Понякога си задаваме въпроси. Безсмислени въпроси. Какво щеше да стане ако…? Ако бяхме решили да отидем в друг град? Ако бяхме учили нещо друго? Ако бяхме приели друго предложение за работа? Ако бяхме казали на някого това, което толкова много искахме да му кажем? Ако бяхме премълчали думите, за които сега съжаляваме? Ако бяхме приели поканата и бяхме излези, вместо да си стоим вкъщи? Ако бяхме отишли някъде другаде, а не точно там? Дори ако просто бяхме минали по друга улица?

Но когато си задаваме тези въпроси вече е малко късно. Всъщност съвсем късно, защото те са останали в миналото, а миналото не може да се промени. Няма как да знаем какво щеше да стане „ако…“ Може би и не е нужно. Защото някои от отговорите може и да ни харесат, но по-голяма част от тях със сигурност няма. Трябва просто да приемем решенията, които вече сме взели, да се опитаме да повярваме, че те са били най-правилните за нас в даден момент и да престанем да съжаляваме за нещо, което (не) се е случило.

И ако искаме в бъдеще да не си задаваме въпроса „какво би било ако бях направил еди-какво-си?“ просто трябва да се научим да действаме сега. Да не отлагаме нещата за момент, който така и не идва. Или идва, но вече е прекалено късно. Да правим и казваме това, което искаме и това, което чувстваме, че е правилно. Защото е малко вероятно действайки по този начин да направим нещата по-зле, отколкото са. Дори и нещата да не се получат така както ни се иска, най-малкото после няма да се питаме „ами ако…“

След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил. – Марк Твен

10.05.10 Димитрина Бакърджиева спечели конкурса за млади изпълнители на кавал и добруджански народни песни „Иван Георгиев“, който се проведе в с.Дъбовик. (пълна статия)
10.05.10 В Хасково бе открито защитено жилище за младежи, напускащи дома за сираци „Асен Златаров“. (пълна статия)
10.05.10 Фестивал на Странджанската зеленика се проведе в местността „Тулпан“, с.Заберново в защитената местност „Парория”. (пълна статия)
10.05.10 „Творческа екоработилница”, в която хората с умствени и физически увреждания ще изработват торбички от стари вестници, които да бъдат използвани от местни фирми като сувенирни, беше открита в Бургас. (пълна статия)
10.05.10 Бяха наградени победителите в конкурса за изработка на карнавална маска и рисунка на карнавален костюм в Габрово. (пълна статия)
10.05.10 Румен Георгиев спечели приз за най-добър наблюдателен проект на състезанието по астрономия „Ловци на небесни съкровища“. (пълна статия)
[Прочети още...]

Някой каза „Не може да стане това!“
Но той отговори с усмивка:
„Да, може би прав си и е така,
но не бих го твърдял без дори да опитам“.
С усмивка на устни запретна ръкави.
Своите грижи дълбоко прикри.
Започна да пее и да работи.
С невъзможното нещо се справи дори.

С насмешка подхвърлиха „Не става така,
никой преди теб не е успявал!“
Но той им отвърна „Това е лъжа!“
и преди да се усетят го беше направил.
С вдигната глава и весело изражение,
без да изпитва ни най-малко съмнение,
той запя, а после запретна ръкави
и с невъзможното нещо се справи.

Стотици ще казват „Не може така!“
ще ти предсказват само провали,
и всеки един ще ти сочи с ръка
проблеми, с които не можеш се справи.
На техните думи ти се засмей,
свали си сакото, запретвай ръкави,
макар и работейки, песен запей
и с невъзможното ти ще се справиш!

Източник: www.pinkpoem.com Преводът е мой и не гарантирам за качеството ;-)

Отдавна не съм имала такъв ден. Понякога като тръгне да не ти върви и няма край просто. Изтървах си автобуса за работа сутринта. Закъснях. Валя ме пороен дъжд. На обяд си вземам ядене, вдигам табличката да си я занеса до масата, закачам я някъде си, в следствие на което две чинии се оказват на земята, а обувките ми заляти със сос. Докато се прибирам установявам, че на светлия ми панталон се е появило незнайно от къде ярко червено петно, което след опит да бъде заличено поради необясними причини придобива син цвят. Уговарям си среща и тръгвам да излизам, затварям си капака на лаптопа, с което си движение отнасям един букет цветя в комбинация с вазата и водата в нея. Срещата – една приятелка ми обяснява през този ден да не разливам или чупя повече неща и в момента, в който произнася тези думи сервитьорката изтърва един пепелник на земята и го разбива на хиляди малки парченца. Минава срещата, тръгвам да се прибирам, качвам се на трамвая, уж правилния номер, но след даден брой спирки завива в неизвестна за мен посока. И така… току що се качих пеша по стъпалата – да не взема да заседна в асансьора. Сега ме е страх да се докосна до каквото и да било… Не се ядосвам, не мога повече, дори ми е смешно ;-)

