Днес тук трябваше да продължа поредицата си за българските поговорки, но едно от преимуществата на това да имаш собствен блог, е че можеш да си пишеш каквото ти хрумне на момента.

“В края на краищата за да не бъде оптимистът глупак, той трябва да знае колко тъжен може да бъде светът. Песимистът обаче открива това наново всеки ден. – Sir Peter Ustinov

Това е един от любимите ми цитати за оптимизма. Действа особено добре срещу всеки коментар от сорта на “как човек да е оптимист след всичко, което се случва наоколо”. Затова днес не толкова оптимистично, а малко по-реалистично.

Не гледам новини (и телевизия, всъщност), затова само бях подочула малко за проучванията за добив на газ напоследък и протестите срещу тях. Докато една позната не ми изпрати изпрати информация, че заради това еко-производителите може да изгубят лицензите си, което на практика ще доведе до фалит на голяма част от тях. Имаше няколко линка и се зачетох… Огромно количество вода, пясък и отчасти неизвестни химични вещества се вкарват под налягане на 3-4км дълбочина разбивайки скалите, за да излезе газът на повърхността. Становището на учени от БАН беше доста по-умерено относно потенциалните опасности в сравнение с истерията, която предполагам си тече сред медиите и хората. Но самото описание на процеса на добив е достатъчно стряскащо, поне за мен.

Напоследък изчетох толкова много за невероятния потенциал и огромните възможности за устойчиво и екологично чисто производство, без нужда от енергия, без никакви отпадъци, че просто не мога да проумея защо всички тези действащи практики и уникални постижения не се прилагат по цял свят. Всъщност мога – печалбата винаги е стояла на първо място. Но когато те носят и по-голяма печалба?! Защото с голяма част от тях е именно така.

И се питам кое ще изберем – да разрушаваме Земята или да използваме отговорно безценните и изобилни ресурси, които тя ни дава?

Ако ви се чете повече: http://www.zonabg.com/ и http://shalegas-bg.eu/home/

бутон за споделяне