Днес тук трябваше да продължа поредицата си за българските поговорки, но едно от преимуществата на това да имаш собствен блог, е че можеш да си пишеш каквото ти хрумне на момента.

„В края на краищата за да не бъде оптимистът глупак, той трябва да знае колко тъжен може да бъде светът. Песимистът обаче открива това наново всеки ден. – Sir Peter Ustinov

Това е един от любимите ми цитати за оптимизма. Действа особено добре срещу всеки коментар от сорта на „как човек да е оптимист след всичко, което се случва наоколо“. Затова днес не толкова оптимистично, а малко по-реалистично.

Не гледам новини (и телевизия, всъщност), затова само бях подочула малко за проучванията за добив на газ напоследък и протестите срещу тях. Докато една позната не ми изпрати изпрати информация, че заради това еко-производителите може да изгубят лицензите си, което на практика ще доведе до фалит на голяма част от тях. Имаше няколко линка и се зачетох… Огромно количество вода, пясък и отчасти неизвестни химични вещества се вкарват под налягане на 3-4км дълбочина разбивайки скалите, за да излезе газът на повърхността. Становището на учени от БАН беше доста по-умерено относно потенциалните опасности в сравнение с истерията, която предполагам си тече сред медиите и хората. Но самото описание на процеса на добив е достатъчно стряскащо, поне за мен.

Напоследък изчетох толкова много за невероятния потенциал и огромните възможности за устойчиво и екологично чисто производство, без нужда от енергия, без никакви отпадъци, че просто не мога да проумея защо всички тези действащи практики и уникални постижения не се прилагат по цял свят. Всъщност мога – печалбата винаги е стояла на първо място. Но когато те носят и по-голяма печалба?! Защото с голяма част от тях е именно така.

И се питам кое ще изберем – да разрушаваме Земята или да използваме отговорно безценните и изобилни ресурси, които тя ни дава?

Ако ви се чете повече: http://www.zonabg.com/ и http://shalegas-bg.eu/home/

Тази събота имах една много приятна разходка до Плевен. Този постинг обаче няма да е от обичайната категория пътеписи, защото така и не успях да видя нищо от града, но за сметка на това пък свърших нещо доста по-полезно.

Група хора бяха организирали благотворителна акция за събиране на дрешки за деца от домовете в Плевен, а с колегите решихме да се присъединим. Нали сме много хора, събрахме доста прилично количество, та чак не можахме да го поберем в една кола и се наложи да го превозим с две. Когато стигнахме на мястото на срещата вече бяха събрали доста торби с дрехи, а беше минал само един час от началото на инициативата. И, което беше още по-хубаво, през цялото време докато разтоварвахме нашите неща, продължаваха да идват още хора и да носят дрешки.

Освен, че зарадвахме организаторите, успяхме и да стресираме две продавачки в магазини. Едната, защото й се наложи да маркира едно по едно около стотина бурканчета с детски пюренца, а другата защото не разбираше как може да не знаем на колко години е детето, ами търсим дрехи, подходящи за 3 до 7-годишни. Но важното е, че накрая и двете много ни се радваха, като разбраха за какво става въпрос.

Служителките в домовете, с които се срещнахме, също бяха много усмихнати и отзивчиви, помогнаха ни с информация за това от какво се нуждаят, а и с преноса на всички неща, които им носехме.

Понякога е нужно толкова малко, за да направиш нещо добро.

14.11.11 1500лв. бяха събрани от благотворителен базар в Габрово. (пълна статия)
14.11.11 Ученици от Езикова гимназия „Митрополит Андрей“ в Търговище създадоха авторска песен и видеоклип към нея по проект за борба с агресията в училище. (пълна статия)
14.11.11 Иван Илиев завоюва бронзов медал на Световното по самбо във Вилнюс, Литва. (пълна статия)

15.11.11 Силистренските кукловоди представиха спектакъла „Сцени от Декамерон“ на Международния фестивал „Дни на дунавските градове“ в Гюргево, Румъния. (пълна статия)
15.11.11 Доброволци на Клуб ЮНЕСКО в Хасково проведоха образователна игра „Търсачи на толерантност“ по повод Международния ден на толерантността. (пълна статия)
15.11.11 Карате клуб „Шурикен“ спечели първо място в комплексното класиране с общо 49 медала на Международния турнир по карате в Лесковац, Сърбия. (пълна статия)
[Прочети още...]

Дори и оптимистите понякога се оплакват. Но не и по начина, по който го правят песимистите. Ето каква е разликата.

