Идеалните дни


Съществуват идеални дни. Толкова прекрасни и съвършени, така откъснати и несъвместими с ежедневието, сякаш са част от една друга реалност. Такива дни понякога просто ти се случват или пък целенасочено си ги създаваш сам и плановете ти сработват по-добре отколкото си очаквал. Но винаги ти се иска денят да не свършва, ако има как да не си лягаш да спиш и да удължиш магията, да разтеглиш времето до безкрайност.

А на следващия ден освен един прекрасен спомен ти остава и един въпрос – защо не може всички дни да са като предходния? Или поне да съдържат една малка частица от магията му – усещането за безгрижност, за споделеност, за щастие; възможността сам да сътворяваш деня си, а не да го оставяш да следва някакви предварително зададени (не от теб) коловози. А може би с малко усилия е възможно и това да се случи – да пренесеш магията може би не в целия ден, но поне в няколко откраднати само за теб часове или минути. Да й позволиш да прелее в сивотата наоколо и да направи деня ти малко по-цветен.





Инструкции за борба с мъглите


Мъглата променя пространствата; създава празнота там, където преди е било населено със сгради, хора, дървета. Заличава слънцето, звездите и луната. Скрива от погледа цели села и откъсва крайните квартали от градовете. Очертанията на сградите се размиват, разтварят се във въздуха, неуловими и за най-строгите чертежи на архитектите. Понякога от сградите изчезват цели етажи или фасадите се разпадат на светещи прозорци. Нощем уличното осветление се превръща в накъсани оранжеви контури, реещи се във въздуха и чертаещи карта на улиците на града. Автомобилите в по-голяма част от времето съществуват под формата на два лъча светлина, прорязващи тъмното и се материализират само през кратките секунди, в които преминават край теб. Единствено светофарите продължават да примигват ярко, като забравена след празниците коледна украса. Дърветата, поради липсата на сняг, който да полегне върху клоните им, се загръщат в мъгла, попиват миниатюрните водни капчици и когато им се наситят, ги оставят да се стекат като кристални сълзи по тротоарите. Вместо в белоснежна приказка, са приднудени да живеят в сиво ежедневие.

Мъглата уплътнява въздуха, прави го почти материален и разделя хората на малки острови от по няколко видими квадратни метра. Случайните срещи стават невъзможни; можеш да се разминеш с някой познат само на няколко метра без да го забележиш. Всяка крачка напред ти разкрива малко по малко нова част от света, но и заличава предишните ти стъпки, затова е толкова лесно да се изгубиш.

Единственото решение е светлината. Не трябва да я пазиш само за себе си, защото колкото и ярка да е една малка точка, тя много трудно може да бъде открита и забелязана от други. Но и не трябва нехайно да я разпиляваш навсякъде, откъдето минеш, защото ще се разсее и изгуби в мъглата. А точното количество светлина, щедро разпръсната около теб, много скоро ще ти помогне да намериш други хора и щом тръгнете заедно по един път, светлото пространство около вас ще бъде по-голямо. По-лесно ще намерите още хора, които да присъединят към вас своите малки островчета светлина. Докато станете толкова много, че мъглата започва да се отдръпва и един ден най-накрая позволява на слънчевите лъчи да се завърнат в очите на хората.





Моята Еко Коледа 2013


На 13, 14 и 15 декември от 10 до 20ч.  в Сити център София ще се проведе третият пореден базар Моята Еко Коледа, организиран от сдружение “Устойчиво общество”. Както винаги на базара ще има всякакви красоти – ръчно изработени подаръчета и коледни украси, направени максимално от естествени и рециклирани материали. Ще се включат и родни биопроизводители, които ще представят вкусни продукти без изкуствени консерванти и оцветители, а също така и идеи за традиционни и здравословни рецепти за празничната трапеза. За творчески настроените ще има и работилнички, в които сами ще можете да си изработите подарък, с който да зарадвате близките си или да украсите дома си.

