Една разходка до… крепостта Градище


И докато Моняк е една от най-лесно достъпните крепости в Родопите, то Градище е една от най-трудно откриваемите.

крепост Градище

Крепостта се намира на около 3,5 – 4км. от с. Гела (въпреки табелите в селото, на които пише 2,5км). Градище е една от най-високо разположените крепости в страната – изградена е на стръмен хълм с отвесни скали, издигащ се на 1875м надморска височина.

крепостната стена

Западната част на хълма, която е обрасла с гора, е по-лесно достъпна и затова тук крепостта е обградена със защитна стена. От нея са запазени около 120м, от които са разкрити 85м., като това е най-дългата съхранена тракийска крепостна стена в България. Запазена е изключително добре по цялото си протежение, но за съжаление трудно достъпният терен и фактът, че е разкрита само от едната страна и е доста обрасла със здравец, не позволяват да се обхване цялостно с поглед и малко се губи впечатлението, което иначе би могла да създаде.

разкопки крепост Градище

Освен тази стена от крепостта не е запазено много; личат си следи от разкопки, които приличат на основи на жилищни постройки, но поради липсата на достатъчно каменен материал в околността, за строежа на сградите е била използвана дървесина.

гледки от крепост Градище

От върха се разкрива красива гледка към цялото село Гела и околните върхове, което все пак си е някаква награда за целия път, който сте били догоре.

с. Гела

Като цяло не тръгвайте с прекалено големи очаквания – „най-високата крепост” и „най-дългата крепостна стена” не означават непременно „най-впечатляващи” или „най-красиви”. Разбира се удовлетворяващо е най-накрая да се качиш там след цялото издирване, а и да можеш да се похвалиш на приятелите си, че си бил на такова място ;) Но все пак крепостта Градище си е само за ентусиасти, които вече са обиколили всички известни и неизвестни забележителности из Родопите и си търсят нови приключения ;) Ако и вие сте от тях, по-долу следва подробно описание на пътя до крепостта, което може да ви спести нашите лутания.
[Прочети още...]





Една разходка до… крепостта Моняк


Крепостта Моняк (или Мнеакос) е може би една от най-лесно достъпните крепости в Родопите (като изключим Момчиловата крепост край Смолян). До нея се стига по път, тръгващ от село Равно поле (новата табела извън селото сочи към път, който е затворен); а в самото село има малка дървена табела, или пък най-добре питайте местните. Пътят се изкачва плавно нагоре до една отбивка в ляво, където е удобно да се остави автомобила, защото нагоре е по-стръмно и изронено. От тук до крепостта са малко над два километра постепенно изкачване по широк черен път, като единственият недостатък е, че почти през цялото време се върви на открито и през лятото е голяма жега. Последните метри преди крепостта са малко по-стръмни, но веднага след тях ви очаква невероятна гледка към язовирите Кърджали и Студен кладенец.

язовирите Студен кладенец и Кърджали

Моняк е била голяма крепост, като външният защитен град е заемал площ от 18 декара и по време на военни действия е събирал населението на околните села. Защитните стени, запазени и до днес, следват естествения релеф на склона, като на места прекъсват над високи пропасти, където отвесните скали осигуряват естествена защита. Вътрешният град е бил разположен на най-високата част на хълма и днес от него са запазени само част от защитните кули.

защитна кула крепост Моняк

[Прочети още...]





Фолклорен фестивал край х.Звездица


Този уикенд край хижа Звездица на Витоша се проведе фолклорен фестивал, част от програмата на Най-веселите фестивали на Art Masters Festivals.

Детски фолклорен състав

Хижа Звездица се намира високо в планината, толкова далеч, че ти се струва, че пътят никога няма да свърши. Вдясно от Златните мостове започва един калдаръмен път, който после преминава в чакълен насип, виещ се през гъсти гори. Едва когато сте подминали разклоните за всички останали хижи и те са останали някъде ниско долу, до вас достига музика и разбирате, че вече сте близо.
фолклорен фестивал х. Звездица
[Прочети още...]





Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие“ 2


Бизнес проектът включваше работа в групи от по 4-5 човека, като всеки екип работеше с различна компания и трябваше да предложи решение на конкретен проблем, с който се сблъсква организацията. Проектите варираха от повишаване на обществената информираност относно пасивните къщи, през подобряване на диалога с местната общност, до привличане на инвестиции за развитие на устойчив бизнес.

bee hive

Проектът, по който работи моят екип, бе в помощ на Асоциацията на пчеларите в Торун и се състоеше в изготвяне на план за привличане на нови, по-млади хора към пчеларството, както и намиране на възможности за финансиране на курсове по пчеларство. След разговор с директора на Асоциацията и посещение на личното му стопанство, където се грижи за около 20 кошера, изготвихме оценка на настоящото състояние на сектора и асоциацията и предложихме решения на основните проблеми – спад на популацията на пчелите заради употребата на пестициди, ниска консумация на мед особено сред младото поколение и висока средна възраст на пчеларите. Освен програма за обучение по пчеларство, насочена към безработни, завършващи студенти и по-млади пенсионери, идеите ни включваха организиране на занимания за деца (включително летен лагер) и създаване на пчелно стопанство, отворено за посещения от туристи и ученически групи и продаващо пчелни продукти със собствена марка.

work group

Освен усилена работа по проектите, академията включваше и запознаване с местната култура – уроци по фолклорни танци; среща с участници в предишни издания, урок по геопоезия (поезия, вдъхновена от природата), образователни (и не само) игри.

Polish folklore dance lessons

Друг положителен аспект на Академията е, че се проведе в малкото селце Пжишек, където само на няколко метра от хотела, човек се озовава сред природата, а Висла е на по-малко от час пеша. Преподавателите също бяха прекрасни и не само споделяха с нас своите знания и опит, но и активно се включваха във всички наши извънкласни дейности. Гост-лекторите допринасяха за разнообразието на темите, а фактът, че повечето оставаха с нас не само за лекцията, а и през целия ден, даваше възможност да поговорим с тях за интересуващите ни въпроси в по-неформална обстановка.

Лятната академия се провежда всяка година в различни градове в Полша, а кандидатстването за нея започва още през март, защото всеки от участниците преминава предварително през онлайн обучение, което да го подготви за предстоящата активна работа през тези три седмици. Академията е идеално начало за всеки, който желае да се занимава с устойчиво развитие и да придобие не само теоретични познания, но и реален практически опит.

Снимки: Karolina Maliszewska, Luba Ivasivka





Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие“ (1)


През юли имах щастието да участвам в провелата се в Полша Лятна академия „Предизвикателства на устойчивото развитие”, организирана от Фондация Сендзимир и включваща младежи от осем страни от Източна и Централна Европа. Академията представлява перфектна комбинация от лекции, дискусии и образователни игри, а усвоената теория се прилага на практика при изготването на два проекта – за местно развитие и за устойчив бизнес.

Martowka lake

Първият проект се състоеше в изготвяне на стратегия за устойчивото развитие на парка Мартовка, намиращ се в полския град Торун. Мартовка всъщност е част от по-големия градски парк, но при последното наводнение водата разрушава моста, който я е свързвал с него. Днес Мартовка е едно живописно местенце (като изключим комарите) с игрище за футбол, терен за плажен волейбол, детски площадки, зона за барбекю, малък плаж и езеро, което се простира по дължина на целия парк, а някога е било част от Висла. През лятото езерото се използва за риболов, а през зимата – за кънки на лед. Цялата зона на парка е част от НАТУРА 2000 заради гнездящите тук защитени видове птици, поради което е забранено изграждането на постоянна инфраструктура (което и без това е безсмислено, защото паркът се наводнява на всеки 3-4 години).

Martowka

Подготовката включваше срещи със заинтересованите страни (местната администрация, неправителствени организации, дружеството за защита на птиците, дирекцията за управление на дъждовни води и др.), както и проучване на място – описание на инфраструктурата в парка, броя посетители в различни моменти от деня, както и провеждане на анкети с част от посетителите). Наистина е много интересно как само за седмица можеш да научиш толкова много неща за място, което посещаваш за първи път; как данните за над 500 посетители на парка и 12 заинтересовани организации се напасват като парченца от пъзел и сглобяват една цялостна картина.

