен кабинет. (пълна статия)
6.02.13 В Регионалния исторически музей Враца започват 24-тите зимни четения, които ще продължат до началото на април. (пълна статия)

7.02.13 Ученици от паралелката по журналистика в Хуманитарна гимназия във Велико търново подготвят вестник с истории от живота на живеещите в Дома за възрастни хора в града. (пълна статия
7.02.13 Изложба на гоблени, ушити от жители на Бърдарски геран, беше открита в селото в навечерието на традиционния фестивал „Фършанги”. (пълна статия)





Да се събудиш в снежна приказка


След почти пролетното слънце, една сутрин просто се събуждаш в бяла зимна приказка. Тихо е, вече не се чуват и песните на птиците, които до вчера огласяха малката уличка. Дори трафикът на града е утихнал. Само отрупаните със сняг клони на дърветата се поклащат леко от вятъра.

Дни като този за специално направени да ги прекараш с чаша чай в ръка и загледан в танцуващите навън снежинки. Или за да излезеш навън целия топло опакован, така че да се виждат само очите ти и да се замеряш с приятелите си със снежни топки, както когато сте били деца, докато пръстите на ръцете и краката ти не премръзнат съвсем. А после да се приберете на топло, да се сгреете с чаша горещ шоколад; да се сетите, че сте забравили да направите снежен човек и след пет минути да сте отново навън.

Дни, като този са направени специално за шейни, не за автомобили. Направени са за деца; и за възрастни, които не са забравили, че на детето в тях още му се играе.





Празниците, които създаваме сами


Не се нуждаеш от определена дата, оцветена в червено в календара, за да празнуваш каквото и да било. Можеш да превърнеш деня на някой друг в празник или той да превърне твоя в такъв. Или сам да превърнеш деня си в празник. Не е нужно много. Само добро настроение, усмивки, малко по-специално отношение, мила изненада. Вечеря на свещи; закуска, поднесена в леглото. Дори само една целувка. Празниците ни помагат да се откъснем от еднообразието на ежедневието. Да не свикваме прекалено много с него и да не го приемаме за даденост. Те ни дават малко време само за нас самите и за хората, които обичаме. Време без компютри, телевизори и постоянни тревоги за утрешния ден. Време, което да споделим и просто да се радваме на това, че сме живи и че сме заедно. Затова нека превърнем повече дни от календара си в празник, не само за нас, но и за хората, които са важни за нас.





Хубавите новини 28.01-3.02.2013


29.01.13 Най-четящите димитровградчани бяха отличени на специална церемония в библиотеката „Пеньо Пенев”. (пълна статия)
29.01.13 Община Горна Оряховица организира конкурс за есе, стихотворение и рисунка на тема: “Васил Левски – неговите вечни послания”. (пълна статия

30.01.13 СОУ за европейски езици Русе се включи в инициативата “Аз подкрепям възстановяването на Великата българска дъбова гора”, част от проект за запазване и възстановяване на дъбовите гори по българското Черноморие. (пълна статия)

31.01.13 Регионална библиотека „Петър Стъпов” в Търговище събра над 4000лв от дарителската кампания под надслов „Заедно да спасим духовността и знанието”. (пълна статия)

1.02.13 Шест клуба от Кюстендилска област спечелиха проекти по програмата на Министерството на физическото възпитание и спорта – “Спорт за децата в свободното време”. (пълна статия)
1.02.13 Комплекс „Етър” oбяви национален конкурс за споделяне на спомени от първото посещение в музея под формата на стара снимка, кратък разказ за преживяното, описание на първа среща с етърски майстори. (пълна статия)
1.02.13 В РИМ-Бургас бяха наградени победителите в конкурса „Лагуната Атанасовско езеро”, посветен на Световния ден на влажните зони. (пълна статия)
1.02.13 РИМ-Габрово организира творчески ателиета за изработване на мартеници. (пълна статия)





“Следвай Съдба си и не бери дерт!”


Цитатите се от книгата “Възвишение” на Милен Русков.

Добра дума що прави с человека! Крила му дава, фърковат го прави истий!

Който много обмислюва, той нищо не върши. Който много съображава, той на нищо не ся решава… Целий си живот можеш ся за нещо подготвя и тъй да си останеш. Я спри да рассуждаеш, ами стани нещо да сториш, хем по-тъй!

Че таз работа упорство иска, карактер твърд и упорен. Иначе ся ти размекваш и при първа трудност ся сдаваш. Наше събуждение състои да ся потрудим в развитието на наша книжевност. Просвещавайте млади Българи, просвещението на сякоя добрина и благополучие е корен! А невежество на сяка злина и сякое злополучие е извор!

