6.09.10 В Стара Загора се проведе песенен празник на туристическата песен „Средногорско ехо“. (пълна статия)
6.09.10 Отбелязва се денят на Съединението.

7.09.10 Желязко Димитров и Тодор Киров спечелиха купи за 1-во място в своите категории на Балкански шампионат по прескачане на препятствия във Войводиново. (пълна статия)
7.09.10 В Добрич се провежда Международен музикален фестивал-конкурс „Надежди, таланти, майстори“ (пълна статия)
7.09.10 В Габрово започнаха Дните на камерната музика. (пълна статия)
[Прочети още...]

Екип от учени правят проучвания в тази насока като анализират речите, които кандидатите за президент в САЩ произнасят, когато приемат издигането на кандидатурата им. Речите се анализират по три фактора: 1. чрез метода САБО 2. колко пъти се споменава отрицателно събитие без да се предложи решение на проблема 3. ориентация към действие – колко често се говори за това, което е направил или смята да направи кандидатът. Така се получава общ коефициент, наречен „песпред”.

Учените анализират речите без да знаят коя от тях от кой кандидат е произнесена и „прогнозират“ (анализът се прави за вече минали събития), че по-оптимистичният кандидат трябва да спечели. В 9 от 10 случая за изборите между 1948 и 1984 се оказват прави – оптимистът наистина е спечелил. Единственият случай, в който по-песимистичният кандидат спечелва изборите е през 1968г. когато в началото на кампанията кандидатът-оптимист изостава прекалено много от противника си. През цялото време той наваксва и според социологически проучвания е щял да излезе победител ако изборната кампания е била с три дена по-дълга.

Същото проучване е проведено и за изборите за президент на САЩ между 1900 и 1944г – в 9 от 12 случая те са били спечелени от по-оптимистично настроения кандидат.

Този метод се използва успешно не само за анализ на миналото и вече случили се събития, а и за прогнозиране на бъдещето. На изборите през 1988г. екип от учени, сред които и Селигман успешно прогнозират кой претендент всяка една от партиите ще издигне за свой кандидат-президент. Учените изпращат прогнозите в запечатани пликове в Ню Йорк Таймс, които се отварят след излизане на резултатите. Оказва се, че те предричат съвършено вярно както кой ще спечели, така и кои от кандидатите ще се провалят напълно. В резултат на това предизборните щабове и на двамата кандидати проявяват интерес към методиката на проучването.
[Прочети още...]

Всъщност няколко нови неща…

От днес си имам нов хедър на блога, благодарение на Петя Цветкова от pepisign.com Той е всъщност от известно време насам, но днес си намерих кой да ми го сложи на блога все пак, понеже аз леко не се справям с техническата част, но затова пък си имам помощ от семейство и приятели :) Малко детско е, може би, но е цветно и усмихнато и ми харесва. Още ми е малко странно, но мисля, че бързо ще свикна с него.

Най-накрая се наканих да си направя и страничка на блога във Facebook. Отдавна го мисля и дори имам някои идеи какво точно искам да правя с нея. Но все се колебаех, защото доста се съмнявам, че точно това е начина да намеря редовни читатели. Реших все пак да пробвам и ще видя как ще вървят нещата. Още не съм правила почти нищо по нея, но се надявам през уикенда ако имам време да придобие по-приличен вид :)

И с още нещо да се похваля – ако всичко е наред след две седмици заминавам по един младежки проект в Полша за пет дена (от които всъщност 2 ще прекарам в пътуване до там). Искаше ми се да споделя емоциите от това преживяване с човека, който ми каза за проекта. За съжаление няма да се получи, но съм обещала после да разказвам :)

И така – стига съм се хвалила толкова много тази седмица ;-) От събота се връщам към нормалната схема на блога :)

И не само усмивка, а и цяла книга – „Пътят на издигането“, която дори успях да прочета през изминалите почивни дни. Честно казано не си падам много точно по такива книги, но пък част от идеите толкова съвпадаха с един роман, който бях чела преди няколко месеца и ми беше интересно да ги сравня и да потърся приликите и разликите.

Най-ценно обаче си остава личното посвещение на първата страничка и личната среща с организаторите на сайта usmivka.org – най-накрая след толкова разменени мейли по различни поводи. Прекрасно е да срещнеш едни толкова позитивни млади хора, така усмихнати, изпълнени с толкова много енергия и идеи, отворени за предложения и винаги готови да помогнат. След подобна среща, човек остава зареден с много положителни емоции за доста дълго време.

