Малко странно заглавие, нали? Чудите се какво е общото между двете? Ето какво:

Както повечето обезболяващи, аспиринът премахва болката, но не и причината за нея, т.е. след като премине ефектът от него, болката се връща. Ако прекараш десет часа пред компютъра без почивка, е повече от очевидно каква е причината за последвалото главоболие. Един аспирин ще премахне болката, но ако следващия ден повториш същото, болката ще се върне, защото причината за нея си е останала.

В известна степен оптимизмът има ефекта на аспирина – премахва усещането за тъга, тежест, страх. Но ако след като вече си придобил позитивна настройка, не направиш нищо, за да разрешиш проблема, който е довел до тъжното ти настроение, може би не е толкова разумно да си оптимист. По-добре е след като си премахнал болката и тъгата, да използваш преоткритото спокойствие, за да разрешиш проблема, стоящ в основата.

Разумният, действен оптимизъм не е като аспирина, който просто елиминира болката, а като серия от малки стъпки, които трябва да предприемеш, за да възстановиш изгубеното здраве. В противен случай, използването на оптимизма единствено за елиминиране на тъгата, е все едно да се разсейваш, за да не мислиш за трудностите, а това е глупаво и опасно.

Ако някой ден си тъжен или разтревожен заради нещо, което се е случило, позитивните мисли са достатъчни и ще свършат работа – това е все едно да вземеш аспирин срещу болката. Но ако искаш да разрешиш проблема, трябва да си едновременно оптимист и реалист, за да можеш да промениш поведението си и да предприемеш действия, които ще го разрешат. За да стане това, оптимизмът не е достатъчен, необходими са решителни стъпки. От друга страна, за да има действие, е необходима вяра в собствените способности и в бъдещето, а тази вяра идва именно от оптимизма.

Източник: www.ottimismo.info

Донякъде съм съгласна с тази поговорка, но само донякъде…

В историята са останали много примери и имена на хора, които сами, чрез своите идеи са променяли из основи страната, в която живеят или дори целия свят. Смели мечтатели, които не са се страхували да се борят сами срещу всички, за да направят земята малко по-добро място за живот. Много учени са правили сами своите изобретения, лекари са откривали сами нови лекарства, математици са намирали сами решения на сложни задачи.

Но всички тези открития са ставали на основата на десетки и дори стотици предишни неуспешни опити, извършени от други хора, както и благодарение на знания, трупани с векове и надграждани постепенно от хора, чиито имена времето е заличило. Лидерите, променили света, може и в началото да са били сами, но промяната е станала възможна, благодарение на хилядите безименни хора, които са ги подкрепили и са застанали зад идеите им.

Имаме нужда от тези самотни войни, които да се осмелят да кажат какво не е наред и как може да се подобри. Да поведат хората към промяната, когато няма кой друг да го стори, въпреки че всички виждат необходимостта от нея. Но също така и не трябва да ги оставяме да бъдат сами твърде дълго, а когато видим, че каузата им си заслужава, да ги последваме.

Може би някои хора ще кажат, че в днешно време народни будители няма и ще попитат за какво ни е въобще този празник, нали си имаме 24-ти май. Но и днес будители има. Може би не чак „народни“ и може би имената им не са известни на всеки, а само на малък брой хора. Но освен чрез революции, важните промени се осъществяват и чрез еволюция. Чрез безброй малки и незабележими стъпки, които постепенно променят всичко. И днес тук в България със сигурност има стотици и дори хиляди будители, които правят своите малки стъпки всеки ден, помагайки на хората около себе си също да се събудят и да вървят напред.

Има учители, за които „учител“ не е професия, а призвание. Има хора на изкуството, за които творчеството е единственият смисъл на живота им. Има мъже и жени, посветили се изцяло на идеята да помагат на другите, всеки, чрез това, което умее най-добре. Сигурно ще попитате къде са тези хора и защо не ги виждате… просто се огледайте наоколо. Със сигурност ги има дори и около вас.

И за да не говоря само на теория празни приказки, ето историите на някои от тези хора – днешните будители в нашата страна:
Издателство „Точица“ – защото ученето трябва да е и забавно. (прочети повече)
„Надежда за малките“ – за да има надежда за всяко дете да намери своето семейство (прочети повече)
Как обединени заедно хората могат да намерят решение и да постигнат успех в търсенето на едно съществуващо вече лекарство (прочети повече)
„Подарете книга“ на тези, които нямат възможност да си купят (прочети повече)
Как красотата дарява усмивки на болни деца (прочети повече)
Хипотерапия – или как конната езда може да лекува (прочети повече)

Сигурна съм, че има още много подобни примери за съвременни будители.

