Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.

Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля. Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.

Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.

Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.

Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.

Ако трябва да избираш дали да останеш вкъщи сам или да излезеш навън сам, избери второто. В противен случай никога няма да попаднеш в автобуса на групичка от пет човека, които тъкмо се връщат от почивка в Италия и си разказват един на друг разни случки от пътуването. Все още много емоционални и превъзбудени от видяното и преживяното, макар и видимо доста уморени. Но ентусиазмът им е заразителен. Припомних си как преди време и аз разказвах въодушевено такива случки. И се усмихнах. Поне още 5-6 човека в автобуса, заслушани в историите също се усмихваха.

Ако трябва да избираш дали да останеш вкъщи сам или да излезеш навън сам, избери второто. В противен случай няма да попаднеш на едно прекрасно семейство, разхождащо се в парка с две момченца на по 5-6 години. Приближаваха към един възрастен човек, който свиреше много хубаво на акордеон и едно от момчетата попита „Мамо, нали ще ми дадеш да му дам стотинки?“ „А искаш ли и четиримата да му дадем?“ – отговори му тя усмихната. И точно това и направиха – минаха покрай него и всеки един от четиримата му даде по няколко монети. Много мило и сладко и човека се усмихна.

Ако трябва да избираш дали да останеш вкъщи сам или да излезеш навън сам, избери второто. В противен случай няма да видиш едно момиче, което помогна на една възрастна жена да качи багажа си в автобуса, а след това и да слезе от него.

Светът е хубав и хората са добри, само трябва да излезеш и да ги видиш, за да разбереш, че е така.

25.10.10 Рисунка на Мира Ботева от ЦДГ№10 „Слънчице“ бе избрана за лого на международния проект „OUR SCHOOL GARDEN“, по програма „Учене през целия живот“. (пълна статия)
25.10.10 Златен и бронзов медал спечели националният ни отбор на България по астрономия от Международната олимпиада в Судак, Украйна. (пълна статия)

26.10.10 Спасиана Григорова спечели златен медал на международен турнир по таекуондо „Galeb Belgrade Trophy“ в Сърбия. (пълна статия)
26.10.10 Над 200 ученици взеха участие в математическото състезание „Турнир на четирите града“, което се проведе в Ямбол. (пълна статия)
26.10.10 Еко-сдружение „Брезичка“ постави нови пейки в градинката край паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. (пълна статия)
26.10.10 Национално състезание „Пъстра трапеза“ – се проведе в Сливен по инициатива на Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите и Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм. (пълна статия)
26.10.10 Проведе се Литературен празник „Русе пише” като част от Есенния салон на изкуствата и културата в града. (пълна статия)
26.10.10 Във Велико Търново отбелязаха 825-та годишнина от обявяване на въстанието на Асен и Петър с откриване на гранитна плоча с имената на царете от Второто Българско царство. (пълна статия)
26.10.10 Беше открита обновената балетна зала в ЦДГ „Славейче“, Добрич, финансирана по проект на Сдружение за развитие на деца и млади хора „Славейче“. (пълна статия)
[Прочети още...]

И на мен ми се иска да съм постоянно изпълнена с оптимизъм и позитивно отношение, но за съжаление оказва се, че това е невъзможно. И не защото страдам от скрит песимизъм – напротив – за всичко си има научно обяснение. Нивото на оптимизъм на всеки човек, освен от всички останали фактори, се влияе и от неговия цикъл на почивка и активност.

При повечето хора най-високите нива на песимизъм се наблюдават около 4 часа сутринта и отново в 4 часа следобед, което обяснява и защо някои хора се будят много рано сутрин, силно разтревожени без видима причина за това. При тези най-ниски точки човек е по-склонен да гледа реалистично на нещата, не поема излишни рискове и внимателно преценява плановете си.

Най-високите нива на оптимизъм се достигат преди обяд и в ранната вечер. Тогава човек е по-склонен да мечтае, да си прави големи планове за бъдещето, чувства се изпълнен с надежда и не обръща внимание на факторите, които биха могли да се явят пречка пред постигането на желанията му.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

Малко снимки от съботно-неделни разходки в парковете :) И за добавка докато си ги разглеждаш – една тематична песен :)

За да видиш снимките на цял екран от menu избери full screen.

