9.08.10 Беше завършено модернизирането на лекоатлетическата писта, част от спортен комплекс в Трявна. (пълна статия)
9.08.10 В Царево беше открит фестивалът на мановия мед. (пълна статия)
9.08.10 Доброволци от неправителствени организации в Ловеч организират инициативата „Да ловим риба на чисто“ за почистване на язовир „Сопот“ край троянското с.Голяма Желязна. (пълна статия)
9.08.10 Каварна беше избрана за домакин на Световното първенство по полумаратон през 2012, като получи всички възможни 15 гласа в съревнование с другия кандидат – Ню Йорк. (пълна статия)
9.08.10 Сдружение „Ларго“ организира акция по набиране на употребявани дрехи за жителите на ромския квартал „Изток“ в Кюстендил. (пълна статия)

10.08.10 Емил Красимиров спечели 2 от общо трите дисциплини на проведеното на конна база „Хан Аспарух“ в София Държавно първенство за деца и юноши. (пълна статия)
10.08.10 Инициативта „Библиотекар за един ден“ организира читалището на свищовското село Ореш. (пълна статия)
10.08.10 Деца в неравностойно положение получиха правото да творят в Дома на художниците във Варна. (пълна статия)
[Прочети още...]

Приятният живот – състои се в това да извличаш от живота толкова много удоволствия, колкото е възможно; непрекъснат стремеж да получаваш все повече и повече; недостатък е, че с тези удоволствия се свиква и те спират да носят същото щастие, както в началото.

Живот на ангажимент – състои се в това да намериш, опознаеш и развиеш най-силните си страни и да изградиш целият си живот така, че да ги използваш максимално. Може да е свързан със семейство, работа, хоби. Когато правиш това, което обичаш времето сякаш спира.

Смисленият живот – състои се в това да използваш най-силните си страни за цел, която е по-голяма от теб.

Това са накратко идеите представени във видеото „Позитивната психология“ на Мартин Селигман – един от първите психолози, които започват да правят проучвания в сферата на оптимизма. В момента чета и една негова книга и по-късно ще пиша за някои от по-интересните идеи в нея.

От полето „View subtitles“ можеш да си избереш субтитри на български.

В определени условия все още е така, но ми се струва, че в по-голяма част от случаите по-скоро не е.

В дадени моменти наистина е по-добре да замълчиш ако усещаш, че каквото и да кажеш само ще стане по-зле. Например по време на спор, ако явно другата страна не разбира и няма желание да разбере твоята гледна точка и напрежението между вас стане твърде високо. Тогава може би е по-добре да оставиш нещата така и да не казваш нищо повече. Особено когато спорът е за нещо дребно.

Винаги е по-добре да премълчиш и обидите, които си на път да изречеш, както и думите, които биха наранили някой. И разбира се естествено е да замълчиш и когато трябва да запазиш някаква тайна, колкото и в такива случаи обикновено да ти се говори най-много.

Във всички останали случаи обаче мълчанието никак не е злато. И е по-добре да изразиш мнението си, отколкото да го криеш, дори и то да се различава от това на околните.

В миналото не е било точно така и мълчанието наистина е било злато и дори много повече – често може да е значело живот. Имало е времена, когато всяко различно мнение или изразено несъгласие с по-горен човек се е наказвало. И от мълчанието и безусловното съгласие е зависело не само дали ще успееш да се издигнеш поне малко в живота, но и дали изобщо ще живееш. Вероятно такива времена са родили и тази поговорка.

Днес разбира се всеки има право да изразява свободно мнението си. Или поне на теория е така. Малко хора биха тръгнали да спорят по даден въпрос с шефовете си, дори и ако са убедени, че са прави, от страх да не изгубят работата си. А май не са и много шефовете, които биха допуснали някой да е несъгласен с тях. В този смисъл – да, мълчанието може да е злато, но заслужава ли си това злато всички компромиси, които си длъжен да правиш със себе си ежедневно?!

