Замислих се тези дни за изминалото лято… За многото хубави неща, които ми се случиха и за прекрасните места, които посетих, за които съм разказвала тук. Но също и за многото промени, които настъпиха през това лято, а те бяха наистина важни и доста сериозни. Замислих се и за нещата, които направих и постигнах през него. За това, че се опитах да помогна на някои хора, понякога съвсем непознати, с различни свои действия и че това всъщност е по-важно от всичко останало. Замислих се и за това, че понякога човек си мечтае да има по-голяма отговорност, а когато я получи е малко плашещо. Да успееш да се справиш и да отговориш на даденото ти доверие. Но когато всичко приключи успешно, сигурна съм, че усещането е прекрасно и удовлетворението е голямо.

А причината да се замисля за тези неща е конкурсът на Усмивка – „Какво направи миналото лято?“ Помислете си и вие какво ви донесоха отминалите топли и слънчеви месеци, сигурна съм, че има какво да разкажете, а и ще се радвам на малко конкуренция в конкурса, защото и аз смятам да участвам ;)

PS: Малко кратко, но само временно през следващите две седмици ще е така :)

Днес е международният Blog Action Day – ден, в който всички блогове по света пишат на една и съща тема. През миналите две години темите бяха Вода и Климатични промени, а тази година поради съвпадението на датата със Световния ден на Храната, логично темата е „храна“.

Както и предната година, вместо да говоря някакви отвлечени неща, предпочитам да дам някои идеи, които могат лесно и без особено усилия да се приложат на практика:

- Идеалният вариант е сами да си отглеждаме някои зеленчуци и плодове, но тъй като в днешно време не са много хората, които имат такава възможност, можем поне да се ориентираме към местното производство. Винаги, когато имаме възможност, да избираме местни продукти. Те обикновено са по-пресни, не са пътували дълго време от другия край на света. Така не само насърчаваме производителите в региона, в който живеем, но и се грижим за околната среда, намалявайки вредните емисии на транспорта, нужен за превоз на продуктите.

- Яжте плодове и зеленчуци, характерни за сезона. Отглежданите в оранжерии, просто нямат същия вкус, а и природата си знае работата и кое е най-полезно за нас в съответното време от годината.

- Освен цветята на балкона през лятото, можем да си сложим и някоя друга саксия с различни подправки. Винаги са по-вкусни и ароматни, когато са прясно откъснати.

- Да купуваме и приготвяме само толкова храна, колкото можем да изядем. Не е нужно да пълните хладилника и след седмица да изхвърлите половината неща, защото са се развалили. Първо, харчите излишно пари, и второ – толкова много хора не могат да си позволят нормално ядене, а други да изхвърлят храна – не е правилно така.

- Избягвайте полуфабрикатите. Няма нужда да обяснявам колко са вредни, в интернет има достатъчно информация. В на краищата няма нищо по-хубаво от домашно приготвено ястие или сладкиш. Не се страхувайте да експериментирате в кухнята, но и не забравяйте традиционните български ястия.

- Не сядайте на масата сам; храната е винаги по-вкусна, когато е споделена със семейството или с приятели. Оценявайте храната и се наслаждавайте на всяка хапка от нея.

10.10.11 Библиотека „Петър Стъпов“ в Търговище организира дарителска кампания под мотото „Вашият дарителски жест ще спаси духовността“. (пълна статия)
10.10.11 Инициативата „Децата на Русе творят в библиотеката” стартира в Русе. (пълна статия)
10.10.11 В Севлиево започваха празниците на тиквата. (пълна статия)

11.10.11 30 деца в неравностойно положение от Дом „Асен Златаров“ посетиха безплатно театрално представление. (пълна статия)
11.10.11 Българският филм “ TILT “ спечели награда за най-добър дебют на филмовия фестивал „Рейнденс“ в Лондон. (пълна статия)
11.10.11 Първи национален фестивал на любителските театри за деца беше открит в Севлиево. (пълна статия)
[Прочети още...]

Една малко позабравена поредица за Поговорките :)

Сигурно доста често се сещаме за тази поговорка, когато някой дребен детайл изскочи изведнъж от нищото и обърка всичко.

Още от училище се уверяваме във верността на тези думи. Само едно нещо да оставиш ненаучено от урока и тъкмо на него ще те изпитат. И в математиката – достатъчно е да сбъркаш само една цифра или един знак +/- и цялата задача заминава. С думите е същото – една променена буква или ударение, или дори просто интонация променят смисъла. А и в училище в урока за запетайките сигурно на всички са обяснявали онзи анекдот, според който от мястото на една запетайка може да зависи един човешки живот.

И в работата ни, когато пораснем, отново дребните детайли са от значение. В счетоводството и заради една стотинка, пропусната някъде, баланса накрая може да не излезе. В строителството понякога и един милиметър разминаване е от значение. При някои уреди и съвсем миниатюрна, невидима за окото пукнатина, може да ги повреди и да спре работата им. В химията едно сгрешено съотношение или неправилна съставка може да доведе до съвсем непредвидени резултати.

Но и в човешките взаимоотношения дребните детайли понякога са най-важни. Понякога не ги забелязваме, но с времето се натрупват и накрая в един момент ни идват в повече, а тогава обикновено е вече прекалено късно и отношенията ни с човека срещу нас трудно могат да бъдат оправени. Друг път пък отново някой дребен детайл става причина за разгорещен спор и после, когато всичко приключи, се питаме наистина ли този детайл е бил чак толкова важен. Но все пак детайлите могат не само да ни разделят, понякога малките жестове са тези, заради които обичаме хората край нас.

„Дребните камъчета“ са наистина важни, но докато сме вгледани и внимаваме за тях, не трябва да забравяме и големите и важните неща, както и посоката на пътя, по който вървим.

След цялото това слънце напоследък за един ден всичко се промени и изведнъж стана толкова мрачно и сиво. Или поне на пръв поглед. Защото дори и когато небето е покрито с облаци, листата на дърветата продължават да греят в жълто, лилаво, червено, сякаш за компенсация и да не ни е съвсем тъжно.

Дори и на вън да не спира да вали, пак можеш да имаш едни приятни и усмихнати дни. След лудото лято, в което не си искал да останеш и за миг затворен вкъщи, сега можеш да потърсиш уюта и топлината на дома. Завит под одеялото да слушаш как дъждът звъни по стъклото на прозореца и да знаеш, че няма за къде да бързаш; не е нужно да излизаш и затова можеш да си го оставиш на спокойствие да си вали и водните капки да отмият умората. Една хубава книга, с която не усещаш как времето минава. Или филм, който винаги си искал, но все не ти е оставало време да гледаш. Тиха музика, в съответствие с настроението. Уханието на домашно приготвен сладкиш. Чаша горещо кафе или ароматен чай с мед и лимон.

И усмивка. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време.

3.10.11 Над 600 изпълнители и 54 групи от цялата страна взеха участие във фестивал на мъжките фолклорни групи и индивидуални изпълнители в Разлог под надслов „От древността към вечността”. (пълна статия)
3.10.11 Народно читалище „Йордан Йовков“ в Добрич организира дарителска кампания „Сподели с мен“, в рамките на която всеки може да подари любимата си книга и така да я сподели с други. (пълна статия)
3.10.11 Детски танцов ансамбъл „Южняче“ получи специален диплом за най-стилно поднесен танцов фолклор на Международния фолклорен фестивал в Ханиоти, Гърция. (пълна статия)

4.10.11 Два апарата от най-ново поколение за недоносени бебета получи като дарение МБАЛ-Силистра. (пълна статия)
4.10.11 Детски фолклорен празник се проведе на откритата сцена в Етнографски комплекс „Стария Добрич“. (пълна статия)
4.10.11 Калина Петрова, Георги Георгиев и Георги Атанасов спечелиха втора награда на Европейския конкурс за млади учени в Хелзинки с проекта си „DriveFreeZ“. (пълна статия)
[Прочети още...]

Случвало ли ти се е някога да започнеш деня с негативни мисли? След това неизбежно са ти се случвали лоши неща. Ако се събудиш вече емоционално изморен и си представяш как денят ти ще е скучен и изпълнен с проблеми, то накрая той наистина ще се окаже точно такъв. Ние хората имаме невероятната способност да си представяме какво може да ни се случи, насочвайки подсъзнанието си по ясно очертан път. В по-голяма част от случаите правим това несъзнателно.

Проблемът е, че насочвайки по този начин енергията си към песимистични мисли, точно тези мисли започват да се материализират и да се превръщат в реалност. Песимизмът активира негативно отношение, което от своя страна задейства подсъзнанието и то прави така, че най-лошите неща, които си си представял, в крайна сметка да ти се случат. Понякога това отнема само часове, друг път седмици или месеци, но отрицателните мисли неизменно се превръщат в реалност и така се завъртаме в един омагьосан кръг. Представяш си лоши и негативни неща, които могат да ти се случат, тези неща, стимулирани от подсъзнанието ти, рано или късно наистина се случват и мозъкът ти започва да изгражда още по-негативни и страшни картини на липса на късмет, нещастие, безпомощност и т.н. поради което подсъзнанието ти започва да следва тези отрицателни образи и кръгът се затваря.

И ако подсъзнанието действа по този начин, когато очакваш негативни неща, може би ще действа по същия и ако очакваш да ти се случи нещо хубаво. Франциско Асизи казва „Внимавай какво мислиш и какво казваш, защото това може да е точно предсказание за бъдещия ти живот.“ Очаквай най-доброто и е много вероятно да го получиш, но не забравяй, че освен оптимизъм е нужна и много работа и силна воля. Очаквай най-лошото и ще го получиш, дори и без да си помръднеш пръста.

Бъди оптимист, но не очаквай, че пред вратата един ще намериш мечтаната кола или ей така ще те поканят да започнеш желаната работа. Научи се да практикуваш разумен оптимизъм всеки ден и след като добавиш и малко усилия със сигурност ще успееш. За да постигнеш това, е необходимо единствено да реагираш с ентусиазъм. Във всичко, което правиш, във всяка инициатива, която поемаш, влагай първо и преди всичко ентусиазъм и оптимизъм. В основата на всички големи начинания, променили света, винаги е стоял един оптимист.

Източник: www.piuchepuoi.it

Понякога между хората възникват конфликти. Понякога е за нещо дребно. Неволно изпусната дума. Или просто криво разбрана. Започваме първо да действаме, после да мислим… и нещата стават съвсем сложни.

А е нужно толкова малко, за да се предотврати всичко това. Малко повече внимание, малко повече търпение, особено ако знаеш, че човека срещу теб е по-чувствителен. И най-вече да умееш да се поставиш на неговото място, да видиш неговата гледна точка. На теория може би не изглежда чак толкова трудно, но всъщност е.

Понякога човек е толкова убеден в нещо, че всяка друга гледна точка му се струва направо абсурдна. Не може да проумее как е възможно някой да мисли по различен начин от него и как може да не осъзнава грешката си. Колкото по-голямо е разминаването, толкова по трудно е да приемеш, че другият може да е прав за себе си особено когато става въпрос за основни виждания и убеждения. Случвало ми се е много пъти при различни обстоятелства и е малко странно, когато човек попадне в такава ситуация. Споровете обикновено не помагат.

Нужно е да направиш стъпка назад, да погледнеш нещата от дистанция, да видиш проблема в неговата цялостност и различни аспекти. Да усетиш как мисли човека срещу теб и защо мисли така. Израснали сме и живеем в различна среда и това поне до някъде обуславя различния ни начин на мислене. За да успееш да направиш това обаче, е нужно спокойствие, доза обективност, толерантност, за да да допуснеш съществуването и на други мнения. Не е казано, че трябва непременно да се съгласиш с тях, просто да позволиш да съществуват редом с твоето и да признаеш правото на другия да мисли различно.

Едва когато се признае наличието и валидността на различните гледни точки, може да се говори за търсене на компромис и намиране на решение.

Есенните дни се изнизват бавно. Като шепа пясък, изтичащ през пръстите ти и всяко зрънце е минута – блестящо в слънчево злато, топло и мимолетно. Слънчевите лъчи пристъпват сутрин плахо, но след това потъват в очите на хората, погалват кожата им и силата на желанията ни не ги пуска да си тръгнат до вечерта. Небето е кристално синьо, като усмихнат поглед на дете.

Тихо е, и спокойно. Без скорост; застинало в един безкраен миг на съзерцание. Знаеш, че след миг това ще бъде само спомен и затова се наслаждаваш на всяка секунда; стремиш се да запомниш всеки детайл и светът ти се струва малко по-хубав, отколкото е.

Откраднете си и вие един слънчев миг и… тихо! да не развалите магията.

26.09.11 Три медала завоюваха българските джудисти от проведената в Сърбия Балканиада по джудо. (пълна статия)
26.09.11 Българи заеха първо място на двойки и тройки в традиционен международен турнир по петанк. (пълна статия)
26.09.11 Европейския информационен център „Европа директно“ – Шумен направи дарение от пакети с литература на различни езици на училища, читалища и езикови школи. (пълна статия)
26.09.11 Общински детски комплекс-Панагюрище спечели големия приз за цялостно представяне на международния фестивал на мажоретния танц „Златен помпон“. (пълна статия)

27.09.11 Калина Михайлова на 10 години спечели бронзово отличие на световно първенство по Биатъл. (пълна статия)
27.09.11 „Двореца” в Балчик е домакин на проекта „Зона за съвременно изкуство ”, който събира съвременни творци от 7 европейски държави. (пълна статия)
27.09.11 Стартира “ Дунавско турне “ на природозащитната организация WWF, което за 14 дни ще премине през 7 български града в Северна България . (пълна статия)
27.09.11 Сливенският куклен театър участва във фестивала „ Дни и нощи на Европейския театър „, който се провежда в Браила, Румъния. (пълна статия)
[Прочети още...]