16.04.12 Българската тенисистка Вивиан Златанова спечели заедно с Анна Бондар от Унгария турнира на двойки за девойки до 16 години в сръбския град Нови Сад. (пълна статия)
16.04.12 Традиционният конкурс за млади творци „Красота и сръчност” се проведе в тунджанското село Кабиле. (пълна статия)

17.04.12 Конкурс „Аз имам идея“ организира Габрово по повод Световният ден за борба с дрогата – 26 юни. (пълна статия)
17.04.12 Милослав Методиев спечели сребърен медал от международния турнир за юноши „Олимпийски надежди“ в Будапеща, Унгария. (пълна статия)
17.04.12 Пролетна кръводарителска кампания стартира в Благоевград. (пълна статия)

18.04.12 Юбилейно издание на Литературните дни „Южна пролет“ започна в Хасково. (пълна статия)
[Прочети още...]

Макар и понякога дъждовна, пролетта е в разгара си…

Ръцете могат да бъдат нежни и изпълнени с обич, като майчина милувка. Изящни, като женска ръка, запалваща пожари от емоции. Силни, като бащина прегръдка. Здрави, ръце на мъж – груби и красиви едновременно. Могат да са крехки, с невъобразимо малки пръстчета, ръцете на дете. Или треперещи от старост, понесли товара на времето.

Ръцете могат да са виртуозни, ръце на пианист, превърнал нотите в мелодия. Да откраднат слънцето, да го вплетат във лист хартия, ръцете на художник. Те могат да извайват чудеса от глината, да подчинят на себе си дори дървото и метала. Могат да превърнат пустееща земя във плодородна нива. И да омесят хляб, за гладните.

Ръцете могат и животи да отнемат, ръцете на престъпник. Но могат и живот да подарят, ръцете на хирург. Ръцете могат да държат оръжие. Или да са протегнати в знак на сдобряване. Ръцете могат да събарят други на земята. Или да ти помогнат да се изправиш след като си паднал. Те могат да ти отнемат и малкото, което притежаваш. Или да бъдат щедри, да ти дадат и малкото, което имат. Могат да ти забият нож в гърба. Или да бъдат стиснати във знак на вярност и съгласие.

Ръцете могат да са сплетени в молитва. Или протегнати за помощ. Но могат и да са опора. Могат да прегръщат. Да изтрият сълзи. И да сътворят усмивка. Могат да посрещат с отворени обятия. Или да ти помахат тайно за довиждане.

2.04.12 Великотърновският спортен клуб „ЗОКИ“ спечели всички първи места на Младежкия фестивал на изкуствата, който се проведе в София. (пълна статия)
2.04.12 Най-бързо растящият вид дърво – пауловния, посадиха ученици от ОУ „Христо Ботев“, Баница в двора на училището си по повод Седмицата на гората, която тази година протича под мотото „Гората за децата“. (пълна статия)
2.04.12 Областният съвет на БЧК и Районният център по трансфузионна хематология в Стара Загора организират акция по безвъзмездно кръводаряване под мотото „Запалете свещичка, подарете любов“. (пълна статия)
2.04.12 Конкурс за най-привлекателно междублоково пространство обяви община Търговище по повод Седмицата на Земята. (пълна статия)
2.04.12 Своите разностранни таланти показаха деца с аутизъм от Пловдив по инициатива „ЕДНО ДЕТЕ – МНОГО ДЕЦА – ЕДНА СЪДБА – АУТИЗМА!“ (пълна статия)

3.04.12 Великденски благотворителен базар се проведе в спортната зала на СОУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Царево. (пълна статия)
3.04.12 Три златни, сребърен и два бронзови медала спечели хасковскич карате клуб от международния турнир „Златен пояс“ в Чачак, Сърбия. (пълна статия)
3.04.12 БЧК-Бургас организира Великденската благотворителна кампания „Дар за Великден“. (пълна статия)
3.04.12 Деца от Велико Търново и Балван написаха приказки и илюстрираха сами своите истории по повод международния ден на детската книга. (пълна статия)
3.04.12 Седмокласници от поморийското СОУ „Иван Вазов“ зарадваха с подаръци малките домакини от Центъра за настаняване от семеен тип в с. Бата. (пълна статия)
[Прочети още...]

