Тази събота най-накрая се озовах в Пловдив. След като от няколко години живея толкова близо до него и искам да отида, а все го отлагах, вече беше наистина крайно време!

Времето беше много слънчево, топло и приятно за средата на декември. Главната улица (всъщност изглежда са няколко главни улици :) беше пълна с хора, излезли да се поразходят през почивните дни. И макар основната забележителност да е Стария град и из центъра има какво да се види. Много хубаво впечатление прави, че фасадите на старите сгради са обновени, но е запазен стила им; личи си, че се поддържат и всички грееха в различни цветове. Атмосферата изглеждаше много спокойна, никой не бърза за никъде, всички се радват на слънцето и вече явно ги завладява настроението на предстоящите празници.

За щастие имахме късме и Античния театър беше една от малкото работещи в съботния ден забележителности. Гледала съм толкова снимки из интернет, но да го видиш наживо и да се поразходиш из него, да се докоснеш до мрамора, усещането е съвсем различно. Удивително е как е оцелял толкова дълго време.

След него се отправихме и към Стария град, разбира се. По тесни павирани улички и изкачващи се все нагоре и нагоре стъпала; сред старинни къщи, огрени от залязващото слънце; църкви с високи камбанарии или с покриви, които едва се подават над земята.

Повечето музеи бяха затворени, но все пак успяхме да видим етнографския музей, макар и само за половин час, а определено си заслужаваше да му отделим повече време. Експозицията е на два етажа и отвежда сред живота и бита на хората от изминалите векове. Тук можете да научите повече за различните занаяти – тъкачество, гайтанджийство, леене и обработка на метал, грънчарство, производство на розово масло; и да видите уредите, които хората са използвали в миналото. Има също така много красиви народни носии, но и дрехи по западен образец, които са носили хората в градовете. Също така детски играчки от началото на миналия век, грамофони, латерна, изящни сервизи за чай, стенни часовници и всякакви други предмети от ежедневието.

За тези няколко часа в Пловдив успях да видя доста неща, но съм сигурна, че има още много да се види там и се надявам следващото ми посещение до града да не се отлага толкова, колкото това. Иска ми се да имам повече време, за да усетя атмосферата и хората, а не само красотата на сградите и историческото минало.

5.12.11 Над 200 изявени и талантливи бургаски ученици от 25 училища в Бургас получиха грамоти, книги и тениски с надпис „Аз обичам Бургас“. (пълна статия)
5.12.11 Силвия Вангелова спечели златен медал по Кумите на провело се Истанбул международно състезание. (пълна статия)
5.12.11 Българската състезателка по ветроходство в клас RS:X Пепа Мавродиева спечели първата гонка на Световното първенство за олимпийските класове в Пърт, Австралия. (пълна статия)
5.12.11 Регионалният исторически музей в Шумен обявява дарителска акция за събиране на стари детски играчки под надслов „Детство мое“. (пълна статия)
5.12.11 Акция за безвъзмездно кръводаряване организира БЧК – Сливен по повод Деня на доброволеца . (пълна статия)
5.12.11 Коледна благотворителна инициатива за събиране на детски книжки „Подари светлина“ стартира Дамски клуб „Вратица“. (пълна статия)
5.12.11 Сдружение „Младежки Глас“ организира в Бургас първия си Коледен бал с благотворителна кауза „Подари бъдеще!“. (пълна статия)
5.12.11 2000 книжки ще бъдат раздадени в детските клиники на болнични заведения в Пловдив от кампанията „Дарете час“ под надслов „Стара книжка дари – детенце усмихни“. (пълна статия)

6.12.11 Деца от детска градина „Светулка“ в Шумен украсиха елха до театъра в града с гирлянд с 1330 бонбона, колкото и подаръците, които децата дариха на шуменци. (пълна статия)
6.12.11 Наградиха победителите в традиционната изложба на детски рисунки от конкурса на Община Ямбол „Коледа“. (пълна статия)
6.12.11 Учениците от Плевен отново организират инициатива „Да дарим радост” в помощ на Дома за медико-социални грижи за деца до 3 години в града. (пълна статия)
6.12.11 Дарителска акция за събиране на книги организира Русенска митрополия, като събраните книжки ще бъдат дарени на домове за деца и за стари хора. (пълна статия)
[Прочети още...]

Човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета, но аз не умеех да се радвам на това… Тогава аз нищо не можех да разбирам! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата му.

Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си изгубил за нея… Хората са забравили тая истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си „Моето цвете е там някъде”. Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват.

Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.

Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях – когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето? И ще видите как всичко се променя… Никой възрастен човек никога не ще разбере колко голямо значение има това!

До Коледа има още доста време, но вече се усеща коледния дух. Витрините на магазините навсякъде са украсени; аз също вече извадих коледната украса и по стъклата в нас вече греят снежинки, макар навън никакъв сняг да няма още.

От тази година за коледния дух, поне в София, допринася и Коледния базар, който е съвсем като тези във Виена, дори надписите на дървените къщички са на немски. Греяно вино с невероятен аромат на билки, плодови пуншове за децата, вкусни сладкиши с ябълки и стафиди, горещ чай със сладък мед.

Много красиви стъклени и дървени играчки за елха; истинска латерна от която звучат коледни песни; въртележка и куклени театрални представления за децата. Дървени масички и столчета от слама. Изобщо пренасяш се в един съвсем друг свят с много настроение и искрени усмивки.

И Коледата вече не ти се струва така далечна. Напротив! Ей сега ще почука на вратата :)

28.11.11 Международно дружество „Елиас Канети“ организира зимно издание на Детското екоучилище по проект „Човек, технологии, околна среда“. (пълна статия)
28.11.11 В Банско бяха наградени победителите от Международния фестивал за планинарски филм . (пълна статия)
28.11.11 Виктория Радева взе сребърен медал на световното първенство по шахмат за подрастващи, което се проведе в Калдас Новас, Бразилия. (пълна статия)
28.11.11 Бойко Парлапански, Антония Станкова и Николай Христов спечелиха златни медали по ката от Гран при Ниш, Сърбия. (пълна статия)
28.11.11 Дарителска кампания стартира фондация „Св. Св. Константин и Елена” в помощ на децата в неравностойно положение от домовете „Другарче” и „Княгиня Надежда” във Варна. (пълна статия)

29.11.11 Школата по изобразителни изкуства в Търговище получи паметен медал „Розата на Лидице“ от конкурс в Чехия. (пълна статия)
29.11.11 Зонална танцова организация „Алексия“ – Добрич участва в Световния шампионат по шоу денс в Риза, Германия. (пълна статия)
29.11.11 Пет белоглави лешояда от Испания пристигнаха в Природен парк „Врачански Балкан“, където ще бъдат отглеждани една година в адаптационната волиера над село Долно Озирово преди да бъдат пуснати на свобода. (пълна статия)
[Прочети още...]

Нещо позитивно е по-добре от нищо негативно. – Елберт Хубард

Въпреки че светът е пълен със страдания, той е пълен и с много възможности да победим страданието. Затова и моят оптимизъм не се основава на липсата на злини, а на силната увереност, че доброто и добрите желания преобладават и един ден ще вземат превес. – Хелън Келер

Човек не се ражда оптимист, но може да стане такъв, ако се научи да гледа на света по начин, който му позволява да извлече максимална полза от уроците на опита, от собствените си способности и от възможностите, които му предоставя живота. – Жан Виторио Капара

Един оптимист вижда невидимото, улавя неуловимото и постига невъзможното.

Нещастието е тежък симптом, който може да бъде излекуван само с огромна доза чист оптимизъм! – Франческо Пасерети

Ентусиазмът и оптимизмът са краката на живота.

Дори и най-тъмният час трае само шестдесет минути. – Морис Мандел

Не е достатъчно да гледаш, нужно е да гледаш с очи, които искат да видят и които вярват в това, което виждат. – Галилео Галилей

Винаги ще има цветя за тези, които искат да ги видят. – Анри Матис

Колко удобна поговорка нали? Колко често я използваме като извинение за това, че не сме свършили нещо навреме. Когато нещо не ни е много приятно, колебаем се дали да го направим или пък нямаме особено желание да го свършим, често го отлагаме. Отлагаме го отново и отново, докато най-накрая просто няма накъде повече и накрая все пак го свършваме, успокоявайки се, че е по-добре късно, отколкото никога. А ние все пак сме го направили, нали? Значи всичко е наред! Само че често точния момент вече е отлетял.

Някои неща трябва да се направят сега. По-късно вече не е същото. Защо трябва да чакаш един месец, за да кажеш на някого, че го обичаш. Защо трябва да чакаш, за да направиш нещо и да превърнеш мечтата си в реалност? Защо трябва да чакаш по-удобен момент, по-добри условия, идването на лятото, следващата година? За някои неща „късно“ е почти същото, като никога. просто моментът отлита и нищо никога повече не е същото. Едни думи, изречени днес, ще звучат по различен начин утре. Едни действия днес, ще доведат до различни резултати, ако ги направиш утре. Както се казва „никога не знаеш колко рано ще стане твърде късно.“

И все пак, ако дълго време сте отлагали нещо и вече всичко се е променило и нещата изобщо не са такива, каквито са били в началото, когато ви е хрумнало за първи път, направете го! Нищо, че още не сте напълно сигурни; нищо, че не знаете има ли смисъл след толкова време; нищо, че сега всичко е по-различно. Направете го! Защото е по-добре късно, от колкото никога!

