Оптимистично

Струва ми се, че напоследък сме позабравили тази поговорка и все по често се стремим именно към блестящите и лъскавите неща. Блестящи пайети по дрехите; излъскани до блясък автомобили с високи скорости; лъскави офиси, жилища, молове; бляскави тържества. Красотата обаче не е гаранция за качество. И това, което ни се струва чисто злато, може да се окаже просто позлатено – хубава обвивка и ръждясало желязо отвътре. Външният блясък привлича, очарова, но често се оказва измамен.

И това важи не само за вещите, но и за хората. Защото хубавите дрехи и скъпите прически не правят човека. Нито пък фалшивите усмивки или привидната дружелюбност. Срещала съм такива хора и обикновено един-два разговора са ми достатъчни, за да ги разпозная, но въпреки това понякога успяват да ме изненадат. Приличат на детски кукли за игра – красиво изрисувани, но когато ги счупиш вътре няма нищо.

Поговорката си има и друга страна според мен – не всяко злато блести. Понякога е малко поизтъркано от годините и от ударите върху него. Или е току що извадено от земята малко зрънце, все още покрито с прах. Или е само златна песъчинка, която не забелязваш сред блестящите скъпоценни камъни наоколо. Истинските и стойностните неща не винаги се крият зад красива външност и понякога е трудно да ги разпознаеш. Но е нужно просто да им дадеш един шанс, да проникнеш отвъд външността, там където се крие същността им, за да разбереш, че нейният блясък е много по-силен от този на златото.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Миналата година пропуснах фестивала „Сцена на вековете“, но тази година попаднах на информацията за него навреме. И беше прекрасно.

Топлата вечер и меките лъчи на залязващото слънце. Камъните, нагрети през деня и все още излъчващи топлина. Усмихнатите хора, които продават билетите и после учтиво ти обясняват накъде е сцената. Факта, че са помислили за храна и напитки, спасяващи от глад и жажда хората, дошли направо след работа (или като мен – направо от друг град). Отличното разположение на сцената и трите екрана, върху които през цялото време текат надписи с превод на български и английски. Много добра организация – просто явно като се помисли малко и стават нещата.

Точно „Дон Карлос” ми се стори малко тежка за слушане като музика, поне в сравнение с другите опери, които съм гледала, но пък усещането си е невероятно. Осветената сцена декорите, костюмите. Преди стотици години по уличките на Царевец трябва да са се разхождали хора, облечени точно така. И звездите – встрани от светлините на града небето е обсипано със звезди. Същите звезди, които са греели над този хълм и преди много, много векове. И под тези същите звезди на техните тържества пак е звучала музика, макар и друга. Под тези звезди са се водили същите борби за власт. И същите битки, само че истински.

Музиката има невероятната способност да те пренася в един друг свят и да те кара да забравиш всичко останало. Магия, която не може да се опише с думи. Магия изградена от музика, вълшебни гласове, древна история, звездно небе и песента на щурците.

PS: Сега като си чета какво съм написала и ми се струва недостатъчно, за да предаде усещането…

26.07.10 Александър Макелов спечели сребърен, а Александър Скляров, Кристиан Киров, Съби Теодосиев и Момчил Молнар – бронзови медали на Международна олимпиада по физика в Загреб, Хърватия. (пълна статия)
26.07.10 Габровските формации „Старопланинско ехо“ и „Надежда“ към Народно читалище „Габрово“ взеха участие във фестивала „За слънчогледите“, който се проведе в Хайрабулу, Турция. (пълна статия)

27.07.10 Беше открит Международния фолклорен фестивал в Пловдив. (пълна статия)
27.07.10 Университетската ботаническа градина в Балчик отбеляза своя 55-годишен юбилей. (пълна статия)
27.07.10 Ученици от астроклуб „Звездни врати“ издадоха книжка с предсказания за метеорологичните промени на времето по местни признаци, написана по разкази на стари хора. (пълна статия)
27.07.10 Дарение от над 10 000 лева получи Центърът за обществена подкрепа в Добрич от благотворителната кампания „Избери, за да помогнеш“. (пълна статия)
27.07.10 Николай Димитров и Стефания Димитрова спечелиха състезанието по ориентиране за купа „Варненско лято“ край с.Шкорпиловци. (пълна статия)
[Прочети още...]

