Всеки има свой собствен начин на живот и на мислене и е известно, че оптимизмът подобрява съществуването ни и това на хората около нас. И въпреки това търсенето на хубавата страна на нещата, особено в трудни моменти, може да се окаже непостижимо начинание. Това се случва най-вече когато правим всичко възможно да се чувстваме добре, налагаме си да сме позитивни, но въпреки това постоянно срещаме препятствия. Това се дължи на някои грешки, които хората, решили да търсят щастието, понякога допускат.

Първата грешка е стремежът винаги да мислим позитивно. Защото макар някои да смятат това за идеалната настройка, в действителност не е достатъчно да искаш да виждаш всичко в най-добрата му светлина, за да се справиш с негативните обстоятелства. Необходимо е да научим мозъка си да мисли по определен начин и ден след ден да се стреми към развитие и подобрение.

Вторият съвет е да търсим хубавите неща и в не толкова благоприятните ситуации, без да се оплакваме от проблемите, защото това да се смятаме за жертва на обстоятелствата няма да промени нищо. Промяната на начина на мислене и виждането само на положителната страна, не води непременно до подобрение на ситуацията, в която се намираме. Затова е по-добре да оставим песимизма, като начин на мислене, но без да изоставяме някои негови характеристики, които могат да ни бъдат полезни. Когато погледнем на проблемите от дистанция, можем да направим по-обективна оценка.

Друга грешка, която трябва да избягваме, е търсенето само на вътрешно спокойствие, като в същото време продължаваме да се срещаме с песимисти, които вместо да ни помагат, ни влияят негативно и понякога стават причината самите ние да придобием песимистична гледна точка към живота.

Последният съвет е да избягваме да се стремим към съвършенство: не е възможно всички и по всяко време да ни харесват. Много хора провалят живота си, защото не могат да понесат факта, че има хора, които не ги оценяват. Всеки трябва да се опита преди всичко да се хареса на самия себе си и да се стреми да даде най-доброто от себе си във взаимоотношенията с останалите, но без да се чувства зле, ако те не го приемат. Най-добрият начин да бъдем харесвани, е като харесваме самите себе си.

Това е същността на оптимизма – да се опитаме да направим това, което желаем, дори и да не сме напълно сигурни, че имаме необходимите способности; да сме склонни ако е необходимо да потърсим помощ, но и да сме уверени, че в крайна сметка ще успеем.

Източник: www.iovalgo.com/positivita-ottimismo

Не мога да спра да мисля за някои книги дълго след като съм ги прочела. Може би е съвпадение, но точно преди една година, това беше „Крадецът на книги“, днес това е „Токио: отменен“. Ще видим какво следва другата година :-)

Представете си, че някой е събрал всички стари вълшебни приказки от детството ви и ги е пренесъл в наши дни. Защото в книгата „Токио: отменен“ нищо не е такова, каквото изглежда.

Арабските принцове не яздят бели коне, а се придвижват с черни джипове с тъмни стъкла. Вълшебни дрехи се превръщат в археологическа находка. Затворената в кула красавица не спуска прелестните си коси към своя любим, а той взривява кулата с динамит. Най-малкият от тримата братя е все така недолюбван от двамата по-големи и пак успява да забогатее, но по един много необичаен начин – чрез спомени. Съвременната Алиса не се смалява или расте, похапвайки вълшебни гъби, а се превръща в магазин, благодарение на разтворени в мляко бисквитки Орео. Една жена очаква напразно своя любим – моряк, чиито кораб не е корабокруширал, а блокиран на едно френско пристанище, заради липса на разрешително. Момиче тъче вълшебни одеяла, докато човек, приемащ различни форми се опитва да я изкуши. Един съвременен Буратино, но от женски пол, почти оживява, благодарение на вградения в главата му компютър. Вълшебна песен завладява целия свят и връща хората към живота, докато един човек се превръща в дърво. И една спяща красавица бива измъкната от своя сън в… хладилника… с целувка от човек сънуващ сънищата на 13 души, сънуващи него.

Историите постепенно оживяват и се разгръщат в цялото си вълшебство, поглъщайки читателя в своята магия. Започват съвсем тривиално и естествено и изобщо не усещаш кога тънката граница между реалност и фантазия бива изтрита и всичко се слива в едно.

