Една разходка до… Риека, Задар и Сплит


Продължаваме разходката из Хърватска с Риека – най-важният пристанищен град на страната, който въпреки запазените тук-там старинни останки си остава доста съвременен. Името на града идва от минаващата през него река – Риечка, а на италиански Fiume. Сградата на театъра Иван Заич, от която започва обиколката ни, силно напомня на Народния театър в София, макар да не е чак толкова впечатляваща. Близкият пазар пък много прилича на нашите столични пазари с отрупаните си с плодове и цветя сергии и тълпите от хора. А сградите покрай главните улици спокойно може да са излезли от някой централен софийски квартал. С изключение на катедралите разбира се. Една от тях, Възнесение Богородично, е с изключително красива архитектура – бели мраморни стълбища и ефирни като дантела орнаменти, които контрастират на тъмните тухлички, изграждащи фасадата. Отвътре пък впечатление правят красивите витражи от рисувано стъкло. На един от главните площади се намира и известната Наклонена кула, а самият площад явно е превърнат в поле за изява на художници на графити – всяка свободна площ е превърната в картина и всичко е много пъстро и красиво.

В Задар обиколката ни на града започна с две от най-големите туристически забележителности, които за съжаление така и не можахме да видим/ чуем в действие. Една от тях е морският орган – система от тръби (за съжаление в ремонт), през които под въздействие на морските вълни преминава въздух, при което те издават различни звуци. А другата е „Поздрав към слънцето” – макет на слънчевата система, изграден от соларни клетки, които през деня поемат слънчевата енергия, а през нощта я използват, за да излъчват светлина в различни цветове. Въпреки тези две пропуснати забележителности, посещението на Зарад определено си заслужава, най-вече заради централния площад с катедралата Св. Донат, църквата Дева Мария и останките от римския форум, основан от император Август. Гледката от върха на кулата към целия град, площада, ротондата и морето в далечината е невероятна и напълно си струва стръмното изкачване по безкрайната вита стълба, след която ти е трудно да вървиш в права линия. И тук, както и в много други градове има силно италианско влияние, за което свидетелстват венецианските лъвове, разположени по фасадите. Старинната част на Задар всъщност се намира на полуостров, отчасти обграден с крепостни стени, снабдени с четири запазени и до днес порти, най-красива от които е Морската порта, отвеждаща към пристанището. Друга забележителност на Задар е площадът с петте кладенеца, по чиято дължина се простира крепостна стена, която точно по това време на годината бе покрита с поникнали сред каменните плочи цветя, нацъфтели в ярко розово.

Сплит е… малко странен град и навярно ако човек прекара повече време в него, би могъл да си изгради по-точно мнение и да открие много красиви неща. Но за кратките часове, които бяхме там, успяхме да разгледаме единствено двореца на Диоклециан. Като изключим съхранената стена, успоредна на крайморската алея и рисунките на плана на двореца (които между другото дори не са верни), човек трудно може да си представи, че това, което вижда някога наистина е представлявало дворцов комплекс. Щом пристъпиш вътре, попадаш сред една невъобразима плетеница от тесни улички, старинни останки и руини, редом до които стоят съвременни сгради, в които съвсем спокойно си живеят хора, необеспокоявани от тълпите туристи. Новите къщи са строени направо на древните площади, долепени до древните зидове или дори вграждайки ги в себе си и използвайки ги за основа. Навярно дори и с карта е трудно да разгадаеш очертанията на древните сгради и да познаеш кое какво е било, а единствено високите крепостни стени подсказват докъде се е простирал някогашния дворец, днес изгубен завинаги сред модерното строителство. С изключение на това, Сплит може и да е красив – просторни площади, уютни кафенета, крайбрежна алея с палми и голям парк, от който се разкрива гледка към целия град.