Не са много и тези, които биха защитавали мнение, в което вярват, но което е коренно различно от това на всичките им приятели. Повечето просто биха се съгласили мълчаливо. Но всеки път, когато премълчиш това, което мислиш, остава някаква вътрешна неудовлетвореност.

Най-вече не трябва да мълчим обаче, когато става въпрос за хубави чувства. Приятелство, благодарност, радост, любов, признателност, обич. Може и да си мислим, че другите знаят за тях и ги усещат, но често не е така. И тогава не мълчанието, а думите, с които изливаме най-искрените си чувства, се превръщат в злато и дори в нещо много по-ценно от него.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Тя се усмихна, но не отговори. Не беше необходимо – очите й казваха всичко. Очите й винаги щяха да бъдат усмихнати и малко тъжни, защото знаеше, че животът е приказка.

Тази идея й харесваше – животът като приказка – защото обясняваше много неща. Обясняваше защо в живота има зло – в приказките винаги има отрицателни герои, иначе не биха били приказки. Така и в живота има лоши хора, които все гледат как да те измамят, да те излъжат, да те ограбят. И също като в приказките – успяват. Поне в началото. И на добрите герои винаги им се случват лоши неща и страдат – спящата красавица, която се убола на вретеното, най-малкият брат, когото всички обиждат и после изоставят на дъното на стар кладенец, Снежанка – оставена сама в гората, Пепеляшка, принудена да върши най-черната работа.

Познато нали? – тъжна усмивка, която не очаква отговор.

Всеки понякога се е чувствал изоставен на дъното от най-добрите си приятели, също като най-малкия брат. Или е бил от онези хора, които също като Пепеляшка работят постоянно, за да са добре другите, и никога не получават отплата или благодарност за това. Или е бил изгубен и дълго се е скитал в тъмната гора като Снежанка.

Обаче… – възрази той – приказките винаги имат щастлив край, а в живота… май нещо не се получава.

Леко насмешлива усмивка – Ха, получава се разбира се – отвърна тя.

Стига добрите герои да са наистина добри, дори не е толкова нужно да са герои, може просто да са хора. Достатъчно е да помнят какво правят добрите герои в приказките, когато им се случват лоши неща. Най-малкият брат не започва да плаче като го оставят сам на дъното на кладенеца – той тръгва да търси изход нагоре и не се отказва докато не го намира. Снежанка не тръгва да плаче под някое дърво в гората – върви напред и не спира, докато не попада на къщичката на джуджетата, а после започва да се грижи за тях. Пепеляшка, докато работи и спи в пепелта на огнището не спира да мечтае и да вярва, че един ден мечтите й ще се сбъднат.

Дааа, животът е приказка – усмихна се тя.

Жалко, че като пораснем забравяме приказките, които сме чели, като малки. Иначе щяхме да знаем, че те винаги имат щастлив край и нямаше да се отказваме пред трудностите, които са просто част от приказката.

Вгледа се в очите на човека до нея и се усмихна леко. Не беше нужно да й отговаря, очите му казваха всичко – той не беше забравил приказките, които бе слушал като дете.

2.08.10 Награда за най-добър актьорски колектив получи Бургаският куклен театър за постановката „Едип“ от Международния фестивал на античната драма „СТОБИ’ 2010″ в Македония. (пълна статия)
2.08.10 Ина Валентинова от русенската Математическа гимназия спечели Гран При на конкурса за рисунка в Хонг Конг „Моят свят“. (пълна статия)
2.08.10 Над 6000 зрители са посетили трите спектакъла на операта „Дон Карлос“ по време на летния оперен фестивал „Сцена на вековете“ на хълма Царевец. (пълна статия)

3.08.10 Николай Бояджиев спечели международното колоездачно състезание за юноши старша възраст „Трофеят на Трабзон“ в Турция. (пълна статия)
3.08.10 Международен фестивал на творчеството „Роза Мира – Панаир на творчески идеи“ започна във Варна. (пълна статия)
3.08.10 Ученици от ПМГ „Академик Никола Обрешков“ спечелиха отборно трето място на математическото състезание IMC, което се проведе в Ин Чон, Южна Корея. (пълна статия)
[Прочети още...]

