Има някои неща, с които човек не трябва да прави компромиси. Не трябва да се задоволява с по-малко или с нещо различно от това, което наистина иска и желае. И не трябва да дава по-малко от това, което наистина може да даде и направи. Например с истината, с мечтите, с любовта.

Понякога спестяваме някоя истина, някой дребен на пръв поглед детайл. Уж за да не притесняваме някого или да си спестим обясненията, или от страх да не останем неразбрани, или по някакви си други наши причини. Но нещата постепенно се натрупват, а компромисът с истината не се различава много от лъжата.

Понякога ни се иска да се откажем от мечтите си. Виждат ни се прекалено трудни и непостижими, нереални. Задоволяваме се с това, което имаме и си казваме, че е достатъчно добро. Опитваме се да убедим самите себе си, че сме доволни и това е което искаме, но дълбоко в себе си знаем, че не е така и че мечтите ни са други. Струва си човек да се бори за мечтите си, дори и да изглеждат далечни! Понякога това е само привидно и те са на една ръка разстояние. С мечтите не бива да се правят компромиси и вместо да се отказваме пред трудностите и да се задоволяваме с „достатъчно добро“ трябва да се стремим към това, което наистина желаем, като разбира се не правим компромиси и с усилията, които влагаме и винаги даваме най-доброто от себе си.

С компромиси не може и в обичта. Не може да обичаш някого само малко и при определени условия. Или го обичаш изцяло, или не. Или даваш цялата си обич, или нищо. Както и не можеш да правиш компромис да обичаш някого, само защото е „достатъчно добър“ с теб за момента.

С някои неща просто не трябва да се правят компромиси!

От време на време (обикновено на интервюта за работа) ми задават въпроса „как си представяш живота си след пет години?“ Което според мен е един от най-глупавите въпроси, които могат да ти зададат. Всичко е толкова непредвидимо, че понякога не знаеш къде ще те отвее вятъра след пет месеца, камо ли след пет години.

Ако в началото на миналата година ме бяха попитали как си представям да ми се развие живота през 2011 нямаше да мога да позная дори една малка част от важните неща, които ми се случиха. Никога не бих предположила, че ще се преместя да живея на ново място и то два пъти. Че ще ми се наложи да обзавеждам апартамент и най-важното, че няма да живея в него сама. Че ще видя толкова много нови прекрасни места – най-накрая ще се кача на връх Ком и на Черни връх и вече няма да съм влизала в Гърция само на една крачка от границата. И това е валидно не само за положителните неща, но и за тези, които не са чак до там позитивни. Примерно не бих предположила, че и днес още ще си работя в същата фирма на същата длъжност.

И едно от най-важните неща – никога не бях си представила, че ще се запозная с толкова прекрасни и вдъхновяващи хора, като тези, с които „създаваме и взаимодействаме отворено и положително“ в ОМ. След като след половин година виртуални контакти имах възможност да се запозная с много от тях и на живо, се убедих, че докато още има такива хора, които да живеят в България или дори и отвън да правят нещо за нея, значи още има надежда. Познанството с толкова различни хора разкрива цели нови светове, за които дори не си и подозирал, но които са изпълнени с толкова много оптимизъм, вяра и прекрасни и успешни проекти.

Мога да си правя много планове за 2012г. но знам, че само една незначителна част от тях ще се сбъднат и годината ще ми донесе много прекрасни неща, които дори и не мога да си представя днес. Както казват „животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове.“ Единствено настоящето ни принадлежи. То е всичко, което имаме и поне донякъде можем да контролираме. И от нас зависи как ще изживеем настоящия миг. Дали ще сме щастливи или ще се ядосваме на незначителни проблеми. Дали ще се усмихваме или ще сме намръщени. Дали ще направим нещо стойностно или ще се оставим на ежедневието да ни погълне. Днешният ден е твой и ти поднася безброй възможности. Избери кои от тях да уловиш!

3.01.12 Ивелина Милчева спечели национален приз на фондация „Астика“ – Бургас за доброволец на годината в категорията „Толерантност, антидискриминация“. (пълна статия)
3.01.12 В Бургас откриха щанд за ръчно произведени изделия от хора с увреждания, членове на Сдружението на надомните работници и на Съюза на инвалидите в България. (пълна статия)
3.01.12 доброволци на БЧК-Несебър зарадва възрастни, самотни и болни хора с празничен новогодишен пакет с множество хранителни продукти. (пълна статия)

4.01.12 Отбелязват се 134 години от освобождението на София. (пълна статия)
4.01.12 Две дарения получи в началото на новата година отдел „Изкуство“ на Русенската библиотека. (пълна статия)

5.01.12 Антоан Скерлев и Ховсеп Казазян от Хасково ще получават държавна стипендия за даровити деца през 2012 г. (пълна статия)

6.01.12 България зае трето място на световното първенство по тенис за смесени двойки. (пълна статия)
6.01.12 Деца от Центровете за настаняване от семеен тип в Добрич участваха в „Работилничката за въображение“ в художествената галерия в града. (пълна статия)

За мене ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца… Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен на света. За тебе аз ще бъда единствена на света…

Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш.

Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете, никога не е поглеждал никоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе „Аз съм сериозен човек!“ – и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек!

Ето и моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

Пустинята е хубава – каза малкия принц – от това, че някъде в нея има скрит кладенец…

Да – казах аз на малкия принц – все едно дали се отнася за къща или за звездите, или за пустинята: онова, което им дава красота, е невидимо!

