Оптимистично

Всеки ден правим между 300 и 400 оценки на самите себе си. Средно около 80% от тези оценки са негативни и само 20% положителни.*

До голяма степен е така. Обвиняваме се прекалено строго за съвсем дребни грешки. „Може ли да съм толкова глупав“ „Как можах да направя такава грешка“ „Пак съм оплескал нещата“ „Ей, ама никога няма да се науча“ „Все на мен ще се случи“ „Толкова идиотски не съм се държал отдавна“ „Никога няма да стана толкова добър“ „Как пък изобщо съм се надявал да успея“ Сигурно всеки си е казвал тези реплики в един или друг момент.

В същото време твърде рядко поздравяваме себе си за собствените си успехи, за добре изпълнените задачи, за правилните решения, за дребните ежедневни постижения, за преодолените препятствия, които преди да ги прескочим са ни изглеждали твърде високи. Казваме си „Е, какво пък толкова“ „Нищо работа“ „Всеки би се справил“ „Чист късмет“ „Просто днес ми върви“ „И другите успяха, значи не е нещо изключително“ „Беше по-лесно отколкото очаквах“.

Сега си представи, че на твоето място стоеше най-добрият ти приятел или друг любим човек. Направил е грешка. Би ли използвал същите думи, които казваш на самия себе си? Едва ли! Би се опитал да го успокоиш, да потърсиш причините за грешката, да му кажеш, че стават такива неща, че проблемът не е толкова сериозен, ще успее да се справи и следващият път ще е подготвен по-добре.

Ако пък приятелят ти е постигнал успех, няма да се опитваш да омаловажиш неговото постижение. Напротив, искрено ще се зарадваш за него, ще го поздравиш, ще го похвалиш, ще му кажеш колко е добър и как се надяваш в бъдеще да има още по-големи успехи.

Ако можем да сме толкова добри с приятелите си и хората, които обичаме, не е ли време да заобичаме и себе си малко повече? Да си прощаваме за грешките и да се радваме на постиженията. Все пак не можем да избягаме от себе си. Дори и да не искаме, сме принудени да живеем в собствената си компания 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. И би било добре компанията поне мъничко да ни харесва.

*Източник: http://www.terrypaulson.com/

15.02.10 Над 350 души участваха в третото издание на Общинския събор „Кукерски и маскарадни игри” в Созопол. (пълна статия)
15.02.10 Работилница „Баба Марта“ беше открита в Благоевград, като изработените мартенички ще бъдат закичени на децата от Дом „Свети Николай Мириклийски“. (пълна статия)
15.02.10 Катерина Велчева от Шумен и Рафаел Рафаилов от София спечлиха местата от квотата на България за обучение в школата за млади учени в Масачузетския Технологичен Институт, САЩ. (пълна статия)

16.02.10 Ученици от Варна спечелиха първо място на европейски конкурс в Севиля с българо-испано-немски проект на тема „50 лесни начина да спасим Земята“. (пълна статия)
16.02.10 Клуб „Възраждане“ към училище „Отец Паисий“, Пловдив се представи 1-ви в инициатива „Панорама на училищата в България“, по повод 175- годишнината от новобългарското образование. (пълна статия)
16.02.10 Деца от СОУ „Проф. Н. Маринов“ ще изработят мартеници, които ще бъдат продавани с благотворителна цел. (пълна статия)
[Прочети още...]

В проучване проведено от Волман, Ренер и Вебер през 2007г. участниците били помолени да изслушат запис на разговор между двама съквартиранти, чиито взаимоотношения били леко напрегнати. В един от записите човекът, на чиито реплики трябвало да обръщат внимание, говорел с оптимизъм за ситуацията; в друг от записите – гледната му точка била реалистична, а в третия – по-скоро песимистична. След това участниците оценили характера на човека, дали са привлечени от неговата личност и дали са склонни да му помогнат за разрешаване на проблема.

Противно на някои очаквания, оптимистите били оценени положително, а не като „наивни” и „заблуждаващи себе си”. Песимистите били оценени най-ниско, основно защото тяхното поведение се приемало за неефективно. Въпреки това участниците изявили еднакво желание да помогнат както на песимистите, така и на по-оптимистично настроените. Най-добри резултати от всички, обаче получили реалистите – тяхното отношение и поведение било оценено като най-адекватно спрямо ситуацията.