Не знам защо, но след срещата докато се прибирах към нас и чаках на един светофар, един напълно непознат господин със съпругата си ми пожелаха приятна вечер. И наистина беше приятна – дори преживях първата в живота си среща на съседите във входа на блока, където живея – 2 часа – и то без ни най-малко да ми се развали доброто настроение :)

Освен това получих и най-милият мейл от читателка на блога, който някога съм получавала и то отново във връзка с есето „Усмивка на непознат“ :)

Накратко – подарявай усмивки и ще ти подаряват и на теб :)

30.08.10 Деца от Дома за деца, лишени от родителска грижа „Другарче“, Варна получиха бял колан по Киокушин Карате след преминат курс по инициатива на Сдружение „За младите с любов“ за интегриране на деца чрез спортни занимания. (пълна статия)
30.08.10 ВГ „Хармония“ от гр. Севлиево спечели голямата награда на националния фестивал на старата градска песен „Пей сърце“. (пълна статия)
30.08.10 Над 500 творци на народното творчество се включиха в четвъртия фолклорен събор „Капитан Дядо Никола“ в Трявна. (пълна статия)
30.08.10 Детската формация на „Черноморец-Бургас“ спечели златни медали на международен футболен турнир в Царево. (пълна статия)
30.08.10 Иван Железаров подобри световния рекорд за най-дълго спускане в солена вода като прекара 50 часа под вода. (пълна статия)

31.08.10 Летният театър в Международния младежки център в Приморско ще бъде възстановен с подкрепата на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. (пълна статия)
[Прочети още...]

След като започнах да пиша за оптимизма и съответно и да чета доста неща за него, едно от първите имена, на които попаднах, беше това на проф. Мартин Селигман. Работи основно в Пенсилванския университет, макар да изнася лекции в много университети по света; печелил е множество награди в областта на психологията и е издал няколко книги, от които на български е преведена „Как да бъдем оптимисти”.

Селигман е един от учените, които откриват и описват „заучената безпомощност” и от там започва и интересът му към позитивната психология. Според него оптимизмът на човек се определя от обяснителния му подход, т.е. от начина, по който си обясняваме причините за хубавите и лошите събития в живота ни. Ако смятаме, че причините за лошите събития са временни, специфични и външни, а за хубавите събития – трайни, всеобхватни и вътрешни, то обяснителния ни подход е оптимистичен. Обратно – ако смятаме, че причините за провалите ни са трайни, всеобхватни и вътрешни, а за успехите ни – временни, специфични и външни, то обяснителният ни подход е песимистичен. Проф. Селигман съставя и специален въпросник за определяне на обяснителния стил.

Съвместно с други учени той разработва методът САБО (съдържателен анализ на буквалните обяснения), с помощта на който може да се определи обяснителния стил на хора, които не желаят да попълват подобен тест или не могат да го направят, защото са живели преди много години. Анализът се основава на изявления, които тези хора са давали за медии, вестници, пресконференции, или писани от тях писма, лични дневници и т.н. От цялата информация се извличат моментите, в които хората обясняват причините за свои успехи или провали и всяко изказване се оценява според трите критерия – трайно/ временно, специфично/ всеобхватно, външно/ вътрешно.

Примерно обяснението „Имам ниска оценка на изпита, защото снощи съседите правеха купон, беше много шумно и не можах да уча” е временно (съседите не правят купон всяка вечер), специфично (конкретна причина – купон при съседите) и външно (вината е в съседите и силния шум), т.е. силно оптимистично. Докато обяснението „Имам ниска оценка, защото не ме бива за нищо и винаги се провалям на изпит” е трайно („винаги се провалям”), всеобхватно („не ме бива за нищо” – от ниската оценка се прави заключение за целия живот) и вътрешно (мен не ме бива, аз се провалям), т.е. силно песимистично.

С помощта на този и други методи за анализ за правени множество проучвания, за това какво влияние оказва оптимистичната нагласа в различни сфери на живота, като например здраве, политика, спорт, професионално развитие, успехи в училище и в университета. За областта на здравето вече съм писала в поредица от постинги преди време (тук и тук), а за някои от останалите изследвания ще разкажа в няколко поредни съботи. Това беше нещо като предисловие, защото именно теорията му за обяснителния подход и методът САБО стоят в основата на проучванията.