Музиката има силата да омагьосва хората. Тя може да накара сърцата им да затанцуват, може да предизвика усмивка или сълзи, може да обединява. Всеки си има любима музика според настроението: слушаме класическа музика, когато търсим спокойствие, бавни и тъжни песни, когато не сме в настроение, по-бързи и ритмични, когато сме весели или се опитваме да се събудим рано сутрин. Една мелодия може да носи в себе си и много спомени като танц с любим човек, например.

Още от древността хората са осъзнавали силата на музиката, търсили са я и са я създавали, за което свидетелстват многобройни стари музикални инструменти или рисунки на музиканти, намерени от археолозите. Всички знаят легендата за Орфей, който с музиката, извираща от арфата му, омагьосвал и дивите животни. Не случайно съществува и поговорката „Който пее, зло не мисли“.

Има мелодии, които остават в сърцата ни завинаги, често поради необикновените обстоятелства, при които сме ги чули. Аз съм запазила в себе си четири такива спомена.

Песента „Руфинка болна легнала“, изпята в едно притихнало в нощта родопско селце. Никога не бих могла да забравя силата и трептенето на гласа и думите, който сякаш излизаха от самата душа и сърце на мъжа, който пееше.

Маршът „Радецки“, изсвирен от Виенската филхармония в градините на Шонбрун. Беше по време на безплатния им летен концерт и… валеше дъжд, но беше незабравимо преживяване да слушаш на живо мелодиите, които всяка година на първи януари си гледал по телевизията.

Орфееви скали, близо до кулата Снежанка край Пампорово. Пред теб се разкрива невероятна гледка към Смолянските езера и Родопите, а някъде долу в ниското откриват някакъв фестивал със звук на гайди, последвани от българския химн. Музиката отеква в цялата планина, усилва се от ехото и кара дъхът ти да спре.

И последният спомен е съвсем отскоро, от Прага. Група туристи от Ирландия, явно участници в някакъв хор, наредили се за снимка в двора на Пражкия замък. И така, както са се наредили за снимка, диригентката им дава тон и всички запяват. Постепенно около тях започват да се събират хора, привлечени от магията на музиката. Този универсален език, който всички разбират, независимо от раса, религия, народност. Един съвършен и малко нереален миг – мястото, мелодията, самият факт, че си там, заедно с тези хора, които не познаваш и вероятно никога повече няма да срещнеш. Всички обединени в едно от музиката. Песента свършва. Кратки аплодисменти. И всеки продължава в своята посока, сякаш нищо не се е случило. Но в сърцата на всеки е останал един незабравим спомен.

26.03.12 Тридесет индивида тракийски кеклик бяха разселени в района на Сакар. (пълна статия)
26.03.12 Над 500 фиданки бяха засадени във Враца. (пълна статия)
26.03.12 Над 800 детски рисунки участваха в конкурса „Цветовете в пролетта“, част от изложбата „Цветна пролет“. (пълна статия)

27.03.12 Галина Костова зае трето място на международен конкурс за детска рисунка „Мой любимый праздник“ в Канаш, Русия. (пълна статия)
27.03.12 Драматичен театър ”Сава Огнянов” – Русе отбеляза с безплатно представление Международния ден на театъра. (пълна статия)

[Прочети още...]

Жадувана и мечтана с надежда и нетърпение, тя никога не закъснява. Но и никога не подранява. Макар и очаквана, винаги пристига неочаквано. Просто някоя сутрин се заглеждаш и откриваш една зелена пъпка на клончето на някое дърво. После се оглеждаш наоколо и забелязваш удивено, че не е само една. Хиляди са. И дори върбите целите са в бледо зелено. Сякаш всичко се е променило само за една нощ, докато си спал на топло в леглото. Или може би магията се е случила, когато първите слънчеви лъчи са докоснали земята, докато си отпивал глъдка горещо кафе.

