Ако хубавите инициативи се обединят…


Ако някой ви каже, че в България не се случват никакви хубави неща, не му вярвайте. Случват се много хубави неща, има прекрасни инициативи и хора, постигнали наистина много (не много пари за себе си, а много хубави неща за всички нас). Просто вие не знаете за това.

Причините са няколко. Първо, за тези неща не се говори по медиите, което е жалко. Тези истории не привличат достатъчно рейтинг, а хората несъзнателно предпочитат да гледат тъжни новини (има и изследвания по въпроса). Второ, явно не търсите достатъчно. Интернет е необятно пространство и поне там можете да намерите предостатъчно информация за безброй добри инициативи. Да, вярно е, че се губят сред всички новини за катастрофи и трагедии, ни кога за последно седнахте да потърсите някое хубава новина или положително действие? И кога за последно попадайки на такава добра новина я споделихте с приятели и познати или говорихте за нея с близките си, вместо да обсъждате кризата или правителството? И трето, но не по-малко важно, (почти) всички положителни инициативи се случват в доста малък мащаб.

Eдна от причините за това е, че не умеем да си сътрудничим достатъчно, да се обединяваме в името на постигане на общите си цели. Примерно в такава малка страна като България сигурно има поне 10-20 организации, борещи се за защита на природата. Още толкова подкрепящи устойчивото развитие. Или организиращи различни инициативи за по-добро образование. Или сдружения на земеделци, търговци, лекари и т.н. И всяка от тези организации сама си търси финансиране, кандидатства по проекти, занимава се с реализацията им. Което само по себе си е много хубаво, но резултатите си остават ограничени, защото не могат да надхвърлят ограничения капацитет на всеки един взет по отделно. А като се има предвид, че повечето такива организации едва ли включват повече от 5-6 до 10 служители, няма как да очакваме от тях чудеса.

А сега си представете какво би се случило, ако тези организации с общи цели се обединят и заработят заедно и вместо 5 имаме 50 човека, които си сътрудничат и си помагат. Те ще могат да постигнат много повече от това, което биха осъществили 10 групички от по 5 души. Цялото е повече от сумата на отделните части, така гласи законът на синергията. Обединени, биха могли да осъществяват много по-мащабни проекти и съответно да окажат много по-голямо положително влияние. А и споделеният опит би направил работата им много по-ефективна. И това важи не само за организациите с идеална цел, но и примерно за творците. Едно е всеки един майстор примерно да си има отделна фирма и да си плаща данъци, такси, счетоводни услуги и какво ли още не, а съвсем друго, когато тези общи разходи бъдат поделени между 5 или 10 души, които работят в една и съща сфера и могат да предлагат продуктите си заедно, осигурявайки и по-голямо разнообразие на клиентите.

Хубави неща се случват и то не малко, но за да имат истинско значение и да достигнат до повече хора, е нужно добрите инициативи да се подкрепят взаимно и да работят заедно в името на общите си цели.





Опитай нещо ново!


Кога за последно сте опитвали или правили нещо ново? Нова рецепта, ново ястие в любимия ви ресторант, ново хоби или спорт. Книга или филм от жанр, който по принцип рядко гледате или четете. Посещение на нов град или място, където никога не сте ходили досега. Посещение на концерт или изложба, или някое събитие, на каквито рядко или изобщо не ходите.

Новите неща правят живота ни по-интересен и ни измъкват от скуката на ежедневието. Помагат ни поне за малко да се откъснем от рутината и да изпитаме непознати усещания, да се почувстваме отново откриватели. А по света има толкова много неща, които очакват да ги открием, че ще е наистина жалко да ги пропуснем само защото упорито се придържаме към това, с което сме свикнали. Да, всяко ново нещо означава и излизане от зоната ни на комфорт, което може да е малко плашещо (или пък повече). Но именно това го прави толкова интересно, създава тръпка, любопитство, желание да докажем на себе си, че можем да се справим. Разбира се не всяко ново нещо ще ни харесва, но ако не експериментираме, освен неприятните ще изпуснем и много приятни неща. Човек няма как да знае дали нещо ще му хареса без да го е опитал и колкото повече новости изпробва, толкова по-голяма е вероятността да попадне на нещо, което наистина му допада.

Непрекъснатото опитване на нови неща ни поддържа живи, показва ни, че живота има още какво да ни предложи, стига да му се отдадем и да го живеем активно и пълноценно, а не в непрекъснат страх от непознатото.





Хубавите новини 4-10.03.2013


4.03.12 Празник “Обичам моята родина” се проведе в ЦДГ „Явор” в Габрово. (пълна статия)
4.03.13 100 броя дървета пауловния ще бъдат засадени през пролетта по протежение на река Банщица. (пълна статия)

5.03.13 Екоинспекцията в Русе обявява три конкурса за Световния ден на водата – за кратка литературна творба на тема: „Малка приказка за водата”; изработване на мултимедийна презентация на тема: „Вода за живот” и изработка на проект на стикер, с послание: „Да пестим водата”. (пълна статия)

6.03.13 Стартира приемането на номинации за организирания от сдружение „Самаряни” конкурс Добрият самарянин. (пълна статия)
6.03.13 В Плводив се проведе Литературен конкурс по родолюбие, посветен на 35-годишния юбилей на СОУ “Чернорицец Храбър”. (пълна статия)
[Прочети още...]





Пролетта и промените


Слънчеви лъчи, ясно синьо небе, красиви изгреви, топлина, тишина и песента на птиците, предвестници на пролетта.

А пролетта е време за промяна и за ново начало. Промяната, обаче, може да дойде само ако я желаеш истински. Не и ако просто я смяташ за по-добра, но все още си привързан към старото и те е страх да се откъснеш от него. Ако продължаваш да държиш на старото положение, значи не искаш достатъчно силно новото. Промяната е най-лесна, когато идва постепенно и неусетно, но понякога това е невъзможно и всичко трябва да се случи наведнъж без повече отлагане и колебания. Промяната не натъпва само от празни надежди и желания. За нея трябва да се действа, да се положат усилия, а не само да стоиш и да чакаш. Освен силно желание, трябва и здрав труд. Няма как да вършиш едно и също и да очакваш различни резултати.

Наближава пролет и първите слънчеви лъчи събуждат желание за нов живот и ново начало. И както семенцата се нуждаят от грижи, за да покълнат, пораснат и дадат плодове, така и мечтите се нуждаят от грижи, за да се превърнат в реалност.





Хубавите новини 25.02-3.03.2013


25.02.13 Mартенската благотворителна кампания “Здраве и мечти на децата подари!” организира Комплекса за социални услуги за деца и семейства- Русе. (пълна статия)
 25.02.13 СОУ „Иван Вазов” – гр. Плевен и сдружение „Дружество на писателите” организират общоградски литературен конкурс „Светът през моите очи”. (пълна статия)

26.02.13 Три почетни награди получи арт школа „Колорит” от международния конкурс за детска рисунка „Винаги зелено, винаги синьо” в Торун, Полша. (пълна статия)
26.02.13 Театрална трупа Ла Компарса дел Мар Негро към ІV Езикова гимназия във Варна спечели първо място на националния фестивал за ученически театър на испански език. (пълна статия)
[Прочети още...]





Мартенички бели, бели и червени


МартеничкаМартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

Пролет щом ви зърне
тука при децата,
бързо тя ще върне
птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,
листите зелени.
Мартенички бели,
бели и червени.

Петя Йорданова





Животът продължава


Във всеки един ден можеш да намериш нещо, което да те усмихне. Дори когато за пореден път те посреща мрачно утро, а надвисналите тъмни облаци така и не сеповдигат, за да пропуснат поне един слънчев лъч. Дори и когато дъждът не спира, а лавирането между локвите по тротоарите те изпръсква с мръсна кал. Дори и когато светът около теб се разпада, представата ти за него се срива и всичко ти се струва тотално сбъркано. Дори когато не успяваш да си подредиш мислите и да намериш смисъл в случващото се, или изход от него. Дори когато всичко ти се вижда много трудно, а мечтите ти почти непостижими.

Винаги се намира по нещо или някой, който да те усмихне. Понякога е красива гледка, която за миг спира погледа и мрачните ти мисли. Понякога е едно усмихнато лице сред тълпата. Понякога е припомнянето, че сред целия хаос се случват и много хубави неща и все още има добри хора. Понякога е осъзнаването, че макар и не всички все пак много неща зависят от теб и може би промяната им ще промени всичко за теб. Понякога е приятна изненада, за която си знаел, но си я забравил. Понякога е добър приятел, който те разбира и винаги намира правилните думи. А понякога е просто знанието, че дори и да ти се струва в застой, животът си продължава и няма смисъл да го губиш в тревоги и мрачни мисли, щом е създаден да бъде живян с усмивка.





Хубавите новини 18.02-24.02.2013


18.02.13 Природен парк „Персина” беше удостоен с наградата „Златен приз 2012″- „Природен парк, успешно съхраняващ природата за 2012г.”. (пълна статия)
18.02.13 В Козлодуй се пета поредна година се проведе празник на меда. (пълна статия)
18.02.13 ОДК-Благоевград организира „Работилница Баба Марта”. (пълна статия)

19.02.13 Конкурс за есе, стихотворение или рисунка на тема „Признателност, поклон и памет” организира община Казанлък. (пълна статия)
19.02.13 Регионална библиотека „Любен Каравелов” организира конкурс за есе на тема „Моята мечта за Русе”. (пълна статия)
19.02.13 Над 750 млади творци от Търговищка област се включиха в конкурса „България в картини и слово”. (пълна статия)
19.02.13 Двудневна регионална кампания по кръводаряване се проведе в Благоевград под надслов “Кръвта вода не става”. (пълна статия)
19.02.13 Във Велико Търново беше открита благотворителна изложба-базар на мартеници и сувенири, изработени от потребителите на социални услуги  в града. (пълна статия)
[Прочети още...]