И всичко това на рожденния ми ден… Следващата година трябва много, ама наистина много да ми върви :)

А иначе получих много хубави пожелания, подаръци, усмивки и изненади от хора, на които наистина държа и които са важни за мен и това ми е достатъчно, за да се чувствам радостна :)

(От „menu“ избери „full screen“, за да видиш снимките на цял екран)

Само веднъж съм виждала планината такава – потънала в облаци и мъгла. Преминаваме през нея и на места е толкова гъста, че едва се вижда следващото колче от зимната маркировка. Мястото, от където сме дошли остава ниско долу под нас, скрито от сивите облаци. Гледката сигурно е прекрасна, но ние не можем да я видим. Не съжалявам, обаче. Това е истинската планина. Със своята дива природа и стихии, неподвластни на хората. Непристъпна, малко плашеща и опасна. И в същото време омагьосваща и силно привличаща точно заради тези същите неща. Слънцето създава красиви гледки, които ще запечаташ на снимка. Мъглата, поройният дъжд и градушката понякога създават емоции, които помниш завинаги или истории, които след време ще ти се струват забавни и ще разказваш на приятели.

Всъщност истината е, че ако знаех предварително през какви места ще минаваме, едва ли бих тръгнала – с моя страх от високото. Камъни и скали край отвесна пропаст от едната страна и силно наклонена тревиста поляна от другата (вярно няма къде да се спреш по тая трева ако тръгнеш да падаш, но поне е по-меко ;-) Не че тогава ми беше до подобни шеги, но определено помагат да не мислиш за глупости. Просто не трябва да се оглеждаш много-много и да се съсредоточиш единствено върху това къде да бъде следващата ти крачка. А и когато на половината път ти кажат, че ще се прибирате по друга доста по-спокойна пътека, това действа мнооого мотивиращо да продължиш напред. И последното, което е необходимо е някой наоколо за психологическа подкрепа – да ти говори успокоително и да ти се смее, като те слуша как сам си говориш успокоително ;-) Усещането след разходката е прекрасно. Дори финала да е бил под пороен дъжд и пътя да се е превърнал в река, в която плавниците биха свършили доста по-добра работа от маратонките пълни с вода. Горещият душ и следобедната закуска вършат чудеса.

Пътуването до Клисура и Копривщица беше доста дълго и май прекарахме повече време в колата, отколкото в разходки. Но благодарение на внимателния шофьор и прекрасните гледки наоколо и в това пътуване има някакво удоволствие. А на следващия ден изобщо не ми се прибира към София, нооо… няма как. Попътно минаваме набързо през музея в Черни Осъм. Преди години с още две момичета се бяхме изгубили в търсене на този музей и вървяхме 2-3 часа из едни преспи сняг докато го намерим. После един приятел, запознат с околността ни се смя на разказа през къде сме минали при положение, че по правилния път разстоянието е към 30мин. Все хубави спомени :) И от тази разходка запазвам много такива :)

Не знам дали някога си имал подобно усещане. Не може да се определи точно, но е нещо от сорта, че светът е перфектен точно такъв, какъвто си е. Че нещата винаги се подреждат по най-добрия възможен начин, макар и не винаги да можем да го осъзнаем на момента. И понякога всичко зависи от съвсем незначителни неща. Хванат или изтърван автобус, случайно светнал червен светофар, решението да повървиш пеша, изборът да отидеш на дадено място, а не другаде, да излезеш днес, а не вчера или утре. Дори действията или думите на един непознат, с когото се разминаваме, и които обикновено бихме пропуснали покрай нас без да забележим, а сега незнайно защо ги улавяме и ни се струват толкова важни. Безброй малки подробности в точно определена последователност, за да създадат идеалният момент само сега и само за теб.

А моментът дори не е кой знае колко специален или с нещо по-различен от другите. Времето си тече както обикновено, хората наоколо не забелязват нищо, животът си продължава в нормалния си ход. Само ти за кратко спираш да забелязваш всичко това. Сякаш току що си разбрал нещо много важно и всичко останало губи значение. Само че не можеш да го формулираш точно и то веднага се изплъзва. И остава само едно странно усещане, че… Може и да нямаш понятие какво се случва, но каквото и да е то, със сигурност е възможно най-доброто. Случайност, съдба или някой, който пренарежда света, за да станат възможни тези моменти… Каквото и да е, важното е, че тези мигове ги има. И всичко е наред. Такова, каквото е.

