Покрай хиляди други интересни неща, които ми се случваха напоследък и за които имах да пиша, малко бях позабравила поредицата, въпреки че постингите си бяха написани. Сега продължавам с нея, а старите неща можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Днешната поговорка е много вярна и то в толкова много отношения. Примерно спестяванията – ако всеки ден спестяваш дори по малко, по левче да кажем, за една година ще събереш 365лв. Може да не звучи много, но са достатъчно, за да направиш някаква своя малка мечта – реалност. За по-големите мечти, като желана ваканция например, може и да трябват две години, но не е невъзможно. Същото е и със знанията. Започваме да учим малко по малко, постепенно натрупваме познания и ставаме експерти в дадена област.

Поговорката важи и в приятелството или любовта. Нужни са малки жестове и внимание, не става изведнъж. Но всеки жест е важен, запомня се и допринася за изграждането на нещо по-голямо, което иначе би било невъзможно.

Същото е вярно обаче и за грешките, пренебрежението, лошото отношение – те също се натрупват. И вира се пълни, пълни и в един момент прелива и наводнява всичко около себе си, разрушава го и са нужни години докато то бъде възстановено. Ако въобще бъде възстановено, защото никой не строи къщи там, където има опасност от наводнения.

Зависи само от нас какви капки се събират във вира и дали водата му ще бъде солена или сладка; дали ще утолява жажда и ще напоява земи или ще го оставим да прелее и да унищожи всичко.

Мислех си, че поглеждам към небето достатъчно често, поне в сравнение с повечето хора, но след като прочетох „Крадецът на книги” вече не съм сигурна, че е така. Там небето неизменно присъства във всяка сцена в милиарди неповторими нюанси и никога не е просто „синьо”, а облаците никога не са просто „бели”.

„Хората наблюдават цветовете на деня само в началото и в края му, но за мен е ясно, че всеки следващ миг денят преминава през множество отсенки и интонации. Един единствен час може да се състои от хиляди различни часове.”
[Прочети още...]

20.09.10 Стартира проект „Реставрация и консервация на Шуменска крепост“ на стойност 340 000 евро. (пълна статия)
20.09.10 Музея в Русе получи дарение на Царски двери от храма “Св. вмчк. Георги Победоносец” в град Опака. (пълна статия)

21.09.10 Кюстендилският театър получи плакет за участието си с постановката „Женско царство“ в международния фестивал „Св. Йоаким Осоговски“ в Крива Паланка. (пълна статия)
21.09.10 Олга Седова и Георги Найденов спечелиха второ място в международен турнир по спортни танци в Тирана, Албания. (пълна статия)
21.09.10 СОУ „Пейо Яворов“ – Варна спечели три проекта по програма „Учен през целия живот“ на обща стойност 60 хиляди евро. (пълна статия)
21.09.10 Отбелязва се Световния ден на мира.

22.09.10 Домът за деца в Гоце Делчев получи 200 тома художествена и научна литература от дарителската акция „Независими със словото”. (пълна статия)
22.09.10 5 златни и 1 бронзов медал спечелиха състезателите от клуб по аеробика „Мега спорт“ на Международен турнир в Пловдив. (пълна статия)
22.09.10 Ден на независимостта на България.
[Прочети още...]

След като предните две седмици разказах как действа оптимизмът в политиката, днес дойде ред и на спорта :)

Едно от първите проучвания, изследващи как влияе обяснителния подход върху представянето на спортистите, се провежда през 1978г. и в него участват плувците от националния отбор на САЩ. Всеки от тях попълва въпросник за определяне на нивото на оптимизъм и преминава през контролиран експеримент. Експериментът се състои в това, че всеки плувец плува най-добрата си дисциплина, след което треньорът нарочно му съобщава, че е постигнал много слабо време. След кратка почивка плуването се повтаря. При второто плуване оптимистите дават много добри резултати и плуват по-бързо от първия път, докато песимистите се провалят и дават много слаби времена.