„Оптимистично движение“ (Le Mouvement Optimiste) e създадено през 2001г. от група граждани във Франция. Те имат за цел да популяризират ползите от оптимизма и да съберат повече хора, които мислят, че той може да допринесе за подобряване на нашето здраве, поведение, взаимоотношения и представяне. Че оптимизмът може да направи по-добър както отделния човек, така и обществото в дух на уважение един към друг, както и към околната среда.

Членове на Оптимистичното движение има не само във Франция, а и в други европейски страни. Те са обединени от желанието си да подкрепят един оптимистичен и отговорен подход към живота, работата и обществото, в което всеки един да може да участва активно.

Техните идеи как да станем по-долеи оптимисти включват:
Вижте, че чашата е наполовина пълна.
Четете само оптимистични книги.
Правете добро на хората около вас.
Помнете, че всичко ще бъде наред.
Всяка седмица подарявайте по едно цвете на някого.
Усмихвайте се повече. Дори и само на себе си.
Срещайте се по-често с други оптимисти и положително настроени хора.
Сложете си съобщение „Усмихни се“ или „Be happy“, което да се появява, когато си включите мобилния телефон.
Опитайте се да направите света около вас мъничко по-добър.
Почивайте си – всеки има нужда от това от време на време.
Правете каквото можете, за да се получат нещата добре и ще видите, че наистина ще става така. Използвайте всяка възможност да се радвате на малките неща.

Източник: www.optimi.org

Струва ми се, че напоследък сме позабравили тази поговорка и все по често се стремим именно към блестящите и лъскавите неща. Блестящи пайети по дрехите; излъскани до блясък автомобили с високи скорости; лъскави офиси, жилища, молове; бляскави тържества. Красотата обаче не е гаранция за качество. И това, което ни се струва чисто злато, може да се окаже просто позлатено – хубава обвивка и ръждясало желязо отвътре. Външният блясък привлича, очарова, но често се оказва измамен.

И това важи не само за вещите, но и за хората. Защото хубавите дрехи и скъпите прически не правят човека. Нито пък фалшивите усмивки или привидната дружелюбност. Срещала съм такива хора и обикновено един-два разговора са ми достатъчни, за да ги разпозная, но въпреки това понякога успяват да ме изненадат. Приличат на детски кукли за игра – красиво изрисувани, но когато ги счупиш вътре няма нищо.

Поговорката си има и друга страна според мен – не всяко злато блести. Понякога е малко поизтъркано от годините и от ударите върху него. Или е току що извадено от земята малко зрънце, все още покрито с прах. Или е само златна песъчинка, която не забелязваш сред блестящите скъпоценни камъни наоколо. Истинските и стойностните неща не винаги се крият зад красива външност и понякога е трудно да ги разпознаеш. Но е нужно просто да им дадеш един шанс, да проникнеш отвъд външността, там където се крие същността им, за да разбереш, че нейният блясък е много по-силен от този на златото.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Миналата година пропуснах фестивала „Сцена на вековете“, но тази година попаднах на информацията за него навреме. И беше прекрасно.

Топлата вечер и меките лъчи на залязващото слънце. Камъните, нагрети през деня и все още излъчващи топлина. Усмихнатите хора, които продават билетите и после учтиво ти обясняват накъде е сцената. Факта, че са помислили за храна и напитки, спасяващи от глад и жажда хората, дошли направо след работа (или като мен – направо от друг град). Отличното разположение на сцената и трите екрана, върху които през цялото време текат надписи с превод на български и английски. Много добра организация – просто явно като се помисли малко и стават нещата.

Точно „Дон Карлос” ми се стори малко тежка за слушане като музика, поне в сравнение с другите опери, които съм гледала, но пък усещането си е невероятно. Осветената сцена декорите, костюмите. Преди стотици години по уличките на Царевец трябва да са се разхождали хора, облечени точно така. И звездите – встрани от светлините на града небето е обсипано със звезди. Същите звезди, които са греели над този хълм и преди много, много векове. И под тези същите звезди на техните тържества пак е звучала музика, макар и друга. Под тези звезди са се водили същите борби за власт. И същите битки, само че истински.

