Непослушното зайче


В корените на дървото, където живееше горското духче Капчица, имаше чудна хралупа, застлана с меки пухчета. В нея се беше настанило семейство зайчета и Капчица беше много радостна, че има с кого да си играе, особено откакто се роди малкият Пухчо. Пухчо беше снежнобял на цвят, с пухкава топчеста опашка и любопитно носле. Мама зайка често повтаряше на Пухчо:

- Недей да ходиш сам на полянката, през която тече поточето, защото там дебне лисицата.

Пухчо обаче много обичаше тази полянка, защото там растеше най-вкусната тревица и можеше да се играят толкова забавни игри. Най-много му харесваше да пуска лодки от листенца в поточето, да разглежда пъстрите камъчета и да мие лапичките си в бистрата вода. Затова един ден, когато мама зайка тръгна да търси храна, Пухчо се измъкна от хралупата и тръгна към полянката. Капчица се опита да го предупреди да не ходи там, но той не я послуша и с весели подскоци побягна напред.

Край поточето Пухчо дълго игра на гоненица с водните кончета, после прави с лапичките си стъпки в мокрия пясък, любува се на отраженията на облаците във водата и накрая хапна малко зелена тревичка и уморен заспа. Кума Лиса дълго се бе спотайвала в сенките, наблюдавайки веселото зайче и сега с бавни стъпки се приближаваше към него. Изведнъж едно клонче под краката й изпука леко. Дългите уши на Пухчо щръкнаха нагоре, той отвори очички и побягна уплашено, а Кума Лиса се втурна към него.

- Помощ! Помощ! – викаше Пухчо докато тичаше. – Лисицата ме гони и ще ме хване.
С виковете си зайчето събуди духчето Зеленушка от следобедния й сън. Тя бързо се огледа наоколо и извика на зайчето.
- Тичай насам Пухчо. В моето дърво има малка дупка, Кума Лиса не може да те стигне там, скрий се бързо!

Пухчо чу гласа на Зеленушка, втурна се с последни сили към нея и се шмугна в една почти невидима дупка сред шумата.Кума Лиса дълго обикаля наоколо, души сред храстите, рови с лапички изсъхналите листа,но не успя да намери зайчето и се прибра в гората гладна.

Пухчо благодари на Зеленушка, че го е спасила от лисицата и тръгна обратно към своята хралупка, като обеща да внимава по пътя. Удома вече го чакаше разтревожена мама Зайка, която бе разбрала от Капчица къде е отишъл синът й. Пухчо дълго гушка майка си, разказа й всичко, извини се, че не е послушал съвета й и каза, че повече няма да ходи до поточето сам.





Горските духчета


Във Вълшебната гора живееха горски духчета. Техен дом бяха вековните дървета – онези с много дебели стволове, високи клони и стотици листенца, полюшващи се от вятъра. Никой не знаеше на колко години точно са горските духчета. Те се бяха появили много, много отдавна, още докато дърветата са били само мънички семенца, от които са се подали първите листенца.

Горските духчета бяха много стари и много мъдри, можеха да те научат на хиляди неща и да ти дадат добър съвет, но също като децата те много обичаха да играят, да се забавляват и да се смеят. Затова и децата понякога успяваха да ги видят в играта на слънчевите лъчи сред клонките или да ги чуят сред шепота на вятъра в листата. Горските духчета бяха невидими за възрастните хора и разговаряха само с животните.

Всяко духче живееше в свое дърво и си имаше име – Капчица – защото беше нежна и прозрачна като капка роса, Мъхчо – защото дървото, в което живееше беше цялото обрасло с мъхове, Звездичка – защото нощем се изкачваше до най-високото клонче на своето дърво и дълго гледаше звездите преди да заспи, Слънчевко – защото обичаше да се люлее на някое клонче и да играе със слънчевите лъчи, Бодливко – защото беше единственото духче, което беше избрало за свой дом една елха, а и защото характерът му беше такъв малко бодлив, и Зеленушка – защото очите й бяха зелени също като листата на нейното дърво.





Една разходка до… Долно Луково


Долно Луково е едно малко селце в сърцето на Родопите. Докато стигнеш до него минаваш покрай десетки други села и базбройни нивички с тютюн. Толкова е в нищото, че се чудиш как може на такива места изобщо да живеят хора. В сравнение със София, дори в сравнение с най-близкия по-голям град – Ивайловград, то сякаш е от друга реалност. Селото е основано преди години от преселници, които избягали от чумата, засегнала друго околно селище. След като пресекли малката река, те се заселили на новото място и основали селата Долно и Горно Луково. Някога наброяващо 1200 жители, днес в селото са останали само 66 души и лястовичките, накацали по жиците в тези последни топли дни преди да поемат на юг, са повече от хората.