По-късно бил проведен подобен експеримент, като този път записът, който бил пуснат на участниците, бил на човек, който разказва за това как кандидатства за мечтаната от него работа. При този експеримент песимистите получили още по-ниски резултати. На оптимистите и реалистите били дадени еднакви положителни оценки, като отново адекватността на реалиста била оценена малко по-високо от тази на оптимиста. Участниците отново били еднакво готови да окажат помощ и на тримата.

Една от причините за провеждането на този експеримент била, че в предишни проучвания песимистично настроените хора твърдели, че получават по-ниска социална подкрепа. Този експеримент показва, че твърденията им не са верни. Едно от изказаните предположения, което би могло да даде обяснение на този парадокс, е следното: в действителност оптимистите не получават повече социална подкрепа от песимистите, но понеже имат положителна нагласа към света, те си мислят, че получават повече и затова се чувстват по-добре. Песимистите пък поради негативната си гледна точка си мислят, че получават по-малко подкрепа, въпреки че на практика не е така.

Източник: www.spring.org.uk

току що поникналата трева
гората в разгара на лятото
елите през зимата
природа
екология
здравословно
свежест
зелени очи

светофар – - – зелена светлина – - – свобода – - – авариен изход
живот – - – здраве

футболно игрище – - – руини, обрасли с мъх – - – бележника ми от училище
светлината на екрана на мобилния ми телефон
online

пролет – - – ново начало – - – нов живот – - – спокойствие

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Животът е цветен. Всички снимки, качени в тази поредица са лични.

Преди време във втората част на този постинг писах за проблемите си с Европриложението към дипломата за магистратура, което беше пълно с грешки. Да се похваля малко – миналата седмица най-накрая успях да го получа от третия опит (любимото ми число :-)

За първия опит вече писах какво стана. При втория попаднах не на жената, на която бях писала, а на нейна колежка. След дълго ровене в компютъра успя да ми разпечата първата от общо три страници и каза, че с другите всичко е наред. Въпреки че й обясних, че не, не е наред всичко, каза че не може да направи нищо повече.

Мислех си да се откажа да се занимавам, но все пак реших да потърся стандартния текст на МОН, който така настоятелно ме убеждаваха, че са използвали. Оказа се, че е така… но не съвсем. Между двата текста имаше разминавания – в стандартния почти всички грешки бяха коригирани. Копирах текста, оцветих в червено разликите, изпратих го и месец по-късно си получих Европриложението в доста по-добър от първоначалния вид.

Най-странно от цялата история ми бяха двете противоположни мнения на служителките:
1) „За какво се занимавате изобщо, по-добре да имате стандартния текст на МОН, нищо че е с грешки.“ и…
2) „За какво се занимавате изобщо, по-добре да имате нашия текст, който е без грешки, вместо стандартния на МОН.“ (нищо че 5мин. по-рано им бях обяснила, че именно този на МОН е с по-малко грешки, не техния).
Единственото, за което явно бяха на едно мнение, е че само си губя времето да се занимавам. И аз понякога се питам защо го правя, но когато накрая получиш това, което си искал, удовлетворението е голямо и разбираш, че е имало смисъл. Честно казано се съмнявам, че ще започнат и на другите хора да разпечатват правилния стандартен текст за Европриложение, но имам малка надежда, че може и да се случи.

Изводът: ако 1) знаеш правата си и можеш да ги докажеш, защото си прочел закона и 2) си достатъчно настоятелен и не се отказваш; то накрая има шанс да получиш това, което искаш (дори и само защото им е писнало да им досаждаш и просто искат да се отърват от теб ;-)

8.02.10 Шестокласничката Ивелина Глосова спечели конкурса „Созопол – моят град” със своето есе „Моят град”. (пълна статия)

9.02.10 В Тетевен стартира дарителска кампания „Подкрепа за по-добър живот“ за събиране на средства за социално слаби семейства. (пълна статия)
9.02.10 Ученици от Велико Търново участваха в конкурса за най-дълго любовно писмо, организиран от верига книжарници. (пълна статия)
9.02.10 Два сребърни и бронзов медал спечелиха момичетата от клуба по художествена гимнастика „Олимпия”, Бургас от международния турнир PGSE CUP 2010 в Будапеща. (пълна статия)
[Прочети още...]

Наскоро разглеждах старите си тетрадки и тефтерчета, където съм си записвала мисли, които са ми харесали. И реших да споделя с теб тези, които са ми най-любими. В този постинг са малко по-забавните :) Предишните можеш да прочетеш тук.

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си.

Ако една сутрин се погледнеш в огледалото и не видиш нищо, значи си станал неотразим.

Ако не ти върви, гледай поне да ти се разминава.