Идеята на базара е да върне на посетителите коледния дух, като им припомни красотата и радостта от малките, ръчно направени неща, в които е вложена много любов и които винаги са уникални и носят почерка на този, който ги е сътворил за разлика от стандартните стоки, които заливат витрините. Той е и вид подкрепа към дребните родни производители, които въпреки всички трудности продължават да творят красоти и да ни радват с тях. Всяка покупка е принос и към дейността на сдружението, на което следващата година предстоят още множество прекрасни проекти.

Повече за събитието и за провеждането на подобен базар в Пловдив можете да научите от страницата на Органично. И за финал една снимка на моя щанд с малка част от нещата, които ще можете да намерите на него само на 13 и 14ти. Ще се радвам да се видим там :)

моята еко коледа 2013





Коледно


Коледно ми е. От много време насам. В нас е пълно с играчки, които много скоро ще украсят чужди домове и в това всъщност има нещо прекрасно. Имаме си и жива елха (макар и само в офиса), която надявам се този път да оцелее до март, за да я засадим. Улиците из центъра греят нощем с безброй лампички, а дните са слънчеви и небето невероятно синьо. А студът е прекрасно извинение да си останеш вкъщи през уикенда с чаша топъл чай в ръка и сладки с аромат на канела. В добавка към тях ще са новите попълнения в колекцията от книги – станалият вече редовен предколеден самоподарък от започналия вчера Панаир на книгата :)

Времето през зимните уикенди и вечери тече бавно  и спокойно. Ежедневието може да бъде и приятно, когато е разнообразявано дори и само с някой на пръв поглед дребни неща, като нови рецепти и вкусове, откиването на нова любима песен или място, внезапното желание да отидеш на кино и озоваването пред екрана след 15мин., среща с хора, които не си виждал отдавна и осъзнаването, че макар за десет години много неща да са се променили, има и нещо неуловимо, което винаги ще си е същото. Не е необходимо всичко да е идеално, за да си щастлив. Само най-важните неща, а те са наистина малко. И в повечето случаи безплатни. Не можеш да ги контролираш, а само да ги откриваш в ежедневието си и да им се радваш, докато ги имаш.





Джийн Шарп “за развитието на основните принципи и стратегии за ненасилствена съпротива”


Джийн Шарп е един от носителите на Right Livelihood Award, наричана още Алтернативната Нобелова Награда, за 2012г. “за развитието на основните принципи и стратегии за ненасилствена съпротива и за подкрепата за тяхното практическо приложение в конфликтните зони по света.”

Джийн Шарп е световен експерт по ненасилствени революции; като учен и преподавател той успява да покаже, че ненасилствените действия и силата на хората могат да бъдат двигател на политически промени. През 1983г. Джийн Шарп основава института Алберт Айнщайн, който насърчава изучаването и прилагането на ненасилствени методи за разрешаване на конфликтни ситуации. Публикациите на Шарп за ненасиствената борба служат за основа на много социални движения по света – от джунглите на Бурма до улиците на Сърбия и Египетския площад Тахир по време на Арабската пролет.

Книгата на Шарп „Защита, основана на граждански действия” (Civilian-Based Defenseе използвана от Латвийското, Литовското и Естонското правителство при отделянето им от Съветския съюз през 1991г. Тогавашният литовски Министър на отбраната, Аудриус Буктевикиус, заявява „Предпочитам да разполагам с тази книга, вместо с ядрена бомба.” През 1993г. Шарп публикува анализ, наречен „От диктаторство към демокрация”. Лесна за превод (преведена е на над 34 езика) и за тайно пренасяне през границите, тази книга се превръща в настолно четиво за всички активисти по света, борещи се за демокрация.

При връчване на наградата, Джийн Шарп произнася следната реч (със съкращения):

“В наше време насилието е толкова често срещано и така общоприето без да бъде поставяно под въпрос, че сякаш се е превърнало в неотменна част от реалността. Онези от нас, които мечтаят за едно по-различно бъдеще, често са пренебрегвани, като незначителни критиции, които могат само да се противопоставят, но не могат да постигнат някаква реална промяна. Тази ситуация може да ни подведе да приемем, че насилието е неизбежно и извън наш контрол. Това заключение е огромна грешка.

