Оптимистично

22.06.09 20 деца от „Клуб Млад рицар“ във Варна ще се обучават в новопостроеното средище за средновековни занаяти в парка на музея „Владислав Варненчик“. (пълна статия)
22.06.09 Янек Томбак от колоездачен клуб „Бургас” зае първо място в силния турнир „Boucles de la Mayenne“ във Франция. (пълна статия)
22.06.09 Празник на хляба и меда се проведе в Шабла, като част от събитията бяха демонстрация на вадене на мед и дегустация и ритуал по откриване на жътвата. (пълна статия)
22.06.09 Община Червен бряг спечели образователен проект „С традициите от миналото вървим напред“, в който ще се включат 564 ученици, разделени в 3 клуба: „Традиции и ритуали“, „Спорт, туризъм, здраве“ и „Изкуства“. (пълна статия)
22.06.09 Провежда се конкурсът по повод Международния ден на най-голямата европейска река Дунав – 29 юни, като творби за участие се приемат до края на юли. (пълна статия)
[Прочети още...]

Полиана е главната героиня в едноименната книга на Елеонор Портър. Тя е толкова успешна, че името на малката героиня става нарицателно за човек, който винаги успява да намери нещо хубаво във всяка една ситуация.

Полиана е едно момиченце, което още от малко остава без майка, а след това и без баща и затова заминава да живее при единствената и леля. Тя обаче (както и почти всички жители на градчето) е вечно тъжна, непрекъснато недоволна от нещо и сякаш ядосана на целия свят. Малката Полиана успява да промени това, благодарение на една игра, която е научила от баща си, и която се състои в това да намираш нещо хубаво, нещо, за което да си доволен, във всяка една ситуация. Колкото по-трудна е ситуацията и колкото по-невъзможно изглежда да се намери нещо положително, толкова по-интересна е играта. И така за Полиана наказанието да вечеря заедно с прислужницата в кухнята само хляб, се превръща в удоволствие, защото тя обича хляб, а и прислужницата е толкова добричка. Мъничката, почти гола стая, където трябва да живее момичето, е по-хубава от всички останали богато украсени стаи в къщата, защото невероятната гледка през прозореца е по-хубава и от най-красивата картина. Тъмнината в стаята на една възрастна жена не е плашеща, а служи за да скрие от нея луничките по лицето на Полиана, които малкото момиче така не харесва.
[Прочети още...]

Малко лятно настроение в не чак толкова лятното време навън напоследък :) А ако издържите до края на презентацията сред розичките ще се появя и аз ;)

Това е една поредица за нещата около нас, чиято красота не винаги забелязваме. Нещата, от които понякога се оплакваме, но които всъщност могат да ни помогнат да се усмихнем. Можеш да почетеш останлите статии от поредицата тук.

В това отношение мога да кажа, че имам късмет – всеки ден на път за работа минавам покрай някои стари красиви сгради близо до центъра на София, покрай Лъвов и Орлов мост, покрай езерото Ариана. Освен ако не живееш и работиш или учиш в някой изцяло панелен квартал, сигурно и ти минаваш всеки ден покрай някои красиви сгради – всяка в различен стил и цвят, с интересни орнаменти по фасадата, може би дори изписана годината на строителството. Някога питал ли си се какви хора са живели тогава в нея? И как?

Известна красота можеш да откриеш и в новите сгради – целите от стъкло и с нестандартен дизайн, прясно боядисани в свежи цветове. Ако не друго поне дават надежда, че нещата се променят към по-добро – на мен лично ми харесват повече от панелните блокове.

А ако все пак всичко около теб е само сив бетон, може би ще откриеш красота в името на мястото, където живееш. Знаеш ли всичко за човека, дал името на улицата, където се намира блока ти, където работиш или където децата ти ходят на училище? Питал ли си се някога какво е направил, за да заслужи улица или училище, кръстени на негово име? Точно в момента, живеейки на улица „Кавала” не ми се случва да си задавам подобни въпроси, но в миналото съм търсила кой е Христо Белчев или Ангел Кънчев (уроците ми по френски бяха на тази уличка). Веднъж попълвайки на работа таблица с адреси си помислих как могат да кръщават улици на имена на чужденци като Луи Айер например, а само една седмица по-късно, гледайки телевизионно предаване, в което стана дума за него, се чудех как така не съм знаела кой е.