Долно Луково

Само след няколко години селото ще последва съдбата на съседното Горно Луково, в чиито празни къщи вече пристъпва само вятъра. А когато това се случи, ще бъде изгубено завинаги и най-ценното съкровище на селото – църквата Св. Св. Константин и Елена.

Св. св. Константин и Елена

Църквата е строена през 1806та година, още по турско време. Местните хора нямали разрешение за строеж на църква и казали, че строят обор. Цялото село се включило в строежа, вдигнали я за три дена, сложили покрив, а според тогавашните закони покрита сграда не можело да бъде разрушена. В стената на църквата с червени керемиди е вграден кръст и годината на строителството, а с бели капъни – ангел или гълъб.

lukovo2

Според местното поверие ако най-младият посетител на църквата отключи вратата на църквата и влезе първи в него с това се отключва пътя му в живота. Стенописите в църквата са правени от местни хора само с естествени бои направо върху мазилката, но макар да се нуждаят от реставрация цветовете им са все така ярки.

стенописи

Дърворезбата, днес силно проядена от дървеници също не е правена от майстори, а от местни хора и макар и по-семпла пак е много красива. В църквата има и отделно помещение, което навремето е било за жени, но то не е изографисано и в него днес са прибрани няколко стари надгробни камъка. Според местно поверие ако застанеш в центъра на църквата, пожелаеш си нещо, докоснеш закачения на тавана кристален полюлей, донесен от Света гора, и после запалиш по една свещ пред иконите на Богородица и Исус, желанието ти ще се сбъдне.

lukovo3

Подобни места са редки и тайни, малки съкровища, разхвърляни из страната, полузабравени, полузигубени. Но си заслужава да бъдат открити, да бъдат съхранени, за да бъдат видяни и отдруги, а не след време за тях да останат само един разказ и няколко снимки…

Ключът от църквата се държи от кмета на селото, а телефонният му номер може да вземете от екскурзовода на Вила Армира в Ивайловград.





Една разходка до… Татул, Вила Армира и Глухите камъни


Татул изглежда по-впечатляващо на снимки. Много по-впечатляващо. В действителност древната гробница е доста по-малка, а навеса над разкопките допълнително разваля впечатлението. Но иначе е интересно как докато си вървиш из селото и 500м. след последните къщи се озоваваш на скалист връх с тракийско светилище, от който се разкрива прекрасна гледка към гористите и тук-там голи и каменисти склонове на планината.

tatul

Освен елипсовидната скална гробница, която всички сме виждали по снимки в скалата има издълбана и още една малка ниша и стъпъла. Основите на изградената по-късно църква впечатляват най-вече с огромните размери на каменните блокове. 20-30 минути са напълно достатъчни за разглеждане на Татул, особено ако се окажете там в 12 на обяд в разгара на лятото.

tatul1

Ако си търсите други места за посещение из околността, обърнете внимание на информационните табели – има доста интересни идеи, стига да имате време.

[Прочети още...]





Една разходка до… Мезек


mezekМезек се намира в близост до Свилен град и освен с винарската си изба, която така и не успяхме да посетим, е известен с намиращата се край селото тракийска гробница и средновековна крепост.

Гробницата се намира в погилата Малтепе. За първи път още през 1908г. местни хора намират край нея бронзова статуя на диво прасе в реален размер, която поради факта, че тогава този район е бил все още в границите на Турция днес се съхранява в музея в Истанбул. Копие на статуята има в центъра на селото и можете да позабавлявате местните хора, като се снимате пред нея.

mezek2Иначе самата гробница е била открита случайно 20 години по-късно. Намерените в нея предмети са изложени в малки ниши, вградени в стените на гробницата, а най-интересна ми се видя фигурка на сатир, държащ цвят от лотус. За съжаление обаче вероятно заради условията в гробницата стъклата, зад които са изложени предметите са доста повредени, потъмнели и не позволяват експонатите да се разгледат много добре. Със сигурност има и по-големи и по-красиви тракийски гробници, които можете да посетите, но ако влизате в такава за първи път си е впечатляващо как преди толкова хиляди години са правили толкова перфектни градежи с такива тежки каменни плочи и как те са оцелели до днес.
[Прочети още...]





Класическо изкуство на нестандартни места


Прекрасно е, когато изкуството излезе извън класическите зали на театрите и оперите и се пренесе навън, сред града. Особено ако новото място е избрано така, че да създава неповторима обстановка, която идеално съответства на произведението. Наскоро в София имаше две подобни събития – операта “Борис Годунов” пред Александър Невски и фестивалът “Опера в парка”, от който тази година си бях избрала да посетя балета “Лебедово езеро”.

Храмът Александър Невски бе не просто величествен декор за постановката, но и напълно естествено вплетен в нея. Особено впечатляваща бе сцената с коронацията – комбинацията от пеенето на хора, музиката на оркестъра и празнично биещите камбани на храма просто няма как да се пресъздаде в зала и трябва да се чуе наживо, навън, на фона на огрения от залязващото слънце храм, сред полъха на вятъра и лекия аромат на липи.