Представи си, че работиш това, за което винаги си мечтал.

Сутрин алармата ти звъни и първата ти мисъл след като се събудиш не е „ох, пак трябва да ходя на работа“. Напротив, ставаш веднага и бързо се приготвяш. Ходиш с желание на работа, а понякога от нетърпение дори отиваш малко по-рано. Имаш много работа, но това не ти тежи. Работиш бързо и ефективно, защото ти е приятно, имаш цел и намираш смисъл в работата. Радваш се на новите задачи, които се появяват, защото са още едно предизвикателство, с което можеш да се справиш и от което ще научиш нещо ново. Времето минава бързо и неусетно, но в края на деня не си изтощен. Доволен си от свършеното, ентусиазиран и пълен с енергия, удовлетворен от себе си. Дори нямаш търпение да дойде следващия ден, за да продължиш да работиш по започнатите проекти и да видиш резултатите от тях.

Предполагам, че малко хора биха описали работата си по този начин. А още по-малко са тези, които не биха я описали така, но правят нещо по въпроса, за да се променят нещата.

Нужно е просто да откриеш призванието си, да намериш какво ти е интересно, кое те кара да се чувстваш полезен, изпълва те с енергия и ентусиазъм за работа. А след това естествено и да намериш начин да изкарваш пари от това, което е може би по-трудната част. Но, както се казва, ако превърнеш хобито си в работа, няма да ти се налага никога да работиш, а какво по-прекрасно от това. Заслужава си човек да опита!

21.11.11 Национален конкурс за млади тромпетисти беше откритв Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. (пълна статия)
21.11.11 Пресияна Димитрова спечели Гран при на международния конкурс „Северно сияние”. (пълна статия)
21.11.11 Дарителска кампания „Всяко дете има нужда от усмивка“ стартира по инициатива на Студентския съвет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. (пълна статия)
21.11.11 Сдружение „Подай ръка Шумен“ организира три благотворителни инициативи – коледни картички, нарисувани от деца, „Писмо до Дядо Коледа“ и „Добри дела“. (пълна статия)
21.11.11 Над 1500 играчки дариха деца от три пловдивски училища на свои връстници от специалното училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Ст. Белинов“. (пълна статия)
21.11.11 Студентката от ВТУ Йоана Станева спечели третото място в конкурс за плакат на Европейската комисия „Young artists for road safety“. (пълна статия)

22.11.11 Ученици от цялата страна участваха в национално състезание по природни науки „Бит и култура на старите българи“, което се проведе в Търговище. (пълна статия)
22.11.11 Над 3000лв. събра дружество „Майчина грижа“, Габрово по време на традиционната изложба-базар и благотворителна вечер. (пълна статия)
[Прочети още...]

Когато си пожелаваме нещо хубаво, когато мислим за нещо, което ще се случи в бъдеще и си казваме, че ще е наред, казваме ли истината? Технически погледнато – не. Тъй като никой не знае какво ще се случи в бъдеще, независимо дали ща кажеш, че всичко ще е зле, или че всичко ще е прекрасно, и в двата случая си е лъжа.

От друга страна, ако мислим за нещо, което вече се е случило, за събитие от миналото, е възможно да излъжем, тъй като вече знаем какво е станало и можем да изберем дали да кажем истината или не. Да се опитваме да убедим себе си, че неприятни случки и провали в миналото не са се случвали, е безсмислено и не е признак на оптимизъм. От друга страна да си казваме, че в бъдеще нещата ще се развият добре, ни дава надежда, чрез правдоподобните твърдения, които изричаме. Технически погледнато това може и да е лъжа, но от психологическа гледна точка е полезно.

Тъй като не знаем какво реално ще се случи в бъдещето по-добре да си разказваме „оптимистични лъжи“, отколкото да очакваме провал. Ако мислим за бъдещето и разказваме нещо, нека е по начин, който ни дава надежда и увереност, може да е лъжа, но е „оптимистична лъжа“ и може би ще помогне, както на нас, така и на тези, които я чуят.

Източник: www.ottimismo.info