PS: То хубаво Есен, есен… но като гледам днес времето навън май по-добре беше да започна с „Честит първи сняг!“ :) Направо ме изненада – нещо не ми се вярваше, а сега как вали на парцали. Малко е лоша снимката, но все пак – ако случайно при теб не вали, да не мислиш, че се шегувам ;)

Понякога есента пристига неочаквано. Просто някоя вечер разсеяно събаря кутийката си с водни боички от масата и те се разпиляват по земята. На следващия ден есенният дъжд разтваря цветните прашинки и боите се разливат по дърветата, попиват в листата им.

Там, където боите не са достатъчни се получава бледо жълто-зелено, като кора на лимон. Други листа са толкова леки и ефирни, прозрачни, като зряло бяло грозде. А по някои дървета жълтото се разлива с пълна сила и огрени от слънцето, блестят като течен мед. Цветовете понякога са толкова наситени, че се конкурират с оранжевите трамваи, пъплещи по булевардите и с жълтите светлини на светофарите.

Но жълтото не е единственият цвят. Короните на някои дървета се оцветяват в бледо розово, като хартията на старо любовно писмо, отдавна забравено в някое чекмедже. Или греят в червено с цвят на роза… или на кръв от убоден на тръните й пръст. При други червеното е тъмно и наситено, до лилаво, като дълго отлежавало тежко вино.

Оранжевото в короните на дърветата е закачливо и игриво, винаги живо и ярко. Сладко, като конфитюр от дюли. Или като печена тиква, поръсена със захар, която след време прегаря до цвят на карамел. Понякога оранжевото е ръждиво с преплетени кафеви и червени нишки, като косата на момиче с лице, покрито с лунички.

Боите се разливат неравномерно и често оставят жълти петна само по отделни клончета, като в картина на импресионист. Понякога есента си играе и прави дърветата на точки – едно жълто листо, едно зелено, жълто, зелено, жълто… Може би не знае, че жълтия цвят е заразен и скоро ще обхване всички листа.

А когато есента е особено търпелива, създава шедьоври. Оцветява краищата на листата в червено, добавя след него една златна нишка, а сърцето на листа остава да живее в зелено. Знаете ли колко листенца има едно дърво и колко време ти трябва да ги оцветиш?

Когато през есента повее вятър, вали цветен дъжд от листа. Събира се на големи, кръгли, жълти локви около дърветата, стича се по тротоарите и като златна река пълни канафките.

Короните на дърветата горят в жълто, оранжево и червено, като пламък на свещ върху тънкия фитил на стъблото. Изгарят бързо и от тях остава кафява пепел, от която след време се ражда пролетта.

18.10.10 България спечели златен, 2 сребърни и 5 бронзови медала на Световното първенство по сумо във Варшава. (пълна статия)
18.10.10 Младежи от гражданско сдружение „Природа за България” участваха в почистване на част от бургаския плаж. (пълна статия)
18.10.10 В Медицинския университет в Плевен се провежда кръводарителската кампания „Капка по капка живот“. (пълна статия)
18.10.10 Христо Петров спечели първа награда на Международния младежки музикален фестивал „Надежди, таланти, майстори“ в Добрич. (пълна статия)
18.10.10 Театър „Весел“, Велико Търново получи награда за участието си в куклен фестивал в Китай със спектакъла „Храбрият оловен войник“. (пълна статия)
18.10.10 Добричкият състав за градски шлагери „Антица“ при Асоциацията на сляпо-глухите – Добрич получи диплом и първо място на фестивала „Листопад на спомените“. (пълна статия)

19.10.10 Благоевград организира детски конкурс на тема ”Предания, легенди и природни забележителности от моя роден край”. (пълна статия)
19.10.10 Отделението по неонатология в Монтана получи нов пулсоксиметър, като дарение от кампанията „Шанс за живот, шанс за нови спомени“. (пълна статия)
19.10.10 Мария Тодорова и Розалина Спасова получиха награда „Златна хипократова клетва“. (пълна статия)
19.10.10 Сливен получи потвърждение от Европейската федерация по лека атлетика за провеждането на Балканиадата по лека атлетика през 2011г. в града. (пълна статия)
19.10.10 Състезатели от клуб „Хемус“ спечелиха златен и сребърен медал на международния турнир по текуондо „Galeb Belgrad Trophy“ в Сърбия. (пълна статия)
19.10.10 Над 3500 ученици са участвали в състезанията по проекта „Общинска ученическа спортна олимпиада“ в Кюстендил. (пълна статия)
[Прочети още...]

Проучванията показват, че децата са много по-големи оптимисти от възрастните. И макар и те също да изпадат понякога в депресия, основната разлика е, че те никога не губят надежда. С времето обаче това се променя и децата формират своя оптимистичен или песимистичен обяснителен подход въз основа на три фактора:

1. Обяснителния подход на майката. Установено е, че начинът, по който майката обяснява събитията съвпада в голяма степен с обяснителния подход на синовете или дъщерите й. Обяснителният подход на бащата не оказва никакво влияние. Това може би се дължи на факта, че детето прекарва най-много време с майка си и възприема нейният начин на мислене.

2. Критиките, отправени към детето. Ако когато детето допусне грешка, то чува всеобхватни и трайни обвинения като „не те бива”, то се научава да мисли по същия начин и за бъдещите си грешки и придобива песимистичен обяснителен подход. Ако напротив му кажете „този път не си се постарал достатъчно”, т.е. временна и специфична причина, то би развило оптимистичен обяснителен подход.

3. Кризи в детството. Ако кризите са временни и след тях нещата се подобрят, то детето ще се научи, че проблемите са временни и разрешими и ще стане по-оптимистично настроено. Ако обаче детето така и не се възстанови след кризата, много вероятно е то да стане песимист.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

Много хубава поговорка, но е толкова трудно да се спазва. Защото когато се случи нещо лошо, не можеш да мислиш за нищо друго освен него и никак не е лесно да тръгнеш да търсиш хубави страни, да не говорим пък да успееш да ги намериш. В повечето случай ако някой в такъв момент ти каже тази поговорка, тя ще ти се стори абсурдна и напълно невярна.

Често можем да видим доброто, до което е довело някое „зло“ само от дистанцията на времето. Например може да получиш отказ за работа, която много си искал, а седмица по-късно да получиш два пъти по-добро предложение, което щеше да си принуден да откажеш, ако те бяха одобрили за първата позиция. Може раздялата с някого да ти се струва ужасна, но тя е необходима, за да можеш да срещнеш някой, в който ще се влюбиш още по-силно. Може да си ядосан, че за малко си изтървал автобуса си, но докато чакаш на спирката следващия, да срещнеш познат, когото не си виждал отдавна. Може да си силно разочарован, че не са те приели в желания университет, но в този, в който се запишеш, да намериш много повече приятели. Дори и в неща, които ни се струват на пръв поглед пълен провал, като загуба на състезание, ниска оценка на изпит, неуспешен проект, пропаднала сделка, може да се намери по нещо добро.

Защото всички минали неуспехи ни учат на нещо. Знаейки слабите си места и допуснатите грешки, се учим как да бъдем по-добри в бъдеще. Затова – да, (почти) всяко зло е за добро, само трябва да се постараем малко повече да го потърсим, за да успеем да го намерим.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Ето това цветенце ме кара да се събуждам с усмивка вече втора седмица. От всичките ми съндъчета с цветя само то е още живо и има разцъфнал цвят. Дори има още малки пъпки, които не знам дали ще успеят да цъфнат, но се радвам и на това, което е в момента. Оказа се много издържливо – два пъти изсъхва почти напълно и почти не му оставаха зелени листенца. Даже първия път си мислех да го махна, и да посадя ново от същия вид на негово място. Но и двата пъти се съживява и пак почва да цъфти, и много ме радва, защото е единственото жълто цвете в сандъчето – другите бяха оранжеви. Сега съм си го прибрала вътре да не замръзне, а и да не се наводни, защото постоянно вали, а терасата е съвсем открита. Освен това внася и малко слънчево жълто в стаята в тези мрачни дни.

Другото, което ме усмихва сутрин е ей това дърво, цялото обагрено в оранжево, жълто, червено. Точно до автобусната спирка е, на входа на градинката и колкото и да е сиво небето, цветовете на листата сякаш греят. Замества ми слънцето, което по принцип изгрява точно от там. Прави ми впечатление напоследък, че хората все се оплакват колко било мрачно, тъмно и сиво, как непрекъснато валяло, а не забелязват прекрасните, топли цветове на есента, които греят около нас и правят живота ни пъстър.