И така… изборът е твой – можеш да продължиш да се оплакваш от грозните сгради наоколо или да се опиташ да откриеш поне една причина да ги харесваш. Защото сградите няма да се променят – може да се промени само начина, по който гледаш на тях.

От известно време насам в повечето автобуси на градски транспорт в София има поставени плакати на „Голямото четене“. Цитати от книги и дори учебници, които можеш да четеш докато пътуваш или докато чакаш в поредното задръстване. Само не знам защо не са в автобусите по всички линии, а само в някои. И се чудя дали е само в София или и в други големи градове (ако някой има представа?) А иначе инициативата според мен е прекрасна – малко разнообразие в ежедневието, малко по-приятно пътуване и малко култура. А аз лично вече си харесах някои книги, които да прочета :)

15.06.09 В Галерия Тракарт в Пловдив започва изложение на проекти, участвали в Международния младежки архитектурен пленер „Екотримонциум“. (пълна статия)
15.06.09 Във Варна деца от цялата страна участваха в конкурса „Морско конче“, организиран от Общинския детски комплекс. (пълна статия)
15.06.09 Деца от ОУ „Васил Априлов”, Бургас рисуваха върху контейнери за смет в Морската градина в града по инициатива по проекта „Нашият град Бургас – по-красив и по-усмихнат”. (пълна статия)
15.06.09 Стартира международен ученически конкурс на тема „Дунавският басейн – жизнено пространство“ по повод Деня на Дунав- 29 юни. (пълна статия)
[Прочети още...]

Според проведено проучване 55% от жените и 47% от мъжете предпочитат компанията на оптимист. Едва 3% от хората се чувстват по-добре, когато са заобиколени от песимисти и то само ако този песимизъм е придружен с много добро черно чувство за хумор.

Причината оптимистите да са по-привлекателна компания е, че те помагат на хората около тях да се чувстват по-добре и по-щастливи – вдъхновяват ги и ги мотивират, предават им своята позитивна гледна точка за живота.

Според 60% от хората в изследването оптимизмът е „заразен” и когато си заобиколен от оптимистично настроени хора, ти също започваш да гледаш по-положително на света наоколо.

Източник: http://www.sirc.org/publik/optimism.pdf

Снимката е направена от прозореца на стаята ми. Забелязах звездите едва снощи, а преди се случваше доста по-често…
[Прочети още...]

Това е една поредица за нещата около нас, чиято красота не винаги забелязваме. Нещата, от които понякога се оплакваме, но които всъщност могат да ни помогнат да се усмихнем. Можеш да почетеш останлите статии от поредицата тук.

На доброто, което даваш на другите. И на това, което получаваш от тях. Както и на доброто, на което просто ставаш свидетел.

Усмихни се на човека, който ти отваря вратата, и на този, за когото задържаш асансьора. На този, който помага на майка да смъкне количката си от автобуса, или подава ръка за възрастен човек, за да се качи. На шофьора, който спира, за да пресечеш или на пешеходеца, на който правиш път да мине.

Сигурна съм, че ти се случват подобни и много други хубави неща всеки ден. Но може би не ги забелязваш или пък мислиш, че са прекалено дребни и незначителни. Това да помогнеш на някого, обаче, никога не е малко и дори и един на пръв поглед незначителен жест поже да означава много за този, който получава помощта ти. Факта, че можем да помагаме на другите, дори и на напълно непознати, без да очакваме нищо в замяна, означава, че доброто още не е изчезнало и че сме истински хора.

Затова помагай и приемай с благодарност помощта, която получаваш. А вечерта си припомни всички добри жестове, които си направил, получил или просто видял, и ще разбереш колко хубав е бил денят ти.

През последните дни малко поизостанах с одобрението и отговорите на коментарите, а ето и причината…

Снимките са от Виена – един много красив град, където имах щастието да се върна, макар и за малко, една година след като си тръгнах от там след 5-месечен престой. Усещането беше странно – сякаш никога не съм си тръгвала; сякаш просто някой ми е дошъл на гости и го развеждам по обичайните места, така както правех преди. Всичко си е същото, така както го помня (съобщенията преди спирките в градския транспорт, рекламите на социална тематика, неработещите в неделя магазини, дори незначителните ми познания по немски бяха почти достатъчни). Успях да се срещна и със съквартирантката си, която още учи там (а когато миналата година по това време се разделихме си мислех, че никога повече няма да я видя).

Никога не знаеш къде ще се озовеш след една година. Но това не пречи да мечтаеш и да се опиташ да сбъднеш мечтите си. Заслужава си!