Една разходка до… Загреб, Пула и Ровини


От два месеца все се каня да разкажа за едно пътуване до Хърватска, но все не ми остава време. И все пак по-добре късно, отколкото никога, а и скорошното приемане на държавата в ЕС си е добър повод :)

Ще започна със столицата Загреб, където пристигаме в една студена и малко мрачна вечер. Градът е красив, може би малко прилича на София; като изключим катедралите смесицата от архитектурни стилове е доста близка. Редуват се старинни и модерни сгради, по пейките из парковете и градинките са насядали млади хора, а за разлика от повечето европейски столици тук липсват тълпите от туристи, но това може да е само заради късния час или защото истинският туристически сезон още не е започнал. След като сме обиколили сградите на всички важни институции, минали сме край катедралата Св. Марко, видели сме Загреб отвисоко и случайно сме се натъкнали на участници в карнавал, облечени в рицарски доспехи и старинни тоалети, стигаме и до главния площад Бан Йелачич. На този площад се намира и извора, около който са се заселили първите хора в региона, а над него е изграден малък фонтан и езерце. Според легендата изморен пътник седнал край извора да си почине и помолил девойката, която в момента наливала вода „Загреби ми Радушо да пия”, откъдето дошло и името на града. Загреб е много красив и нощем, особено сградата на Националната академия на изкуствата и науките, която се намира в един изпълнен с цветя парк.

Вторият град, в който се спираме, е Пула, а най-голямата му забележителност е изключително добре запазеният Колизеум, който е девети по големина в света. Има две характеристики, които го правят уникален. Първо – това е единственият колизеум, който има изградените защитни кули, които освен това са служели и като водохранилища. И второ – за разлика от всички други колизеуми, строени на открити, равни пространства, колизеумът в Пула е изграден в близост до хълм, като особеностите на терена са използвани в конструкцията му – част от стените са на 4 етажа, а друга част е вградена в хълма и е само на два етажа. В града има запазени останки от крепостни стени, както и арки и порти, най-известни, от които са Херкулесовата порта и арката на Сергий. На върха на Херкулесовата порта е изсечено лице на мъж, а особеното при нея е, че стените й са разположени диагонално, като версиите са, че или навремето улицата също е била в тази посока, или че това разположение е позволявало на стражите да виждат по-добре през нея. Арката на Сергий пък е уникална с това, че е построена изцяло с частни средства и то от жена, която по този начин отбелязва завръщането на брат си, съпруга си и неговия брат от успешната мисия по залавянето на убийците на Цезар. На централния площад, където се намира и кметството на Пула е запазен почти изцяло храм още от римско време, посветен на Август, а останките на друг храм – на Юнона – днес са вградени в една от стените на кметството. В Пула е съхранена и древна крепост, която се издига на един хълм над града, а от там се открива и прекрасна гледка към пристанището.

Ровини е живописно малко градче, което навремето е било разположено на остров, но днес морският канал, който го е отделял от брега, е засипан с пръст и селището вече е свързано със сушата. Ровини на практика представлява един изникнал насред морето хълм, на чиито връх се издига катедрала с ослепително бели стени. До нея водят десетки тесни улички, всяка от които крие свой собствен чар – малки кафенета с по 2-3 масички; безброй магазинчета за ръчно изработени сувенири, рисувани платове, картини, изсушени билки и лавандула. Безброй дребни детайли, които привличат погледа със своето изящество и създават една съвършена картина, за която ще са ти нужни часове, а може би и дни, за да разгледаш всички подробности. Италианското влияние си личи навсякъде – по двуезичните надписи, крилатите венециански лъвове, изобразени на древната арка и върху сградата на старото кметство и най-вече в архитектурата, цветовете и цялостното усещане, че се намираш в някое китно селце в италианската провинция.

А ето и малко снимки от трите града:

 




Хубавите новини 17-30.06.2013


18.06.13 Над 800 лева събраха в две последователни благотворителни инициативи ученици от пловдивското ОУ “Димитър Талев” за ремонт на Операционния блок в Клиниката по детска хирургия на Университетска болница “Св. Георги”. (пълна статия)
18.06.13 Младежки екологичен поход и акция по почистване на гориста местност се проведе от неправителствената организация на село Маломир, община „Тунджа”. (пълна статия)
18.06.13 В Горна Оряховица стартира ІХ-тият Международен фолклорен фестивал „Раховче”. (пълна статия)

19.06.13 Конкурс за детска рисунка „Нарисувай песента” обявяват Община Велико Търново и Сдружение „Сребърна Янтра-2003″. (пълна статия)

20.06.13 Четвъртият международен фестивал на алтернативното кино „Дунав – реката на Европа” стартира в Русе. (пълна статия)

21.06.13 Втори WakeЪп!Open Air Festival започна край село Куклен на ти сцени с приказните имена “Слънце”, “Луна” и “Долната земя”. (пълна статия)
21.06.13 В Албена се проведе състезание на мажоретни състави от шест държави- Хърватия, Унгария, Русия, Украйна, Румъния и България. (пълна статия)
[Прочети още...]