Но природа е всесилна, природа си пробива път отвсякъде! Живот е неудържим! Няма спиране туй нещо, брате, не, няма спиране! Ако земеш таз земя и я фърлиш в ада да гори цяла между жежкие пламъци и там сигур ще има на нея живот, някак си ще оцелей, ще пробий, ще порасне в огъня, ако тряба!

Главата да знайш не е само за украшение, за бутане на ястие през нея и за дрънкотене! Туй без мислене няма да стане! Чиляк тряба от време на време и да ся напряга малко! Знам, че не е приятно.

Ти вместо да ся лашкаш подир удобния случай, тряба да знайш какво искаш да правиш, какъв е твой път в живота, и по него да вървиш… Рaзумей ся, за туй освен най-силно желание, тряба да имаш и таквиз способности. Но то често е така. Много по-често, отколкото чиляк е склонен да си мисли. Защо най-силното желание не случайно е такова. Каквото искаш и за каквото ставаш, накъдето та тегли сърдцето, закъдето ти сече умът – това стани, това бъди.

Следвай Съдба си и не бери дерт! Нито хитрувай, нито ся кахъри. А следвай съдба си. Туй е сичкото на тоя свят. Е, сичкото то не  е; но е главното.





“Възвишение”


След „Битието, Изходът, Законът” на Владимир Зарев очаквах, че дълго време след това всички книги, които прочета, ще ми се струват бледи и скучни, но това беше само докато не се сблъсках с „Възвишение” на Милен Русков.

Каквото и да прочете човек предварително за тази книга, няма да е достатъчно, докато не отгърнеш сам първата страница, защото просто нищо не може да те подготви за това, което те очаква. А то в първия миг може да е малко стряскащо, но бързо те учлича и поглъща изцяло.Във „Възвишение” Русков възкресява онзи език, който са говорили преди 100-150 години – жив, цветен, богат, звучен; може би малко непонятен за нас; но красив, дори и в не до там цензурните си изрази. Език, който звучи като една мелодия от отдавна отминали времена и превръща и най-незначителната случка или описание в нещо изключително.

Действието протича през погледа на един от двамата главни герои – малко наивни, но много „возвишени” в собствените си очи. Тръгнали да вдигат „револуция”, но действията им твърде малко се различават от тези на обикновените разбойници и може би не веднъж прекрачват тънката граница между двете. Повествованието често е накъсвано от лиричните отклонения и мислите на разказващия историята, особено към края (сякаш за да отложили или пък да подготви читателя за неизбежното). Героят често си противоречи в тези свои разсъждения, а всъщност и с действията си, вършейки точно онова, срещу което негодува. Говори едно, а десет реда по-късно – точно обратното и най-странното е, че тези две несъвместими тези изглеждат еднакво истинни. Затова и размишленията на героя поставят повече въпроси, отколкото да дават готови отговори.

Книгата представя един поглед върху Българското Възраждане много, много по-различен от всичко, което пише в учебниците или се налага чрез медиите покрай националните ни празници. Но ми се струва, че именно този поглед вероятно е доста по-близко до истината за случилото се от онова, което сме учили в училище. Тук героите са лишени от изградения им с времето образ и са просто обикновени хора със своите (немалки) недостатъци. Мотивите и подбудите, които ги движат, далеч не са чак толкова възвишени. През по-голяма част от времето те си нямат и идея какво правят или как да го постигнат и като цяло тече едно голямо размотаване напред-назад из Балкана – да се чуди човек как са успели да я вдигнат тази „револуция” най-накрая. Защото общата нагласа на народа може да се обобщи в следното: „ако може хем револуциа да дигаме, хем нищо да не правим, а тя тъй от само себе си да стане. Ний само ще ся събираме и ще си хортуваме.”

Колкото и невероятно да звучи “Възвишение” всъщност е много забавна книга – изпъстрена е със смешни ситуации, в които героите най-често сами се забъркват, а диалогът, който главният герой непрестанно води с предполагаемия си читател е наистина чудесно хрумване. Сред смеха и шегите обаче прозират и много дълбока мъдрост, и истина, която не винаги е удобна. Истина, от която понякога боли и която за съжаление май си остава вярна и днес.

Каквото и да каже човек за тази книга, ще е малко, просто наистина трябва да се прочете!

Много по-сполучливо ревю можете да прочетете в Книголандия.