ISIS Pyramid

След поредица от дискусии, бе изградена т.нар. ISIS пирамида, която обхваща четирите аспекта на устойчивото развитие – природа, икономика, общество и благосъстояние. В основата на самата пирамида стоят индикатори, чрез които се идентифицират най-важните проблеми (лошото състояние на инфраструктурата, наводненията, постепенното заблатяване на езерото, липсата на осветление в парка, вандализъм, високи храсти, пречещи на достъпа до Висла, която иначе се намира само на около 100-200м). За установените проблеми след това се търсят решения, а накрая решенията се обединяват в цялостна стратегия – върха на пирамида. След приключването на проекта изготвената от нас стратегия включваше не само възстановяване на инфраструктурата в парка, но и цялостно развитие на квартала и ангажиране на местните хора в грижа за природата (деца от местни училища да участват в акции за почистване на парка, поставяне на къщички за птици и вземане на проби от водата в езерото, които след това да се изследват; отпускане на микроредити за безработни от квартала за започване на собствен бизнес, свързан с парка, като например подвижни щандове за закуски и напитки).

Presentation in Torun city hall

Крайният доклад бе представен пред представители на кметството на Торун и от тях зависи дали ще превърнат част от идеите ни в реалност :)





Една разходка до… Торун


Торун е град в централна Полша, на около три часа път с влак от Варшава, и макар всяка година да е посещаван от около два милиона туристи, едва ли може да се каже, че е особено популярна дестинация сред желаещите да опознаят страната. Градът, който днес наброява над 100 000 жители, обаче, има интересна история, в която се преплитат множество легенди, а старият му център е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Първите археологически находки датират още от 1000 години пр.н.е., но първата крепост (отчасти запазена и до днес) е изградена в началото на 13ти век от тевтонските рицари. По-късно през същия век, селището е преместено (заради честите наводнения) на мястото, където днес се намира Стария град, а няколко години след това е основано съседно селище (Новия град), което след време влиза в рамките на Торун.

Домът на Николай КоперникТорун е родното място на Николай Коперник. Тук можете да посетите музей, посветен на неговия живот и изследвания и да разгледате различни инструменти за провеждане на астрономически проучвания. Истината е, че не е сигурно дали къщата, в която е разположен музея, е неговият роден дом, защото семейството му е било заможно и е притежавало още няколко къщи на същата улица; портретите на Коперник пък са рисувани след като той вече не е бил жив; а една от рисунките, изобразяваща как той чете книгата си „”, изобщо не отговаря на действителността, защото книгата е отпечатана в чужбина само няколко месеца преди смъртта му и така и не успява да стигне до него. Като включим и факта, че голяма част от информацията в музея е само на полски език, можете спокойно да го пропуснете и вместо това да посетите планетариума. Тук постоянно има опашки, затова е хубаво предварително да се проверят часовете на прожекциите и да се вземат билети по-отрано. Във фоайето му пък има изложени макети на кацането на луната и на различни космически совалки и станции, както и части от метеорити, а различните билети за вход  дават възможност да се посети и обсерваторията.
[Прочети още...]





Една разходка до… Плитвичките езера


За финал на тази разходка из Хърватска оставям най-красивото място – Плитвичките езера. Едно малко кътче от рая, озовало се случайно на Земята. Кристално чисти, синьо-зелени езера, току що разлистващи се дървета, поточета с дървени мостчета и безброй водопади, които се разбиват на милиарди малки капчици и в играта си със слънчевите лъчи създават пъстроцветни дъги. Красотата на това място не може да бъде описана или запечатана на снимка, а трябва да бъде видяна – на спокойствие, без тълпите туристи, за да дадеш достатъчно време на очите си да възприемат тези невероятни картини и да ги запечатат в паметта ти, за да усетиш по раменете си пръските на водопадите, за да осъзнаеш, че подобна красота може наистина да съществува. Това, което прави езерата уникални е съставът на водата, която разгражда скалите, след което пръските на водопадите образуват по дърветата и камъните, върху които падат налепи, които постепенно се натрупват и водят до непрекъсната трансформация и образуване на нови езера и водопади. Ето и малко снимки, които могат да дадат поне бегла представа за красотата на това място:

 Една такава организирана екскурзия е добър вариант, ако искате да обиколите повечето туристически забележителности. Разглеждането на два града на ден наистина идва малко в повече в един момент и накрая спомените ти доста почват да се смесват и да се чудиш кое къде си гледал (особено ако попаднеш на екскурзоводка, която е като ходеща енциклопедия и не млъква дори и за миг). Но градчетата са наистина малки и времето е достатъчно да ги обиколиш даже два пъти или пък да седнеш да изпиеш едно кафе. Недостатък е това, че виждаш само туристическата страна на Хърватска, само древните запазени исторически ценрове на градовете, в които си постоянно заобиколен от туристи и не получаваш почти никакъв досег с местните хора, не придобиваш никаква представа за живота, ежедневието им, местната култура. Попадаш в една наистина очарователна приказка, която колкото и да е красива, си остава някак стерилна. Но все пак има неща, които правят впечатление. Едно от тях е силното италианско влияние, което се вижда и в архитектурата и в двуезичните надписи в някои градове, а освен това предполагам, че голяма част от местни говорят и италиански. Макар че към туристите навсякъде се обръщат на немски, което те кара да се чувстваш доста странно, предвид това, че езиците ни малко или много се приличат.
Хърватска е изключително красива страна и посещението напълно си заслужава дори и само заради Плитвичките езера или възможността да прекарате един-два дена в някое малко градче, наслаждавайки се на спокойствието, тишината и очарованието на съхранената история.




Една разходка до… Трогир и Дубровник


Трогир е малък град-музей, включен в списъка на ЮНЕСКО за културно и историческо наследство. Разположен е на остров, обграден почти изцяло с крепостни стени и свързан с два поста със сушата и с друг остров. В града се влиза през няколко порти, на които е изобразен неговият покровител – Св. Иван. Щом пристъпиш през тях попадаш в един свят, в който като че ли всичко е от камък – катедралите, жилищните сгради, крепостите, улиците… но това, не ги прави по-малко красиви, напротив, наистина изумително е колко изящни детайли могат да бъдат изваяни от един толкова труден за обработка материал. Над всички сгради се издига кулата на катедралата Св. Ловр (или св. Лаврентий), която впечатлява най-много с богато резбованата порта, изработена от срещащ се само тук изключително красив жълтеникав камък. На площада до катедралата са запазени сградите на старото кметство, часовниковата кула, ложата на благородниците и мястото, където заловените престъпници са очаквали присъдите си. И тук някога е стоял символът на Венеция – крилатият лъв, но днес мястото му на каменната плоча е празно, след като местни хора го разрушават, за да запазят независимостта си (след сключването на договор, според който всеки град, в който бъде намерен този символ си остава владение на Венецианското кралство). Сред уличките на Трогир се крие и балконът, който според местните е истинската причина за написването на историята за Ромео и Жулиета. В архивите на града се пази историята за две враждуващи семейства и двамата влюбени, които се срещали тайно, а според местните жители именно тяхната история, разказана от пътуващи моряци, е достигнала до Англия и е вдъхновила Шекспир да напише прочутото си произведение. Излизайки през градските порти на срещуположната страна на острова, човек попада на красива крайбрежна алея, която отвежда до напълно запазената крепост Камерлинг, наречена така по името на строителя си. Трогир е едно миниатюрно каменно бижу, което буквално може да бъде разгледано само за около час, но очарованието на малките улички си заслужава да му отделите и цял ден.

За да оцените красотата и съвършенството на Дубровник, трябва да го видите отгоре и от морето. Гледките от пътя, водещи към него са красиви, но въпреки това не могат да се сравняват с това, което се разкрива пред човек, когато се качи с лифта на хълма Срч – безкрайно море, зелени острови и един каменен град, опасан с непристъпни стени и покрит с червени покриви, съхранен такъв, какъвто е бил и преди десетки години. В никакъв случай не трябва да се пропуска и обиколката по крепостните стени – макар и само 1,8км, тя отнема поне два часа, но си заслужава да й бъде отделено и много повече време, защото разкрива уникални гледки: заливи с изумрудени синьо-зелени води, контрастиращи на белите скали и светлите крепостни стени; вътрешни дворове изпълнени със зеленина и цветя; просторни площади вечно препълнени с туристи; главната улица Страдун, която някога е била морски канал, отделящ Дубровник от сушата; разположените от двете й страни абсолютно еднакви и симетрични сгради, построени след земетресението, унищожило почти целия град; пристанището и каменните порти, водещи към него; високите кули на катедралите, извисяващи се над всички останали сгради, и най-вече ярко червените покриви, които сякаш стават още по-блестящи на фона на залязващото слънце.