Музиката има невероятната способност да те пренася в един друг свят и да те кара да забравиш всичко останало. Магия, която не може да се опише с думи. Магия изградена от музика, вълшебни гласове, древна история, звездно небе и песента на щурците.

PS: Сега като си чета какво съм написала и ми се струва недостатъчно, за да предаде усещането…

26.07.10 Александър Макелов спечели сребърен, а Александър Скляров, Кристиан Киров, Съби Теодосиев и Момчил Молнар – бронзови медали на Международна олимпиада по физика в Загреб, Хърватия. (пълна статия)
26.07.10 Габровските формации „Старопланинско ехо“ и „Надежда“ към Народно читалище „Габрово“ взеха участие във фестивала „За слънчогледите“, който се проведе в Хайрабулу, Турция. (пълна статия)

27.07.10 Беше открит Международния фолклорен фестивал в Пловдив. (пълна статия)
27.07.10 Университетската ботаническа градина в Балчик отбеляза своя 55-годишен юбилей. (пълна статия)
27.07.10 Ученици от астроклуб „Звездни врати“ издадоха книжка с предсказания за метеорологичните промени на времето по местни признаци, написана по разкази на стари хора. (пълна статия)
27.07.10 Дарение от над 10 000 лева получи Центърът за обществена подкрепа в Добрич от благотворителната кампания „Избери, за да помогнеш“. (пълна статия)
27.07.10 Николай Димитров и Стефания Димитрова спечелиха състезанието по ориентиране за купа „Варненско лято“ край с.Шкорпиловци. (пълна статия)
[Прочети още...]

Всъщност след като твърдим, че оптимистите са „непоправими“, това означава, че има нещо в тях, което трябва да бъде „поправено“. Може би те допускат някаква грешка, която трябва да бъде коригирана, защото е морално и социално опасна или пък цялото им положително виждане за живота не е правилно. Виновни ли са оптимистите и оптимизмът наистина ли е погрешно, преувеличено и дори опасно виждане?

Оптимист – това е някой, който е естествено склонен да бъде доволен от всичко. За него каквото и да се случва е „добро“, дори и това да е проблем, с който той или някой друг се сблъсква. Оптимистът живее „в най-добрият от всички възможни светове“, както пише в „Кандид“ Волтер. Но ако един оптимист смята, че живее в най-добрия от всички възможни светове, то той ще се противопоставя на всички реформи. Ще смята, че няма нужда да се намесваме и да правим каквото и да било, защото всичко винаги се нарежда по най-добрия възможен начин. В такъв случай оптимистът е „непоправим“, защото не приема никакви други аргументи, нерационален е и мнението му не може да бъде атакувано или опровергано.

Ако оптимизмът се основава на убежденията и вярата, то тогава наистина може да се каже, че е непоправим. Например лесно може да бъде поправен някой, който е направил грешка в математическо уравнение, като просто му покажеш грешката и му помогнеш да стигне до верния резултат. Ако е направил грешна преценка, лесно може да се обяснят противоречията в теорията му, като се използва логика или научни факти. Т.е. ако оптимистът е непоправим, то е защото убежденията му идват от нещо, което не може да бъде проверено и потвърдено с помощта на логика, научни обяснения или нагледна демонстрация.

Всъщност ако оптимистът смята, че всичко е наред и ще продължи да бъде така в бъдеще, то е защото вижда нещата и живота по принцип през определена гледна точка. В този смисъл може да се каже, че песимистите също са непоправими, защото също имат изградено мнение за света, макар и коренно противоположно. Ако оптимистът е непоправим, това се дължи на факта, че той представлява дълбока вяра и убеждение в хармонията в света.

Източник: www.philocours.com (с големи съкращения – не ми е чак толкова добър френския ;) а и като цяло идеите и разбирането за оптимизма ми се сториха малко преувеличени)