Преди време (когато някой някъде пак търсеше таланти) бях написала един текст, за който се сетих наскоро. Можеш да го прочетеш тук: Талант.

Въпреки заглавието, започва с думите „Аз нямам талант.” Ако го пишех днес щеше да бъде „Всеки има талант.” Просто някои още не са го открили, а има и такива, които дори не го и търсят – защото не вярват, че имат такъв или защото са опитали различни неща, но без успех. Други са открили таланта си, но с годините са го забравили без да се опитат да го развият. Някои с много усилия може би са успели да го превърнат в професия, а други – в хоби, което макар и да не носи пари, дава смисъл на живота.

Текстът не от най-хубавите, по-скоро доста емоционален, написан малко преди да замина за известно време в чужбина, когато всички ми пожелаваха да намеря начин да остана там и почти никой не каза „ще чакам да се върнеш”. Завършва с думите „Поне засега…” Ако го пишех днес щеше да бъде „Завинаги!” Защото целият подреден свят там е хубав, но… но подреден, прекалено подреден. И скучен. Защото няма изненади. Липсва приятната изненада да излезеш от блока и да разбереш, че автобусът ти идва след 1мин., просто защото там автобусите никога не закъсняват. Липсва приятната изненада да влезеш в някоя канцелария и да те посрещнат с усмивка, вместо да ти се развикат, просто защото там винаги са любезни. Липсва приятната изненада да свършиш задачата си в банката за 15мин., въпреки че си планирал 1 час, просто защото там нещата винаги отнемат едно и също време. Липсва приятната изненада да откриеш невероятно хубаво кафе, просто защото там навсякъде кафето има един и същ вкус.

А животът без изненади е скучен, еднообразен и сив. Аз си предпочитам изненадите тук. Да, може би лошите изненади ще са повече от хубавите, но след време тях ще ги забравя. Ще запомня хубавите изненади. Ще ги разкажа и на теб. Какво да се прави – талант ;-)

сподели бутон

No related posts.