И все пак онова, което хората търсят, може да се намери в една-единствена роза или в малко вода… – Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.

Новата година е като празна бяла страница, по която да оставиш своите следи. Посоката, скоростта и изписаните думи, зависят от теб.

Дори проблемите да се струпват на главата ти безспир, не се отчайвай и не се предавай никога.

Защото над теб винаги бди едно ангелче, като това :)

Никога не губи детето в себе си, любопитството и игривостта си. Никой не е твърде стар, за да си направи снежен човек ;)

Нека в сърцето ти винаги гори огън, в душата ти да има топлина, а в очите ти да блестят искри.

Рано сутрин в празничен ден градът изглежда нереален. Сякаш си се събудил в някакъв фантастичен филм за след края на света, в който всички хора и автомобили са се изпарили. В 8, един от най-натоварените часове, станцията на метрото е празна, а от тонколоните вместо обичайните реклами, се носи музика, подходяща за саундтрак на някой трилър.

В такива дни градът е сам и тишината отеква в ръмженето на случайните автомобилни двигатели, приближаващи и отдалечаващи се секунди след това, едниствено с целта да подчертаят тишината оставаща след тях и и да те накарат да се питаш чул ли си наистина техния звук или преминаването му е било просто мираж.

В такива дни улиците са невъзможно празни. Светофарите на Орлов мост светят червено ненужно дълго, за да пропуснат през кръстовището неминаващи от там коли, които в момента са се материализирали някъде по крайморските или планинските ни пътища. В такива случаи денят не бърза да се събуди и се измъква изпод завивките на тъмнината преднамерено бавно. Слънчевите лъчи сякаш се разливат по-щедро, на талази, оставайки по-дълго в онзи вълшебен миг между нощта и разгара на деня.

Времето, усетило, че днес никой за никъде не бърза, си позволява да забави ход и поема дълбоко дъх на бавен каданс, прорязвайки деня на серия от запечатващи се в съзнанието кадри, които утре ще бъдат невъзможни. Затворените витрини на магазините. Свободна седалка в метрото. Огреният от слънцето асфалт на булевард Евлоги Георгиев. Блестящите снежинки, недокоснати от хората. Обляната в розово Витоша.

Част от празниците отминаха, други предстоят съвсем скоро, а аз още седмица преди Коледа се бях отвяла в творческа почивка в Шумен. И като за празници си имаше всичко – украсена елха и много подаръци под нея, пъстри светлинки, детски коледни песнички, ръчно нарисувани картички, пълни с хубави пожелания, стари филми, които въртят всяка година по това време, традиционната трапеза за Бъдни вечер, че дори няколко дена преди Коледа заваля сняг и превърна всичко в бяла приказка, допълвайки магията на празника до съвършенство.

Но всички тези неща са подробности. Дори и да нямаше нито едно от тях, празникът пак щеше да си е все така прекрасен, защото това, което прави празникът истински, са хората. Приятелите, семейството, всички онези любими хора, които дори и само един от тях да отсъства, празникът не би бил същият. Топлината не идва от дървото, горящо в камината, а от сърцата на близките. Светлината не е в пъстрите коледни лампички, а в очите на любимите същества. Светли и топли празници!

12.12.11 Благотворителна кампания под мотото „Коледна усмивка“ организират младежите от Ученическия парламент в Силистра. (пълна статия)
12.12.11 Бяха наградени победителите в националния конкурс за детска рисунка „ Мисия спасител „. (пълна статия)
12.12.11 Деца изработиха хранилки за птици в „Работилница за въображение“ в Художествена галерия в Добрич. (пълна статия)
12.12.11 Община град Добрич и Ротари клуб организират поредица от благотворителни културни събития под наслов „Дарования“ 2011. (пълна статия)

13.12.11 Първа награда от Националния конкурс „От Коледа до Васильовден” спечелиха децата от Общинския център за изкуство и извънучилищна дейност „Тунджа” в село Кабиле. (пълна статия)
13.12.11 Благотворителен коледен павилион отвори врати във фоайето на Съдебната палата във Варна. (пълна статия)
[Прочети още...]

Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. Изглежда, че пеперудите са много хубави.

От всеки човек трябва да се изисква това, което той може да даде.

Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Каква странна планета. Цялата суха, цялата с остри върхове и цялата солена. И хората нямат въображение. Те повтарят каквото им се каже… На моята планета аз имам едно цветче: то винаги първо заговорваше…

Само децата знаят какво искат. Те си губят времето за някоя парцалена кукла и тя става много ценна и ако им я вземат, те плачат. – Те са късметлии.

Ако имах – каза си малкия принц – 53 минути свободни бих тръгнал полекичка към някой извор.

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

По някой път няма вреда, ако отложиш работата си за по-късно. Но щом е за баобаби – това винаги е катастрофа.

Както и миналата година около Коледа и тази реших да изпратя на няколко читатели на блога коледни картички :) Картичките са рисувани с благотворителна цел от деца от дома в с. Доганово и всички средства отиват за тях. Имам на разположение пет, но ако има повече желаещи, ще помисля и за още. Процедурата ви е известна: който иска картичка да изпрати един мейл с адреса, на който да му я изпратя на optimistichno [at] abv [.] bg Предупреждавам, че може да има забавяне с получаването, така че бъдете търпеливи. Миналата година за щастие нямаше изгубени картички, но за сметка на това пък от две пратени по едно и също време, първа пристигна тази за Испания, а втора тази до Варна. Един много усмихнат ден от мен!