Всъщност след като твърдим, че оптимистите са „непоправими“, това означава, че има нещо в тях, което трябва да бъде „поправено“. Може би те допускат някаква грешка, която трябва да бъде коригирана, защото е морално и социално опасна или пък цялото им положително виждане за живота не е правилно. Виновни ли са оптимистите и оптимизмът наистина ли е погрешно, преувеличено и дори опасно виждане?

Оптимист – това е някой, който е естествено склонен да бъде доволен от всичко. За него каквото и да се случва е „добро“, дори и това да е проблем, с който той или някой друг се сблъсква. Оптимистът живее „в най-добрият от всички възможни светове“, както пише в „Кандид“ Волтер. Но ако един оптимист смята, че живее в най-добрия от всички възможни светове, то той ще се противопоставя на всички реформи. Ще смята, че няма нужда да се намесваме и да правим каквото и да било, защото всичко винаги се нарежда по най-добрия възможен начин. В такъв случай оптимистът е „непоправим“, защото не приема никакви други аргументи, нерационален е и мнението му не може да бъде атакувано или опровергано.

Ако оптимизмът се основава на убежденията и вярата, то тогава наистина може да се каже, че е непоправим. Например лесно може да бъде поправен някой, който е направил грешка в математическо уравнение, като просто му покажеш грешката и му помогнеш да стигне до верния резултат. Ако е направил грешна преценка, лесно може да се обяснят противоречията в теорията му, като се използва логика или научни факти. Т.е. ако оптимистът е непоправим, то е защото убежденията му идват от нещо, което не може да бъде проверено и потвърдено с помощта на логика, научни обяснения или нагледна демонстрация.

Всъщност ако оптимистът смята, че всичко е наред и ще продължи да бъде така в бъдеще, то е защото вижда нещата и живота по принцип през определена гледна точка. В този смисъл може да се каже, че песимистите също са непоправими, защото също имат изградено мнение за света, макар и коренно противоположно. Ако оптимистът е непоправим, това се дължи на факта, че той представлява дълбока вяра и убеждение в хармонията в света.

Източник: www.philocours.com (с големи съкращения – не ми е чак толкова добър френския ;) а и като цяло идеите и разбирането за оптимизма ми се сториха малко преувеличени)

За щастие (или за съжаление) в поговорката има голяма доза истина (макар в последно време някои хора да искат благите думи да са подкрепени с нещо с доста по-материално изражение).

Като цяло във всяка една ситуация е по-добре да се държиш мило, вежливо и усмихнато. Така вероятността да получиш по-добро обслужване в някое кафене, магазин, банка или публично учреждение нараства. Може да нараства с малко, но със сигурност ако си намръщен и груб, ефектът няма да е по-добър.

Благата дума отваря не само нови възможности, но е и ключ към най-важната врата – тази към сърцето на човек. И ако е произнесена искрено и откровено, тя често става основа за развитие на едно ново приятелство или любов. А най-хубавото е че вратите на всяко сърце се отварят пред нея – дори и тези, които дълго време са стояли заключени и ключалката е малко ръждясала, а пантите леко скърцат.

За съжаление обаче има и много хора, които злоупотребяват с истинността на тази поговорка. И с „благите“ си и „мили“ думи така те омайват, че ти без да подозираш нищо им отваряш широко вратата. А те само това и чакат – нахлуват вътре, ограбват всичко и изчезват. Без да кажат нито дума, камо ли блага. Можеш само да погледнеш учудено след тях и празнотата, която са оставили. В буквален или преносен смисъл. Защото освен да се възползват от теб, да те въвлекат в какви ли е начинания и да те измамят с някой и друг лев, такива хора могат да откраднат и мечтите, надеждите, любовта ти.

