Оптимистично

12.07.10 Близо 180 души се включиха в национален поход „Черноморски бряг“. (пълна статия)
12.07.10 Деца от България, Чехия, Румъния, Сърбия, Словакия, Унгария и Украйна участваха в среща за права на децата и многообразие на културите в Сокобаня, Сърбия. (пълна статия)
12.07.10 Седмица на приятелството между България, Гърция и Турция се провежда в Хасково. (пълна статия)
12.07.10 Танцова формация „Партньори“, Кюстендил спечели награда за цялостно представяне на националния фолклорен фестивал на обработените народни хора „Рила ни гледа“. (пълна статия)
12.07.10 Участници от България, Сърбия и Македония се включиха в международен събор в с.Голеш, Сърбия. (пълна статия)

13.07.10 Кампания „Помогни с това кафе” се провежда в Русе в подкрепа на фонда „Русе за децата на Русе“, като част от европейската инициатива „Нулева Бедност”. (пълна статия)
13.07.10 Бургаският учителски отбор стана трети в общото класиране на международна спартакиада на работещите в средното образование, която се проведе в Албена. (пълна статия)
13.07.10 Виктор Генов стана първи в категорията боулдър на международен младежки фестивал по алпийски дисциплини в Сент Мишел, Австрия. (пълна статия)
13.07.10 Илияна Нонова дари над 180 тома литература на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. (пълна статия)
[Прочети още...]

Оптимист е човек, който гледа в очите ви. Песимист е човек, който гледа в краката ви. – Гилбърт Кейт Честъртън

Традиционалистите са песимисти относно бъдещето и оптимисти относно миналото. – Люис Мъмфорд

Оптимизмът е форма на кураж, който дава на хората увереност и ги води към успеха. – Баден Пауъл

Този, който твърди, че всичко е добре, греши – трябвало е да каже, че всичко ще става все по-добре. – Волтер

Оптимизмът, това е да виждаш живота през слънчеви лъчи. – Кармен Силва

Оптимизмът е обещание. Може да звучи странно, но първо трябва да си обещаеш да си щастлив.

Докато оптимизмът е придружен с действия, той е напълно основателен, в противен случай се превръща в чиста глупост. – Леон Доде

Песимизмът опира до настроението, оптимизмът – до волята.

Можете да изгубите ключовете си, времето си, илюзиите си, но докато пазите надеждата си няма от какво да се притеснявате.

Да бъдеш щастлив означава всеки ден да искаш това, което имаш.

Не се осмеляваме, не защото нещата са трудни, а нещата са трудни, защото не се осмеляваме да ги направим. – Сенека

О, може, може, и още как. Колкото и да не ни се вярва, по света стават и хубави неща. Само че ние дотолкова сме свикнали с лошото, слушаме постоянно за престъпления, лъжи, измами, че когато стане нещо хубаво, не ни се вярва.

Ако някой успее в нещо, все го отдаваме на случайността и късмета или пък се питаме колко ли връзки е използвал той, за да стигне до успеха си. Ако някой направи някакво добро, просто ей така, защото е добър човек, все го обвиняваме, че има някакви задни мисли, користни причини и очаква да извлече някаква полза, защото не вярваме, че добро може да се прави и без да се иска нещо в замяна. Ако пък на нас ни се случи нещо хубаво, търсим някаква уловка, убедени сме, че трябва да има нещо, което да не е наред, просто защото твърде често в миналото вече е ставало така. Не вярваме, че може толкова прекрасно нещо да ни се случи точно на нас. Поради това изпускаме много възможности и не успяваме да се зарадваме истински на много хубави моменти.

За да ти се случи нещо хубаво, първо трябва да повярваш, че то е възможно, че един ден може да стане истина. Как ще изкараш шестица на изпита, ако не вярваш, че можеш? Щом смяташ, че максималните ти възможности стигат до четворка, тогава какво ще те мотивира да седнеш да учиш, да положиш някакви усилия и наистина да изкараш шестица? Как очакваш да се влюбиш, ако не вярваш в любовта и смяташ, че щастието на всички влюбени около теб е твърде хубаво, за да е истина? Как ще си намериш хубава работа с добра заплата, ако смяташ, че подобни неща не се случват с обикновените хора и затова изобщо не кандидатстваш по такива обяви? Как можеш да спечелиш игра, която си предварително убеден, че ще изгубиш и затова не даваш всичко от себе си?

Изобщо не разбирам защо така хората в един момент са решили, че по света стават само лоши неща и затова всичко добро и красиво не може да е истина, а трябва да е нереално. Не трябва ли да е точно обратното – да вярваме в доброто и да казваме, че лошите неща са твърде лоши, за да са истина? Или до толкова сме свикнали с негативното, че сме по-склонни да повярваме в способността на хората да са жестоки и да се нараняват, но не можем да повярваме, че могат да правят и добро.