Хубавите новини 21-27.01.2013


21.01.13 Отбелязваме Международния ден на прегръдката. (пълна статия)
21.01.13 Читалища в община Кюстендил пресъздадоха различни народни обичаи свързани с Бабинден. (пълна статия)

22.01.13 Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен продължава безплатните обучения „Начална компютърна грамотност” за пенсионери. (пълна статия)
22.01.13 Музей на скулптурните фигури, представящ живота по време на Второто българско царство, предстои да бъде открит през февруари във Велико Търново. (пълна статия)

23.01.13 Фотоконкурс на тема „Зрънце любов във вашия обектив” обяви Българско дружество за защита на птиците. (пълна статия)

25.01.13 МОСВ организира конкурс „За чиста околна среда – 2013 г.” с мото „Обичам природата – и аз участвам”. (пълна статия)





Алтернативата: Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)


Още през 2010г. капацитетът на ВЕИ за производство на електроенергия вече надхвърля капацитета на всички съществуващи ядрени електроцентрали. Но… има една „малка” подробност. Докато атомните електроцентрали работят на 93% от капацитета си, то ВЕИ работят на около 20%[1]. И това е напълно обяснимо – скънцето грее само през половината денонощие (и то не винаги), а вятърът никога не може да бъде прогнозиран с точност. Това е и един от основните проблеми на ВЕИ – те не могат да се осигурят постоянен поток електроенергия, както и не могат да осигурят по-голямо производство при повишаване на потреблението в определени части на денонощието. Решения за този проблем се търсят непрестанно, създават се батерии и акумулатори, които да могат да съхраняват големи количества енергия и да ги отдават, когато е необходимо, но тези технологии все още са в начален етап на развитие и ще мине време докато достигнат необходимото ниво на ефективност.

Друг проблем на ВЕИ е площта, която заемат. Докато за една електроцентрала са нужни няколко квадратни километра, то за ВЕИ със същата мощност ще е нужна много по-голяма площ, а площта е ограничена и с увеличаване на броя на населението този проблем само ще се задълбочава. Инсталирането на слънчеви панели из необитаемите пустини едва ли е удачно решение, защото е нужна огромна инфраструктура, която да осигури преноса на електроенергията до градовете, където тя е нужна. Вятърните генератори пък могат да пречат на миграцията на птиците, а и създават шумово замърсяване. А водни електроцентрали не могат да се строят навсякъде, а и с промените в климата не се знае какво ще е нивото на реките след години. В някои държави в стремеж към изпълнение на поетите ангажименти за производство на електроенергия от ВЕИ се стига до там, че такива се строят върху земеделски площи, а при толкова много гладуващи хора по света, това едва ли е най-доброто решение.

Но същестуват решения и на този проблем – вече има мостове и тунели, покрити с тънки фотосоларни клетки[2], произвеждащи електричество; умалени ветрогенератори могат да се поставят по външните стени на сградите[3]; настилките по тротоарите могат да поизвеждат електричество[4], захранващо уличното осветление, благодарение на натиска от човешките стъпки и т.н. Всички тези технологии (и много други) са описани и в „Синята икономика” на проф. Гюнтер Паули[5] и от написването на книгата до сега много от неговите идеи вече са превърнати в реалност.

Все пак ВЕИ се развиват сравнително отскоро и за това време са постигнали значителен напредък, а ефективността им е нараснала многократно. Тенденцията е цената на електроенергията от АЕЦ да нараства, докато тази от ВЕИ – да намалява[6]. Ядрената енергия може наистина да е краткосрочно решение за задоволяване на енергийните нужди, но ВЕИ според мен си остават технологиите на бъдещето и наистина си заслужава да се инвестира в тяхното усъвършенстване и развитие.

Това е. Надявам се да съм била полезна :)



[2] http://www.solarcentury.co.uk/media/press-releases/work-begins-to-create-world-s-largest-solar-bridge-at-blakfriars/

[3] http://www.yankodesign.com/2010/12/03/one-component-wind-power/

[4] http://openom.eu/bg/12322

[5] Повече за алетернативните източници на електроенергия, описани в Синята икономика, можете да прочетете на следните страници: http://openom.eu/bg/16516; Електричество от рН http://openom.eu/bg/16538; Енергия от движението http://openom.eu/bg/16544; СО2 като източник на енергия http://openom.eu/bg/16546 и http://openom.eu/bg/16551





