Днес най-накрая бяха публикувани победителите в творческия конкурс на младежката организация към ООН. Искрени поздравления за авторите! Трите най-добри творби можеш да прочетеш тук: http://bgyouthdelegate.org/. А отличените във фотоконкурса снимки, които са включени в изложбата, можеш да разгледаш тук: „Фотоконкурс младежки делегати 2009″. Заслужава си да отделиш няколко минути (особено за есетата), защото темите наистина са сериозни и карат човек да се замисли.

А това беше моето участие в конкурса:

Ние сме новото поколение на България. Ние сме тези, които все още мечтаят. Ние сме тези, които все още виждат надежда.

Ние учим – често по стари учебници, ненужни теории и затова невинаги виждаме смисъл. Ние работим – започваме като сервитьори и продавачки, но с мечти за успешна кариера, която радко става реалност. Ние можем сами да изкарваме пари, които после сигурно харчим за глупости, но така се учим да ценим собствените си усилия.

Нас ни боли за тези, които нямат нашия късмет – нямат семейство, приятели, пари, възможност да учат, защото знаем, че те не са по-различни от нас и заслужават същите възможности, но не ги получават. Ние сме тъжни заради безсмисленото насилие и смърт, за които слушаме всеки ден. Ние желаем единствено справедливост, честност, уважение и малко човешко отношение, но често не го получаваме.

Ние познаваме миналото, но не му позволяваме да ни пречи, защото ние живеем в настоящето, защото на нас принадлежи бъдещето. Ние искаме добри лекари и лекарства, за да не гледаме как родителите ни страдат, при положение, че може да им се помогне. Ние сме готови да се борим, защото желаем едно по-добро бъдеще за нашите деца. Ние се нуждаем от детски площадки, градини и училища, за да можем да им осигурим това бъдеще. Нас ни е грижа за природата на България и не можем да стоим и да гледаме как я разрушават и как на местата, които помним от деца, сега се издигат хотели.

За нас светът няма граници. Ние искаме да пътуваме, но и винаги да се връщаме тук. Ние плачем, когато прителите ни заминават в търсене на по-добър живот в чужбина. И понякога неволно се питаме дали един ден няма да тръгнем след тях. Понякога мислим, че няма шанс, няма изход и нещата ще си останат същите завинаги и тогава се питаме какво въобще правим тук.

Ние вярваме само на себе си, защото ни е омръзнало от лъжи. Ние грешим, понякога падаме, но винаги се изправяме, защото до нас винаги има приятел и заедно сме силни. Ние се смеем, пеем, танцуваме, живеем и не ни интересува какво мислят другите за нас, защото това е нашият живот и искаме да го живеем така, както на нас ни харесва. Ние искаме да чуеш нашия глас, защото имаме собствено мнение и идеи и смятаме, че те са важни и могат да помогнат. Ние желаем промяна и разбираме, че тя трябва да дойде от нас, че първо трябва да се променим всички ние.

Ние сме новото поколение на България – тези, които останаха, тези, в чиито очи още свети надежда, тези, които още вярват, че мечтите ще станат реалност, тези, които сами определят своето бъдеще.

бутони към социални мрежи

Още по темата:

1. Граници
   Най-страшни от всички са ограниченията, които сами налагаме на себе си. Без това да е необходимо. Определяме граници на собствените си способности. Решаваме какво можем...
2. Харесва ли ти компанията?
   Ако можем да сме толкова добри с приятелите си и хората, които обичаме, не е ли време да заобичаме и себе си малко повече? Да...
3. Оптимизъм и…
   За какво се сещат хората, когато става дума за оптимизъм? Едни от най-често срещаните думи, които хората използват, когато описват причините за своя оптимизъм са:...
4. Нещата, които не си направил
   След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил. ...
5. Има и такива хора
   Още има такива хора и докато продължава да ги има светът ще е прекрасен и всеки ден ще получаваме поне по една усмивка....