Както е в традициите на народните приказки и тези истории си имат поука. Какво се случва, когато човек е твърде горделив и злоупотребява с властта си. какво ни очаква, ако разчитаме машините да помнят всичко вместо нас. Защо не трябва да имаме тайни и как те разно или късно излизат наяве. Непознаващата граници сила на любовта, готова да направи всичко. Защо не трябва да сме алчни. Какво се случва, когато потънем в мечти и забравим реалността и хората, които ни обичат. Защо хората и чувствата са по-важни от куклите и финансовия успех. Какво е късмета и колко различни проявления има той.

Тринайсет невъзможни истории, които ще оживеят и ще ви накарат да повярвате в тях. Тринайсет вълшебни приказки, разказани за една нощ. Но в никакъв случай не четете повече от един разказ на веднъж! Ще развалите магията. Удоволствието трябва да се поема на малки порции, за да му се насладите напълно, защото със сигурност ще ви се иска никога да не свършва. Когато стигнете до празната бяла страница с черни букви „Останал да говори само един“ ще затворите книгата и ще ви се прииска нощта да не свършва. Слънцето да забави малко своя изгрев и историите да продължат да се леят, а вълшебствата да извират и да оживяват в тъмните ъгли на стаята, осветявайки ги в златисто.

Ако Шехерезада разказваше такива истории бих я слушала и повече от 1001 нощи.

Вече за трети път посещавам района около Тетевен и Рибарица, но досега по-скоро бях обикаляла из малките градчета, докато този път имах възможност да се насладя и на природата около тях.

Близо до Тетевен се намира интересният връх Острич, който се издига сякаш от нищото. Стръмни склонове, обрасли с гъста гора, а на самият връх – кацнал малък бял параклис. Отдалеч изглежда впечатляващо, но изкачването към него е удивително лесно по тесни серпантини през на пръв поглед непроходимата гора. Гледката от върха към нивите на близкото село Бабинци, както и към полегналия в подножието Тетевен е невероятна особено при залез.

Пещерите край Карлуково и особено проходната пещера, са смайващи със своите размери.
[Прочети още...]

19.09.11 В „Албена“ вече има градински шах , подарък от вицепрезидента на ФИДЕ Али Нихат Язичи. (пълна статия)
19.09.11 Арт школа „Колорит“ е удостоена със специален приз от международен конкурс в Евора, Португалия, като признание за високото ниво и значимостта на творбите, представени в конкурса и им отрежда място в челната десятка сред школите в света. (пълна статия)
19.09.11 49 читалища от габровска област са спечелили допълваща целева субсидия от Министерството на културата. (пълна статия)

20.09.11 Източен чинар /Platanus orientalis/ в санданскито село Враня беше обявен за защитено дърво. (пълна статия)
[Прочети още...]

Песимизмът има разрушителен ефект – не ни позволява да се стремим към успех, разваля и най-хубавите моменти, като хвърля сянка върху бъдещето, отблъсква хората около нас. Да очакваме най-лошото от нас самите, от околните и от света, е най-голямата грешка, която можем да допуснем в стремежа си към развитие. Липсата на оптимизъм ни затваря в клетка без изход, превръщайки щастието в непостижима цел. За щастие песимизмът не е нещо, което е кодирано в ДНК-то ни и е възможно да спрем да мислим само негативно. Как да стане това?

Да започнем, например, с приемането на някаква важна за нас кауза. Това ще ни даде сила и желание да повярваме, че е възможно да направим светът по-добър, започвайки от самите нас.

Самото наличие на кауза, обаче, не е достатъчно. Ако мотивите ни не са истински, усилията, които влагаме няма да продължат дълго. Когато мислим за даден проект, трябва да отделим повече време на възможностите, а не на трудностите. Първите ще ни дадат енергията и идеите, нужни, за да се справим с вторите. Песимистите се отказват още в началото, оставят се проблемите да ги спрат преди още да са се опитали да реализират мечите си.

Заобиколете се с истории за успеха – те ще ви дадат вдъхновението да промените собствения си живот. Забравете за негативните думи – използването им влияе върху подсъзнанието и настроението ни. Вижте, че чашата е наполовина пълна – това не означава да пренебрегвате лошите неща, а да забелязвате и оценявате хубавите.

Източник: www.iovalgo.com/come-si-diventa-ottimisti

В днешния свят никой не е напълно независим. Всички зависим от работодателя си, от банките, от доставчиците на ток и вода. Но зависим също така и от хората, от най-близките си.