Липите все още цъфтят


Тъкмо когато си мислиш, че ароматът на липи вече е изчезнал напълно от града до следващото лято, го откриваш отново. В някоя спотаена между високите панелни блокове градника. Край някоя непозната улица, по която минаваш за първи път. Или в крайните квартали, които постепенно настъпват към планината, а въздухът там все още е малко по-прохладен и чист. Ароматът залива града на вълни и дори и седмици след отдръпването му остават малки островчета, където все още може да бъде открит, подобно на останалите след дъжда локвички, които напомнят за пороя дълго след като е отминал. А ти оставяш прозореца отворен нощем, за да позволиш на липовия аромат тайно да се промъкне в стаята ти докато спиш и нежно да погали сънищата ти. Вдишваш дълбоко щом излезеш навън сутрин и се изпълваш с надежда денят ти да продължи така, както е започнал – с усмивка.





Хубавите новини 3-16.06.2013


3.06.13 Мариса Радева от арт школа „Колорит” стана носител на „Златна палитра” – най-високото индивидуално отличие на международния конкурс за детска рисунка „Малък Битолски Монмартър” – 2013, Македония. (пълна статия)

4.06.13 Състезание по Русезнание се проведе в Регионалният исторически музей в града. (пълна статия)

7.06.13 В Поморие започна Международния фестивал на православната музика „Света Богородица – Достойно есть”. (пълна статия)
7.06.13 В село Крапец се проведе фестивал на шлагерната и стара градска песен „Подари ми море”. (пълна статия)
7.06.13 В Свиленград бе открит Международния фолклорен фестивал “Песни и танци без граници”. (пълна статия
7.06.13 Над 10 000 стръка летни цветя бяха засадени в Смолян. (пълна статия)
7.06.13 Община Асеновград организира тридневен Средновековен панаир. (пълна статия)
7.06.13 Във В. Търново беше открито десетото юбилейно издание на Международния детски ромски фестивал „Отворено сърце”, организиран от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. (пълна статия)

8.06.13 В Стара Загора започна двудневен Фестивал на уличния танц. (пълна статия)
8.06.13 Проведе се акция за почистване и облагородяване на района в близост до връх Шипка. (пълна статия)
[Прочети още...]





“Мравки и богове” – пъзелът на човешката душа


“Мравки и богове” е книга-пъзел, която постоянно ти подхърля парченца от миналото, настоящето и бъдещето, които само бегло загатват историята, криеща се зад тях. Всеки елемент от пъзела е с изщни контури, безупречен до съвършенство и малко по малко запълва цялостната картина. И някъде по средата на книгата, когато ти се струва, че картината е сглобена, че тайната е разкрита и няма какво повече да очакваш от тази книга, осъзнаваш, че всичко едва сега започва. Че всяка следваща тайна крие зад себе си друга, още по-дълбоко скрита и още по-жестока. А крайната картина е тъмна и мрачна и малкото бели елементи от пъзела изглеждат странно не на място.

Чрез историята на един род и едно малко градче “Мравки и богове” всъщност разказва историята на България от края на втората световна война до наши дни. История, пълна с много болка и много предателства. История, която търси, но така и не успява да намери отговора защо хората, поставени в едни и същи условия, действат по различен начин – едни се борят за идеалите си, дори и това да им струва живота, други рано или късно се поддават на страха за себе си, за семейството си, за имота си, а трети се възползват от ситуацията и употребяват другите за лична изгода. А зловещата констатация е, че и днес нищо не се е променило. И че ако някъде все пак има бог, той едва ли обръща повече внимание на дребните ни борби и тревоги, отколкото ние обръщаме внимание на мравките.

