Оптимистично

7.06.10 Отборът на Областна дирекция на полицията Бургас спечели шампионската титла на национално първенство по футбол за служители на МВР. (пълна статия)
7.06.10 Филмът „Облаците летят на запад” на Веселин Чолаков спечели наградата на публиката на филмов фестивал в Сиатъл, САЩ. (пълна статия)
7.06.10 Национален ученически театрален фестивал „Климент Михайлов“ започна в Русе. (пълна статия)
7.06.10 Бяха наградени победителите в конкурса за изработване на най-красива птица и най-красиво цвете, организиран от Регионалната екоинспекция във Велико Търново. (пълна статия)

8.06.10 Историческият музей Исперих спечели 1-во място на конкурса за най-вкусна гозба на кулинарното изложение „Край етърска софра седни и сладичко си похапни“. (пълна статия)
8.06.10 Еко клуб към ОУ „Йордан Йовков“ в Каварна спечели трето място на Международния конкурс SPARE за училищни проекти за енергийна ефективност „Енергията и нашата жизнена среда“. (пълна статия)
8.06.10 В художествената галерия в Добрич започва лятна програма „Галерията и децата“. (пълна статия)
8.06.10 Доброволци на Клуб ЮНЕСКО и Младежкия информационно-консултантски център в Хасково участваха в международен младежки обмен в Англия по програма „Младежта в действие“. (пълна статия)
8.06.10 Община Криводол спечели проект по програмата за „Развитие на селските райони“ за залесяване на непродуктивни земеделски земи. (пълна статия)
[Прочети още...]

Първата част на потинга можеш да прочетеш тук.

Пробвай и виж до къде можеш да стигнеш.

Дали си мислиш, че можеш или че не можеш – все ще си прав. – Хенри Форд

Важно е не дали ще успееш, а да опиташ поне веднъж.

Няма неуспех. Само несполучливи опити, затова опитай отново.

Има само неправилен път, безизходно положение няма.

Ако не мога днес, защо пък да не мога утре?!

Човек не се дави, защото пада във водата, а защото остава там.

Колко монотонно би било в гората ако пееха само десетте най-добри птици. – Дан Бенет

Ако искаш дъга, трябва да се примириш с дъжда.

Който не вярва в чудеса, не е реалист.

Това не е лошо, просто има по-хубави неща от него.

На тъмно няма нищо, което да го няма на светло, освен страхът.

Човек лети към своя погром, към върха се пълзи. – Иван Марев

Хората не са толкова лоши или зли, колкото нещастни. Затова нека си подаряваме по мъничко щастие.

Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.

Другите могат да решат само, че нямаш основания да си нещастен. Дали ще си щастлив решаваш ти.

Източник: „Законът на Мърфи наопаки“, Борис Минчев – много хубава книжка с близо 3000 прекрасни цитата, от които нямам как да не се усмихнеш и замислиш. Можеш да прочетеш и тези от миналата събота. От мен – толкова, за останалите ще трябва да си вземеш книжката ;)

Провокирано от „Доброто в нас – тема за размишеления“ и „Приятели“ Прочетох двете неща почти едновременно и ме накараха да се замисля…

Случвало ми се е да помагам съм на хора без да получа дори едно „благодаря“. За някакви дребни неща, но все пак… Всъщност някои дори не бяха доволни от помощта, защото била недостатъчна, а в същото време те самите не бяха положили никакви усилия да си помогнат сами. Не съм очаквала нищо конкретно в замяна. Помагала съм, защото съм можела да помогна, защото не мога да отказвам да помогна и защото помагайки, съм се чувствала добре. И макар да съм помагала заради самата себе си, все пак съм била разочарована, когато съм осъзнавала, че на насрещната страна не може да се разчита.

С повечето от тези хора с годините изгубих връзка, дори не заради конкретната случка, а поради много други обстоятелства; просто и аз не съм се стремяла да поддържам контакти. С един от тях обаче нещата се случиха по малко по-различен начин. Не знам как, но с времето тя осъзна колко много пъти съм била и продължавам да бъда до нея винаги, когато има нужда във всяко едно отношение. И сега между нас има едно прекрасно приятелство. И знам, че също мога да разчитам на нея ако се осмеля да си призная, че имам нужда от помощ, което винаги ми е било трудно.

Една от преподавателките ми в университета казваше, че когато помагаме на другите хора, всъщност го правим заради себе си. Защото изпитваме вътрешна нужда да помагаме; защото когато помогнем на някого, това ни кара да се чувстваме полезни и доволни от себе си; защото ако откажем на някого помощта си, се чувстваме мъничко виновни за това, че сме можели да направим нещо, а не сме. И ако приемем, че наистина е така, че помагаме не заради другите, а заради себе си, то тогава излиза, че те всъщност нищо не ни дължат. Ако давайки, очакваш задължително нещо в замяна, то това не е помощ, а размяна на услуги. В помощта такава уговорка няма. И си мисля, че може би е била права и би било много по-лесно ако можехме да гледаме на нещата по този начин.