Затова е важно, когато се доверяваме на благите думи, преди да отворим вратата пред тях, да сме сигурни в истинността им. Както и ние самите да не изричаме благи думи, ако не са искрени и ако единствената им цел е да ни допуснат до място, където нямаме право да бъдем.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Има места, които не очакваш, че съществуват в големия град.

Когато ни преместиха от работа в нова сграда, едно от нещата, които не ми харесаха, бяха допълнителните десет минути пеша – покрай Цариградско шосе. Непрекъснат трафик, бясно движещи се коли, не многоо убедително изглеждащи бетонни колчета по края на тротоара, шум, прах (или кални пръски, когато вали) и миризма на бензин. След това свиваш по една все още безименна пресечка вдясно и само след десетина стъпки попадаш в съвсем друг свят.

Пълна тишина, песни на птици, а вечер – свирещи щурчета. Сутрин слънцето изгрява точно срещу теб, лъчите му са нежни и въздухът все още е прохладен. Винаги забавям крачка при тези последни 100м. до работа и просто се радвам на хубавото начало на деня. Забавям с още няколко секунди влизането в офиса, защото знам, че до следващото докосване на слънцето ще трябва да минат няколко часа. През деня изоставената поляна, край която минава пресечката, се нагрява и ухае на диви цветя, на поле, на лято. Има всякакви цветя – жълти, бели, червени, сини. Растат липи и люляци, които ухаеха прекрасно през пролетта, а също и сливи и ябълки и една малка брезичка, чиито листа на есен стават от чисто злато.

Учудващо е как такова място успява все още да просъществува сред всичките тези строежи наоколо, особено в такъв квартал и толкова централно. Може би това няма да е за кой знае колко дълго, но докато мога ще му се радвам. Не е много, но е от онези малки неща, които правят деня ти мъничко по хубав и понякога те карат да се усмихнеш, ако имаш време да ги забележиш.

19.07.10 Второ място в общото класиране с един златен, сребърен и два бронзови медала, спечели България на Централно-европейската олимппиада по инфарматика в Кошице, Словакия. (пълна статия)

20.07.10 Румен Витков е първият българин успял да достигне трето място на Световното първенство по риболов на плувка в Испания 2010г. (пълна статия)
20.07.10 Завърши международният младежки фестивал по изкуствата „The Bridge“, който се проведе във Видин. (пълна статия)
20.07.10 Отблелязва се Илинден. (пълна статия)
20.07.10 Тодорка и Тенчо Мишонови са превърнали в етнографски музей са своя дом в димитровградското село Воден. (пълна статия)
[Прочети още...]

В днешно време е лесно да потънем в песимизъм, защото множество международни, национални и местни събития оцветяват мислите ни в тъмни тонове. В такава ситуация, възможно ли е и имаме ли изобщо основания да бъдем оптимисти? Не е ли това престъпление, абсолютна незаинтересованост спрямо тези, които страдат? И обратното -възможно ли е черните ни мисли и песимизмът да разрешат личните и професионални проблеми на тези, които ни заобикалят? Трябва ли от съчувствие към другите, ние също да изпаднем в депресия?

Оптимизмът може напълно да промени заобикалящата ни среда и контрола, който имаме върху случващото се. Оптимизмът ни дава твърдото убеждение, че в крайна сметка нещата ще се наредят, че нищо лошо не е завинаги и че ние определяме съдбата си. Той ни помага да мислим не за вчера, а за утрешния ден и за околните. И докато песимизмът ни изолира от другите, оптимизмът ни помага да сме по-отворени към тях.

Начинът на действие на песимизма е прост: един провален проект, повтарящи се трудности, отрицателни новини, идващи отвън и за нула време попадаме в непрекъснат цикъл на липса на мотивация и енергия за каквото и да било, който се подхранва от самия себе си. Песимистът се чувства неспособен да действа, когато е изправен пред трудности, изпитва вина за всички грешки, независимо дали е отговорен за тях, самокритичен е и е убеден, че усилията му са безсмислени.