Реалността потвърждава изводите, направени при експеримента. На лятната олимпиада през същата година от Мат Бионди се очаква да спечели седем златни медала от седем дисциплини. В първите две състезания обаче той взема сребърен и бронзов медал. Засипан е с обвинения, упреци и въпроси от медиите и всички очакват от него провал в оставащите пет дисциплини. Той обаче печели пет златни медала. Мат Бионди е и един от изследваните плувци, показали най-високи нива на оптимизъм на тестовете и контролираните експерименти.

При друго проучване плувците и треньорите им са помолени да оценяват всяко свое представяне през сезона като по-добро или по-лошо от очакваното. В края на сезона песимистите имат два пъти повече “по-слаби от очакваното” представяния, в сравнение с оптимистите.

Проучванията засягат не само индивидуалните спортисти. Оказва се, че и един отбор също може да бъде оптимист или песимист, и това може да се определи като се вземе сбора от резултатите по метода САБО на всички души в екипа. Едно от проучванията в тази насока се отнася до американската бейзболна лига. Идеята е, че въз основа на оптимизма на отборите през 1989г. може да се прогнозира представянето им през следващата година. Анализирани са изказванията на играчите и треньорите на всички 12 отбора, които те са давали в интервюта за спортни вестници. В края на следващия сезон се оказва, че отборите – оптимисти имат по-добро съотношение победи-загуби в сравнение с миналата година, а отборите-песимисти – по-лошо. Освен това оптимистичните отбори са се справяли успешно в напрегнати игри, докато другите са губели. Подобни резултати са получени и при проучване на връзката между оптимизма на отборите в американската баскетболна лига и тяхното представяне по време на игрите.*

* В книгата са описани един куп коефициенти и показатели, свързани с бейзбола и баскетбола, от които си нямам понятие, но идеята е, че при оптимистите те винаги се подобряват, докато при песимистите се влошават.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

Дори и шансът да изглежда смешно малък, това е единственият начин да разбереш. Да разбереш дали можеш, дали ще се справиш, дали ще спечелиш, дали ще ти хареса някоя нова храна или напитка, дали човекът, когото обичаш ще отговори на чувствата ти. Просто трябва да опиташ.

Когато попаднах на информация за един конкурс с екологична насоченост, първата ми мисъл беше „никога няма да събера толкова хора, които да гласуват за мен”. Но все пак опитах и се оказа, че осем гласа ми бяха достатъчни, за да участвам в еко-лагер в Испания. Когато една приятелка ми прати информация за един проект в Полша и прочетох изискването участниците да са „политически и социално ангажирани”, си помислих „никога няма да ме одобрят, че в какво съм ангажирана аз”. След това се сетих за доста неща, които мога да изброя и реших да опитам, с надеждата, че проекта не е много популярен и едва ли има много кандидати. В резултат, на което в неделя заминавам за Гданск.

Разбира се, сега разказвам само историите с положителен резултат, но е повече от ясно, че в значителна част от случаите не съм имала подобен успех. Това обаче е просто част от живота. Опитваш, проваляш се, ставаш и продължаваш напред. Важното е да опиташ, защото ако не опиташ, няма как да знаеш. Ако не опиташ, няма да ги има провалите, но и успехите.

Разказвам всичките тези неща, защото когато ми пратиха информация за конкурса „Търся издател” с коментар към линка „Само като за теб е!”, единственият ми отговор беше „Дааа, бе, да!” Няколко дни по-късно вече бях решила, че ще опитам. Просто така, без да очаквам нищо, защото ако не го направех, щях да се питам „ами ако…”

И така освен моите оптимистични излияния тук, сега се представям в малко по-различна светлина. Идеята за книгата я имаше отдавна, но започнах да пиша едва в началото на тази година. Просто трябваше да опитам, за да видя дали ще мога, дали ще имам търпението да я завърша и постоянството да пиша всеки ден по малко. Е, завърших я, има нужда от доста корекции и изобщо не съм убедена в изпълнението, макар идеята да ми се струва добра. Доволна съм, че се справих с предизвикателството, което сама си бях поставила и това е единственото, което има значение.

Представянето на книгата и кратък цитат от нея можеш да прочетеш тук: „Беловит“*. Ако ти хареса, ще се радвам да гласуваш!

*Гласуването е с големия червен бутон долу в ляво и за съжаление изисква да се гласува през профил във Facebook.