Сигурно ги е имало и обратните случаи. Такива, в които аз съм получавала помощ, но не съм изразявала благодарността си достатъчно ясно. Понякога по-късно съм го осъзнавала и съм поправяла грешката, но предполагам не винаги. По едно време ме беше обхванало желание да благодаря на някои най-близки хора за помощта им (най вече с думи, които са ми казали и за които те самите вече са забравили, но на мен са ми повлияли по някакъв начин) или дори просто за това, че ги има. Повечето бяха изненадани от мейлите, които получиха, но никой не се е оплакал от тях.

Направеното добро винаги се връща при човек. Много вероятно е да не е от същото място, да стане след години и по начин, който най-малко очакваш, но все пак се връща. Поне ми се иска да вярвам, че е така.

Когато знаеш, че времето ти е ограничено, започваш да използваш пълноценно всеки момент. Не бездействаш, не отлагаш, не се занимаваш с неща, които са ти неприятни. Наслаждаваш се на всеки миг.

Например, когато си на почивка или на някое ново място и не можеш да си останеш в стаята дори и да вали, защото има толкова много нови и интересни места, които да видиш, а имаш на разположение само няколко дена. Или когато имаш среща с приятел, която трае само час, а имате да си казвате толкова неща. В такива ситуации използваш всяка дадена възможност, решаваш бързо, не отказваш предложения и не прекарваш вечерите си пред телевизора вкъщи. И всичко е прекрасно и ти се иска винаги да е така и си обещаваш да е така.

Но един ден се връщаш пак към рутината и започваш отново да си въобразяваш, че имаш време. Че можеш да излезеш на разходка утре вечер. Че с тези приятели може да се видите следващата седмица. Че някой друг уикенд ще те поканят на същата хижа. Че можеш да отложиш така важния разговор за след няколко дена. Че следващата година ще организират същата инициатива и тогава вече наистина ще се включиш.

Но това е само илюзия. Защото, както тогава, така и сега времето ти е ограничено. Единствената разлика е, че тогава си знаел след колко дена ще трябва да си тръгнеш от дадено място, а сега – не. И именно затова сега трябва да се радваш на престоя си тук още повече. Защото независимо от колко време живееш в този град, все още има неоткрити малки улички и красиви градинки. Защото колкото и да си уморен след една среща с приятел ще се чувстваш по-добре, отколкото ако си останеш да си почиваш вкъщи пред телевизора. Защото някои неща, които имаш да кажеш са прекалено важни и разговорите не могат да чакат. Защото дори и след време да се включиш в подобна инициатива или в екскурзия до същото място, няма да е със същите хора и няма да е същото изживяване.

Защото „животът е твърде кратък или прекалено дълъг, за да го живеем зле.“

31.05.10 В Стара Загора започна национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”. (пълна статия)
31.05.10 Отбелязва се Световният ден без тютюнопушене. (пълна статия)
31.05.10 В Каварна започна националният фестивал на любителските театри с международно участие, в който участват 24 самодейни театрални колектива. (пълна статия)
31.05.10 Дома за медико-социални грижи в Добрич получи дарение от студенти от Международен колеж – Добрич от благотворителна инициатива.под мотото „Добрите дела никога не свършват!“ (пълна статия)
31.05.10 Над 500 деца от Враца участваха в празнично карнавално шествие. (пълна статия)
31.05.10 Българско Мерло 2009 от най- младата винарска изба в село Коларово, Харманлийско спечели приз и златен медал за най-добро вино на конкурса Citadellesduvin в Бур, Франция. (пълна статия)
[Прочети още...]

Не се отчайвай, дори когато си добре. – Николай Волев

Няма такова нещо като лошо време, има само неподходящо облекло.

Няма начин да няма начин.

Живи сме, значи сме добре.

Сега съм тук и ми стига!

Лотарията – най-точния способ за отчитане броя на оптимистите.

Въобще не му се давайте на тоя живот!

Трудно се живее, ако си оптимист. А колко по-трудно е, ако не си!

По-лесно е да продължаваме да се смеем, отколкото да спрем да се смеем.

Човек живее само веднъж, но ако се справи добре веднъж му стига. – Джо Луис

Най-добрите неща в живота всъщност не са неща. – Арт Бухвалд

Отвори очите си за хубавото и доброто около теб. Много е нали?