PS: Знам, че звучи объркано… Но ако ти се е случвало, може би знаеш какво имам предвид.

PPS: Това е от мен за тази седмица. Предстоят ми едни прекрасни почивни дни и се надявам наистина да успея да си ги направя такива, независимо от времето и хората. Дано и твоите бъдат много слънчеви и усмихнати. А ако все пак ти остане време за четене и имаш нужда от нещо вдъхновяващо, препоръчвам една електронна книга, която можеш да си свалиш от тук: inspirationpalace.com (напълно безплатно, само 40стр., на английски е). Писана е от момче, което е само на 23 години и което имам щастието да познавам, макар и напоследък да бях поизгубила контакт с него. Да, по света има хора, които продължават да мечтаят и да сбъдват мечтите си!

26.04.10 В Пловдив и Асеновград се проведе конкурс за най-добър млад изпълнител за деца от Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. (пълна статия)
26.04.10 Бяха наградени победителите в конкурса за рисунка на тема „Бяла приказка“, посветен на писателя Валери Петров. (пълна статия)
26.04.10 Читалище „Априлов- Палаузов“, Габрово стартира проект „150 години по- късно“, включващ организиране на творчески ателиета и работилници „Баба и внуче“. (пълна статия)

27.04.10 В Балчик започна конкурсът „Моята България“, в който децата се изявяват в категориите „Рисуване“, „Танцово изкуство“ и „Музикално изкуство“. (пълна статия)
27.04.10 Мирослав Вълчев спечели Специална награда и златен медал за рисунката си „На цирковата арена“ от националния конкурс „Малките нашенци“ в рамките на „Чудомириада“- 2010. (пълна статия)
27.04.10 В Ямбол ще бъде изложен 200 метров транспарант с детски послания за безопасност на движението в рамките на кампанията „Пази и мен“. (пълна статия)
27.04.10 Хор „Лира“, Хасково участва за първи път на 3-дневен международен фестивал в Кавала, Гърция. (пълна статия)
27.04.10 Кристина Петкова и Венета Димитрова са победителите в конкурса „Хлябът – живот, традиции, бъдеще…”. (пълна статия)
27.04.10 Моника Алексова спечели 1-во място на националното състезание „ИТ Знайко” за ученици 1 до 4 клас на тема „Училище – мечта!“ (пълна статия)
27.04.10 Ансамбъл „Пъргавелче“ спечели награда за най-добра сценична изява на фестивал в Бодрум, Турция. (пълна статия)
[Прочети още...]

Много хора вярват в позитивното мислене и на голяма част от тях то наистина е помогнало. Въпреки това то не винаги е ефективно и в някои ситуации може дори да навреди. Изразът, който може би най-добре описва позитивното мислене е „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.“ Свикнали сме да приемаме този израз без дори да се замисляме за пропуските в него. Например, животът наистина ли ти е дал лимон или просто ти си мислиш, че е лимон? Лимонът чак толкова лошо нещо ли е, че предпочиташ да нямаш лимон? Наистина ли ще спечелиш нещо, ако превърнеш лимона в лимонада? И заслужава ли си целият труд, който ще положиш докато се научиш как се прави лимонада?

Без значение какво се случва в живота ни, ние ние му прикрепваме етикет „добро“ или „лошо“. И повечето от нас използват етикета „лошо“ от три до десет пъти по-често от този, който гласи „добро“. В момента, в който определим нещо като лошо, вероятността да го преживеем като такова, нараства многократно. Тогава наистина се нуждаем от позитивно мислене. Когато ни е дадено нещо лошо, истински лимон, най-добре да се заловим за работа и да спасим каквото можем от тази „лоша“ ситуация. Например, изпуснали сме влака и трябва да чакаме цял час до следващия, но се запознаваме с човек, който също като нас е изпуснал влака и разговора ни прераства в едно добро приятелство. Или когато сме получили отказ след интервю за работа, но по-късно получаваме много по-добро предложение, което нямаше да можем да приемем, ако не беше предишният отказ.

Често си казваме „Това е лошо, много лошо, това е лимон. Но някак си ще успея да направя от него лимонада и може би тогава то ще престане да бъде толкова лошо.“ Понякога успяваме. Но друг път – не и тогава се чувстваме още по-зле, защото разбираме, че целият модел на позитивно мислене не работи.

