Хубавите новини 17-30.06.2013


18.06.13 Над 800 лева събраха в две последователни благотворителни инициативи ученици от пловдивското ОУ “Димитър Талев” за ремонт на Операционния блок в Клиниката по детска хирургия на Университетска болница “Св. Георги”. (пълна статия)
18.06.13 Младежки екологичен поход и акция по почистване на гориста местност се проведе от неправителствената организация на село Маломир, община „Тунджа”. (пълна статия)
18.06.13 В Горна Оряховица стартира ІХ-тият Международен фолклорен фестивал „Раховче”. (пълна статия)

19.06.13 Конкурс за детска рисунка „Нарисувай песента” обявяват Община Велико Търново и Сдружение „Сребърна Янтра-2003″. (пълна статия)

20.06.13 Четвъртият международен фестивал на алтернативното кино „Дунав – реката на Европа” стартира в Русе. (пълна статия)

21.06.13 Втори WakeЪп!Open Air Festival започна край село Куклен на ти сцени с приказните имена “Слънце”, “Луна” и “Долната земя”. (пълна статия)
21.06.13 В Албена се проведе състезание на мажоретни състави от шест държави- Хърватия, Унгария, Русия, Украйна, Румъния и България. (пълна статия)
[Прочети още...]





Липите все още цъфтят


Тъкмо когато си мислиш, че ароматът на липи вече е изчезнал напълно от града до следващото лято, го откриваш отново. В някоя спотаена между високите панелни блокове градника. Край някоя непозната улица, по която минаваш за първи път. Или в крайните квартали, които постепенно настъпват към планината, а въздухът там все още е малко по-прохладен и чист. Ароматът залива града на вълни и дори и седмици след отдръпването му остават малки островчета, където все още може да бъде открит, подобно на останалите след дъжда локвички, които напомнят за пороя дълго след като е отминал. А ти оставяш прозореца отворен нощем, за да позволиш на липовия аромат тайно да се промъкне в стаята ти докато спиш и нежно да погали сънищата ти. Вдишваш дълбоко щом излезеш навън сутрин и се изпълваш с надежда денят ти да продължи така, както е започнал – с усмивка.





Хубавите новини 3-16.06.2013


3.06.13 Мариса Радева от арт школа „Колорит” стана носител на „Златна палитра” – най-високото индивидуално отличие на международния конкурс за детска рисунка „Малък Битолски Монмартър” – 2013, Македония. (пълна статия)

4.06.13 Състезание по Русезнание се проведе в Регионалният исторически музей в града. (пълна статия)

7.06.13 В Поморие започна Международния фестивал на православната музика „Света Богородица – Достойно есть”. (пълна статия)
7.06.13 В село Крапец се проведе фестивал на шлагерната и стара градска песен „Подари ми море”. (пълна статия)
7.06.13 В Свиленград бе открит Международния фолклорен фестивал “Песни и танци без граници”. (пълна статия
7.06.13 Над 10 000 стръка летни цветя бяха засадени в Смолян. (пълна статия)
7.06.13 Община Асеновград организира тридневен Средновековен панаир. (пълна статия)
7.06.13 Във В. Търново беше открито десетото юбилейно издание на Международния детски ромски фестивал „Отворено сърце”, организиран от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. (пълна статия)

8.06.13 В Стара Загора започна двудневен Фестивал на уличния танц. (пълна статия)
8.06.13 Проведе се акция за почистване и облагородяване на района в близост до връх Шипка. (пълна статия)
[Прочети още...]





“Мравки и богове” – пъзелът на човешката душа


“Мравки и богове” е книга-пъзел, която постоянно ти подхърля парченца от миналото, настоящето и бъдещето, които само бегло загатват историята, криеща се зад тях. Всеки елемент от пъзела е с изщни контури, безупречен до съвършенство и малко по малко запълва цялостната картина. И някъде по средата на книгата, когато ти се струва, че картината е сглобена, че тайната е разкрита и няма какво повече да очакваш от тази книга, осъзнаваш, че всичко едва сега започва. Че всяка следваща тайна крие зад себе си друга, още по-дълбоко скрита и още по-жестока. А крайната картина е тъмна и мрачна и малкото бели елементи от пъзела изглеждат странно не на място.

Чрез историята на един род и едно малко градче “Мравки и богове” всъщност разказва историята на България от края на втората световна война до наши дни. История, пълна с много болка и много предателства. История, която търси, но така и не успява да намери отговора защо хората, поставени в едни и същи условия, действат по различен начин – едни се борят за идеалите си, дори и това да им струва живота, други рано или късно се поддават на страха за себе си, за семейството си, за имота си, а трети се възползват от ситуацията и употребяват другите за лична изгода. А зловещата констатация е, че и днес нищо не се е променило. И че ако някъде все пак има бог, той едва ли обръща повече внимание на дребните ни борби и тревоги, отколкото ние обръщаме внимание на мравките.

“Мравки и богове” е идеално написана книга. Всяка една сцена е изградена перфектно, без нито една излишна дума или жест, които да стоят изкуствено. И незнайно защо ми напомняше на сцени от театрално представление, чиито постановчик, обаче, напълно е разбъркал последователността. В книгата се преплитат безкрайно много сюжетни линии и въпреки цялото прескачане между минало, настояще и бъдеще, човек никога не губи нишката. И никога не губи интерес, защото податките за случилото се накрая само будят любопитство за събитията, довели до този край. А тъмните тайни са толкова много, че тъкмо когато решиш, че вече знаеш всичко, от някъде изниква още една, за която съвсем си забравил.

Докато четях книгата не можеше да не направя паралел с „Изходът” на Зарев, която описва същия период от историята ни. Но докато „Изходът” е много по-психологическа и с малко на брой главни герои, “Мравки и богове” просто те засипва с безброй лични истории, коя от коя по-трагични и не те оставя да си поемеш дъх. Подобно на Крум в „Изходът”, който си непрекъснато си задаваше въпроса „Защо хората не искат да бъдат щастливи?”, в „Мравки и богове” един от героите се пита „Защо хората не искат да вървят към светлото бъдеще?” Но нито един от двамата не успява да прозре, че щастието има различни измерения и всеки има свое разбиране за него, а „светлото” за едни бъдеще, може да бъде много мрачно за други.

Ревю в “Книголандия”.





Хубавите новини 27.05-2.06.2013


27.05.13 Във Враца бяха открити „Ботеви дни 2013″. (пълна статия)
27.05.13 Театър “Весел” представи България на международния фестивал „На гости на „Арлекин” в Сибир. (пълна статия)
27.05.13 В Добрич бе открит фестивала “В света на Йовковите герои”. (пълна статия)
27.05.13 Детски празник на талантите “Да докоснеш дъгата 2013″ се проведе в Кюстендил. (пълна статия)

28.05.13 В Благоевград бе открит Фестивалът на детското творчество. (пълна статия)
28.05.13 Над 800 участници от цялата страна тръгват по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до връх Околчица във врачанския Балкан. (пълна статия)

29.05.13 Детски празник под надслов “Хайде да творим заедно” организират от Обединен детски комплекс – Благоевград. (пълна статия)
29.05.13 Детски празник “С вкус на лято” се проведе в Кюстендил. (пълна статия)
[Прочети още...]





Там, където народните танци са живи


Поглеждайки отвън, можете да сбъркате това място с най-обикновена дискотека. Петък вечер. Препълнено с млади хора. Светлинни ефекти. Ярък грим. Е, не минава и без малко алкохол по масите, особено ако в някоя групичка има и рожденик. Липсват само високите токчета, но за това си има причина. Тонколоните гръмват и от тях зазвучава музика… народна. И всички танцуват. Джангурица, малешевско, петрунино – едни от най-сложните, но и най-красиви хора. И така, докато не останеш без дъх. За почивка може и право хоро ;) Или ръченица за склонните към импровизации и желаещите да се пробват в надигравания.

Чувството да си сред толкова много млади хора, танцуващи и забавляващи се на народна музика, е прекрасно, особено когато и ти притежаваш нужните умения, за да се включиш подобаващо. Самите звуци просто събуждат нещо, заложено дълбоко в теб, навярно още от древни времена; и карат сърцето и краката ти да заиграят дори и когато почти си останал без дъх. Музиката е магия, която те увлича и неизменно те връща на дансинга за още. Затова може да сте сигурни, че щом съществува подобно място, като тази Хоротека и тя е пълна с млади хора, народната музика и народните танци ще продължат да съществуват.





Нощ на музеите и галериите


С „малко” закъснение, но все пак ми се иска да разкажа за Нощта на музеите и галериите, която се проведе на 17.05. Тази година като че ли съпътстващите събития бяха по-малко в сравнение с предишната и бяха предимно концерти и танцови изпълнения. За сметка на това обаче интересът беше по-голям и както музеите, така и галериите бяха пълни с още повече хора. За разлика от миналата година, този път реших да си избера само 1-2 места, които да си разгледам на спокойствие, а не да обикалям набързо.

Още към седем часа пред археологическия музей се беше образувала малка опашка, която когато излязох два часа по-късно вече бе обиколила фонтана пред президентството. И определено има защо – музеят наистина успя да ме изненада с богатата си колекция, която обхващаше доста голям период от време: изключително добре запазени каменни статуи и плочи, както и огромни саркофази, каквито изобщо не очаквах да видя вътре; мозайки и глинени съдове от сревна Сердика; бронзови статуетки в гръцки и римски стил. Изключително интересни са и най-старите изложени в музея експонати – сечива и перфектно съхранени фигурки от палеолита и неолита, част от които (както установих с изненада) открити край родния ми Шумен, край селата Салманово и Коджадермен.

Не по-малко впечатляващи са и по-новите експонати и по-специално временната експозиция „Коприна и сребро”, която впечатлява с изключително фината изработка на бижутата и пищността на дрехите. Изобщо разглеждайки музейните експонати, човек остава с впечатлението, че в миналото хората са ценяли красотата много повече от нас и са се обграждали с нея дори и в ежедневието си – няма предмет, бил той и най-обикновена глинена паница или чиния, по който да няма някакъв вид украса – рисунка или гравюра.

Освен интересните експонати, при толкова голям наплив на хора към музея, човек няма как да не попадне и на интересни коментари. Например поради неизвестни причини всеки изложен в археологически музей предмет би трябвало да е на 1000 години, защото поне трима татковци убедително обясняваха на децата си „виж, хората преди 1000 години…”, без значение дали бяха в залата с находки от неолита, от бронзовата епоха или от българското възраждане. А две девойки с интерес обсъждаха „кутийките за бижута” и се чудеха защо в миналото са гравирали кръстове по тях, без да обръщат внимание на големия надпис върху витринтата, на който пишеше „мощехранителници”. Очевидно в музеи трябва да се ходи не само по специални поводи веднъж в годината ;-)

В Националния музей на българското изобразително изкуство най-голям интерес за посетителите представляваха стари снимки на картини на Ярослав Вешин, включително и изложените няколко броя оригинални стъклени фотографски плаки. Добре, че реших да посетя точно този музей, за да се заинтересувам и да прочета повече за този чешки художник, творил в България, за който иначе знаех толкова малко. А иначе самият музей си заслужава да бъде разгледан дори и само заради залите, в които са изложени картините. Огромните огледала, позлатените инкрустации, изящните гипсови орнаменти по таваните и запазените оригинални кристални полилеи направо те пренасят в една друга обстановка на класическа музика и виенски балове.

Аз отсега започвам да си избирам цели и за следващата Нощ на музеите :)





Ароматът на сезоните


Всеки сезон си има свой аромат.

Пролетта идва с миризмата на влажна земя и топящи се снегове. На южен вятър и топъл дъжд, отмиващ умората на отминалата зима. С аромата на осмомартенските зюмбюли, нежните люляци в края на април и омайващите акации в първите дни на май. Пролетта носи със себе си миризмата на топла пръст и крехки кълнове, готови да поставят началото на нов живот.

Лятото идва с мириса на море, водорасли и… цаца с бира ;) На безкрайни нощи, голи тела и горещи страсти. С мириса на разтопен от слънцето асфалт и дълъг път. С аромата на липи в прохладните утрини. На огнени рози в знойните следобеди. На разцъфнала мащерка, борова смола и потайни горски дъбрави. С опияняващата миризма на диви треви, среднощна магия и косено сено. С аромата на зрели праскови, дъхави пъпеши и потекъл по брадичката сок от диня.

Есента пристига с аромата на сладки круши и златни дюли. С миризмата на гнили листа, на несвършващи дъждове и смълчани улици. На северен вятър, изстиващо море и самотни детски площадки. С миризмата на печени чушки, домашна лютеница и скрит в долапа конфитюр. На поръсена с орехи тиква и царевица, печена на жар. С миризмата на хризантеми и закъснели рози, на грозде и младо и кипящо вино.

Зимата идва с миризмата на снегове и димящи комини. На горещи билкови чайове и горчиви лекарства против настинка. С миризмата на печени кестени, заскрежени улици и ледени пързалки. С аромата на канелени меденки, елхови иглички и празнично очакване. На греяно вино, сливова ракия и домашно огнище.





Моменти


Има някои моменти, които човек иска да запази завинаги. Не като образи и снимка, а като начин, по който се е чувствал в този миг. Защото нито един фотоапарат не може да улови топлината на нечие докосване, блясъка на нечии очи, срещата между два погледа, които говорят без думи.

Моменти на съвършено спокойствие и тишина, притихналост, безгрижие и сливане със света около теб. Моменти на безгранично щастие, бликнало в един кратък миг, в който всичко останало престава да съществува. Моменти на тиха радост, в които поглеждаш на случващото се отстрани и осъзнаваш колко много имаш всъщност и колко благодарен трябва да си за това, че си точно тук, точно сега, точно с тези хора. Моменти на близост, в които си прегърнал някой толкова силно, че не искаш да го пускаш никога до края на живота си. Моменти на необуздано вдъхновение, в които всичко ти се струва възможно и имаш чувството, че нищо не може да те спре. Моменти на неочаквани открития, в които целият ти свят сякаш се преобразява и се питаш защо никой не ти е казал за това по-рано и как можеш да продължиш да живееш по същия начин, след като вече имаш тази информация.

Образите от подобни мигове избледняват само след часове или дори минути. Всъщност дори самият ни опит да си ги припомним вече ги деформира и изкривява, доукрасява и изтрива несъвършенствата. Остават само дребни жестове, поглед, ръкостискане, откъслечни изрази, които след време съвсем ще бъдат забравени, и една ръка, поставена на рамото ти. Най-дълго остава споменът за чувствата и усещанията. Ежедневните бъркотии се опитват да изтрият и него, докато ти с всички сили се опитваш да го задържиш. Да го скриеш дълбоко в сърцето си, да го защитиш и запазиш завинаги, за да можеш отново и отново да се връщаш към него и да се зареждаш със същата енергия и ентусиазъм, които си изпитал и тогава – в онзи изключителен миг, който знаеш, че се случва само веднъж и никога няма да се повтори.





Пролет в града


Теменужки край НДК

Лалета срещу спортното министерство

Лалета срещу Орлов мост

Борисова градина





  • Страница 4 от 82
  • <
  • 1
  • ...
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • ...
  • 82
  • >