През последния един век, а всъщност и много преди това, хората са намирали и други начини за борба в своя стремеж към постигане на различни цели. Има ситуации, в които насилието е намалявало и изцяло е било прекратявано. Насилието е било заменено от ненасилствена съпротива…

…Подобни действия са били прилагани срещу различни противници, включително работодатели, правителства или диктатори. Тези мерки рядко се предприемат от отделни хора, обикновено става дума за групи от стотици, хиляди и дори милиони души, действащи заедно.

През годините много народи са използвали тези методи с умерен успех. Те са имали ограничени познания и разбиране за това как действа тази техника. Нямало е наръчници по стратегическо планиране, нито дори препоръки какво да и какво да не правят…

…Дълго време хората погрешно смятаха, че ненасилствената борба може да е успешна само срещу по-безобидни противници, че изисква наличието на харизматичен водач, че действа само ако насрещната страна приеме убежденията на протестиращите, че за да се съхрани ненасилието, хората трябва да са морално убедени в него и да са пацифисти, че разумните действия се нуждаят от един-единствен стратегически гений като Ганди и че насилието дава бързи резултати, докато ненасилствената борба отнема много време.

Вече знаем, че тези остарели схващания, ограничаващи приложението на ненасилствената съпротива, са погрешни. Ефективната ненасилствена съпротива днес се смята за по-осъществима и възможна. Въпреки това почти всички правителства продължават да поддържат нерационалната си вяра във всемогъществото на насилието и да въвличат народа си в истински катастрофи.

Днес обаче знаем, че катастрофите, причинени от използването на насилие при политически конфликти, не са неизбежни. Моите публикации и тези на други учени показват, че при политически конфликти силата идва от определени източници. Всички тези източници са свързани с подчинението, съдействието и оказването на подкрепа на хора и институции. Когато съдействието и подчинението бъдат прекратени, потисническите режими остават без подкрепата, от която се нуждаят, за да се задържат на власт.

Но въпреки това по-точно разбиране и насрастващото признание за ефективността на ненасилствената съпротива, пред нас все още има големи предизвикателства. Сега вече знаем, че хората трябва да се научат как да изработват разумна стратегия за своята съпротива. За да не бъде трудно извоюваната чрез ненасилствена съпротива свобода отнета, е необходимо хората да се научат да парират подобни опити…

…Бъдеще на подчинение, върховенство на насилието, безпомощност на обществото – това не е неизбежно. Днес имаме знанията, от които се нуждаем, за да предотвратим това тъжно бъдеще. Трябва ни само воля да ги използваме.

Намираме се на нов етап в прилагането на ненасилствената съпротива и получаването на признание за нейния потенциал. Ако през следващите години предприемем разумни и отговорни стъпки, в бъдеще ще постигнем неща, които днес дори не можем да си представим.”

Източник: http://www.rightlivelihood.org/. Преводът е мой за http://openom.eu/, където можете да намерите и пълните текстове. А от страницата http://www.aeinstein.org/ могат да бъдат свалени безплатно голяма част от публикациите на Джийн Шарп.





Една разходка до… Цари Мали Град


Крепостта Цали Мали Град е разположена на хълма Св. Спас край село Белчин, на около час и нещо път от София, близо до Самоков. Проучванията на крепостта започват през 2007г., разкрити са основите й, след което е направена възстановка и обектът е открит за посещения от лятото на тази година.

крепост Цари Мали Град

Заради хубавото време и близостта до София през уикенда на крепостта беше пълно с хора – няколко ученически групи, множество семейства с деца, автобуси с организирани екскурзии… До върха може да се стигне с релсово влакче, но заради многото посетители имаше голяма опашка, затова и на качване и на слизане се отказахме да чакаме и вместо това тръгнахме по изградената еко-пътека, която между другото макар и широка си е доста стръмна, но си заслужаваше заради окъпаната в есенни цветове гора.