Енергийна политика на България и АЕЦ Белене


През 2011г. 32,6% (15,3 TWh) от електроенергията, произведена страната, идва от атомните реактори, като за последните 10 години най-висок е бил делът на ядрената енергия през 2003г. – 47,3%.[1] Потреблението на електроенергия е около 4722 kWh (36,3 – 36,5 TWh/годишно), а инсталираните мощности са 1,5 kW на човек от населението.  Проблемът обаче се състои в ниската ефективност (за единица БВП страната изразходва пет пъти повече електроенергия от средното за ЕС) и в загубите по електропреносната мрежа (два пъти по-високи от средните за ЕС). Т.е. ако се повиши ефективността и се намалят загубите количеството електроенергия, което можем да произвеждаме сега, ще е достатъчно, дори и търсенето да нарасне. Например за периода 2000-2010 БВП се е повишил два пъти, докато потреблението на електроенергия е останало почти непроменено.* Според прогнозите потреблението на електроенергия в България към 2025г. ще е между 42 и 45,5 TWh, като в същото време производствената мощност (без строеж на АЕЦ) ще е между 47.97 и 51,66, т.е. опасност от недостиг на ток няма.**

В целите на енергийната политика на България до 2020г. е заложено 20% намаление на емисиите на парникови газове и 20% дял на ВЕИ в общия енергиен микс. Базовият сценарий предвижда повишаване на търсенето с 23% през 2030 спрямо 2005г. и едновременно с това 100% увеличение на БВП за всеки 10% увеличение на потребената енергия (т.е. значително повишаване на енргийната ефективност). Сценарият предвижда към 2020г. да имаме излишък от около 10 tW, които да отиват за износ, а произведената електроенергия да идва 44.9% от АЕЦ, 43.4% от ТЕЦ и 11.7% от ВЕИ, като този сценарий е разработен въз основа на хипотезата, че до тогава вече ще работят два нови ядрени реактора. Приема се, че това би намалило енергийната зависимост на България, защото АЕЦ се отчита като местен ресурс, но ако той е изграден с чужди инвестиции и внасяме гориво за него, според мен си е точно обратното и енергийната ни зависимост всъщност би нараснала до 77%.

АЕЦ Белене

История: 20.12.2002 МС взема решение за възобновяване на изграждането на АЕЦ Белене. През декември 2006г. площадката в Белене е утвърдена за строеж на АЕЦ от Агенцията за ядрено регулиране, през парил 2007г. получава серификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации, а през юли 2008г. получава и рарешително от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През октомври 2009г. RWE се оттегля от проекта, а през февруари 2010г. това прави и BNP Paribas; през март 2012 Народното събрание потвърждава взетото от правителството решение за спиране на проекта.[2]

Цена: Прогнозна цена на строежа (оптимистичен вариант): 10,35 милиарда евро или над 20 милиарда лева[3] (за сравнение в момента всички активи на Българския енергиен холдинг възлизат на 12 милиарда лева). Това означава, че всеки гражданин ще трябва да плати по над 2700лв за строежа. Според анализ на HCBS средната цена на произведената електроенергия ще е 75 евро или 150лв. на мегават час (за сравнение електроенергията от ветрогенератори е 140 лева, от соларни клетки – 160 лева на мегават час, а от АЕЦ Козлодуй – 100 лева)[4]. Това сравнение всъщност не е много коректно, тъй като 150лв. на киловатчас е прогнозираната средна цена на произведената от АЕЦ Белене енергия за целия експлоатационен срок на електроцентралата. Т.е. в началото цената наистина може да е доста по-ниска - под 10 стотинки на киловатчас, но след 50 години, тя вече ще е 60; докато през това време цената електроенергията от ВЕИ се очаква да спада.

Технология: Предвижда се в АЕЦ Белене да бъдат построени два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение – рекатори с вода под налягане. Предвидени са активни и пасивни системи за защита, които могат да блокират действията на операторите, ако те нарушават функциите за безопасност. „Безопасност се постига чрез:

  • осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността;
  • резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система;
  • използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.

Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водиозточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.

При избрания проект за АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леководните реактори от второ поколение. Това позволява с 25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.

За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.”[5]

Други добри коментари и анализи по темата: “Моят личен Хайд парк”, Дневник и за баланс все пак давам линк и към страницата на референдума, където очаквах всъщност да намеря разяснителна информация, но щом я отворих бях просто изумена от празните обещания, с които призовават да се гласува; преценете сами.


[1] http://www.world-nuclear.org/

[2] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%95%D0%A6_%E2%80%9E%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%E2%80%9C

[3] http://www.mi.government.bg/bg/interviews-detail-112-5.html

[4] http://www.mi.government.bg/bg/interviews-detail-112-5.html

[5] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%95%D0%A6_%E2%80%9E%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%E2%80%9C

*http://ime.bg/bg/projects/debatyt-za-aec-belene/

** http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/01/16/1984996_izbrani_luji_ot_repertoara_na_teatura_nova_iadrena/





  • Страница 7 от 82
  • <
  • 1
  • ...
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • ...
  • 82
  • >