На повърхността може да изглежда, че щастие, надежда и оптимизъм са три различни понятия за едно и също нещо, но всъщност не е така.

Щастие. Емоция или не? Според Пол Екман щастието е една от основните шест емоции, които включват също и изненада, страх, отвращение, гняв и тъга.
Определение. Според някои теории щастието е крайна цел и състояние, което се постига при максимален положителен ефект от петте ни сетива. Според други то не е цел, а път към целта и идва когато постигаме напредък в реализирането й.
Биологични доказателства. Доказано е, че високите нива на норепинефрин се свързват с чувство на еуфория, а в мозъка съществува „център на удоволствието“.
Връзка с мотивацията. Успешното справяне с трудности, научаването на нови неща и дейности увеличава нивото на щастие.

Надежда. Емоция или не? В миналото надеждата се е смятала за една от най-важните човешки емоции, но в съвременните теории по този въпрос има спорове. Джеймс Аверил определя надеждата като емоция, въз основа на резултатите от изследване, сравняващо надеждата с две други емоции – любовта и гнева. Според участниците в изследването и трите притежават едни и същи характеристики: трудно се контролират, влияят върху начина на мислене и възприемането на събитията, влияят върху поведението, мотивират дадено поведение и ти те карат да действаш дори и изправен пред трудни ситуации.
[Прочети още...]

Когато сивото избяга
и слънце над света проблесне,
тъгата от лицето пада,
да се усмихнеш става лесно.

Градът не ти изглежда грозен,
а неусетно станал цветен.
Не си намръщен и сериозен,
ако в сърцето носиш песен.

И всички грижи и проблеми
разтварят се във светлината.
Очите греят озарени
и по е леко на душата.

А другите го забелязват
и на усмивката отвръщат.
Дори и слънцето ти да залязва
не давай сивото да се завръща!

* Провокирано от „Когато сивото избяга“. Някак много съвпадна с мислите и чувствата ми през миналата седмица и просто така се получи…

Българското знаме

Едно гълъбче бяло
Бяло платно е простряло
Над цялата моя родина
превърната в чудна градина.
Вижте това покривало
тъй неопетнено и бяло
то душите наши пречиства
с обич голяма, лъчиста.
Под него зеленей се тревата
зелени се ширят полята
зелени са даже реките
зелени са на мама очите.
Тъмнеят се горди балкани
от червеното слънце огряни
с червена кръв на герои пролята
е напоена до болка земята.
Три символа гордо се веят
три символа в душите ни пеят.
Бяло, зелено, червено
вей се ти знаме, свещено!

Александрина Валериева Иванова – 10 години

Автор Йордан Стубел, а книжката е „Тук живее слънцето“

22.02.10 Националната художествена галерия и Професионалната гимназия по полиграфия и фотография в София, операта в Русе, Драматичния театър във Варна и Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив ще бъдат ремонтирани по програма „Регионално развитие“. (пълна статия)
22.02.10 В ЦДГ „Слънчо“, Варна стартира инициатива „Научи ме мамо да обичам“, чиято цел е да покаже на децата колко са важни жестовете на внимание, съпричаснотта, традиционните ценности. (пълна статия)
22.02.10 Дома за медико-социални грижи за деца в Шумен получи дарение, закупено със събраните средства от инициативата „Жълти стотинки – деца помагат на деца“. (пълна статия)
22.02.10 Хореографът Кирил Чирпанлиев, ръководител на ансамбъл Балкан получи награда Златна кобилица от Националната среща на хореографи и ръководители на фолклорни ансамбли във В. Търново. (пълна статия)
22.02.10 Движение „Заедно за децата“ и Сдружение „Св.Мина“ организират благотворителна продажба на мартеници и поздравителни картички. (пълна статия)
[Прочети още...]

Не съществуват провали, само резултати. Сега действай и направи каквото можеш, за да станат резултатите ти по-добри.

Ако не си спомняш за всички извоювани малки победи, може да се окаже, че като цяло печелиш, а дори си нямаш представа, че е така.

Ако навремето не си направил правилното нещо, направи го сега!

Ти можеш да направиш нещо, което аз не мога, и аз мога да направя нещо, което ти не можеш, но и двамата трябва да го направим.

Опитай се да бъдеш щастлив, докато нещо не те направи нещастен, вместо да бъдеш нещастен, докато нещо не те направи щастлив.

Смисълът на живота не е в това, което си изгубил, а в това, което ще направиш с нещата, които са ти останали.

Най-важните неща са тези, които сами казваме на себе си.

Оптимизмът не идва от миналото, а от надеждата да сътвориш едно ново бъдеще.

Не можеш да контролираш всичко, което ти се случва, но имаш пълен контрол върху отношението ти към случващото се.

Оптимизмът е резултат от продуктивния начин на живот. Ако искаш да направиш нещо, започни го сега без значение колко дълго ще отнеме. Така или иначе накрая ще остарееш, въпросът е дали ще имаш това, което си искал и си можел да постигнеш или не.

Животът е като движеща се кола без спирачки – не можеш да спреш и няма задна скорост. Няма спасителни отклонения и трябва да сменяш всички спукани гуми в движение. Затова огледалото ти за обратно виждане е по-малко от предното стъкло на колата. Не живей живота си в капан на огледалото за обратно виждане.

Източник: http://www.terrypaulson.com/

СИНЬО
синчец
есенно небе – тогава е най-синьо
облаци, тъмни, преди буря
нощно небе, почти черно
луна
сенките проблясващи по снега
кристал
нашата планета
локва, в която се отразява небето
хоризонт
„за момче“

високи сини планини

две хубави очи – - – погледът на дете
морето през зимата, когато няма хора

роклята от абитуриентския ми бал – - – любимият ми цвят
кристално чиста вода
очите на хората в детските рисунки

ЛИЛАВО
залез
люляк
теменужка
бонбони „виолетка“
боровинки
есенен минзухар

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Животът е цветен. Всички снимки, качени в тази поредица са лични.

