Оптимистично

Един от най-хубавите подаръци, които получих днес за рожденния ден вчера, беше една усмивка. Подари ми я Мелиса от pozitivnoto.info Най-хубавото на подарената усмивка е, че мога и аз да я подаря на вас без да я изгубя. Напротив – колкото повече споделяш с другите своята усмивка и колкото по-често им я подаряваш, толкова по-голяма става и твоята усмивка. Аз се присъединявам към разпространението на „епидемията“ от усмивки, дано се „заразиш“ и ти ;)

Една усмивка за теб

Благодаря ти, Мелиса!

По принцип съм малко разсеяна. Понякога много. Всъщност толкова много, че да пропусна първия рожден ден на блога си. Не знам защо бях решила, че е през февруари, днес ми хрумна да погледна кога точно през февруари и установих, че е … вчера. Но по-добре късно отколкото никога :-)

Малкото хора, на които съм казвала за този блог са ме питали (дори съвсем наскоро) какво ми дава писането, защо го правя, за какво пиша. За себе си знам отговорите на тези въпроси, но ми е трудно да ги обясня на друг.

Истината е, че май още от малка съм обичала да пиша – спомням си, че по едно време исках да пиша книга, но така и не стигнах до повече от 2-3 страници в една тетрадка голям формат (тогава още нямаше компютри, а дори и сега често пиша нещата първо на хартия с молив). Една „гадателка“ дори беше казала на маминка, че трябва да почна да си водя дневник. Тогава не го направих, случи се години по-късно след една вечер и една мисъл, която ми хрумна тогава и която е първото изречение, което написах в дневника си. Сега рядко пиша в него. Той ми е за неоптимистични или прекалено лични неща.

В един период се опитвах да пиша стихотворения, но отдавна не съм. Винаги бяха провокирани от конкретна случка и до сега е така – почти всичко, което пиша е с някакъв повод: разговор с приятел, нещо видяно или дочуто. Но поводът обикновено е скрит и остават само мислите, които е предизвикал в мен. Често се питам дали така са достатъчно ясни, но пък от друга страна може би дават шанс на този, които ги чете да открие в тях нещо за себе си.

Понякога думите идват сами, друг път така и не успявам да ги намеря. Някои неща пиша с усмивка, от други малко боли (но може би затова са и най-истински). Трудно харесвам нещата, които пиша. Отдавна вече знам, че това, което харесвам често не съвпада с това, което е най-четено или с това, което има коментари. Има дни, в които графиката на посещенията на блога изглежда ненормално, но знам, че на следващият ден тези хора няма да се върнат. Ще се върнат и ще останат само тези, които наистина имат значение. Именно на тях искам да благодаря! И да задам същия въпрос, който зададох и преди една година и един ден – какво ти помогна да се усмихнеш днес?

PS: Според тази статия днес е най-депресиращия ден през годината. Което е страхотно – денят почти е приключил, а от сега нататък нещата могат само да стават по-добре. А и на мен честно казано днес изобщо не ми беше депресиращо. Една от причините беше мейл от създателите на сайта usmivka.org – имат прекрасната идея да създадат едно място с много положителна енергия, което да даде поле за изява на хора, които до сега не са се осмелявали да споделят творчеството си.

11.01.10 Симеон Бончев на 8 години спечели голямата награда в своята възрастова група на международния конкурс „Всичко е зелено, всичко е синьо“ в Торун – Полша. (пълна статия)
11.01.10 На благотворителния коледен базар във Варна бяха събрани 7200 лв. от продажбата на сувенири и картички, изработени от хора в неравностойно положение. (пълна статия)
11.01.10 Олимпийският огън от предстоящите зимни игри пристигна в България. (пълна статия)
11.01.10 Община Димитровград организира национален фотоконкурс. „Четирите сезона на Димитровград“, като отличените творби ще бъдат представени на празника на града. (пълна статия)
[Прочети още...]

Идеята на сайта www.givesmehope.com е в рамките на 2-3 изречения хората да споделят истории от своя живот, които са им помогнали по някакъв начин да възвърнат надеждата си в доброто и красивото. От обикновени ежедневни случки, които са ги накарали да се усмихнат, неочаквана помощ от непознат в труден момент, до справяне с големи разочрования и тежки болести. До момента в сайта има разказани повече от 33 000 истории, като всяка от тях завършва с думите „Това ми дава надежда”. Ето някои от историите:

В училище момчетата пак се закачаха с мен. По едно време усетих, че някой залепи на гърба ми бележка. Мислех си, че е нещо от сорта на „ритни ме”, но когато я отлепих и се канех да я хвърля, видях, че на нея пише: „Не им обръщай внимание: красива си!” Това ми дава надежда.