Противно на общоприетото, пролетта не идва с кокичетата. Те, както подсказва и белият им цвят, са деца на зимата. Пролетта идва с минзухарите и синчеца, с теменужките и игликата. Пристъпва плахо и подмамва хората навън в лъжливо топли, но искрящо слънчеви утрини. След това се втурва бързо на зелени талази по поляните и залива всичко, буйна, като внезапно освободен от сковаващите ледове планински поток. Излива небесна синева в очите на хората. Сипе слънчеви лъчи по тротоарите. Пилее жълти глухарчета между панелните блокове. Пълни градинките с детски смях, викове и неуморен бяг. Изкарва влюбените по пейките в парковете. Отвежда бабите от селата в градовете, за да залее подлезите, спирките и ъглите на кръстовищата с нарциси и зюмбюли. Избухва в белоцветни фойерверки в короните на дърветата, мимолетни и нетрайни като самата нея. Дирижира хора на птиците, оцветява крилата на пеперудите. Събужда земята и чувствата на хората.

С всяка следваща стъпка придобива все повече смелост, очите й стават по-сини, косите й – по-златни, премяната й – по-пъстра, любовта й към хората – по-голяма, а от там и слънчевите лъчи, които искрят от душата й – все по-топли.

Когато розовото, синьото, бялото и жълтото се слеят в едно всепоглъщащо зелено; когато и последната пряспа по планинските върхове се стопи; когато чувствата й станат прекалено жарки и разцъфнат в огнено първата роза, пролетта ще си отиде, за да отстъпи място на лятото…

След спокойствието на Вишехрад, движението, пъстротата и народът по площад Вацлав са си направо стряскащи. Всички пейки по дългата пешеходна алея са заети от хора, които се радват на топлите слънчеви лъчи. В единия край на площада се издига националният музей, а от другия му край се навлиза в тесен лабиринт от улички.

Хубаво е, че навсякъде има табели, указващи най-важните забележителности. Но дори и да липсваха, тълпата туристи е достатъчно добър ориентир за правилната посока, в която да вървиш. Въпреки това обаче, аз някак си все успявам да се изгубя из Прага. И в това всъщност има нещо много очарователно. Дава ти възможност да усетиш града, да откриеш сам свои съкровища и скрити красиви местенца. Тук всяка една уличка е забележителност сама по себе си. Красивите фасади на сградите една с една не си приличат и където и да надникнеш все има нещо интересно – цветна витрина, пълна с ръчно изработени сувенири, оригинална и необичайна табелка на магазин, изящен фриз на фасадата или балкон от ковано желязо.

А най-хубавото е, че колкото и да се изгубиш, винаги много лесно и най-неочаквано се озоваваш на някое познато място. Този път така от една тясна уличка и под една арка излязохме на просторния площад с паметника на Ян Хус, часовниковата кула Орлой и старото кметство. Тук сред многобройните фотоапарати се разнася аромат на традиционни чешки ястия, но най-вече на наденички и греяно вино – странно не на място в топлия ден и хората по-къси ръкави.

И ако това място ви се вижда пренаселено от туристи и спокойно прелитащи гълъби, само почакайте да стигнете до Карловия мост. Постоянно движение в двете посоки и лавиране между многобройни движещи се препятствия, като едновременно с това правиш опит за снимка на някое видимо за миг късче от реката или на някоя от десетките каменни статуи. От двете страни покрай парапета са наредени множество сергийки за сувенири, картички и рисунки, художници правят портрети, а музикантите в различни стилове привличат вниманието на туристите. През лятото тук движението е толкова голямо, че ти остава единствено да се носиш плавно с потока хора по моста, подобен на бавната река, течаща под него. Мисля, че мостът не остава сам дори и за миг. Единствената възможност да го видите празен (с изключение на малкото туристи, като вас) е да бъдете там към 6-6:30 сутринта. Да, изисква малко усилия, но е незабравимо преживяване.

