Ето това цветенце ме кара да се събуждам с усмивка вече втора седмица. От всичките ми съндъчета с цветя само то е още живо и има разцъфнал цвят. Дори има още малки пъпки, които не знам дали ще успеят да цъфнат, но се радвам и на това, което е в момента. Оказа се много издържливо – два пъти изсъхва почти напълно и почти не му оставаха зелени листенца. Даже първия път си мислех да го махна, и да посадя ново от същия вид на негово място. Но и двата пъти се съживява и пак почва да цъфти, и много ме радва, защото е единственото жълто цвете в сандъчето – другите бяха оранжеви. Сега съм си го прибрала вътре да не замръзне, а и да не се наводни, защото постоянно вали, а терасата е съвсем открита. Освен това внася и малко слънчево жълто в стаята в тези мрачни дни.

Другото, което ме усмихва сутрин е ей това дърво, цялото обагрено в оранжево, жълто, червено. Точно до автобусната спирка е, на входа на градинката и колкото и да е сиво небето, цветовете на листата сякаш греят. Замества ми слънцето, което по принцип изгрява точно от там. Прави ми впечатление напоследък, че хората все се оплакват колко било мрачно, тъмно и сиво, как непрекъснато валяло, а не забелязват прекрасните, топли цветове на есента, които греят около нас и правят живота ни пъстър.

11.10.10 Членове на Българското дружество за защита на птиците участваха в експедиция в Судан по проект за опазване на египетските лешояди, от които в България са останали едва 30 птици. (пълна статия)
11.10.10 Фармацевтичната компания СОФАРМА дари на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“, Стара Загора 4000 ампули животоспасяващи медикаменти. (пълна статия)
11.10.10 Фондация „Бистра и Галина” разпредели 2500лв. по програма „Талантливите деца на Русе”. (пълна статия)

12.10.10 Николен Кушев спечели Българския и Източноевропейския шампионат по мотокрос. (пълна статия)
12.10.10 Беше открит Национален координационен спортен център за хора с увреждания на стадион „Васил Левски“ в София. (пълна статия)
12.10.10 Отборът по авиомоделизъм при Общински детски комплекс Ловеч спечели Националното първенство на България по авиомоделизъм. (пълна статия)
12.10.10 В Нова Загора се проведе Панаир на занаятите, представящ изделия от дърворезба, керамична бижутерия, художествен текстил, ножарство и др. (пълна статия)
[Прочети още...]

Доста отдавна бях писала за едно проучване, според което оптимистите са по-добри застрахователни агенти. Оказва се, че те са по-добри не само в тази сфера, както и че въпреки всичко има области, в които е по-добре да работят хора с известна доза песимизъм.

Оптимизмът е полезен при професии, в които има висок стрес и риск от провал, като в директните продажби по телефона, например. Длъжности, изискващи проява на инициатива, настойчивост, въображение, креативност, също се изпълняват по-добре от оптимисти. Оптимистите ще се справят отлично в сферата на продажбите, посредничеството, връзки с обществеността, разработване на нови продукти/ услуги, набиране на средства.

Песимистите от своя страна също имат своите предимства и основното в тях е, че те са по-големи реалисти. За тях са по-подходящи длъжности без особен стрес, изискващи специфични умения. По-песимистично настроените биха се справили добре във финансовата област, счетоводството, статистиката, контрол на качеството и сигурността, както и бизнес администрацията (от което следва, че аз явно съм си сбъркала професията :-)

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

Днес е Blog Action Day – денят, в който блогъри от различни страни по целия свят, пишат на една и съща тема. Миналата година участвах за първи път, като темата беше Климатични промени. Тази година темата на Blog Action Day е Вода.

Можех да пиша за това колко много хора по света нямат достъп до чиста питейна вода, или за това как многобройни предприятия причиняват замърсявания на водите с изхвърляните от тях отпадъци или използвани изкуствени торове, или за това как с мисли и думи можем да влияем върху начина, по който се подреждат молекулите на водата. Но макар всичко това да е много интересно и впечатляващо, истината е, че след като го прочетеш, няма да се промени абсолютно нищо.