Оплакването на един оптимист звучи така: „Ужасно е! Нищо не е наред. Всичко върви накриво! Проблемите никога не свършват! Не знам как успявам да понеса всичко това. Не е честно!“

А ето как се оплаква един оптимист: „Вече от две седмици се опитвам да разреша този проблем и не успявам. Направо ми става зле, като си помисля, че ще ми отнеме поне още месец да довърша проекта. Нямам търпение да го завърша най-накрая и да получа малко почивка.“

Каква е разликата между двете? При песимистите изглежда проблемите нямат край, защото те никога не си задават въпроса „Колко време ще продължи това?“

Когато си изправен пред проблем или труден момент, няма лошо в това да признаеш, че си изморен, че ти е трудно, че не всичко е наред. Но в същото време трябва да се запиташ (и най-важното – да си отговориш) на въпроса колко дълго ще продължи това. Когато дадеш отговор на този въпрос (независимо дали отговорът се окаже наистина правилен или не), веднага ще усетиш облекчение, защото ще осъзнаеш, че трудностите, независимо колко време ще продължат, все пак имат край.

Източник: www.ottimismo.info

Много вярна поговорка! Ако повече хора я следваха, вероятно сега положението в страната, а и по света щеше да е много по-различно.

Според мен почти няма работа, която да е залудо. Дори и в момента нещо да ти се струва безсмислено и да изглежда, че няма полза от него, нито за теб, нито за някой друг, никога не се знае какво ще се случи в бъдеще. Може нещо, което днес е напразно, утре да започне да ти носи ползи. Не е задължително тези ползи непременно да са приходи. Може благодарение на работата да си научил нещо ново, да си придобил умения, които да прилагаш в някаква друга дейност. Може да си станал по-организиран, по-точен, по-работлив. Възможно е ползите от работата да не са и точно за самия теб, а за някой друг или за обществото, като цяло. Но всяко направено добро рано или късно се връща, независимо под каква форма.

Ако пък някоя работа ти се струва чак толкова „залудо“, че изобщо нямаш никакво желание да я вършиш, то вместо просто да стоиш и да не правиш нищо, по-добре си потърси друга работа, която е по-полезна. Достатъчно е просто да се огледаш и със сигурност ще намериш какво да правиш. Има толкова много хубави неща, които очакват да се сети някой да ги свърши.

Е, разбира се от време на време имаме нужда и да постоим, да си починем малко, но нека този период да не е прекалено дълъг, защото стоенето наистина може да е залудо, докато с работата това е почти невъзможно.

Има толкова много прекрасни неща, които можеш да направиш! Защо ти е да стоиш?!

Тази събота заедно с още 30 души доброволци участвах в залесителна акция в подножието на Чепън планина край Драгоманското блато. Времето беше много хубаво – слънчево и топло, а всички много ентусиазирани.

Старото кино в Драгоман днес е преустроено в природозащитен център и там накратко ни разказаха за историята на блатото. В миналото заради източване на водите то е било почти изцяло унищожено, но преди 15 години започват различни проекти за възстановяването му. Днес край него отново се срещат сиви и бели чапли, а през лятото са забелязали дори три пеликана. Свикнала съм с идеята, че тези птици се срещат само по крайбрежието на Дунав и Черно море и дори и не съм предполагала, че могат да се открият толкова навътре в страната и само на един час път от София. За съжаление МОСВ отказва да даде на Драгоманското блато статут на защитена зона, но то все пак е част от Натура 2000, както и от Рамсарската конвенция за влажните зони от световно значение.

Друго любопитно нещо, което научихме е, че хората са намерили начин да извличат полза от блатото по начин, който е полезен и за околната среда. Старите стъбла на тръстиката и папура се събират, смилат се и от тях се правят био-пелети с много добри качества, ползвани за отопление. Това е от полза и за блатото, тъй като в противен случай стъблата падат във водата, започват да гният и причиняват замърсяването й. Засега това се прави само експериментално, но идеята има потенциал да се развие.

Самата акция по залесяване се състоеше в засаждане на жълъди, които други доброволци бяха събрали преди две седмици. Тъй като бяхме доста хора, работата вървеше бързо и се справихме с вече подготвената почва за нула време, след което трябваше да продължим надолу по склона, копаейки си сами дупки, в които да пускаме желъдите. Накрая се поразходихме и сред блатото по дървени мостчета, направени също от доброволци. Шумът на вятъра сред стъблата на тръстиките е много интересен, а жълтият цвят на стъблата на фона на синьото небе беше изключително красив. Изобщо мястото е много спокойно и приятно за разходка, а надявам се след 30-40 години с израсналата дъбова гора да е още по-приятно ;)

7.11.11 Бяха наградени победителите в Деветнадесетия национален ученически конкурс „Родолюбие“. (пълна статия)
7.11.11 В Сливен се проведе състезание по химия, посветено на Международната година на химията – 2011 г. (пълна статия)
7.11.11 Конкурс за рисунка на тема „Целите на хилядолетието през нашите очи“ организират ученици от Благоевград в рамките на европейския проект „Да научим“. (пълна статия)

8.11.11 В Ямбол стартира традиционната коледна благотворителна кампания „Подай ръка – спаси живот“. (пълна статия)
8.11.11 Регионалната библиотека „Димитър Талев”, Благоевград получи 15 000лв. по проект на Министерството на културата за обновяване на фондовете. (пълна статия)
8.11.11 Деца от Екоклуб „Детелини“ участваха заедно с експерти в наблюдение на белоглави лешояди край село Долно Озирово. (пълна статия)
8.11.11 Младежкият дом в Търговище организира конкурс за коледна картичка и украса „Коледни чудеса“. (пълна статия)
[Прочети още...]