Докато майка ми била бременна с мен един ден припаднала на улицата. Един бездомник, когото никога преди не била виждала, се погрижил да я закарат в болницата. От благодарност семейството ми платило за уроците му по рисуване в местното училище. Двайсет години по-късно той изпраща на дъщеря ми за всеки празник по една детска книжка, чиито рисунки е направил той. Това ми дава надежда.

Работя като сервитьорка. Днес един мъж се държеше особено лошо – постоянно се оплакваше, че храната се бави, че не е достатъчно добра и т.н. На съседната маса седяха 4 млади момичета. Когато си тръгнаха ми бяха оставили 2 пъти повече пари отколкото беше сметката и бележка на която пишеше „Съжаляваме, че той се държа така с теб” Тези момичета ми дават надежда.

Бях на командировка в Чили и по погрешка се озовах в наистина лош квартал през нощта. Не говорех испански много добре, но успях да питам две жени с деца как да стигна до мястото, което ми трябваше. Те се качиха на автобуса с мен, платиха билетите и ме оставиха едва когато се убедиха, че съм в безопасност. Добротата на непознати ми дава надежда.

Когато бях на седем години се случи да изпусна училищния автобус, а не знаех как да се прибера и се разплаках. Покрай мен минаха две 17-18 годишни момчета и вместо да ми се присмеят, видяха адреса, който беше написан на тетрадките ми и ме заведоха удома. Не знам кои бяха, но добрината им ми дава надежда.

Веднъж аз и майка ми отидохме да гледаме кино, но когато стигнахме до гишето за билети жената ни каза, че хората пред нас са платили и нашите билети. Мама реши ние да платим за билетите на хората зад нас. Те платиха за тези зад тях и така до края на опашката. Това ми дава надежда.

Когато започнах тази поредица бях си направила списък с поговорки, които по някакъв начин ме бяха накарали да се замисля. Тогава не се бях сетила за тази; припомних си я благодарение на коментара към този постинг (а наскоро и Чуденка писа по въпроса). Първата мисъл, която ми хрумна тогава, беше колко трудно се намират сговорни дружини днес.

Все ще се намери някой, който да се оплаква, да мрънка за нещо – че планината е прекалено тежка, че трябвало да се повдигне първо отляво, а не от дясно, че изобщо не трябва да се повдига точно тази планина. Ще има някой, който да критикува идеите на другите, без да дава свои собствени – не му харесва да вдига планината, но не предлага как тя да се заобиколи или от къде да мине тунела под нея. Трети пък ще се преструва на част от дружината, но всъщност ще чака някой друг да свърши работата вместо него, а после ще се похвали как със собствените си ръце е вдигнал планината. Най-често срещаните ще са „експертите по повдигане на планини“, които ще стоят отстрани само да дават акъл и да командват повдигането.

Сговорни дружини се намират трудно. Но когато се събере такава, тя може много повече от това да повдигне една планина. Остава да се надяваме, че дружините ще са сговорни само когато става въпрос за нещо добро. И че повдигайки планината, няма да я захвърлят с трясък обратно на земята, разбивайки я на милиони каменни песъчинки. А внимателно ще я поставят малко по-високо, по-близо до слънцето, така че лъчите му да огряват всичките й склонове.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Когато веднъж споделих с една приятелка за какво мечтая, тя ми каза да внимавам какво си пожелавам. Каза и че се надява да не се разочаровам и дано един ден, когато мечтите ми се сбъднат, то да е по начина, който съм си представяла. Отвърнах, че всичко това го знам. Но… на думи всичко е много по-лесно…

Лесно е да мечтаеш, трудната част идва, когато мечтите започват да се сбъдват, когато осъзнаеш, че това, което така много си искал може да стане реалност. Това понякога може да е малко плашещо: трудно е да повярваш, че всичко се случва наистина; започваш да се съмняваш дали точно ти заслужаваш мечтите ти да се сбъднат и да си толкова щастлив; страхуваш се, че може би в действителност няма да е така хубаво, както ти се е искало; питаш се дали наистина притежаваш достатъчно сила, за да превърнеш мечтата си в реалност, дали си готов; страх те е, че ако всичко стане истина един ден можеш да го загубиш.

Най-трудно е да повярваш, когато ти остава само една крачка до мечтата. А тогава имаш най-голяма нужда от сила. Сигурно е нормално и човешко да става така. Важното е да не забравяш, че всеки заслужава да бъде щастлив. И всеки заслужава мечтите му да се сбъдват. Достатъчно е въпреки страха си да повярва истински в тях.