Самите сгради в Дубровник също са изключително красиви, особено Дворецът Спонца, в който са живели управителите на града, които са имали едномесечен мандат, през който са били отделени от семейството си, за да се посветят изцяло на задълженията си. Както и съкровищницата, в която навремето са се сечели монети, а днес служи за градски архив, който за съжаление е пострадал при бомбардировките над града и много ценни документи са изгорели. Градът е в списъка със световно историческо наследство на ЮНЕСКО и е непонятно, че едва преди малко повече от десет години, това място е било подложено на обстрел.

Освен Дубровник си заслужава да се посети и близкият остров Локрум, до който се стига с корабче за около 20мин. Островът е един истински зелен оазис с богата ботаническа градина, в която растат множество екзотични видове, донесени от мореплавателите от далечни земи. Сред останките на древен манастир спокойно се разхождат пауни, а сред гъстите гори е скрито т.нар. Мъртво море – соленоводно езеро, до което по подземни пещери достига морска вода. Едва в морето, връщайки се към града, човек оценява колко дебели, здрави и непревземаеми изглеждат всъщност стените и кулите на Дубровник. Но въпреки това, потъвайки отново в лабиринта от улички, преоткрива чака и красотата му.

 




Една разходка до… Риека, Задар и Сплит


Продължаваме разходката из Хърватска с Риека – най-важният пристанищен град на страната, който въпреки запазените тук-там старинни останки си остава доста съвременен. Името на града идва от минаващата през него река – Риечка, а на италиански Fiume. Сградата на театъра Иван Заич, от която започва обиколката ни, силно напомня на Народния театър в София, макар да не е чак толкова впечатляваща. Близкият пазар пък много прилича на нашите столични пазари с отрупаните си с плодове и цветя сергии и тълпите от хора. А сградите покрай главните улици спокойно може да са излезли от някой централен софийски квартал. С изключение на катедралите разбира се. Една от тях, Възнесение Богородично, е с изключително красива архитектура – бели мраморни стълбища и ефирни като дантела орнаменти, които контрастират на тъмните тухлички, изграждащи фасадата. Отвътре пък впечатление правят красивите витражи от рисувано стъкло. На един от главните площади се намира и известната Наклонена кула, а самият площад явно е превърнат в поле за изява на художници на графити – всяка свободна площ е превърната в картина и всичко е много пъстро и красиво.

В Задар обиколката ни на града започна с две от най-големите туристически забележителности, които за съжаление така и не можахме да видим/ чуем в действие. Една от тях е морският орган – система от тръби (за съжаление в ремонт), през които под въздействие на морските вълни преминава въздух, при което те издават различни звуци. А другата е „Поздрав към слънцето” – макет на слънчевата система, изграден от соларни клетки, които през деня поемат слънчевата енергия, а през нощта я използват, за да излъчват светлина в различни цветове. Въпреки тези две пропуснати забележителности, посещението на Зарад определено си заслужава, най-вече заради централния площад с катедралата Св. Донат, църквата Дева Мария и останките от римския форум, основан от император Август. Гледката от върха на кулата към целия град, площада, ротондата и морето в далечината е невероятна и напълно си струва стръмното изкачване по безкрайната вита стълба, след която ти е трудно да вървиш в права линия. И тук, както и в много други градове има силно италианско влияние, за което свидетелстват венецианските лъвове, разположени по фасадите. Старинната част на Задар всъщност се намира на полуостров, отчасти обграден с крепостни стени, снабдени с четири запазени и до днес порти, най-красива от които е Морската порта, отвеждаща към пристанището. Друга забележителност на Задар е площадът с петте кладенеца, по чиято дължина се простира крепостна стена, която точно по това време на годината бе покрита с поникнали сред каменните плочи цветя, нацъфтели в ярко розово.

Сплит е… малко странен град и навярно ако човек прекара повече време в него, би могъл да си изгради по-точно мнение и да открие много красиви неща. Но за кратките часове, които бяхме там, успяхме да разгледаме единствено двореца на Диоклециан. Като изключим съхранената стена, успоредна на крайморската алея и рисунките на плана на двореца (които между другото дори не са верни), човек трудно може да си представи, че това, което вижда някога наистина е представлявало дворцов комплекс. Щом пристъпиш вътре, попадаш сред една невъобразима плетеница от тесни улички, старинни останки и руини, редом до които стоят съвременни сгради, в които съвсем спокойно си живеят хора, необеспокоявани от тълпите туристи. Новите къщи са строени направо на древните площади, долепени до древните зидове или дори вграждайки ги в себе си и използвайки ги за основа. Навярно дори и с карта е трудно да разгадаеш очертанията на древните сгради и да познаеш кое какво е било, а единствено високите крепостни стени подсказват докъде се е простирал някогашния дворец, днес изгубен завинаги сред модерното строителство. С изключение на това, Сплит може и да е красив – просторни площади, уютни кафенета, крайбрежна алея с палми и голям парк, от който се разкрива гледка към целия град.