За съжаление тази поговорка често е вярна и то в много отношения, както за по-големи, така и за по-малки неща.

Може непрекъснато да обясняваш на някой свой приятел колко е необходимо да промени някой свой вреден навик или да вземе да направи нещо полезно за себе си, вероятността да ви послуша е доста ниска, защото рядко се вслушваме в съветите и на най-близките си. На работното място може постоянно да припомняш на колегите и шефовете си за наличието на даден проблем или за това как могат да се подобрят нещата или за някакво важно действие, което трябва да се предприеме. Но и тук вероятно ще липсва реакция, защото повечето хора предпочитат сигурността и не обичат кой знае колко промените. Ако става въпрос за още по-голям мащаб, като например многобройните протести в различни страни напоследък, те също много рядко водят до удовлетворяване на исканията на протестиращите и ако от тях има някаква полза, то тя е доста малка.

И все пак тези малки ползи се натрупват. Ако кучетата лаят достатъчо дълго и без да се отказват, накрая все някой трябва да ги чуе, нали? И тогава керванът може да спре, хората да се огледат, да забележат надвисналата опасност и да направят нужното, за да се предпазят от нея. Или да видят, че оазисът, към който са вървели, е само мираж и се налага да сменят посоката.

Есен…

… с кристално чисто небе и полупрозрачни облачета, разпилени по хоризонта…

… с контраста на вечнозелените гори и случайно поникналите сред тях широколистни дървета в своята огнена есенна окраска…

… с треперещите от полъха на вятъра златни листенца, погалени от последните слънчеви лъчи…

… със спокойствието на съзерцанието и пленяващите погледа цветове, със слънчевите усмивки, топлите прегръдки и шепотът на гората.

31.10.11 Три златни и два бронзови медала спечели България от Международна Купа Нике по КАРАТЕ за всички възрасти, провела се в Скопие. (пълна статия)
31.10.11 Празник на поезията „Животът в стихове“ се проведе в Добрич . (пълна статия)

1.11.11 Медицински център „Света София“, Бургас бе удостоен с отличието „Златен печат“ за европейски мениджмънт и социална отговорност. (пълна статия)
1.11.11 Кампания за събирането на книги от домашните библиотеки започна във Враца. (пълна статия)
1.11.11 Доброволец от Турция ще работи в читалище „Братство“, Кюстендил 6 месеца по проект „Доброволчеството – път към толерантността“. (пълна статия)
1.11.11 Фестивална програма „Приятели на България” обяви конкурс за преподаватели, работещи с талантливи деца в направление „Изкуства”. (пълна статия)
1.11.11 Андреа Карамфилова, Симона Стоилова, Антония Найчова спечелиха златни, а Калина Божилова – сребърен медал на международен турнир по художествена гимнастика, провел се в Македония. (пълна статия)
1.11.11 В Габрово беше връчена Априловската награда за литературно творчество. (пълна статия)

2.11.11 Хорът на пловдивските момчета и младежи „Стефка Благоева“ спечели наградата „Кристална лира“ на МОН. (пълна статия)
2.11.11 Дърво на приятелството направиха деца от Кюстендил. (пълна статия)
2.11.11 Над 100 ученици от Великотърновска област взеха участие в конкурса на МОСВ „Обичам природата – и аз участвам“. (пълна статия)

3.11.11 Бургаският маратонец Коста Янков измина 130км за 30 часа в чест на Стефан Стамболов по маршрута Стара Загора, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Дебелец, Велико Търново. (пълна статия)
3.11.11 На празника на Св. Пимен Зографски се отбелязва и денят на българския художник . (пълна статия)
3.11.11 Дирекция „Национален парк Пирин” проведе обучителен лагер с деца от училище„Св. св. Кирил и Методий” в Гоце Делчев, в местността „Попови ливади“. (пълна статия)
3.11.11 В Бургас бяха обновени паркове, градинки и междублокови пространства. (пълна статия)

4.11.11 7 купи и 13 медала от Световните танцови игри в Торино, Италия спечелиха състезателите от клуб ЗОКИ, Велико Търново. (пълна статия)

5.11.11 Ученици от гимназия „Пейо Яворов” в Петрич се включиха в почистване на природен парк „Беласица”. (пълна статия)
5.11.11 Четвърти музикално – фолклорен конкурс „Златен славей“ се проведе в Габрово. (пълна статия)