“Законът” е последната част от трилогията на Владимир Зарев “Битието, Изходът, Законът” и действието в нея се развива от края на 70-те години почти до наши дни. За разлика от предните две части, тази започва много, много по-различно. През цялото време докато четях първите 200 страници имах чувството, че нешо не е наред. Но едва с последните редове на този първи раздел, тъкмо когато в теб се поражда надеждата, че хората са нормални и в тях все пак има нещо човешко, идва прозрението, че всичко е било просто една голяма лъжа. Героите и целият им събран в тези 10-15 години живот е бил просто една лъжа.

Успехът и щастието им са били фалшиви, като изкуствената, но непомръкваща усмивка на телевизионен водещ, като “богатите” им апартаменти пълни с единствения вид мебели, който продават в универсалния магазин, като евтиния декор на посредствена театрална постановка. Всичко е една красива маска, зад която се крие скука, отегчение от живота, самота, цинизъм, липса на взаимност, разбиране, обич. Героите са празни като рафтовете в магазините.

В своя привидно спокоен и презадоволен живот, те сякаш имат всичко, но поради това са лишени от най-ценното – стремеж. Без цел, без идеал, който да следват (какъвто и да е той), животът им всъщност е изпразнен от смисъл. Затова и най-големият успех, и пълният провал изглеждат бледи и лишени от чувства и смисъл, щом не са подчинени на една по-висша цел. А най-ужасяващото е, че единственият човек, който лъже през цялото време в края се оказва единственият, говорещ истината.

А после… После лъжата се пропуква. После идват Промените и помитат всичко. “Животът беше станал безпорядъчен и труден. Живот изведнъж беше станал непредвидим. Те не го разбираха, но го усещаха… животът беше станал истински!”

Усилията и идеалите на цяло едно поколение просто биват изтрити и заличени, така както само преди 40 години е било сторено същото. Театрите са празни, фабриките пустеят, “пирамидите” се строят и рухват, медиите заменят политическата цензура с икономическа, съдът е “справедлив” за този, който даде повече. Защото всичко се продава. И всичко може да бъде купено. Дори и една изгубила смисъла си книга, която авторът й трябва да спаси.

Сред страниците за секунди се сриват и издигат човешки животи. И пак за секунди се губят и печелят пари, невъобразимо много пари. А едни 52млн. и 600 хиляди германски марки, паднали сякаш от небето, се оказват нещо твърде, твърде жестоко. Защото с тях не можеш да си купиш любов, не можеш да купиш здраве за близките си и най-важното – не можеш да си купиш живот и свобода.

Сред неовладяната анархия и беззаконие, Законът (не човешкият, а онзи другият, вечният) е само един и важи за всички. Неумолим, неотменим и стоварващ се в най-неочаквания момент, той не може да бъде подкупен с пари и не се прекланя пред чуждата слава. А присъдата е без право на обжалване.

В тази трилогия ситуации, символи и случки непрекъснато се повтарят, от книга в книга, от поколение в поколение и дори в рамките на един човешки живот. И уж е същото, но не съвсем. Някой дребен детайл или щрих е променен и това създава изцяло нова картина, защото хората са други, обстоятелствата не са същите, а различните решения водят до различни последствия. Не само човешките животи, но и историята на страната привидно се повтаря (или може би привидно остава същата)… и някъде там между редовете се промъква митът за Сизиф, който като че ли обяснява всичко.

В това неумолимо повторение краят отдавна е предизвестен и може би поради това още по-жесток. Защото ти се иска да спреш преживяната вече веднъж от героите болка, но няма, просто няма как да изтриеш или промениш записаното в паметта на времето. Или всъщност край няма? И той е просто началото на едно ново повторение…

Ревю тук и на първите две части – “Битието”, “Изход” и на цялата трилогия в Книголандия. Без да претендирам, че чета кой знае колко много (но все пак и не кой знае колко малко), тази трилогия е най-доброто, което съм чела и като сюжет, но и като изказ и стил на писане. И все си мисля, че ако повече хора прочетат, ако разберат тези книги, нещо мъничко, но много важно в тях ще се промени завинаги.

споделяне в социални мрежи