Всеки ден правим между 300 и 400 оценки на самите себе си. Средно около 80% от тези оценки са негативни и само 20% положителни.*

До голяма степен е така. Обвиняваме се прекалено строго за съвсем дребни грешки. „Може ли да съм толкова глупав“ „Как можах да направя такава грешка“ „Пак съм оплескал нещата“ „Ей, ама никога няма да се науча“ „Все на мен ще се случи“ „Толкова идиотски не съм се държал отдавна“ „Никога няма да стана толкова добър“ „Как пък изобщо съм се надявал да успея“ Сигурно всеки си е казвал тези реплики в един или друг момент.

В същото време твърде рядко поздравяваме себе си за собствените си успехи, за добре изпълнените задачи, за правилните решения, за дребните ежедневни постижения, за преодолените препятствия, които преди да ги прескочим са ни изглеждали твърде високи. Казваме си „Е, какво пък толкова“ „Нищо работа“ „Всеки би се справил“ „Чист късмет“ „Просто днес ми върви“ „И другите успяха, значи не е нещо изключително“ „Беше по-лесно отколкото очаквах“.

Сега си представи, че на твоето място стоеше най-добрият ти приятел или друг любим човек. Направил е грешка. Би ли използвал същите думи, които казваш на самия себе си? Едва ли! Би се опитал да го успокоиш, да потърсиш причините за грешката, да му кажеш, че стават такива неща, че проблемът не е толкова сериозен, ще успее да се справи и следващият път ще е подготвен по-добре.

Ако пък приятелят ти е постигнал успех, няма да се опитваш да омаловажиш неговото постижение. Напротив, искрено ще се зарадваш за него, ще го поздравиш, ще го похвалиш, ще му кажеш колко е добър и как се надяваш в бъдеще да има още по-големи успехи.

Ако можем да сме толкова добри с приятелите си и хората, които обичаме, не е ли време да заобичаме и себе си малко повече? Да си прощаваме за грешките и да се радваме на постиженията. Все пак не можем да избягаме от себе си. Дори и да не искаме, сме принудени да живеем в собствената си компания 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. И би било добре компанията поне мъничко да ни харесва.

*Източник: http://www.terrypaulson.com/

15.02.10 Над 350 души участваха в третото издание на Общинския събор „Кукерски и маскарадни игри” в Созопол. (пълна статия)
15.02.10 Работилница „Баба Марта“ беше открита в Благоевград, като изработените мартенички ще бъдат закичени на децата от Дом „Свети Николай Мириклийски“. (пълна статия)
15.02.10 Катерина Велчева от Шумен и Рафаел Рафаилов от София спечлиха местата от квотата на България за обучение в школата за млади учени в Масачузетския Технологичен Институт, САЩ. (пълна статия)

16.02.10 Ученици от Варна спечелиха първо място на европейски конкурс в Севиля с българо-испано-немски проект на тема „50 лесни начина да спасим Земята“. (пълна статия)
16.02.10 Клуб „Възраждане“ към училище „Отец Паисий“, Пловдив се представи 1-ви в инициатива „Панорама на училищата в България“, по повод 175- годишнината от новобългарското образование. (пълна статия)
16.02.10 Деца от СОУ „Проф. Н. Маринов“ ще изработят мартеници, които ще бъдат продавани с благотворителна цел. (пълна статия)
[Прочети още...]

В проучване проведено от Волман, Ренер и Вебер през 2007г. участниците били помолени да изслушат запис на разговор между двама съквартиранти, чиито взаимоотношения били леко напрегнати. В един от записите човекът, на чиито реплики трябвало да обръщат внимание, говорел с оптимизъм за ситуацията; в друг от записите – гледната му точка била реалистична, а в третия – по-скоро песимистична. След това участниците оценили характера на човека, дали са привлечени от неговата личност и дали са склонни да му помогнат за разрешаване на проблема.

Противно на някои очаквания, оптимистите били оценени положително, а не като „наивни” и „заблуждаващи себе си”. Песимистите били оценени най-ниско, основно защото тяхното поведение се приемало за неефективно. Въпреки това участниците изявили еднакво желание да помогнат както на песимистите, така и на по-оптимистично настроените. Най-добри резултати от всички, обаче получили реалистите – тяхното отношение и поведение било оценено като най-адекватно спрямо ситуацията.

По-късно бил проведен подобен експеримент, като този път записът, който бил пуснат на участниците, бил на човек, който разказва за това как кандидатства за мечтаната от него работа. При този експеримент песимистите получили още по-ниски резултати. На оптимистите и реалистите били дадени еднакви положителни оценки, като отново адекватността на реалиста била оценена малко по-високо от тази на оптимиста. Участниците отново били еднакво готови да окажат помощ и на тримата.

Една от причините за провеждането на този експеримент била, че в предишни проучвания песимистично настроените хора твърдели, че получават по-ниска социална подкрепа. Този експеримент показва, че твърденията им не са верни. Едно от изказаните предположения, което би могло да даде обяснение на този парадокс, е следното: в действителност оптимистите не получават повече социална подкрепа от песимистите, но понеже имат положителна нагласа към света, те си мислят, че получават повече и затова се чувстват по-добре. Песимистите пък поради негативната си гледна точка си мислят, че получават по-малко подкрепа, въпреки че на практика не е така.

Източник: www.spring.org.uk