Животът е приказка
Тя се усмихна, но не отговори. Не беше необходимо – очите й казваха всичко. Очите й винаги щяха да бъдат усмихнати и малко тъжни, защото знаеше, че животът е приказка.
Тази идея й харесваше – животът като приказка – защото обясняваше много неща. Обясняваше защо в живота има зло – в приказките винаги има отрицателни герои, иначе не биха били приказки. Така и в живота има лоши хора, които все гледат как да те измамят, да те излъжат, да те ограбят. И също като в приказките – успяват. Поне в началото. И на добрите герои винаги им се случват лоши неща и страдат – спящата красавица, която се убола на вретеното, най-малкият брат, когото всички обиждат и после изоставят на дъното на стар кладенец, Снежанка – оставена сама в гората, Пепеляшка, принудена да върши най-черната работа.
Познато нали? – тъжна усмивка, която не очаква отговор.
Всеки понякога се е чувствал изоставен на дъното от най-добрите си приятели, също като най-малкия брат. Или е бил от онези хора, които също като Пепеляшка работят постоянно, за да са добре другите, и никога не получават отплата или благодарност за това. Или е бил изгубен и дълго се е скитал в тъмната гора като Снежанка.
Обаче… – възрази той – приказките винаги имат щастлив край, а в живота… май нещо не се получава.
Леко насмешлива усмивка – Ха, получава се разбира се – отвърна тя.
Стига добрите герои да са наистина добри, дори не е толкова нужно да са герои, може просто да са хора. Достатъчно е да помнят какво правят добрите герои в приказките, когато им се случват лоши неща. Най-малкият брат не започва да плаче като го оставят сам на дъното на кладенеца – той тръгва да търси изход нагоре и не се отказва докато не го намира. Снежанка не тръгва да плаче под някое дърво в гората – върви напред и не спира, докато не попада на къщичката на джуджетата, а после започва да се грижи за тях. Пепеляшка, докато работи и спи в пепелта на огнището не спира да мечтае и да вярва, че един ден мечтите й ще се сбъднат.
Дааа, животът е приказка – усмихна се тя.
Жалко, че като пораснем забравяме приказките, които сме чели, като малки. Иначе щяхме да знаем, че те винаги имат щастлив край и нямаше да се отказваме пред трудностите, които са просто част от приказката.
Вгледа се в очите на човека до нея и се усмихна леко. Не беше нужно да й отговаря, очите му казваха всичко – той не беше забравил приказките, които бе слушал като дете.
No related posts.
5 Коментара на “Животът е приказка”
Ha: 10 авг , 2010, 10:40
Наистина е така. За съжаление много хора (включително и аз) забравяме за приказките. Благодаря че ни ги припомнихте. И наистина живота може да бъде една приказка. :)
Ha: 10 авг , 2010, 12:17
Интересно, определено добър поглед по темата ! И още един вариант – „Имало едно време един юнак.Да, ама едно време, а сега ? „
Ha: 10 авг , 2010, 22:43
Това последното прозвуча леко песимистично… Не знам как, но имаш уникален талант за писане точно на такива коментари :)
Ha: 13 авг , 2010, 22:42
тези приказки минават само по блоговете, когато хората са сами в своето зациклено сърфиране в нета. ако почнеш да говориш такива неща докато си с хора в реалното ежедневие, всички ще те вземат или за смахнат или за сектант.
тъжно, но факт :/
Ha: 14 авг , 2010, 13:18
Не съм се замисляла над това, но май наистина има нещо вярно.
А и точно този постинг… дори бях почнала да пиша обяснения защо съм го написала и то точно в този вид, но после се отказах… Нека всеки го разбира както си иска. Истината е, че просто понякога има неща, които не можеш да не напишеш и това е едно от тях.
Добави коментар