PS: Както се казва „Който играе – печели, който не играе – не печели“. А също и „You miss 99% of the shots you take, and 100% of the shots you don’t take.“

След изключително ненормалните четвъртък и петък миналата седмица, в които имаше толкова проблеми на работа, колкото не е имало от много-много време, имах нужда точно от това…

Една слънчева съботна утрин сред цветята на терасата, чаша кафе, купичка сладолед и хубава книга. Една дълга, спокойна утрин, изпълнена с очакването за вечерта.

После пътуването към Копривщица и прекрасният залез над планината. Но не спираме в градчето, а продължаваме нататък, докато един доста разбит път не ни отвежда съвсем извън цивилизацията – тук дори телефоните нямат обхват. Гора, поляна в една малка долчинка, по дъното на която тече поточе и има чешма.

В нас са всички палатки, одеяла и завивки, а храната… храната е в последната кола, която все още липсва и която пристига с близо два часа закъснение. През това време се спасяваме от глад и жажда с пакетче солети, пакетче фъстъци и половин бутилка уиски. Поне със запалването на огъня нямаме проблеми, въпреки че всички дърва са пропити от влага.

Най-накрая доставчиците ни на храна пристигат по тъмно с радостни звукови сигнали още от далеч. Салатата се унищожава в мига, в който бъде направена, а докато стане готово месото успяваме да огладнеем отново.

Следва една дълга нощ, прекарана в приказки под звездното небе, сгушени край огъня. И друг път съм гледала звездите, но едва ли е било за повече от половин час. Когато стоиш буден до 5 сутринта имаш време да проследиш пътя им по небето. Едва когато свършват събраните за огъня дърва и ни става студено, решаваме, че може би е време да се приберем по палатките.

Само три часа по-късно си вече на крака и невероятно свеж, въпреки малкото сън. А жарта на огъня е още достатъчно топла, за да си направим кафе. С първите слънчеви лъчи, огрели поляната започва да се вдига росата и влагата, а към 12 вече става горещо и прекратяваме слънчевите бани.

Първото ми ходене на палатка – и съм очарована. Е, имах и някои пропуски в подготовката, но за следващия път ще ги поправя :)

PS: От много време не се бях чувствала толкова щастлива по този специален начин, който е толкова трудно да обясниш, но сега се получи :)

13.09.10 Национален парк „Централен Балкан“ получи Сертификат PAN Park. (пълна статия)
13.09.10 Анелия Карагьозян от Варна спечели 24-часовия маратон по планинско колоездене, който се проведе край Пловдив. (пълна статия)
13.09.10 Празник на плодородието се проведе в Поликраище под мотото „Ден година храни“. (пълна статия)

14.09.10 Система за мултидисциплинарна и специализирана кардиоваскуларна диагностика получи Първа МБАЛ в София, благодарение на инвестиция на Столична община. (пълна статия)
14.09.10 400 първолкласници от Варна получиха книжка „Български народни приказки“ от Гражданско сдружение „Варненец“. (пълна статия)
14.09.10 Димитър Минков спечели бронзов медал на първенството на Румъния по спидуей. (пълна статия)
14.09.10 Румен Костадинов печели голямата награда на националния фотоконкурс „Синьо лято в Добруджа“. (пълна статия)
14.09.10 13 огнеборци от област Стара Загора бяха отличени по време на професионалния си празник за постижения при изпълнение на служебните си задачи. (пълна статия)
14.09.10 Фестивал на пчелния мед се проведе в Пловдив. (пълна статия)
14.09.10 Велико Търново е домакин на Международен фестивал на военните духови оркестри. (пълна статия)
[Прочети още...]

Миналата седмица писах за едно проучване, което показва, че оптимистите имат много по голям шанс да спечелят при провеждането на избори. Проучването обаче е проведено само в САЩ и възниква въпросът дали то е валидно и за друг тип култури. Например една от характеристиките на оптимистичния обяснителен подход – да търсиш външни причини за неуспехите – едва ли ще се възприеме положително в Япония.