“Мравки и богове” е идеално написана книга. Всяка една сцена е изградена перфектно, без нито една излишна дума или жест, които да стоят изкуствено. И незнайно защо ми напомняше на сцени от театрално представление, чиито постановчик, обаче, напълно е разбъркал последователността. В книгата се преплитат безкрайно много сюжетни линии и въпреки цялото прескачане между минало, настояще и бъдеще, човек никога не губи нишката. И никога не губи интерес, защото податките за случилото се накрая само будят любопитство за събитията, довели до този край. А тъмните тайни са толкова много, че тъкмо когато решиш, че вече знаеш всичко, от някъде изниква още една, за която съвсем си забравил.

Докато четях книгата не можеше да не направя паралел с „Изходът” на Зарев, която описва същия период от историята ни. Но докато „Изходът” е много по-психологическа и с малко на брой главни герои, “Мравки и богове” просто те засипва с безброй лични истории, коя от коя по-трагични и не те оставя да си поемеш дъх. Подобно на Крум в „Изходът”, който си непрекъснато си задаваше въпроса „Защо хората не искат да бъдат щастливи?”, в „Мравки и богове” един от героите се пита „Защо хората не искат да вървят към светлото бъдеще?” Но нито един от двамата не успява да прозре, че щастието има различни измерения и всеки има свое разбиране за него, а „светлото” за едни бъдеще, може да бъде много мрачно за други.

Ревю в “Книголандия”.





Хубавите новини 27.05-2.06.2013


27.05.13 Във Враца бяха открити „Ботеви дни 2013″. (пълна статия)
27.05.13 Театър “Весел” представи България на международния фестивал „На гости на „Арлекин” в Сибир. (пълна статия)
27.05.13 В Добрич бе открит фестивала “В света на Йовковите герои”. (пълна статия)
27.05.13 Детски празник на талантите “Да докоснеш дъгата 2013″ се проведе в Кюстендил. (пълна статия)

28.05.13 В Благоевград бе открит Фестивалът на детското творчество. (пълна статия)
28.05.13 Над 800 участници от цялата страна тръгват по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до връх Околчица във врачанския Балкан. (пълна статия)

29.05.13 Детски празник под надслов “Хайде да творим заедно” организират от Обединен детски комплекс – Благоевград. (пълна статия)
29.05.13 Детски празник “С вкус на лято” се проведе в Кюстендил. (пълна статия)
[Прочети още...]





Там, където народните танци са живи


Поглеждайки отвън, можете да сбъркате това място с най-обикновена дискотека. Петък вечер. Препълнено с млади хора. Светлинни ефекти. Ярък грим. Е, не минава и без малко алкохол по масите, особено ако в някоя групичка има и рожденик. Липсват само високите токчета, но за това си има причина. Тонколоните гръмват и от тях зазвучава музика… народна. И всички танцуват. Джангурица, малешевско, петрунино – едни от най-сложните, но и най-красиви хора. И така, докато не останеш без дъх. За почивка може и право хоро ;) Или ръченица за склонните към импровизации и желаещите да се пробват в надигравания.

Чувството да си сред толкова много млади хора, танцуващи и забавляващи се на народна музика, е прекрасно, особено когато и ти притежаваш нужните умения, за да се включиш подобаващо. Самите звуци просто събуждат нещо, заложено дълбоко в теб, навярно още от древни времена; и карат сърцето и краката ти да заиграят дори и когато почти си останал без дъх. Музиката е магия, която те увлича и неизменно те връща на дансинга за още. Затова може да сте сигурни, че щом съществува подобно място, като тази Хоротека и тя е пълна с млади хора, народната музика и народните танци ще продължат да съществуват.





Нощ на музеите и галериите


С „малко” закъснение, но все пак ми се иска да разкажа за Нощта на музеите и галериите, която се проведе на 17.05. Тази година като че ли съпътстващите събития бяха по-малко в сравнение с предишната и бяха предимно концерти и танцови изпълнения. За сметка на това обаче интересът беше по-голям и както музеите, така и галериите бяха пълни с още повече хора. За разлика от миналата година, този път реших да си избера само 1-2 места, които да си разгледам на спокойствие, а не да обикалям набързо.