Затова реших да пиша за нещо доста по-практически насочено – няколко лесно изпълними съвета за това как може да се пести вода в едно домакинство. По този начин не само помагаш на околната среда, а и намаляваш разходите си, като не се изискват някакви особени усилия – просто няколко прости навика, които след като придобиеш, после изобщо няма да ти правят впечатление. На пръв поглед нещата може да изглеждат малки и незначителни, но се натрупват с времето и наистина могат да окажат влияние. Ето и съветите:

Не оставяй водата да тече постоянно докато миеш чинии.
Използвай пералня и миялна машина само когато са напълно заредени.
Ако обичаш студена вода, по-добре дръж кана в хладилника вместо да оставяш водата да тече докато стане студена.
За да измиеш плодове или зеленчуци, ги постави в купа с вода, вместо да пускаш течаща вода върху тях.
Водата останала след измиването на плодове/ зеленчуци по посочения начин, можеш да използваш за поливане на цветята, например.
Спирай водата, докато си миеш зъбите. Така ще спестиш 94л. вода на месец.
Поливай цветята само когато е необходимо – по-вероятно е да загинат от преполиване, отколкото от липса на поливане.
Когато миеш ръцете си, спирай водата докато ги сапунисваш.
Водата, която тече докато нагласяш душа на подходяща температура, можеш да събереш в леген и да използваш за поливане на цветята, например.
Когато вариш зеленчуци, използвай само толкова вода, колкото да се покрият и дръж капака върху тенджерата. Така ще спестиш вода и ще се сварят по-бързо.
Не използвай течаща гореща вода за размразяване на продукти. Най-добре ги оставяй в хладилника, за да се размразят през нощта.

PS: Малък update – ето още няколко статии от други български блогове, участвали в инициативата:
Водата и парадоксът на пласмасовите лъжички – Блогът на Юруков
Blog Action Day 2010 Вода – Блогът на един мечтател
Blog Action Day. Вода. – Smiling
Водата – BAD 2010 – Патиланско царство
Blog Action Day 2010 – Тема: Вода – Мама Меми

А това са всички блогове от България заявили участие – Who’s participating?

Две кратки истории от миналата седмица, а изводите оставям за теб…

Почти цяла седмица не съм била в България, петък до 19:30 на работа, събота по навик се събуждам в 8, а за изминалите 4 дена ми се събират по 3-4 часа сън. Багажът ми все още е разхвърлян из цялата стая, гардероба се нуждае от пренареждане и изваждане на зимните дрехи, а апартамента – от основно почистване. Минава 12, а аз още не съм стигнала до никъде. По средата на обяда получавам телефонно обаждане с краткото съдържание „можеш ли да дойдеш, имам нужда от малко помощ, а нямам време да обяснявам по телефона”. Десет минути по-късно пътувам към една от най-добрите си приятелки, с която съм живяла три години. Без въпроси. Просто защото знам, че някой ден ако имам нужда, ще направи същото за мен. Без значение, че вече се виждаме само 3-4 пъти в годината, всеки път, когато се срещнем, е така сякаш сме се разделили едва вчера.

Другата история… От 20 уговорени срещи през последните три месеца, сигурно се осъществяват само 2 и обикновено научавам за провала на срещите само 30мин. преди тях, а понякога и по-малко – добре, че вече имам навика да звъня да питам за всеки случай. Понякога е по независещи обстоятелства – на всеки се случва, но по-често не е. И за мен остава разочарованието, напразните очаквания и свободните вечери, в които е твърде късно да си правиш уговорки с друг, а специално съм била 1ва смяна, за да си тръгна по-рано от работа. Както и несъстоялите се разговори, за които вече е твърде късно.

Това, което се опитвам да кажа, е че за приятелството са нужни двама. И те да могат наистина да разчитат един на друг и да споделят. Когато е само от едната страна – не става. Затова ценете истинските си приятели, показвайте им какво значат за вас и от своя страна също бъдете истински приятели. Защото, колкото и изтъркано да звучи – приятелство трудно се печели, но лесно се губи.