Когато те са тъжни и ние нямаме настроение, когато са щастливи, и ние се усмихваме. Нуждаем се от тяхното внимание, от една мила дума, прегръдка, протегната ръка. Имаме нужда от тяхното присъствие, да знаем, че са до нас и ще продължават да бъдат, когато имаме нужда от тях.

Обикновено не си признаваме, че сме зависими. Преструваме се на самостоятелни. Казваме си, че сме силни и можем да се справим сами с всичко, без чужда помощ. Зависимостта и признанието, че не можем всичко сами, ни плашат. Но някъде дълбоко в себе си знаем, че не можем без хората около нас. Не можем без тяхната помощ, без тяхната подкрепа в трудни моменти, дори без тяхното присъствие понякога. Така както и те се нуждаят от нас, макар също да не си го признават.

И във взаимната зависимост всъщност няма нищо лошо, стига и двете страни да са наясно с нея, да са открити и да не злоупотребяват с това, че някой се нуждае от тях.

Не е необходимо да си перфектен. Не е нужно да си най-добър във всичко. Дори не е нужно да си сред най-добрите.

Не е необходимо да вършиш всяко нещо идеално през цялото време. Няма нужда да си винаги усмихнат, ведър и спокоен, с перфектна прическа или хубави дрехи. И не всичко покрай теб трябва да е винаги в изряден порядък. От време на време можеш да си позволиш за кратко да си слаб, да си изморен, да си тъжен или леко нервен. Но само малко и за кратко. Можеш да отложиш някоя задачка; да оставиш 1-2 неизмити чинии, пернати на дивана дрехи или неоправено легло. Просто малко така да зарежеш всичко и да забравиш всички досадни задължения. За един час, или за една вечер. Да презаредиш батериите, защото всеки има нужда от това понякога.

И след като не е необходимо да си перфектен, то това не е нужно и на хората около теб. Понякога се стараят, но просто не им се получава. Няма нужда да са идеални и да вършат всичко както трябва, да не изпускат дори и един детайл, който понякога дори не е чак толкова важен. Благодари им за това, че все пак се стараят, за това, че са достатъчно добри. И нека сме по-търпеливи към околните, защото със сигурност и ние понякога изпитваме тяхното търпение със своите действия, думи или настроения.

Не е необходимо да бъдеш перфектен, само достатъчно добър. А всеки е достатъчно добър.

12.09.11 За 50 дни деца от русенското СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ ще направят виртуална околосветска обиколка по проекта Global Children’s Challenge 2011. (пълна статия)
12.09.11 Децата на „Ботев“ – Враца спечелиха първо място в турнир по програма „Децата и футболът“. (пълна статия)
12.09.11 Възрастни хора над 60 години започнаха обучението си по начална компютърна грамотност „И баба вече може!“ по програма „Глобални библиотеки в Кюстендил. (пълна статия)
12.09.11 В Бургас стартира Европейското първенство по ветроходство в олимпийския клас RS:X. (пълна статия)
12.09.11 В Албена започна европейското индивидуално първенства по шахмат за момичета и момчета, девойки и юноши от 8 до 18 години. (пълна статия)
12.09.11 Първият международен шампионат по пица за Купата на България стартира във Варна. (пълна статия)
12.09.11 Младежкият клуб към Търговско – промишлената палата в Кюстендил организира велопоход до къщата-музей на Владимир Димитров- Майстора в с.Шишковци. (пълна статия)

13.09.11 Община Плевен получи като дарение от „Екопак България“ АД 40 пейки, които ще бъдат поставени в изградени кътове за отдих и детски площадки в различни райони на града. (пълна статия)
13.09.11 ЦДГ „Слънце” в Бургас беше ремонтирана със средства от Фонд „Енергийна ефективност”. (пълна статия)
13.09.11 Кучета от 32 държави участваха в три международни киноложки изложби с ранг CACIB в Албена. (пълна статия)
13.09.11 Деца и младежи участваха във фестивал на старата градска песен „Дунавски спомени“ в Силистра. (пълна статия)
13.09.11 Фестивал на пчелните продукти под мотото „Медът – най-добрият естествен защитник на децата“ се проведе в Пловдив. (пълна статия)
[Прочети още...]

Не забравяй доброто настроение. Можеш примерно да си залепиш малки бележки из стаите, които да ти напомнят за забавни случки, които са станали скоро. Не обръщай прекалено голямо внимание на дребните неудобства и моментните проблеми, те ще отминат бързо. Записвай си всичко, което може да ти напомни за щастливите ти моменти. Твоят свят трябва да е изпълнен с хубави мисли, мечти и творчество. Тези неща изграждат твоята същност и е достатъчно да си го припомняш по-често, за да прогониш лошите мисли.

Отдели си достатъчно време за сън. Може би наистина „от сън спомени няма“, но той все пак е необходим, за да възстановиш силите си. Доброто настроение идва само когато си пълен с енергия.

Намери нещо, което да те ентусиазира и към което да се стремиш. Но нека стремежът не бъде твърде силен, а отворен към изненади и благодарен за случващото се. Не забравяй, че всяко нещо (ако е прекалено силно) може да те натъжи, когато ти липсва и да те разочарова, когато го получиш. Не отлагай, събери куражът, който ти е нужен и се изправи срещу действителността.

Винаги говори за факти. Описвай всяко нещо така, както се е случило, без непременно да го определяш като добро или лошо. Мечтите са важни, но не ги бъркай с илюзиите.

Създай нещо. Напиши разказ, нарисувай картина, направи картичка. В края на часовете, прекарани в създаване не нещо, ще съществува нещо, което го е нямало до сега – твоят малък шедьовър. Не забравяй, че всеки човек, с който се срещаш през живота си, ти е изпратен с някаква цел. Приеми го с радост. Никога не знаеш каква промяна може да внесе той или тя в живота ти.

Не изпадай в крайности. Човек трябва да може да бъде сам, но и да бъде сред много хора. Да има дом, но и да може да пътува, където пожелае. Опитай се да мислиш само за хубави неща.

Не се чувствай виновен, ако в началото успяваш само за няколко секунди. Пътят към оптимизма е дълъг, но не се отказвай. Доброто настроение идва от хубавите мисли. Срещай се с приятели. Дори и самото очакване на приятна среща подобрява настроението ти.

Времето напоследък е толкова хубаво, че е просто невъзможно да стоиш затворен вкъщи, особено през почивните дни. Тихо и спокойно. Без горещините на лятото, а с топли и меки слънчеви лъчи, които галят кожата без да я изгарят. С онова дълбоко небе, толкова синьо, колкото може да е само през септември. Идеалното време за планина.

Толкова години в София и чак сега се качих за първи път на Черни връх. С лифт от Симеоново до хижа Алеко и от там нататък – пеша. За изкачване избрахме обновената лятна маркировка. Ясно различима е, но дори и да не я следваш точно, просто няма начин да се изгубиш; пътеките се преплитат постоянно и накъдето и да тръгнеш все ще стигнеш до върха. Отдолу изкачването изглежда доста голямо, но всъщност е изненадващо лесно и се минава максимум за час и половина (с няколко почивки). Има доста прескачане на камъни и катерене по морените, но е приятно и леко.

Разбира се, на който не му допада това, винаги може да предпочете пътя по зимната маркировка, който макар и по-дълъг, е доста по-равен и общо взето представлява една насипана с чакъл алея, която почти по нищо не се различава от алеите в някой парк, примерно. Което за пореден път потвърждава усещането ми, че Витоша си е доста цивилизована (дори една идея повече от необходимото). Или както бях чела някъде да я наричат – „градски тип планина“.

На върха всичко е равно и голо, с изключение на разхвърляните тук-там камъни, струпани един върху друг в причудливи форми, напомнящи на различни животни. Сякаш са изпопадали от небето абсолютно безразборно, а ако не са намерили къде да се спрат, са се стекли в широки каменни реки. В ранната неделна утрин все още нямаше много хора, но към обяд вече става трудно да си намериш уединено местенце.

От толкова високо София се вижда, като от самолет сред равното поле, простиращо се до хоризонта, вече пожълтяло в края на лятото и началото на есента. Най-интересна ми беше Борисовата градина – впечатляващо с размерите си зелено петно в самия център на града.

След няколко часа, прекарани горе в катерене по всяка възможна скала, слязохме по старата маркировка, като пътят ми се стори определено по-стръмен, отколкото по новата, но отново не е прекалено труден дори и за неподготвени туристи и се минава бързо. Към 4 часа вече започва да се образува опашка за работещите до 5 лифтове, затова си поделихме кабинката с мила двойка възрастни англичани (на върха се чуваше доста чуждестранна реч). И обратно към града, заредени с енергия :)