IMG_20140629_205407

Иначе от останалите декори имаше още какво да се желае – някакви странни червени релси по сцената повече пречеха, отколкото да вършат някаква работа; но пък оперните певци бяха великолепни и като пеене и като игра.

lebedovo ezero

“Лебедово езеро” също беше прекрасна постановка и си заслужаваше посещението въпреки невероятния студ в юлската вечер, станал причина за прекратяването на балета след края на втората сцена. Но и първите две бяха достатъчни, пълни с толкова много красота, изящество, нежност. А сцената бе изградена така, че околните дървета в парка й придаваха естествена дълбочина и изобщо нямаше нужда от каквито и да било други декори. Сред такава обстановка все едно си наистина в гора, някъде много далеч от града и забързания му трафик и наистина можеш да си представиш езерото с изящните лебеди, плуващи в него. Или пък да се почувстваш все едно си в просторния парк на някой виенски дворец, а около теб се носи класическа музика и танцуват влюбени двойки.





5kmrun


Събота. Осем и половина сутринта. По това време повечето хора все още са си на топло в леглата след дълга работна седмица или петъчна нощ. Но в Южния парк вече са се събрали близо 300 ентусиасти и вече правят упражнения за разгрявка. След малко ще започне 5-километровото бягане, наоколо цари оживление. Бързо си личи кои от хората са редовни участници в него, но всъщност има всякакви – от бащи бутащи бебешки колички, 10-12-годишни деца, до мъже, които навярно имат над 70 години.

След кратки инструкции за начинаещите и разяснения по трасето се нареждаме на старта, по-назад като по-бавно бягащи. Трасето е много добре обозначено със стрелки, нарисувани по алеите на парка, окуражителни напътствия и маркери на всеки километър. Последното също действа стимулиращо особено когато стигнеш до четвъртия километър. В ранната сутрин навън все още е прохладно, пеят птици и се носи аромат на липи. Алеите са почти празни, но все се намират някои по-ранобудни, излезли на разходка, които да ръкопляскат или да подвикнат нещо окуражително на тичащите.

5kmrun

[Прочети още...]





Пътека на Здравето


Банкя е приятно местенце за една съботна или неделна разходка, макар и една идея по-пренаселено, отколкото би ми се искало.

Банкя

Паркът в центъра на градчето е доста добре поддържан с красиви цветни лехи с рози и петунии, детски площадки и дървени беседки. Хилядите ремонти напоследък обаче не са подминали и това място и половината него, заедно с околните улици бяха в ремонт, но явно целта е да се възстанови предишни облик на парка, което е хубаво.

Пътека на здравето

Пътеката на здравето тръгва точно от чешмите, край които се извиват опашките за минерална вода; дълга е около 7 км. и за разлика от централните части на Банкя е доста по-спокойна и ненаселена. [Прочети още...]





Една разходка до… Lago Maggiore


LagoMaggiore е второто по-големина езеро в Италия, дълго е цели 70км. и част от него се намира на територията на Швейцария. С корабче от град Стреса се стига до всеки от трите острова в него, като най-голям е IsolaMadre.

Lago maggiore

Именно на него се намира и дворецът Боромео, чиито градини, макар и по-малки са също толкова красиви, колкото тези на вила Карлота. Тук красотата на азалиите са допълва от разхождащите се свободно сред тях фазани и пауни.

fazan

Има и малки горички от бамбук, красиви езерца с водни лилии; палми, евкалиптови дръвчета и усамотени сред зеленината пейки с изглед към езерото. Самият дворец е построен в началото на 16-ти век от фамилията Боромео, а повечето от растителните видове, които се отглеждат на острова са привнесени от други места.

азалии

Тук се намира една от най-ранните колекции на камелии в Италия, а точно пред входа на двореца е Loggia del Cashmir – огромно и вероятно доста старо кипарисово дърво.

[Прочети още...]





Една разходка до… езерото Комо


Сини води, още по-синьо небе и безкрайни планински върхове, покрити със сняг. Това е езерото Комо през май. А по бреговете му – малки градчета с тесни улички, красиви къщи, високи катедрали, безкрайни градини и немалко туристи.

езерото комо

Първата ни спирка в град Комо е зъбчатата железница, която ни отвежда към хълма брунате. От него се разкрива прекрасна гледка към езерото, градът в подножието на хълма и алпийските върхове в далечината.

Брунате

На този хълм се намира и къщата, в която Пенчо Славейков прекарва последните дни от живота си. Днес на нея има поставена паметна плоча, а на по-малко от 100м. е издигнат и малък паметник на българския поет.

къщата, в която е прекарал последните си дни Славейков

къщата, в която е прекарал последните си дни Славейков

[Прочети още...]





  • Страница 2 от 83
  • <
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • ...
  • 83
  • >