Оптимистът винаги оценява положителните и отрицателните страни на всяко събитие, неговите ползи и недостатъци, както и възможностите за развитие и подобряване на ситуацията. От тази гледна точка на него не му остава нищо друго, освен да определи действията, които трябва да предприеме, за да получи това, което желае. Когато има дългосрочни цели, той ги разделя на части, които му позволяват да оценява напредъка си. Поздравява се за малките победи по пътя и запазва способността си да доведе проекта до край.

Може да се твърди, че оптимизмът влияе върху личните ни и професионални способности, както и върху шансовете ни за успех във всичко, с което се захванем. Оптимизмът се свързва с емоционалната интелигентност и ни позволява да не обвиняваме за грешките си единствено себе си, а да търсим реалните причини, довели до тях.

Източник: Optimiste en temps de crise

Петко или не, поговорката пак си важи с пълна сила.

Един скорошен пример, че ако си сърдит или най-малкото не достатъчно учтив няма как да спечелиш клиенти и ще останеш не само с празна торбичка, но и празно портмоне, можеш да прочетеш тук: „Колко е важно да си учтив и мил“. Но не става въпрос само за клиенти – с приятелите е същото. Кой ще иска да се среща с някой, който е постоянно нацупен, намръщен, все недоволен от нещо и вечно сърдит на някого дори и за съвсем дребни поводи? И какво всъщност очакваш да постигнеш ако си сърдит или обиден на някого? Няма да го накараш да дойде на твоето мнение и да се съгласи с теб. Най-много да продължите да си се сърдите двамата и така до безкрай.

Ако си сърдит и намръщен на сервитьорката в ресторанта, това няма да я накара да те обслужи по-бързо. Ако си сърдит на целия свят, че не можеш да си намериш работа и това си личи в поведението ти, няма как да впечатлиш поредния интервюиращ. Ако си сърдит на всички шофьори, които карат като ненормални и ти в раздразнението си започваш да карашш изнервено. Ако си се ядосал на служителката в топлофикация, примерно и затова говориш намусено на консултанта в банката, едва ли ще получиш най-вежливото обслужване.

Накратко, да се сърдиш няма смисъл, няма да реши проблемите ти, най-много да ги влоши. Не напразно хората са казали и „Блага дума железни врати отваря“, но за тази поговорка някой друг път.

Останалите постинги от поредицата можеш да прочетеш тук: Поговорките.

Всички чакат началото на лятната почивка. А на мен понякога ми се иска да дойде по-бавно – да си остане колкото се може по-дълго в бъдещето, като едно приятно очакване. Защото почивката винаги минава като миг, а веднага след нея идва есента. После годината минава. Още една година, в която… А започна толкова обещаващо. Но може пък и да завърши обещаващо, още има време за това.

Нищо не става насила. Трябва да има желание. Може да използваш всеки удобен случай да разговаряш с някого, но когато той никога не започва разговора пръв и винаги бърза да каже довиждане, очевидно нещо не е наред. За да се поддържат някакви отношения, независимо дали става дума за любов или приятелство, са нужни двама.

Понякога е необходимо да кажеш „стига!“ Може да не ти харесва, може и да боли, но това е единственият начин да продължиш напред. Може да го отлагаш колкото си искаш във времето (от което само ще става по-зле), но в един момент трябва просто да вземеш решение. И да го следваш. Без въпроси. Без отклонения. Без „само за последно“, защото всеки „последен“ опит се оказва предпоседен. Без „ами ако“. Защото „ами ако“ е една паралелна реалност, която за теб вече не съществува. Само така спираш да живееш в миналото и в едно въображаемо бъдеще и започваш да живееш сега.

Грешки няма. Само уроци, които те подготвят по-добре, за да знаеш какво да правиш, когато дойде правилният момент. Уроците понякога могат да ти се струват жестоки, но това е само защото още не ги разбираш. Някой ден в бъдещето ще срещнеш ново изпитание и ще се справиш блестящо с него именно заради усвоените уроци. Тогава ще знаеш, че те са били само подготовка за нещо много по-важно.