Хубави неща се случват. Съвсем реално и истински, в този град, в този ден, в този момент. Все пак вярно е, че „не всички неща са толкова хубави, колкото ни се струват – някои са значително по-хубави.“

С това продължавам една стара поредица: „Поговорките“, макар да не е точно поговорка, но все пак доста често използван израз. Имам написани в черновите си доста части от текстове за тази поредица и май най-накрая им дойде времето да взема да ги донапиша и дооформя :)

Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;
и както тез могили без трънье и без храсти,
душата ми е чиста от зависти и страсти
и пълна с упоенье, забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
и само ветровете – възушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.

„На ком“
Иван Вазов

Истината е, че макар и да се качих до върха, трябваше да прочета стиха на Вазов, за да придобия представа за гледката, която се разкрива от там. Защото пред моя поглед имаше единствено плътна сива стена, която на моменти скриваше дори и хората, които вървяха пред мен. Не се оплаквам – планината ми харесва и такава – някак по-истинска е, силна и предизвикваща едновременно възхищение и една малка доза страх.

Сбъркахме пътя за нагоре почти в самото начало (за наше оправдание по средата на широк черен път се отклонява пътека вляво, без табели, без маркировка бяло и червено, каквато ни трябваше – просто няма как да се забележи от пътя). След като хубавия черен път свърши под един влек и дълго умуване между две „нещо като пътечки“ все пак избрахме правилната посока :-) Но нещото-като-пътека се изгуби из гората, в която нямаше никакви индикации за маркировка или табели. В гората добре – на сянка, стъпваш по камъчета и корени на дървета, вярно малко изкачване, но се преживява. Но гората по едно време свърши и преминахме в друг растителен пояс – този на ниските храсти и по-точно – на бодливите ниски храсти ;-)
[Прочети още...]

5.07.10 В Бургас се проведе конкурс за нова детска песен „Сладкопойна чучулига“. (пълна статия)
5.07.10 В Русе стартира „Лятна детска академия“, в която децата ще учат „Начално програмиране“, „Журналистика“, „Занимателна психология“, „Фолклорни танци“, „Квилинг – хартиена пластика“, „Занимателна астрология и Фън Шуй“ „Карнавална техника“ и „Компютърен дизайн“. (пълна статия)
5.07.10 Добричката организация на сляпо-глухите спечели голямата награда за цялостно представяне на Националния фестивал за хора с увреждания, който се проведе в Перник. (пълна статия)
5.07.10 Туристически клуб „Незабравка“, Велико Търново спечели „Кристален еделвайс“ от Националните игри за учащи се, организирани край язовир „Копринка“. (пълна статия)
5.07.10 Три златни, 5- сребърни и 6 – бронзови медала спечелиха българските джудисти на проведената в Херцег Нови, Черна гора Балканиада. (пълна статия)
5.07.10 Отбелязва се денят на Св. Прокопий, покровител и закрилник на пчелите и пчеларите. (пълна статия)
[Прочети още...]

Най-голямата проява на оптимизъм е да влезеш в скъп ресторант и да разчиташ, че в мидите, които си поръчаш, ще намериш перла, за да си платиш сметката. – Тристан Бернар

Единствената разлика между оптимиста и песимиста е, че първият е щастлив глупак, а вторият – тъжен глупак. – Жорж Бернанос

Мъж, който е песимист преди да стане на 45, знае прекалено много. Този, който е оптимист след 45, не знае достатъчно. – Марк Твен

Голям оптимист съм по отношение на бъдещето на песимизма. – Жан Ростан

Гадателите? Колкото повече им плащаш, толкова по-големи оптимисти стават. – Валериу Бутулеску

Песимист: жена, която си мисли, че няма да успее да паркира между две коли, защото мястото очевидно е прекалено тясно. Оптимист: мъж, който си мисли, че жената няма да се опита да паркира там. – Гровър Вален

Дяволът е оптимист, ако смята, че може да направи хората по-лоши отколкото са. – Карл Краус

Човечеството е започнало да създава оптимисти, едва когато е спряло да създава щастливи хора. – Гилбърт Кейт Честъртън

Оптимистът мисли, че нощта е заобиколена от два дена, песимистът – че денят е заобиколен от две нощи. – Франсис Писабиа

Оптимистите и песимистите имат един общ недостатък – и едните и другите се страхуват от истината. – Тристан Бернар

Две случки в рамките на половин час…

Преди време си бях харесала едно магазинче за ароматни свещи. Има много голямо разнообразие, нестандартни аромати и въобще прекрасни неща. Но основното е друго. Първият път, когато влязох вътре ме посрещна една много усмихната продавачка и до сега, колкото пъти съм влизала вътре – винаги е било така. Все усмихнати хора, готови да ти помогнат да си избереш нещо; да ти покажат най-новите аромати; да ти препоръчат нещо с по-различен външен вид, подходящо за подарък; да ти кажат за намалените стари колекции, ако търсиш нещо по-обикновено за себе си; и дори просто да те оставят на спокойствие да си разглеждаш колкото си искаш и да си се чудиш какво да избереш, защото сред толкова хубави неща изборът никога не е лесен. И именно заради това отношение вече за пети или шести път купувам неща от там и с удоволствие ще го правя и в бъдеще, защото знам, че винаги излизам от магазина с усмивка.

