Вървях бавно към работа. Много бавно. Понякога го правя, защото е още рано, утрото е хубаво и не ми се влиза в офиса. Покрай оградата до тротоара расте зелена трева и на няколко места сред нея – глухарчета. Дори и сега посред зимата. Жълти и слънчево усмихнати. Предишния ден не ги бях видяла, а съм сигурна, че са били там. Не ги забелязах и вечерта, когато минавах по същия този път – бързах да се прибера вкъщи. Понякога просто трябва малко да забавим крачка, за да видим колко красив е живота.

Забелязваш ли, че в заведението, където обядваш всеки ден има нов сервитьор?
Забелязваш ли, че продавачката в кварталния магазин е друга?
Забелязваш ли, че онази сграда точно до офиса ти е пребоядисана в зелено?
Забелязваш ли, че в магазина за дрехи, покрай който минаваш всеки ден, всъщност вече продават само обувки?
Забелязваш ли, че сред тълпата хора, пресичащи на светофара, има един човек, който се усмихва?
Забелязваш ли, че на чантата на момичето, което едва не се блъсна в теб, има жълта значка с усмихнато лице?
Забелязваш ли, че понякога вечер небето става розово и е много красиво?
Забелязваш ли, че жена ти е сложила в любимото ти ядене нова подправка и то е още по-вкусно?
Забелязваш ли, че в ясните зимни утрини, когато тръгваш рано за работа слънцето едва изгрява и снегът може да е бял, син или розов заради лъчите му?
Забелязваш ли ръката, протегната за помощ?
Забелязваш ли, че сезоните се сменят и всеки от тях е красив?
Забелязваш ли, че някой е засял в градинката цветя?
Забелязваш ли кацналото на терасата врабче?
Забелязваш ли кога се ражда и умира любовта?
Забелязваш ли какъв цвят имат очите на приятелите ти?
Забелязваш ли, че живееш?

бутон за сайт