Малко встрани от Карловия мост след проедното изгубване, стигаме до стената на Ленън. Една жива забележителност, която продължава да се променя всеки ден и всеки, дошъл тук има възможност да я обогати със своето изкуство.

Прага е не по-малко оживена и красива нощем. Потокът туристи не намалява, а сградите са облени в мека светлина, която ги кара да изглеждат още по-магически и древни.

Мога да ви говоря още много за Прага, но се надявам с тези кратки редове и снимки да съм успяла да ви предам частица от духа й. За останалото си има Уикипедия ;-)

19.03.12 Община Силистра организира ученически конкурс за рисунка и мултимедийна презентация “Дъга на толерантността”. (пълна статия)
19.03.12 Атанаска Грозева спечели златен медал за най-добър млад готвач, а Тихомира Генева за най-добър млад хлебар и сладкар на конкурс в Поморие. (пълна статия)

20.03.12 Наблюдателни вечери на звездното небе организира димитровградския планетариум и астрономическа обсерватория „Джордано Бруно“. (пълна статия)
20.03.12 Нанси Георгиева и Лиана Иванова ще участват на Световния гранд финал по шоу денс в град Пореч, Хърватска. (пълна статия)
20.03.12 Малина Димитрова и Венцислав Иванов спечелиха наградите за литература в ежегодния конкурс „Моят роден град“ на тема „Аз Паисий, събрах и написах за моя български род…“. (пълна статия)
[Прочети още...]

Прага винаги ще бъде един от любимите ми градове. И явно един от градовете, в които времето никога не ти стига, за да го разгледаш и винаги ти се иска да се връщаш отново и отново. Е, над 60 часа в Прага си е напарво три пъти повече в сравнение с предишните около 20, прекарани там, но още докато си тръгвах си мислех кога ли ще мога да се върна пак, за да видя всичко това, което не успях.

Дори и в средата на март Прага е пълна с туристи – най-вече италианци, но и много французи, германци, англичани. Преди разгледах замъка само от вън, но този път имах възможност да надникна и зад стените му. Златната уличка разказва историята на едновремешните занаяти и пълна с многобройни магазинчета за ръчно направени сувенири.

Катедралата Св. Вит впечатлява с изумителните си размери и витражите от рисувани стъкла, пречупващи слънчевите лъчи в истинска феерия от цветове. Наистина е трудно да проумее човек колко време и усилия са били нужни, за да се построи такава сграда и то преди векове, когато не са разполагали с днешните технологии. В Прага нищо не е с нормални размери – или тесни улички, по които едва се разминаваш с тълпите хора, или просторни площади и монументални църкви, катедрали, дворци. Непременно поне веднъж слезте или се качете пеша към замъка по някоя от павираните улички, водещи към него. Прилепналите една до друга къщички ще ви очароват с греещите си в ярки цветове фасади, изрисувани с различни сцени или украсени с богати фризове.

След половин ден обикаляне из потайностите на Пражкия замък, изкачването на хълма Петрин, може да ви се стори истинско мъчение. Гледката от върха определено обаче оправдава положените усилия. Дори да не се качваш на умаленото копие на Айфеловата кула, пред теб се разкрива гледка към цяла Прага – замъка, Вълтава, Карловия мост, и върховете на многобройните катедрали, стърчащи над равната маса от покриви. През лятото и пролетта хълмът вероятно представлява един прекрасен парк, а дори и сега имаше хора, които излегнали се по поляните се наслаждаваха на първите топли и слънчеви дни.

Замъкът Вишехрад дава възможност да си отдъхнеш малко от туристическия поток сред просторни поляни и паркове, оградени от крепостни стени, от които се разкрива красива гледка към реката, в която плуват лебеди. Тъй като се намира в жилищен квартал и достъпът е свободен можеш да срещнеш и много местни хора, излезли на сутрешна разходка или джогинг. Макар и не толкова голяма, като Св. Вит, катедралата Св. Петър и Павел е не по-малко впечатляваща.

Ето и още снимки (от бутончето в дясно може да си ги пуснеш на цял екран)

А следва и втора част :)