Вторият пример е с един детски магазин и за съжаление е точно противоположен. Първо влизам и поздравявам с „добър ден”. Никаква реакция от двете продавачки. Признавам си, че никога не съм влизала в такъв магазин и никога не ми се е налагало да купувам неща и ми трябва малко помощ, след което обяснявам годините на детето и че е момче. Краткият отговор е „ето тук са нещата, изберете си”. Нито да ти обяснят, нито да ти препоръчат нещо, нито да ти покажат, да се поинтересуват дали детето не е по-голямо за възрастта си примерно. Нищо, освен очевидна пълна липса на желание да направят каквото и да било, с което ти създават усещане, че им досаждаш и едва ли не им пречиш, като си влязъл да разгледаш и (евентуално) да си купиш нещо. А все пак става въпрос за детски магазин и се предполага да се държат с теб така, че когато излезеш да си доволен и да си сигурен, че си избрал възможно най-доброто за детето. По скромното ми и не чак толкова компетентно мнение все пак имаха хубави неща, но вече знам, че след подобно отношение не бих стъпила в магазина отново.

Събуждам се и търся утрото в небето. Само на изток изсветлява, на запад е още нощ. Трябва ти простор, за да видиш контраста.
Вече не е тъмно, но светлината няма източник. Извира от въздуха, смесва се с мрака, разтваря го и го поглъща. Релефа на планината изпъква тъмен на светлия хоризонт. В ранното утро няма цветове, светът няма обем и съществува само в две измерения.
Преплетените черни клони на дърветата изглеждат като отпечатани или нарисувани йероглифи на фона на небето. То вече е преминало в розово и заедно с планината и дърветата напомня на древна японска рисунка.
Розово, лилаво, жълто, бяло, светло и по-тъмно синьо. Линиите се редуват една над друга, успоредни на хоризонта, преливат се една в друга и е невъзможно да дадеш имена на всички нюанси. Игра на лъчите с атмосферата и водните пари, или… Всъщност няма значение… Когато кажем „синьо небе“ всички ние си представяме различен цвят…
Сякаш за да компенсират красотата на небето, сградите си остават черни и мога само да гадая или измислям цветовете им. Размитите им форми постепенно придобиват очертания, а сенките се отдръпват.
Мога да разказвам за спокойствието, тишината, песента на птиците и свежия въздух, но някак всички други сетива са оставени на заден план и са останали само очите, които улавят всяка подробност и се стремят да не пропуснат и най-малката промяна в събуждащия се свят.
Вече е напълно светло, но на небето продължава да блести една звезда, учудващо е колко е ярка на фона на светлото небе. Луната още грее и за един кратък миг се среща със слънцето и любовта им престава да бъде невъзможна, като в народните приказки.

28.06.10 В Тервел започна ваканционната програма „Наше лято“, която осигурява занимания за свободното време на децата. (пълна статия)
28.06.10 Близо 150 творби участваха в международен конкурс за компютърна графика, който се проведе в читалище „Заря“, Хасково. (пълна статия)
28.06.10 Ансамбъл „Златна Тракия“, Хасково започна едномесечното си турне в Португалия. (пълна статия)

29.06.10 Дарение от пакетирани продукти и храни за над 2000 лв. получи социалната кухня на фондация „Вяра, Надежда и Любов“, Варна, която осигурява храна за 110 деца всеки месец. (пълна статия)
29.06.10 Костадин Михайлов от с.Бродилово спечели конкурса за млади изпълнители на странджански народни песни. (пълна статия)
29.06.10 Сборник за занаятите и поминъка по поречието на река Марица – салджийството, гемиджийството и каикчийството, издадоха ученици от езикова гимназия „Д-р Иван Богоров“ по проект на историческия музей в Димитровград. (пълна статия)
29.06.10 Ива Ангеличев спечели националния конкурс за френска песен „Златен ключ“, Пловдив и ще представи България на Международен фестивал на франкофонската песен в Амстердам. (пълна статия)
29.06.10 Камен Минков стана европейски шампион на първенство по лека атлетика за младежи с увреждания. (пълна статия)
[Прочети още...]

Дааа – това ми е 333-я постинг в този блог :) Нямаше да ми направи впечатление, но три е любимото ми число и сега се събират три тройки :) И за какво съм ти говорила в тези 333 постинга? За оптимизъм, разбира се! Цели 363 пъти се споменават в тях думичките оптимизъм, оптимистичен, оптимист или позитивно. Само за сравнение песимизъм, песимистично, песимист и негативен са използвани едва 104 пъти. И какви други думички използвам често в моите писания? Ето какви:
281 усмивка, усмихвам се
255 живот, живея
249 ден, дни
240 красив, прекрасен, хубав, приятен
239 добър, добре
228 днес, сега
194 щастие, щастлив, радост, радостен
193 мисля
169 искам, желая, желание
161 наистина, истински, истина
159 помагам, помощ
147 знам
[Прочети още...]