Да започнем да се обичаме! Нали пробвахме с омраза… и не стана. – Дончо Цончев

Източник: „Законът на Мърфи наопаки“, Борис Минчев – много хубава книжка с близо 3000 прекрасни цитата, от които нямам как да не се усмихнеш и замислиш. Продължението на този постинг можеш да прочетеш тук.

…да се събуждам с усмивка
…да усещам топлината на слънчевите лъчи и ледените капки дъжд върху лицето си
…да улавям аромата на розите – бели, жълти, оранжеви, червени, розови – които се изнизват в редица покрай стъклото на автобуса на път за работа
…да не изпускам нито една усмивка, която срещна, дори и такава, която блести само в очите на хората
…да се усмихвам на непознати ей така без причина
…да пътувам и да откривам поне по едно ново място всеки месец
…да говоря френски и италиански без да сричам както сега
…да се науча да карам колело
…да пея и да рисувам поне малко по-добре от 10-годишно дете
…да казвам каквото мисля без да се страхувам
…да забелязвам по-често цветовете на залеза и да имам време да гледам как се променят .
..да се радвам на глухарчето, разцъфнало между плочките на тротоара .
..да дишам свободно
…да слушам и сред всички шумове наоколо да чувам песента на птиците, а не само на автомобилите
…да казвам „обичам те“ докато гледам някого в очите
…да се радвам на малките неща
…да плача, когато имам нужда
…да прощавам, да помагам, да се науча да моля за помощ, когато не мога да се справя сама
…да бъда себе си винаги и с всеки без да се преструвам
…да връщам усмивките по лицата на хората
…да съм добра с хора, които не са виновни за лошото ми настроение понякога
…всеки път да се радвам на игрите на децата в градинката до нас, без да съжалявам, че съм изгубила тяхнат безгрижност и без да ме е страх за тяхното бъдеще
…да се наслаждавам на всяка глъдка кафе или вино, на всяка хапка закуска, обяд или вечеря
…да летя поне насън
…да вярвам малко повече в приказките
…отново да си направя снежен човек и замък от пясък на плажа
…да изживявам всеки миг тук и сега без спомени от миналото и тревоги за бъдещето

Някога, когато беше малък, всичко беше по-лесно.

Можеше да се смееш безгрижно на глас и смехът ти да кара всички хора неоколо да се усмихват, дори и непознатите. Можеше да плачеш, когато те боли или някой те е наранил и не се налагаше да криеш сълзите си. Но като цяло тъгата не траеше дълго, защото светът беше пълен с прекалено много хубави неща, които ти предстоеше да откриеш и нямаше време да бъдеш нещастен.

Можеше всеки ден да измисляш нови игри и никога не ти беше скучно, защото всяко нещо около теб се превръщаше в най-интересното нещо на света в момента, в който го докоснеше. Тогава не знаеше да лъжеш и прямите ти думи може понякога да са звучали твърде жестоко, но пък винаги бяха искрени.

Не ти се налагаше да играеш с някой, когото не харесваш. Но когато харесаше някой, беше готов да разделиш с него всичките си играчки, защото така играта ставаше много по-хубава. Всъщност когато харесаше някой, изобщо не се страхуваше да му го кажеш (е може би съвсем мъничко). А една невинна целувка по бузката значеше много.

Така беше някога, а после… После поиска да пораснеш и…

А дали същност сме пораснали?

25.05.10 Старозагорска фирма дари на местната община повече от 31 000 броя цветя, които ще бъдат засадени в парковете на града. (пълна статия)
25.05.10 Дарение от книги с детска литература получи училищната библиотека в СОУ „Васил Кънчов“, Враца. (пълна статия)
25.05.10 Петър Иванов и Ирина Димитрова от Варна спечелиха държавното първенство по акробатичен рокендрол. (пълна статия)
25.05.10 Проект „Библиотеката – приказна съкровищница стартира РБ „Л. Каравелов“, Русе. (пълна статия)
25.05.10 Антъни Иванов спечели два златни медала и постави национален рекорд на 100 метра бътерфлай на международния турнир за деца „Levkos pirgos“ в Солун. (пълна статия)
[Прочети още...]

Светът е пълен със проблеми, кой каза, че не е?
И аз не веднъж съм имал причини за оплакване.
Преследваха ме вечно бури, а хоризонтът беше мрачен,
но моля ви кажете – не е ли този ден прекрасен?

Защо ти е да хленчиш и да превръщаш в слон мухата?
Защо единствено с проблеми пак пълниш си главата?
Всеки среща изпитания, не ме избегнаха и мен;
животът не е тържество, но днес е хубав ден.

Аз истински живея днес, не утре или вчера.
Да вземам и да давам. Да губя, да намеря.
Вчера беше бурен вятър, утре може да вали
aла нека те попитам – днес е слънчево, нали?

Източник: www.pinkpoem.com Преводът е мой и не гарантирам за качеството ;-)