Представете си, обаче, че не е необходимо да определяме нещата в живота си като добри или лоши. Примерно един инженер, който проучва терена, през който трябва да мине нов път и сред терена има езеро. Езерото не е лошо нещо, просто е нещо, което трябва да бъде взето предвид в плана за изграждане на пътя. И ако никога не определяме нещо като „лошо“, не се нуждаем от позитивно мислене, защото целият стрес, свързан с получаването на нещо лошо и изживяването му като такова, просто изчезва.

Източник: www.psychologytoday.com

Преди време бях писала за „заучената безпомощност“ и още тогава се замислих, че за съжаление има много верни неща в тази теория.

Хората наистина се научават да се чувстват и да бъдат безпомощни. Ако няколко пъти не успеят да се справят с нещо или не получават никакви резултати, приемат го за невъзможно и се примиряват с настоящото положение. Смятат, че нещата са извън техния контрол, че каквото и да направят ще е напразно и затова спират дори да опитват. Спират да реагират и да действат, и любимата им фраза става „Няма смисъл. Нищо няма да се промени.“ А може точно следващия път да успеят. Или пък може в бъдеще ситуацията да се промени и това, което е било ужасно трудно, да стане много лесно.

Например няколко поредни пъти попадаш на некоректни работодатели, които бавят заплати, пестят от осигуровки и се правят, че не са чували за заплащане на извънреден труд. В един момент просто решаваш, че всички са такива и се примиряваш са настоящата си работа, защото си напълно убеден, че където и да отидеш положението ще е същото и ти просто нямаш избор.

Подаваш оплакване срещу некоректно обслужване или развалени хранителни стоки, които са ти продали някъде, примерно. Чакаш месеци докато получиш отговор (ако въобще получиш). После случайно попадаш на същата служителка и тя пак ти крещи, а в магазина продължават да продават стоки с изтекъл срок на годност. Този път, не правиш нищо – вече знаеш, че оплакването няма да промени нещата.

За шести път правиш забележка на съседа си, който пак е изхвърлил боклука си в градинката пред блока или пуши в асансьора. Реакция от негова страна за пореден път липсва. Нещата си продължават по старому, само ти вече си спрял да му правиш забележки – няма смисъл и вече си се ядосваш само наум.

Идеята ми е, че може би именно това усещане за безпомощност и следващата от него липса на реакция и действия, е една от основните причини положението да е такова, каквото е в момента. И ми се иска хората да не се отказват толкова лесно и да вярват, че нещата могат да се променят, че ТЕ могат да ги променят и да ПРАВЯТ нещо, за да се опитат да ги променят. Дори и нещо съвсем дребно. Дори и само един от много на брой опити да е успешен, пак си заслужава. Трудно е, но си заслужава. Просто опитай още веднъж. И още веднъж…

Отвори път към щастието. – Coca Cola

Щастието преобразява света. – Coca Cola

Нещо позитивно всеки ден. - Carrefour

Приеми всяка усмивка като покана да отвърнеш със същото. – надпис върху плик на куриерска фирма Еконт

Усмихвай се и ще имаш приятели, мръщи се и ще имаш бръчки. – пак там

Ако някой някога някъде поиска да опита вкуса на щастието… - Bake Rolls

Вкуси света. – Chio Chips

Общувай с настроение. - Nokia

Не отлагай желанията си. Изпълни ги днес. – Централна кооперативна банка

Наслаждавай се на малките удоволствия, които правят всеки твой ден по-хубав. - Boss

Дръж се естествено. - Fanta

Не е нужен повод да си доставите наслада. - Своге

Виж нещо хубаво. – TV7

Изградете вашия прекрасен ден. – надпис на плакат на фирмения магазин на Тандем

Звучи оптимистично, нали? А дори и да си чул тези думи, сигурно си ги пропуснал край ушите си. И нищо чудно, защото идват от източник, който сме свикнали да игнорираме: рекламите, които ни заливат всеки ден отвсякъде. Учудващо е колко позитивно звучат техните думи, извадени от контекста, нали? И аз доскоро не го забелязвах. Докато не прочетох книгата „Законът на Мърфи наопаки“ на Борис Минчев. Беше пълна с подобни цитати, извадени от реклами, някои от тях ми бяха познати, други – позабравени, защото изданието е от 2004г. И затова реших да се заслушам в днешните реклами и да видя какъв оптимизъм се крие в тях. И смятам се получи доста успешно – горните цитати са събрани само за около месец и то при положение, че почти не гледам телевизия (в края на всеки цитат е изписано името на фирмата в бяло, ако го маркираш ще видиш от къде е взет).

И накрая един цитат за десерт: „Влез в Happy ритъм.“ Щеше да е прекалено лесно, да се сетиш ако го бях сложила в началото ;-)