Когато изкуството изпреварва науката


След книга, като „Възвишение”, човек има нужда да се потопи в нещо много различно и по възможност в нехудожествена литература, защото в противен случай рискува попадайки на някой иначе хубав роман или сборник с разкази, той просто да му бледнее. За целта си бях харесала „Изкуството, сталкерът на ума” и изборът се оказа перфектен. Макар и на места малко трудна за четене, книгата е удивителна и разкрива една малка частица от магията на живота. Да, животът е магия и способността ни да виждаме, чуваме, усещаме вкусове и миризми, да създаваме и извикваме спомени, да говорим и мислим, е истинско чудо, много по-сложно и необикновено, отколкото някога сте предполагали. Чудо, което науката едва през последните години се опитва и все още не успява да обясни напълно, а някои хора на изкуството отдавна са предусетили. Ето само малка част от удивителните факти, описани в книгата:

Освен рецептори за сладко, солено, кисело и горчиво, по повърхността на езика ни има и рецептори за… „вкусно”.

Ако ви поднесат две чаши вино и ви кажат, че едното е от най-известната изба във Франция, а другото – от някоя неизвестна селска кръчма, за вас първото наистина ще е по-вкусно, дори и двете чаши да са налети от една и съща бутилка. Защото вкусът, който усещаме, е субективен и се определя не само от вкусовите рецептори, но и от обстановката, в която се храним, от външния вид на ястието, от аромата му, от предварителните ни нагласи и очаквания, както и от миналия ни опит.

Когато незрящи хора четат с пръстите си брайлова азбука, те използват онзи център от мозъка, който отговаря за зрението. А когато глухи хора „слушат” посредством жестомимичен превод се активизира мозъчния център, отговарящ за слуха. 

Фактът, че слушайки музика чуваме приятни плавни мелодии, а не накъсаните звукови вълни на отделните ноти, се дължи на това, че мозъкът ни просто не може да обработва толкова много информация едновременно и слива вълните в едно.

В мелодиите мозъкът ни тъси някаква последователност и се стреми да предвиди това, което ще последва. Затова и когато слушаме някоя песен много пъти, тя ни омръзва – просто умът ни вече я е научил, знае кой ще е следващият звук, липсва му предизвикателство и той започва да игнорира мелодията, съсредоточавайки се върху по-важни звуци.

Реалността не е такава, каквато я виждаме. Чрез очите си възприемаме фотоните, отразени от различни повърхности, но цялостната картина се сглобява в мозъка ни. Има хора с перфектно зрение, но с мозъчни увреждания, които виждат само цветни петна без да могат да разпознаят в тях някаква определена форма (или примерно не могат да разпознават само определени форми, като триъгълници или човешки лица).

Граматиката е заложена в човешката природа по рождение. Деца, които никога не са ходили на училище и са чували родителите си да използват само прости думи (без да ги подреждат в изречения) започват да създават сами своя граматика – да спрягат глаголи в различно число и време, да съгласуват прилагателните със съществителните.

Това наистина са само много малка част от описаните в книгата чудеса, на които е способен нашия мозък. А изводът от нея в общи линии е, че все още има толкова много неща, които не знаем и може би никога няма да разберем, но понякога изкуството успява да обясни това, което науката не може.





Не приемай нищо за даденост


Нещата, с които сме свикнали, често приемаме за даденост. Работата си, хората, с които сме заобиколени и техните чувства към нас, здравето си, дори и светът, в който живеем. Рядко се замисляме над тези неща и за да осъзнаем колко са ценни те за нас, е необходимо да се случи нещо различно. Едва, когато се разболеем, оценяваме здравето си. Когато сме раделени от любим човек, разбираме колко много го обичаме. Когато можем да изгубим работата, която уж не понасяме, осъзнаваме, че тя не е чак толкова лоша. Когато съществуването на света такъв, какъвто го познаваме, бъде заплашено от някой природен катаклизъм или война, се оглеждаме около нас и разбираме колко хубав е той всъщност.

Вместо все да чакаме някакви външни фактори да ни припомнят колко крехка е реалността и колко крехки сме самите ние, трябва да се опитаме да запомним това и никога да не го забравяме. Да не приемаме нищо за даденост, а всеки ден да сме благодарни, че го имаме и да се стремим да го съхраним и развием. Да не приемаме за даденост чувствата си, а да ги подхранваме и обогатяваме. Да не приемаме за даденост здравето си, а да го пазим и да се грижим за него. Да не приемаме за даденост ежедневието си, а да внасяме в него спонтанност и приятни изненади и да го насочваме в посоката, която желаем. Да не приемаме за даденост света около нас, а да му се радваме и да го преоткриваме всеки ден, знаейки, че самото му съществуване е истинско чудо.





  • Страница 6 от 82
  • <
  • 1
  • ...
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • ...
  • 82
  • >