Мили Дядо Коледа,
Пише ти едно пораснало дете, което все още отказва да повярва, че е голямо. Продължава понякога да прави бели, да се смее и да плаче като малко дете за съвсем дребни неща, продължава да вярва в приказки и чудеса. Продължава да вярва и в теб, нали иначе нямаше да ти пише това писмо?!
Сега, мили Дядо Коледа, сигурно ще ме питаш дали съм била добра през годината? Не знам дали успях, но поне опитах. Опитах да съм по-мила и учтива с хората, да ги поздравявам винаги с „Добър ден!“ и с усмивка и да се разделям с тях по същия начин, дори и не всички да го заслужават. Понякога обаче не се получаваше, със или без причина може да съм била не дотам добра с хора, които не са имали вина за лошото ми настроение.
Някои хора ми казаха, че съм лоша, но точно те и в тези ситуации, според мен грешаха. Ако пък съм наранила някого, не е било нарочно. Сигурно съм направила много грешки – децата често правят грешки, така се учат.
Благодарих на някои хора, че ги има и са до мен. Знам колко хубаво се чувства човек, когато му кажеш колко е ценен за теб. Обещавам ти, Дядо Коледа, от другата година да го казвам по-често и на повече хора.
Опитах се да дам. Дребни подаръчета без повод; неща, които вече не са ми нужни, но биха помогнали на друг; неща, които просто имам в повече. Опитах се да дам на хората и повече усмивки, повече оптимизъм, повече надежда, повече вяра, че нещата могат да се получат. Опитах се да помогна на някои хора да видят през моите детски очи колко красив може да бъде светът, в който живеем.
В замяна също получих много. Усмивки, добри думи, подкрепа и неочаквани подаръци на съдбата. Случиха ми се неща, за които не бях и мечтала.
Дали съм била добра? Не знам. Но ти, мили Дядо Коледа, виждаш всички деца – всяка тяхна беля и всяко добро дело – и знаеш в кой списък да ме включиш.
Ако все пак решиш, че съм била добро дете през миналата година и наминеш през нас в Коледната нощ, добре е да знаеш, че живеем в блок и нямаме комин. Ще оставя прозореца на кухнята леко открехнат – щом можеш да се провреш през комина, ще можеш да минеш и от там, нали?
Под елхата има четири чорапчета. Моля те, Дядо Коледа, във всяко от тях да оставиш по една усмивка; три прегръдки, за да може като отворим подаръците всеки да даде на другите по една; шест целувки и две думички – „обичам те“; едно пакетче „здраве“, за да можем да си вземаме от него, ако случайно през годината се разболеем; една кутийка „добро настроение“, която да отваряме в мрачните, дъждовни дни; пакетче разноцветни мечти; прибави към тях и няколко бонбонки с вкус на приятелства, щастие, любов, увереност, любопитство, стремеж, споделеност, надежда.
Чорапчетата са малки, а тези неща са безкрайно големи, затова ако не остане място в чорапчетата, моля те, Дядо Коледа, остави тези неща в сърцата ни докато спим, те са достатъчно големи.
Извинявай ако съм прекалила с желанията, Дядо Коледа, знам, че сега си много зает, така че дори и да донесеш само част от нещата пак ще се радвам.
Ще те чакам, мили Дядо Коледа! Вярно, че никой не те е виждал наистина, но сигурно всяко дете те е сънувало поне веднъж!
PS: Излизам в отпуска и това е всичко за тази година, но измежду празниците съм приготвила една Коледна приказка, която се оказа малко по-дълга, а не исках да съкращавам оригинала и затова ще си я получите на порцийки. От мен весели празници! И „ЕПЕУЕЦ ОТ“ на всички! Като прочетете приказката, ще раберете какво означава ;-)
Отнема по-малко от минута да изпратиш на някого електронна картичка. Дори не е необходимо да избираш на всеки различна – един тип за приятели, друг за колеги и готово. А някои хора не се престарават с картички и минават само с един SMS. С тези компютри и интернет сигурно някой ден и децата ще спрат да рисуват картички за Коледа и ще започнат да пращат мейли на Дядо Мраз. 