Една разходка до… Загреб, Пула и Ровини


От два месеца все се каня да разкажа за едно пътуване до Хърватска, но все не ми остава време. И все пак по-добре късно, отколкото никога, а и скорошното приемане на държавата в ЕС си е добър повод :)

Ще започна със столицата Загреб, където пристигаме в една студена и малко мрачна вечер. Градът е красив, може би малко прилича на София; като изключим катедралите смесицата от архитектурни стилове е доста близка. Редуват се старинни и модерни сгради, по пейките из парковете и градинките са насядали млади хора, а за разлика от повечето европейски столици тук липсват тълпите от туристи, но това може да е само заради късния час или защото истинският туристически сезон още не е започнал. След като сме обиколили сградите на всички важни институции, минали сме край катедралата Св. Марко, видели сме Загреб отвисоко и случайно сме се натъкнали на участници в карнавал, облечени в рицарски доспехи и старинни тоалети, стигаме и до главния площад Бан Йелачич. На този площад се намира и извора, около който са се заселили първите хора в региона, а над него е изграден малък фонтан и езерце. Според легендата изморен пътник седнал край извора да си почине и помолил девойката, която в момента наливала вода „Загреби ми Радушо да пия”, откъдето дошло и името на града. Загреб е много красив и нощем, особено сградата на Националната академия на изкуствата и науките, която се намира в един изпълнен с цветя парк.

Вторият град, в който се спираме, е Пула, а най-голямата му забележителност е изключително добре запазеният Колизеум, който е девети по големина в света. Има две характеристики, които го правят уникален. Първо – това е единственият колизеум, който има изградените защитни кули, които освен това са служели и като водохранилища. И второ – за разлика от всички други колизеуми, строени на открити, равни пространства, колизеумът в Пула е изграден в близост до хълм, като особеностите на терена са използвани в конструкцията му – част от стените са на 4 етажа, а друга част е вградена в хълма и е само на два етажа. В града има запазени останки от крепостни стени, както и арки и порти, най-известни, от които са Херкулесовата порта и арката на Сергий. На върха на Херкулесовата порта е изсечено лице на мъж, а особеното при нея е, че стените й са разположени диагонално, като версиите са, че или навремето улицата също е била в тази посока, или че това разположение е позволявало на стражите да виждат по-добре през нея. Арката на Сергий пък е уникална с това, че е построена изцяло с частни средства и то от жена, която по този начин отбелязва завръщането на брат си, съпруга си и неговия брат от успешната мисия по залавянето на убийците на Цезар. На централния площад, където се намира и кметството на Пула е запазен почти изцяло храм още от римско време, посветен на Август, а останките на друг храм – на Юнона – днес са вградени в една от стените на кметството. В Пула е съхранена и древна крепост, която се издига на един хълм над града, а от там се открива и прекрасна гледка към пристанището.

Ровини е живописно малко градче, което навремето е било разположено на остров, но днес морският канал, който го е отделял от брега, е засипан с пръст и селището вече е свързано със сушата. Ровини на практика представлява един изникнал насред морето хълм, на чиито връх се издига катедрала с ослепително бели стени. До нея водят десетки тесни улички, всяка от които крие свой собствен чар – малки кафенета с по 2-3 масички; безброй магазинчета за ръчно изработени сувенири, рисувани платове, картини, изсушени билки и лавандула. Безброй дребни детайли, които привличат погледа със своето изящество и създават една съвършена картина, за която ще са ти нужни часове, а може би и дни, за да разгледаш всички подробности. Италианското влияние си личи навсякъде – по двуезичните надписи, крилатите венециански лъвове, изобразени на древната арка и върху сградата на старото кметство и най-вече в архитектурата, цветовете и цялостното усещане, че се намираш в някое китно селце в италианската провинция.

А ето и малко снимки от трите града:

 




  • Страница 3 от 82
  • <
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • ...
  • 82
  • >