Търсени са начини да се сравнява нивото на оптимизъм в различни държави и да се открие съществува ли национален обяснителен подход (така както съществува екипен, за което ще разкажа скоро). Това обаче се затруднява от факта, че различните народи живеят при различни условия, имат различна история и развитие, различна култура, което ги прави трудно сравними. Съществуват идеи и дори са правени опити да се сравни нивото на оптимизъм, което внушават различните религии чрез своите основни вярвания, молитви, религиозни книги. А има и проучвания, които сравняват нивото на оптимизъм, в различните политически системи и точно за едно от тях ще разкажа сега.

Сравнението се прави между Източен и Западен Берлин и е възможно тъй като до 1945г. двете части на града имат абсолютно еднаква история, т.е. разликите които се установят ще се дължат единствено на случилото се след 1945г. За проучването се използва методът САБО, като се анализира как вестниците в Източен и Западен Берлин реагират на едно и също събитие – зимните олимпийски игри в Сараево през 1984г. Очакванията на учените са били, че Източен Берлин ще се окажат по-големи оптимисти – все пак вестниците са били държавни, съществувала е пропаганда и те би трябвало да насърчават собствените си спортисти. Резултатите обаче показват точно обратното – вестниците в Западен Берлин звучат много по-оптимистично. Източна Германия е изключително песимистично настроена, въпреки че печели цели 24 златни медала (а Западна – само 4). Според вестниците на Изток успехите се дължат на неща от сорта на „съперниците ни снощи се напиха и бяха изморени” (причината за успеха в външна, а не лична; временна – „снощи“; и специфична, което говори за силен песимизъм), а неуспехите на това, че „спортистката беше в толкова лоша форма” (причината за неуспеха е лична, всеобхватна – „лоша форма“ и сравнително трайна – отново говори за силен песимисъм).

Заключенията от проучването се потвърждават и от друг експеримент. В продължение на една седмица се наблюдават работници, посещаващи заведения в Източен и Западен Берлин. В западната част на града 80% от хората стоят в открита поза с тяло към останалите, а само 7% от източната част правят същото. В източен Берлин 23% от хората се усмихват, а в Западен процентът е 69. И накрая – в Западен Берлин се смеят два пъти по-често отколкото в Източен Берлин.

Много любопитен ми се стори и един от изводите, които Мартин Селигман прави в следствие на тези проучвания. Според него възстановяването на страните от социалистическия блок, сред които и България, ще зависи в голяма степен от това доколко те ще успеят да променят обяснителния си подход. Т.е. колкото по-бързо станем оптимисти, толкова по-бързо ще се оправим.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

Има дни, в които се будиш с усмивка. дори и само защото първият слънчев лъч с усмивка се промъква между облаците, настанили се трайно на хоризонта през последните дни, и те кани да станеш от леглото, нищо, че всички още спят. Дни, в които хладният и все още чист въздух ти напомня, че си жив и събужда сетивата ти. Цветовете са по-ярки и греят със своя вътрешна светлина, дори и когато слънцето се скрие. Хората са по-усмихнати, макар и отново забързани за някъде.

Нищо не може да накара усмивката ти да изчезне. Нито неволно обърнатата чаша и разлятата по масата последна глътка кафе секунди преди да тръгнеш за работа. Нито автобусът с променен маршрут, който за кратко те кара да се замислиш дали няма да се озовеш в някое софийско село. Нито факта, че няколко минути по-късно същият този раздрънкан автобус просто спира и не успява да тръгне отново, оставяйките те на 5мин. пеша от най-близката спирка.

Има дни, в които се будиш с усмивка и тя остава на лицето ти през целия ден. В такива дни обичаш живота такъв, какъвто е. Иска ти се денят да не свършва. Иска ти се утре пак да е такъв ден. В такива дни подаряваш усмивката си на всеки, може би на някой, събудил се без усмивка и така правиш и неговия ден усмихнат.

Има и дни, в които се будиш без усмивка и случайно минаваш покрай същия този човек, чието лице дори не помниш. В такива дни той ти подарява своята усмивка и прави твоя ден по-хубав.

Днес ми е цветно, слънчево и усмихнато в септемврийско-синьо небе. Опитвах се да обясня на един човек какво е щастието поне за мен или по точно да му обясня, че не може да се даде точно определение за щастие. Не знам дали успях, но се почувствах щастлива отново по един свой си начин :)

PS: За да видиш клипчето на цял екран от menu избери full screen.