Още към седем часа пред археологическия музей се беше образувала малка опашка, която когато излязох два часа по-късно вече бе обиколила фонтана пред президентството. И определено има защо – музеят наистина успя да ме изненада с богатата си колекция, която обхващаше доста голям период от време: изключително добре запазени каменни статуи и плочи, както и огромни саркофази, каквито изобщо не очаквах да видя вътре; мозайки и глинени съдове от сревна Сердика; бронзови статуетки в гръцки и римски стил. Изключително интересни са и най-старите изложени в музея експонати – сечива и перфектно съхранени фигурки от палеолита и неолита, част от които (както установих с изненада) открити край родния ми Шумен, край селата Салманово и Коджадермен.

Не по-малко впечатляващи са и по-новите експонати и по-специално временната експозиция „Коприна и сребро”, която впечатлява с изключително фината изработка на бижутата и пищността на дрехите. Изобщо разглеждайки музейните експонати, човек остава с впечатлението, че в миналото хората са ценяли красотата много повече от нас и са се обграждали с нея дори и в ежедневието си – няма предмет, бил той и най-обикновена глинена паница или чиния, по който да няма някакъв вид украса – рисунка или гравюра.

Освен интересните експонати, при толкова голям наплив на хора към музея, човек няма как да не попадне и на интересни коментари. Например поради неизвестни причини всеки изложен в археологически музей предмет би трябвало да е на 1000 години, защото поне трима татковци убедително обясняваха на децата си „виж, хората преди 1000 години…”, без значение дали бяха в залата с находки от неолита, от бронзовата епоха или от българското възраждане. А две девойки с интерес обсъждаха „кутийките за бижута” и се чудеха защо в миналото са гравирали кръстове по тях, без да обръщат внимание на големия надпис върху витринтата, на който пишеше „мощехранителници”. Очевидно в музеи трябва да се ходи не само по специални поводи веднъж в годината ;-)

В Националния музей на българското изобразително изкуство най-голям интерес за посетителите представляваха стари снимки на картини на Ярослав Вешин, включително и изложените няколко броя оригинални стъклени фотографски плаки. Добре, че реших да посетя точно този музей, за да се заинтересувам и да прочета повече за този чешки художник, творил в България, за който иначе знаех толкова малко. А иначе самият музей си заслужава да бъде разгледан дори и само заради залите, в които са изложени картините. Огромните огледала, позлатените инкрустации, изящните гипсови орнаменти по таваните и запазените оригинални кристални полилеи направо те пренасят в една друга обстановка на класическа музика и виенски балове.

Аз отсега започвам да си избирам цели и за следващата Нощ на музеите :)





Ароматът на сезоните


Всеки сезон си има свой аромат.

Пролетта идва с миризмата на влажна земя и топящи се снегове. На южен вятър и топъл дъжд, отмиващ умората на отминалата зима. С аромата на осмомартенските зюмбюли, нежните люляци в края на април и омайващите акации в първите дни на май. Пролетта носи със себе си миризмата на топла пръст и крехки кълнове, готови да поставят началото на нов живот.

Лятото идва с мириса на море, водорасли и… цаца с бира ;) На безкрайни нощи, голи тела и горещи страсти. С мириса на разтопен от слънцето асфалт и дълъг път. С аромата на липи в прохладните утрини. На огнени рози в знойните следобеди. На разцъфнала мащерка, борова смола и потайни горски дъбрави. С опияняващата миризма на диви треви, среднощна магия и косено сено. С аромата на зрели праскови, дъхави пъпеши и потекъл по брадичката сок от диня.

Есента пристига с аромата на сладки круши и златни дюли. С миризмата на гнили листа, на несвършващи дъждове и смълчани улици. На северен вятър, изстиващо море и самотни детски площадки. С миризмата на печени чушки, домашна лютеница и скрит в долапа конфитюр. На поръсена с орехи тиква и царевица, печена на жар. С миризмата на хризантеми и закъснели рози, на грозде и младо и кипящо вино.

Зимата идва с миризмата на снегове и димящи комини. На горещи билкови чайове и горчиви лекарства против настинка. С миризмата на печени кестени, заскрежени улици и ледени пързалки. С аромата на канелени меденки, елхови иглички и празнично очакване. На греяно вино, сливова ракия и домашно огнище.





  • Страница 5 от 83
  • <
  • 1
  • ...
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • ...
  • 83
  • >