4.10.10 В СОУ „Христо Ботев“, Айтос беше открита модерна езикова компютърна лаборатория по проект „Светът в една класна стая“. (пълна статия)
4.10.10 Инициатива „Седмица на благотворителността“ стартира в Трявна. (пълна статия)
4.10.10 Астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“, Димитровград отбелязва Световната седмица на Космоса. (пълна статия)

5.10.10 Пловдив е домакин на международния Фасада Видео Фестивал, който превръща екстериорът на Стария град в екран за видео арт. (пълна статия)
5.10.10 ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Хасково спечели финансиране за проект „Аз тръгвам на училище“ по Националната програма „Училището – територия на учениците“. (пълна статия)
5.10.10 Ученици от Сливен участваха в първото състезание „На Сините камъни“, като победител е отборът на СОУ „Константин Константинов“. (пълна статия)
5.10.10 Шивачево отбелязва 150 години просветно дело с инициативата „Каравелови дни – 2010″. (пълна статия)
5.10.10 Общинският ученически клуб „Екология и опазване на околната среда“, Лом стана национален победител в международния конкурс „Бъди активен, защити реките“ с творбата си „Риба или Чудовище“. (пълна статия)
[Прочети още...]

Едно от проучванията, изследващи как нивото на оптимизъм влияе върху успехите в училище, е насочено към деца от четвърти клас, които имат сходни оценки. Те се разделят на две групи в зависимост от това дали имат песимистичен или оптимистичен обяснителен подход. След това на децата се дават поредица от невъзможни за решаване задачи последвани от друга поредица лесни задачи. При поредицата неуспехи песимистично настроените деца влошават представянето си като постепенно падат до ниво на първи клас. В същото време оптимистите не спират да търсят решение на задачите. При лесните задачи всички се справят отлично. Но когато питат децата как биха се справили в бъдеще с подобни задачи, песимистите прогнозират 50% успех, докато оптимистите – 90%.

В Пенсилванския университет студентите се приемат въз основа на прогнози за средния им успех през първата година на обучение. Прогнозата се прави като се вземат предвид оценките от SAT, от последните години в училище и от изпитната комисия. Прогнозата се основава на статистическа вероятност и макар да е вярна за мнозинството, допуска и грешки – хора, които се справят много по-добре или по-зле от предвиденото. От триста души випуск през 1987г. 100 показват отклонения в прогнозите. 20 от тях се представят значително по-зле – почти всички са песимисти. 80 души постигат много по-високи от очакваните резултати – това са оптимистите.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.

Обещаното продължение на постинга от вторник, както и обещаните снимки, ако имаш търпение да прочетеш до края :-)

Европейски център „Солидарност”, който организира проекта, за който разказах има за цел да съхрани историята на движението „Солидарност”, както и да провежда различни инициативи, подкрепящи идеите за свобода, независимост, достойнство, солидарност. Центърът поддържа интерактивен музей, разказващ за събитията в Гданск през 80-те години и организира пътуващи изложби, представяни в много Европейски страни. Освен това се занимава и с организацията на множество лекции, семинари, обучения, конференции засягащи темата за солидарността между хората. Провежда същи и концерти, фестивали и други културни събития. Повече за организацията можеш да прочетеш тук – Европейски център „Солидарност“, а за проекта, които се провежда всяка година – Gdansk Station Project.

„Солидарност” възниква през 1980г. по време на стачките в пристанището в Гданск. Стачката е провокирана от влошаващата се икономическата обстановка, покачващите се цени и ниските заплати, като формален повод за нея става уволняването на един от работниците на пристанището – Ана Валентинович само няколко месеца преди пенсионирането й. Двама от най-важните организатори на стачката, сред които и Валенса отсъстват при обявяването й на 14.08.1980 и пристигат по-късно през деня, заради опасения, че са следени от полицията и присъствието им на пристанището може да доведе до по-ранна намеса на властите и предотвратяване на стачката.

Пристанището е разделено на две части от изкуствен воден канал, като работниците от едната страна получават съобщение, че колегите им, които са на полуострова са започнали стачка, дали искат да се присъединят към тях. Работниците от другата част на пристанището получават същото съобщение – че другите са започнали стачка, искат ли да ги подкрепят. И двете страни отговарят положително, мислейки, че не те са започнали първи, което е много по-лесно решение.
[Прочети още...]