вход към крепостта

От крепостта са оцелели само основите на стените и на някои сгради, но над оригиналния зид е направена  възстановка. В миналото крепостта на няколко пъти е била надграждана и достроявана, като това най-добре може да се види в различните пластове на строежа на възстановения параклис. В близост до него се е намирало и християнско оброчище, като в основата на стар дъб е бил поставен железен кръст.

параклис

Възстановените кули на крепостта са превърнати в музей, в който са изложени намерените при разкопките предмети, като всеки етаж е посветен на различна тема от живота на древните хора и на различен период от обитаването на местността. Най-древните находки са още от тракийско време – 8-6 век пр.н.е., когато на хълма е имало малко светилище, а след това там се заселили римляни, които построили и обитавали крепостта до края на шести век.

с. Белчин

Може да видите и макет на крепостта, който дава много добра представа за разположението и ориентацията й (макар че поставянето му под един бял купол насред крепостта доста разваля гледката и хубавото впечатление от иначе доста добре направената възстановка). От хълма се разкрива прекрасна гледка към селото в подножието и към околните планински върхове, които вече бяха покрити със сняг. А извън очертанията на крепостта има изградени беседки и места за барбекю, детски площадки и един въжен мост, който също изключително много забавляваше малките с клатенето си.

Мястото изцяло си заслужава еднодневната разходка :-)





Пробуждането идва отвътре


Истинското пробуждане идва отвътре. Може по цял ден да си заобиколен от будители, които непрестанно се опитват да достигнат до съзнанието ти с думи и действия. Може да изчетеш десетки вдъхновяващи текстове, имащи за цел да те пробудят. Но ако те не докосват нещо вътре в теб, ефектът от тях би бил нулев. Промяната може да е подтикната от някакъв външен фактор – дума, жест, случка – но си е дълбоко вътрешен процес. Процес, който изисква желание за промяна, търсене, осмисляне, преоткриване на света. Понякога можем да назовем точния момент на пробуждането, но често след него следва един дълъг и нелек процес на преоценка на старите заблуди и изграждане на нови убеждения и начин на живот, който отговаря на тях.

Понякога пробуждането настъпва почти едновременно сред големи групи хора и тогава то може да доведе до промяна на цялото общество. Но дори и тогава остават такива, които не чуват или не искат да чуят оглушителния звън на будилника. Всъщност те не могат да бъдат пробудени дори и от топовен гръм просто защото предпочитат комфорта на топлото легло и познатата ситуация. А пробуждането и промяната са свързани с неизвестност, изискват усилия. Изискват да погледнеш обективно на реалността, която се разкрива край теб щом отвориш очи и когато тя не ти харесва, да се опиташ да я направиш различна.





Blog Action Day: Човешки права


Днес е Blog Action Day 2013 (#BAD2013) и темата тази година е за човешките права. Според Хартата на човешките права, най-важните ни права включват:

  • Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
  • Равнопоставеност на всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение;
  • Право на живот, свобода и сигурност;
  • Равенство пред закона и право на еднаква закрила от закона;
  • Право на свободно движение;
  • Право на убежище;
  • Право на собственост и гарантиране на собствеността;
  • Право на свобода на мирни събрания и сдружения;
  • Право на свобода на мисълта, съвестта и религията; право да смени религията /убежденията си и да ги изповядва свободно;
  • Право на социална сигурност;
  • Право на труд и право на почивка;
  • Право на жизнено равнище, което е необходимо за поддържане на собственото и на семейството си здраве и благосъстояние;
  • Право на образование и равен достъп до такова;
  • Право на участие в културния живот и в научния напредък.

Ако ги прочетете внимателно, ще забележите, че голяма част от тези права не се спазват и то не само в страните от Третия свят, но и тук в България, а също и в западните държави. Днес информацията за нарушенията на човешките права е по-достъпна отвсякога, само на един клик на мишката разстояние, и няма как да бъде игнорирана. Въпросът е какво правим с тази информация – дали си затваряме очите за нея, дали сме толкова свикнали, че не ни прави впечатление, или се опитваме да променим нещо, колкото и да е малко.

Нека познаваме правата си, да изискваме да бъдат спазвани и да предприемаме действия, когато бъдат нарушени. Нека също така зачитаме и правата на другите и им помагаме да ги защитават, когато те самите не могат да го направят.





Есенно настроение


Есен като никоя друга преди и след нея. Ако някой ви каже “какво толкова, не сте ли виждали дървета?!”, подминете го с усмивка. Защото и дърветата са различни всяка есен, и те също растат и се променят от слънчевите лъчи, дъждовете и ветровете. Тайната е в това да преоткриваш красотата отново и отново. Всеки ден да поглеждаш света с очите на дете, което сякаш го вижда за първи път и винаги се изумява и очарова от него и може с часове да разглежда и да си играе само с едно паднало от дървото жълто листо. Да запазиш любопитството си, което те кара всеки ден да откриваш нови неща в уж ежедневния и скучен свят, който те заобикаля.

Езеро в Южен парк

Есента може да е красива и когато слънцето се скрие и падне мъгла, покриваща езерото като нежен прозрачен воал. Тогава очите отчаяно търсят цветове, за да избягат от сивото. И ги намират в окъпаните от дъжда есенни листа. Не огнено искрящи, а тъмни и наситени цветове, като старо злато, покрито с патина и очакващо някой да го погледне, за да съзре истинската му красота.

Огнена есен

Есента е спокойствие. Дълги следобеди под меките слънчеви лъчи. Хладни утрини с чаша кафе под надвиснали сиви облаци или розови изгреви. Събрани тайно по пътеката кестени и забравени в някой джоб на сако. Разпилени по тротоарите жълъди, с които да си играят не само децата. Сладко грозде, събрало светлината на лятото и винаги присъстващо на масата вкъщи. И аромата на канела в току що извадения от печката сладкиш с круши.

Есенно злато





Една разходка до… парк Врана


Основаният в началото на миналия век парк Врана, се намира в покрайнините на София и от два месеца насам е отворен за посещение всеки уикенд. Тръгнахме натам основно заради двореца и решихме да се присъединим към една обиколките с екскурзовод, които започват на всеки половин час. Очаквахме да ни заведат до сградата на Двореца, да ни кажат две думи за него и да ни оставят да си се разхождаме, но всъщност последва една продължила повече от час обиколка из парка, придружена с много интересна информация за различните редки растителни видове и за историята му.

Езерото с лилиите, където някога са били отглеждани 15 вида лилии (най-голямата колеция в Европа), включително и южноамериканска вода лилия с диаметър на листата 2 метра, която е била и единственият екземпляр в Европа

Езерото с лилиите, където някога са били отглеждани 15 вида лилии (най-голямата колеция в Европа), включително и южноамериканска вода лилия с диаметър на листата 2 метра, която е била и единственият екземпляр в Европа

Преди Освобождението на територията на днешния парк, се е намирал чифликът на управителя на София, Осман паша, а след 1979г. земите стават собственост на хаджи Боне Петров. По това време горите, които днес покриват парка, не са съществували и на тяхно се е простирало равно поле, покрито със зеленчукови градини, изхранващи цялото население на наскоро създадената столица.

Хамбар за сено - единствената оцеляла сграда от времето, когато собственик на тези земи е бил хаджи Боне Петров

Хамбар за сено – единствената оцеляла сграда от времето, когато собственик на тези земи е бил хаджи Боне Петров

След фалита на собственика, земите са продадени на търг, спечелен от личния аптекар на Фердинанд, който само няколко месеца по-късно ги продава на Княза.
[Прочети още...]





  • Страница 2 от 82
  • <
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • ...
  • 82
  • >