Следват леки лирични отклонения, после да не каже някой, че не съм предупредила :-)

Вече разказах за почивката си през тази година, но в разказа липсваше моментът с краткия престой в Пампорово. Причината е, че ако бях почнала да разказвам и за това нямаше да се получи особено оптимистично. Но ако не друго, преминаването през Пампорово поне ми припомни за почивките от детските ми години и ми се прииска да разкажа и за тях…

За онези двуседмични почивки, които постепенно прерастваха в над 20 дена… Военната почивна станция в Пампорово, на върха на малко възвишение и най-малко стоте стъпала към нея – истинско мъчение в края на всяка по-дълга разходка. Тогава освен тази станция май имаше само още 3-4 хотела и един хранителен магазин. А на партера на най-големия хотел имаше и един огромен магазин за играчки, в който можеше да се изгубиш, защото бе пълен с неща, от които не можеш да откъснеш погледа си. Истинско приказно царство и сигурно преувеличавам, но в спомените ми е по-хубав и от днешните магазини за играчки :-)

Тогава все още нямаше мобилни телефони и ходехме до пощата 2-3 пъти, за да се обаждаме в Шумен, че сме добре. В почивната станция пък имаше библиотека, телевизионен салон, зала с маси за пинг-понг и с една счупена маса за билярд. И най-вече имаше дълги коридори, по които да бягаш в търсене на стаята си. Всяка вечер слизахме долу на първия етаж, където на вратата на една стая имаше залепено меню за следващия ден, от което можеше да си избираш между две яденета за обяд и две за вечеря, която беше в шест и затова след нея винаги следваше среднощна закуска. Сутрин пък разкарваха между масите колички с кани с чай и мляко, които ти наливаха в големи метални чаши. От яденетата не знам защо съм запомнила шницела по милански – с гарнитура от макарони с доматен сос и гъби – вероятно първото подобие на спагети, което съм опитвала :-)

Помня и металните кутии със салам от магазина, вносен, но съм забравила от къде. И старата печка с реотани, която си носехме и често се налагаше да използваме, въпреки че беше лято. Е, не винаги я използвахме по предназначение – за отопление, вместо това си правехме на нея препечени филийки, от които ухаеше цялата стая.

Всъщност почивните станции носеха една неопределена, но специфична (не неприятна, може би неутрална, а може би вече станала и приятна, защото ми напомня за детството) миризма, която още помня. Неочаквано я срещнах в един малък хостел в малко планинско селце в Австрия. Тъкмо си мислех, че миризмата вътре е същата като в почивната станция от детството ми, когато приятелката ми – рускиня, която беше с мен, каза, че мястото й приличало на почивна станция. Каза го на руски, въпреки че до тогава си говорехме на английски, но веднага я разбрах…

Сега вече всички тези неща са останали в миналото и много от местата, на които съм ходила тогава вече не съществуват, заменени от огромни хотели, които стоят празни. Почивната станция е обновена, площадката, на която някога играехме федербал вечер, е остъклена и може би изпълнява ролята на ресторант, който също е празен. Чешмите са пресъхнали, дори и тази край смолянските езера, на която пише „…а чешмите вечно ще текат“…

Ето и обещаният отчет за ваканцията :-) Малко дългичко се получи, но има много неща за разказване. Така че зареди се с търпение, а след края на разказа гарантирам, че ще ти се прииска да нарамиш раницата и да тръгнеш незабавно към Родопите :-)

За да ги видиш на цял екран от Menu избери Full screen. Извинявам се за лошото качество на снимките но за една седмица сдадоха багажа и двата фотоапарата и половината са правени с телефон :-(

Изходен пункт за всички разходки е село Полковник Серафимово, близо до Смолян. Някога е било доста голямо – имали са 1000 ученици в училището, сега е почти изоставено. Край него се намира Малката или Родопската Шипка, но понеже няколко пъти сме ходили там, тази година така и не стигнахме до паметника и затова остана без снимки…
[Прочети още...]

След кратка, но много приятна почивка :) Ще разказвам подробно скоро заедно със снимки.

Освен тоновете работа, които ме очакваха на бюрото, придружени с хиляди дребни инцидентни задачки, ме посрещна и една приятна изненада. Преди време бях писала есе за конкурса, организиран от „Усмивка – Щастието като път“ и сега резултатите са налице – то е едно от шестте победители :) Можеш да го прочетеш тук: Усмихни се на непознат, а аз в скоро време си чакам наградата Малка поправка – ще си я получавам лично :) Част от есетата на другите победители също вече са публикувани и си заслужават четенето – зареждат с много позитивна енергия и усмивки :)

Имам и друга изненада, която всъщност е готова още отпреди ваканцията и обещавам да я представя скоро :)

Много усмивки и лятно настроение от мен :)

Докато четеш това аз се излежавам на някоя зелена полянка из Родопите или атакувам някой планински връх :-)

Точно от това имам нужда в момента – спокойствието на планината. Там всички проблеми ти се струват дребни и незначителни, защото разбираш колко си малък в сравнение с нейната вечност. Имам нужда да си играя с вятъра, да тичам боса по тревата, да разказвам приказки на облаците и да преоткрия цветовете на небето през деня.

След две седимици като се върна ще разказвам със снимков материал. А до тогава една песничка за много лятно настроение :-)