Трудно ми е да опиша накратко всички емоции и интересни неща в тези три дена в Гданск по проект на „Солидарност“ Gdansk Station Project, затова предупреждавам, че разказът ще бъде дълъг. Още съм впечатлена от пътуването и вероятно разказвам случки, които с времето ще забравя… За „Солидарност“ смятам да напиша отделен постинг по-късно, защото мисля, че ще е интересно.

Ще пропусна проблемите със закъснелите полети, провалената среща на летището и късното пристигане в хотела и преминавам направо на след вечерята. С част от 44 души, участващи в проекта решихме, че ни е още рано да се прибираме и прекарахме няколко притни часа в заведение близо до центъра. Така и не разбрах чия беше идеята за играта: всеки пише на едно листче по 2-3 интересни неща за себе си, после ги смесваме и всеки тегли по листче и се опитва от 3 опита да познае за кого се отнася. Прекрасен и много забавен начин да научиш нещо интересно за хората и да запомниш имената им – на следващия ден помнех всички 18 човека, които бяха на масата, докато за останалите дори се чудех дали са от нашата група.

Лекциите в 8 сутринта на всички ни се струваха малко рано, но пък бяха достатъчно интересни, за да ни поддържат будни. Провеждаха се в музея на пристанището в Гданск, в залата, в която е подписано споразумението, с което правителството приема всички 21 искания на работниците. Научих доста неща за историята на Полша от началото на втората световна война до наши дни и най вече за стачките на пристанището в Гданск, от където първо започват демократичните промени.

През първия ден имахме посещение в концентрационния лагер Stutthof и въпреки че когато бях в Краков съм ходила до Аушвиц, тук беше много по-различно. Студът, мъглата и лекият дъжд, както и факта, че бяхме единствените посетители някак допринасят за това да усетиш наистина мястото и цяла тъга събрана в него. От 110 000 души в лагера 65 000 губят живота си. Повече за историята можеш да прочетеш тук, не знам дали има смисъл да разказвам, такива места трябва да се видят и усетят, но никога не се забравя миризмата в изоставените сгради, в Аушвиц беше същата.

Вторият ден имахме посещение на Westerplatte – полуостров близо до Гданск, където е началото на втората световна война. [Прочети още...]

Много пъти съм описвала и разказвала подробно защо е по-добре да сме оптимисти, но оказва се, че има неща, в които песимистите се справят по-добре…

Експеримент, проведен от Лорън Алой и Лин Ейбрамсън, включва група участници, на които предварително е определено нивото на оптимизъм. Всеки от участниците разполага с различна степен на контрол върху светването и изгасването на една крушка. Едни от тях имат пълен контрол и тя светва и изгасва винаги, когато натиснат даден бутон, докато при други тя светва произволно, независимо от действията им. След това всеки участник е помолен да оцени степента си на контрол върху светлината. Песимистите са абсолютно точни в преценките си – те отлично знаят както кога имат, така и кога нямат контрол. Оптимистите обаче твърдят, че владеят положението дори и тогава, когато определено не е така.

При друг експеримент оптимисти и песимисти участват в дискусия и след това правят оценка на представянето си. Независимо жури също прави оценка на всеки един и след това оценката на журито се сравнява с неговата собствена. Оказва се, че начинът, по който песимистите оценяват себе си (по-често не особено високо) напълно съвпада с мнението на журито, т.е. те имат обективна оценка за себе си. Оптимистите обаче значително надценяват представянето си и твърдят, че са се справили много по-добре отколкото смята журито.

Оптимистите и песимистите също така помнят по различен начин минали събития. В един експеримент група участници попълват тест, създаден така, че всеки един да получи 20 верни и 20 грешни отговора. Когато след време карат участниците да си припомнят как са се справили на теста, песимистите заявяват, че са имали 20-21 верни отговора, докато оптимистите твърдят, че са отговорили правилно на средно 28 въпроса.

Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти.