IMG_0519

Снимката е направена от прозореца на стаята ми. Забелязах звездите едва снощи, а преди се случваше доста по-често…

Мога да разпозная само две съзвездия, едното е Орион. Гледах го почти всяка вечер, когато се прибирах след втора смяна от училище към нас, а небето беше безоблачно. Когато дойдох да уча тук в София отново открих същото съзвездие на небето – отново беше пред мен на път към общежитието, в което живеех, но сега отляво на блока. Откакто се преместих тук обаче явно не съм поглеждала към нощното небе. Просто съседната кооперация е прекалено близо и всъщност виждам само една много тънка ивица от небето, а и е прекалено светло – мислех си, че няма да се виждат никакви звезди.

Вчера ги открих случайно – бях угасила вече и щях да си лягам; подадох глава през прозореца за секунда, за да усетя по-добре прекрасния аромат на липи, който достига до нас… и тогава ги видях! Малката мечка (или може би голямата, но се съмнявам), това е второто съзвездие, което мога да разпозная (а като малка четях книжки и исках да стана астроном). Учудих се как не съм ги забелязала по-рано. Колко много неща пропускаме, забравяйки да вдигнем очи нагоре, вечно заболи поглед в сивото си ежедневие.

Спомних си за няколко прекрасни вечери в едно малко селце в Родопите, където нощем беше толкова тъмно, че се виждаше млечния път. Излизахме с фенерчета до крайните къщи на селото и там ги изгасяхме и гледахме милионите звезди, докато не ни заболи врата от гледане нагоре. Спомних си и за нещо, което бях написала за звездите тук.

Аз обещавам, че вече няма да забравям за толкова дълго време да погледна към звездите. Повдигни глава и ти към небето някоя нощ – звездите винаги са там, дори и понякога да не ги забелязваме.

социални мрежи