Днес е прекрасен ден защото… си изпуснах автобуса. Не ми се случва за първи път, няма и да е за последен. Разбира се в това няма нищо прекрасно, но докато леко поизнервена чаках на спирката следващия автобус, разпознах в една от чакащите колежка от университета, с която бяхме изгубили контакт и която не бях виждала от поне три години. Винаги е интересно да се срещнеш с някой, когото почти си забравил, да разбереш какво се случва с него, да откриеш колко много се е променил. Така че не винаги да си изпуснеш автобуса е най-трагичното нещо на света, дори и да трябва да чакаш петнайсет минути за следващия. А и по принцип обожавам неочакваните случайни срещи. Особено в голям град като София. Показват ти, че светът наистина е малък. И че в него наистина е останало нещо човешко. Хубаво е, когато в безличната тълпа от хора, с които се разминаваш всеки ден по улиците, срещнеш едно познато лице. И една приятелска усмивка.

А ти? Чия усмивка те зарадва днес?

бутон за сайт