Ако щастието не е в парите, значи на мен много ми върви.

Ако всичко отива на кино, дано поне филмът е комедия.

Ако поискаш да прегърнеш света, купи си глобус.

Когато развиваш кипяща дейност, внимавай да не се изпариш.

Избирай си само големи врагове – улучват се по-лесно.

Пазете си нервите! Ядосвайте се спокойно!

Животът на земята е скъп, но включва безплатна обиколка около слънцето.

Не всичко е толкова хубаво, колкото ни се струва: някои неща са значително по-хубави.

Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече.

Живеем само веднъж, но за сметка на това всеки ден!

Скачай! По пътя надолу ще ти пораснат крила.

ЖЪЛТО
слънце
светлина
слънчогледи
ябълка
круша
топлина
огън
студентската ми книжка
пчеличката Мая
чашата ми за кафе
пламък на свещ
прозорците в нощта
лепящи листчета
пате
нарцис
глухарче

ОРАНЖЕВО
минзухар
весело и жизнерадостно
„оранжеви китари, оранжево звънят“
запалените улични лампи
небето нощем през зимата
залез
мигащ светофар в 1 през нощта
портокал
автобусите към студентски град

ЗЛАТНО
жито – - – грозде – - – лято – - – есен

препечена филийка хляб
пясък – - – мед – - – звезди – - – златни коси

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Животът е цветен.

Няма седем часът и навън е още тъмно. През замъгления прозорец небето изглежда странно червено, но скоро ще започне да изсветлява. Измъквам се от топлото легло с мисълта колко хубав ден предстои – не винаги се получава, но е добре да започнеш сутринта така. Единствената ми гледка от стаята е покривът на кооперацията отсреща. Тази сутрин е бял. Изчиствам едно малко кръгче в изпотения прозорец и надничам навън. Колите са затрупани със сняг и продължава да вали. Усмихвам се, но май е по-добре да побързам – последният път, когато се сбудих с подобна гледка, закъснях с половин час за работа.

Още никой не е оставил следи в снега пред блока, всички са вървели на завет под терасите (там е сухо), а може би снежната покривка е била прекалено красива, за да я разрушат със своите стъпки. Някой би казал, че небето е сиво, но всъщност е много, много бледо синьо, въпреки облаците. Тихо е и спокойно. Сякаш някой е покрил целия свят с топло пухкаво одеяло и той не иска да се събуди. Чува се само песента на някакво птиче, да му се чудиш как му се пее в това време.

През малкия парк до нас майки и бащи изпращат децата си с раници за училище. Няма вятър, изглежда сякаш снегът никога няма да спре. Времето е меко и след 5, 10 или 20 минути чакане на автобус все още имаш сили да се усмихваш на красотата наоколо. В такива дни няма значение, че ще закъснееш за работа – всички ще закъснеят и светът няма да се срути заради това. Нервите няма да накарат автобуса да дойде по-скоро, нито да се движи по-бързо. Нужно е малко търпение, подходяща нагласа, очи, отворени към красотата и може би малко хубава музика в mр3 плейъра.

Всъщност, в такива дни ми се иска да не ходя на работа. Иска ми се да стоя на топло в къщи с чаша чай или горещо кафе и да гледам през прозореца как навън вали докато очите не ме заболят от толкова бяло. После да изляза навън опакована с шал, шапка и топли ръкавици. Да се замерям със снежни топки, да си направя снежен човек, да събарям снега от клоните на дърветата върху себе си, да оставям отпечатъци от ръцете си върху непочистените коли.

Искам да кажа на всички намръщени хора да се огледат наоколо и да видят колко е красиво. Да ги попитам дали и те като мен искат снежен човек или докато са пораствали са изгубили това желание. Да им кажа, че то все още е в тях и животът ще е много по-хубав, когато разберат, че не трябва да го крият, когато разберат, че и всички около тях в този момент искат да си сложат ръкавици и да направят един снежен човек.

1.02.10 Свиленград и Съюзът на българските писатели организират национален поетичен конкурс „Жената – любима и майка“. (пълна статия)
1.02.10 Йордан Карагеоргиев, свещеник в църквата на Старозагорския затвор, получи орден „За Вяра и Вярност“ от Московската Патриаршия. (пълна статия)
1.02.10 В община Созопол стартират два проекта за извънкласна дейност на ученици по програма „Развитие на човешките ресурси“ (пълна статия)
1.02.10 Ралица Братованова от Габрово направи поредното си дарение за децата от Дома за медико-социални грижи в града. (пълна статия)
[Прочети още...]