4.01.10 ОУ „Райна Княгиня“ и СОУ „Димитър Талев“ в Пловдив ще бъдат санирани по Програма за енергийна ефективност. (пълна статия)
4.01.10 Естествените елхи, закупени от русенци и предадени до 15.01, ще бъдат засадени от „Паркстрой”. (пълна статия)
4.01.10 1600 лв. събрани на благотворителния базар в Хасково ще бъдат разпределени между домовете „Асен Златаров“, „Надежда“, „Марина“ и Дома за медико-социални грижи за деца. (пълна статия)
4.01.10 11 200 лв. събрани в Ямбол от кампанията „Подай ръка – спаси живот“ ще бъдат използвани за лечение на болни деца. (пълна статия)
[Прочети още...]

Преди време бях писала, че във Facebook има над 500 групи на тема оптимизъм. Тогава не ги разгледах, но днес имах малко повече време да го направя. Ето една много малка част от това, което пишат хората, присъединили се към тези групи. Просто така, без определен ред, но се надявам да помогне за една усмивка и за малко повече вяра в оптимизма:

Следвай мечтите си!

Когато във всичко виждаш нещо поне малко хубаво, няма как да имаш лош ден.

Бъди позитивен, усмихвай се, радвай се на живота!

Изживей живота си пълноценно и никога не поглеждай назад!

Остави нещата да се случват и не спирай да се усмихваш!

Песимистът никога не се разочарова, но това е защото очаква само лоши неща. Затова да бъдем оптимисти!

Няма начин да си 100% щастлив 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Но е възможно да виждаш и хубавата страна на нещата, да знаеш, че има хора, които могат и искат да ти помогнат да разбереш, че светът е добър.

Вярвам, че един оптимист с голямо сърце може да направи всички нас оптимисти.

Чашата може и да е наполовина празна, но ТИ можеш да я напълниш.

Денят е прекрасен, ако си го направиш такъв.

Животът не се отнася до това да оцелееш в бурята, а да се научиш да танцуваш в дъжда.

Малките неща правят живота прекрасен.

Щастието е истинско, когато е споделено.

Всичко е възможно, стига да повярваш в него.

Всеки заслужава да бъде щастлив.

Тази поговорка изглежда леко поостаряла в днешното време на високи скорости. Днес всеки бърза за някъде. Бърза да порасне. Бърза за работа. Бърза да не изпусне автобуса. Бърза да се затвори вкъщи пред компютъра или телевизора. Мечтае за бърза печалба, иска бързи коли, обича бърза храна и се оплаква ако няма бърз интернет. Бързаме, а често не знаем за къде и бъркаме посоката. Какво значение има, че сме първи, ако пристигнем на грешното място?

В бързината забравяме, че всъщност всички сме майстори на собствения си живот. Майстори, които имат право само на едно творение. И затова то трябва да е най-доброто, на което сме способни. Бързината тук не помага. Прекалено бързото темпо на музиката ще изпревари думите на песента. Бързайки няма да оставим боите на картината да изсъхнат или ще забравим да нарисуваме слънце. От нетърпение глинената фигурка ще остане недоизпечена. Бързата ръка ще нанесе някой грешен удар с длето върху каменната статуя. Заради скоростното натискане на буквите по клавиатурата ще липсва някоя дума и римата в стиха няма да се получи.

От нас зависи дали ще бързаме да завършим творението си или ще вложим в него цялото търпение и любов, на които сме способни.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

За мен 2010г. започна прекрасно и ми се иска цялата година да е такава, каквото беше началото. А началото беше с много усмивки сред много нови и стари приятели. С цветна заря, дълги хора, слънчеви утрини, една може би щастлива случайност, която още не знам до какво ще доведе, любимо градче, кафе на пясък, песен на гайда, разходки по непознати планински пътеки до отдавна забравени места, запалена свещ в един манастир, весели песни в колата на път към София.

Но най-важно от всичко беше напомнянето, че все още има добри хора. Хора, за които времето и парите не са най-важното нещо на света. Хора, за които е достатъчна една усмивка и едно „благодаря“. Хора, чиято доброта не може да се опише, но се усеща със сърцето и личи във всеки техен жест и дума. Със среща с такива хора завърши за мен 2009г. и започна 2010г. Ако трябва да пожелая нещо на себе си и на теб за предстоящата година, то е да сме малко повече като тях. Да сме малко по-добри.

А от новогодишната баница ми се падна „щастие и безброй усмивки“. Зарадвах се на този късмет. Много усмивки през новата година пожелавам и на теб!