Може би ще попитате какви будители са те и защо да ги наричаме така. Защото техните истории вдъхновяват. Показват, че мечтите могат да се сбъднат, колкото и да е трудно това. Не ти трябват чудеса, а здрава работа и куража да рискуваш. Нужно е само да се осмелиш да опиташ, да се събудиш от апатията и безразличието и да си кажеш „Аз мога“. И наистина да го направиш.

24.10.11 България спечели златните медали в отборния шампионат на провелия се в Полигирос, Гърция Балкански Шампионат по тенис за мъже и жени. (пълна статия)
24.10.11 Многопрофилната болница в Търговище беше удостоена с приз „Най-успешно развиващата се областна болница“. (пълна статия)

25.10.11 В 34 училища и професионални гимназии в Русе бяха поставени кошчета за събиране на използвани стари батерии. (пълна статия)
25.10.11 Викторина „ Аз познавам Добрич” се проведе в Регионална библиотека „Дора Габе” в града . (пълна статия)
25.10.11 В Дондуковата градина в Пловдив бяха засадени рози, като част от инициативите по повод Европейския ден на донорството. (пълна статия)
25.10.11 80 фотографии на най-забележителните български църкви и скални манастири бяха подредени в изложба на открито на централния площад в Димитровград. (пълна статия)
[Прочети още...]

Всеки намира свой собствен начин да бъде щастлив. И все пак може би има нещо общо между всички. Тайната на щастието: удоволствие, ангажираност; значимост.

1) Удоволствие: вероятно най-лесната от трите съставки. Всички имаме усещания и изпитваме удоволствие от хубава картина, музика, аромат, вкус и т.н. Когато изпитваме физическо удоволствие, ние сме щастливи. Това щастие си има граници, но все пак си остава щастие и е поне част от рецептата.

2) Ангажираност: най-сложният от трите елемента. Всички имаме силни страни и неща, които ни е приятно да правим и ни се отдават. Когато се занимаваме с нещо, което ни харесва и виждаме прекрасните резултати от това, просто не усещаме как времето лети; увличаме се, забравяме за всичко около нас и се чувстваме истински щастливи.

3) Значимост: когато правим нещо, което ни радва, ние сме щастливи, но изпитваме още по-силно щастие, когато правим нещо, което радва останалите. За да бъде животът ни смислен, трябва да помагаме на другите, за да бъдат и самите те по-добри, по-щастливи. правейки това, ние се чувстваме част от нещо, което е по-голямо от самите нас.

Истинското щастие не е в пълната липса на болка и тъга, а в наличието на трите елемента – удоволствие, ангажираност, значимост.

Източник: www.ottimismo.info

Не чакай!
За да кажеш на някого, че го обичаш. За да прегърнеш някого. За да целунеш някого.

Не чакай!
За да кажеш „извинявай“. За да кажеш „прости ми“. За да кажеш „липсваш ми“.

Не чакай!
Да дойде по-добър ден. Да има по-благоприятни обстоятелства. Да улучиш по-подходящ момент.

Не чакай!
За да направиш това, което винаги си искал. За да послушаш онова, което сърцето отдавна ти нашепва. За да последваш мечтите си.

Постоянно го забравяме, но животът е толкова крехък. Не знаеш какво ще се случи утре. Кога ще стане прекалено късно. Понякога се случва нещо, което ни напомня тази истина. Но после забравяме пак.

Не забравяй. И не чакай. Действай сега!

Сутрин слънцето бавно и внимателно се измъква иззад хоризонта и докосва върха на планината. Събудена от топлия му гъдел, снежната й покривка заблестява в розово. Слънцето бавно се спуска по склона, тихо на пръсти навлиза в спящия град. Превзема плавно тротоарите и бързо пробягва през кръстовищата. Състезава се с потоците забързани автомобили. Изкачва се като палаво дете по клоните на дърветата и стоплят малките птици в гнездата им. Възвръща цвета на листата и те заблестяват в жълто, оранжево, червено. Катери се леко по напуканите фасади на сградите, промъква се през прозорците и наднича тайно иззад пердетата. Целува ресниците на спящите деца и ги събужда за училище. После полита нагоре към небето, където остава цял ден, оцветявайки го в най-синьото синьо и усмихвайки се на света.

17.10.11 261-метров тиквеник беше приготвен в Разлог. (пълна статия)
17.10.11 Фондация „Подари усмивка“ организира в Димитровград благотворителна акция за събиране на дрехи, обувки и хранителни продукти по повод международния ден за изкореняване на бедността. (пълна статия)
17.10.11 Над 250 участници показаха взеха участие в турнира „Танцов свят” . (пълна статия)
17.10.11 Започва традиционната есенна кръводарителска кампания „Капка по капка живот“, (пълна статия)

18.10.11 Велико Търново е домакин на Второто биенале на църковните изкуства. (пълна статия)
18.10.11 Ракетомоделисти от Кюстендилската школа взеха участие в Балкански преглед за експериментална ракетна техника „HARS-2011″ в Гарешница, Хърватия. (пълна статия)

20.10.11 Във Френската и Природо-математическата гимназии в Бургас беше изградена нова спортна площадка. (пълна статия)
20.10.11 В Хасково беше официално открит реконструираният парк „Ямача“. (пълна статия)

21.10.11 50 фиданки с лечебния храст „зърнастец“ бяха засадени крей р.Лева от ученици от Природо-математическата гимназия във Враца. (пълна статия)
21.10.11 В двора на Регионална здравна инспекция в Стара Загора беше открита „Алея на донорството“. (пълна статия)

22.10.11 Група от 24 русенци ще участва в седмицата на балканския фолклор в Анкара. (пълна статия)

23.10.11 В Кюстендил бяха връчени стипендиите „Млад талант“ на сдружението „Лейдис клуб“. (пълна статия)

Субективно благосъстояние – оценката, която всеки един дава на своя живот, степента на удовлетвореност от личното и професионално развитие. Високото ниво на субективно благосъстояние оказва директно влияние върху здравето и продължителността на живота, увеличавайки я с цели 14%. Това твърди професор Ед Дийнер в най-обширното изследване на подобна тематика, основаващо се на резултатите от 160 проведени проучвания.

Дийнер, който от десетилетия изучава щастието и неговите ефекти, твърди, че това положително влияние върху здравето се дължи основно на четири фактора – удовлетворение от живота, липса на отрицателни емоции, оптимизъм и наличие на положителни емоции. Последните обаче, трябва да са умерени, защото ако са прекомерни и внезапни, могат да имат отрицателен ефект, колкото и парадоксално да звучи това.

Малко чувство за хумор винаги е от полза и увеличава продължителността на живота, както показва и изследване в Норвегия, което проследява 53500 души в продължение на 7 години. Друго изследване на Дийнер върху 4989 души, следени още от младостта им в продължение на 40 години, доказва, че хората, които още от малки са песимисти, имат повече здравословни проблеми, когато остареят и продължителността на живота им е по-ниска. Оказва се, че рискът за здравето е по-голям, когато сте нещастни, отколкото ако страдате от наднормено тегло, примерно.

Връзката между ниското субективно благосъстояние и повишения риск от заболявания е доказана и от други изследвания. Примерно песимизмът, водещ до дълбоки депресивни състояния, повишава риска от сърдечно съдови болести с 2,69% Позитивните чувства, като радост, надежда, желание за действие, удовлетворение от личния живот, оптимизъм за бъдещето и чувство за хумор, имат положителен ефект, както за предотвратяване, така и за справяне с болестите.

Според Клаудио Меначи позитивният подход помага без съмнение да се повиши качеството и продължителността на живота. Според изследване на холандският университет Leiden възрастни хора, които имат оптимистичен обяснителен подход изживяват старостта си по-добре, въпреки намаляващите социални контакти.

Източник: www.corriere.it

Доста често използваме тази поговорка в отрицателен смисъл, когато на някого му се е случило нещо неприятно и се опитваме да му кажем, че вината е негова и сам си е търсил белята. Ако си стоиш тихо и кротичко, вероятно наистина се случват по-малки неща. Така е било в миналото – преди 300-400 години например, но и само преди 30-40 също и вероятно и то тогава е останала тази поговорка. Не правиш нищо и никой не те забелязва, и затова и никой не се занимава с теб. Всъщност и днес тази поговорка, като се замисля си е доста актуална. В много фирми например е по-добре тихичко да си стоиш и да си вършиш работата, вместо да се престараваш особено; поне от гледна точка на това да запазиш работата си там.

А колко хубаво щеше да бъде ако тази поговорка имаше повече положително значение. Защото чудесата не се случват ако просто си седим мирно и чакаме да стане нещо. Не може да не правиш нищо и да искаш да постигнеш успех или да бъдеш щастлив. Трябва да действаш! Не да стоиш мирно, а да вложиш цялата си енергия. Не да седиш, а да не се спираш изобщо. Не да бъдеш тих и мирен, а да поставяш под въпрос всичко и да откриваш как то може да бъде променено към по-добро. Да, може междувременно да ти се случат някои не особено приятни „чудесийки“, но със сигурност голямото чудо, към което се стремиш накрая ще си заслужава.

Затова, моля, не стойте мирно – светът се нуждае от повече чудеса!