В днешния свят никой не е напълно независим. Всички зависим от работодателя си, от банките, от доставчиците на ток и вода. Но зависим също така и от хората, от най-близките си.

Когато те са тъжни и ние нямаме настроение, когато са щастливи, и ние се усмихваме. Нуждаем се от тяхното внимание, от една мила дума, прегръдка, протегната ръка. Имаме нужда от тяхното присъствие, да знаем, че са до нас и ще продължават да бъдат, когато имаме нужда от тях.

Обикновено не си признаваме, че сме зависими. Преструваме се на самостоятелни. Казваме си, че сме силни и можем да се справим сами с всичко, без чужда помощ. Зависимостта и признанието, че не можем всичко сами, ни плашат. Но някъде дълбоко в себе си знаем, че не можем без хората около нас. Не можем без тяхната помощ, без тяхната подкрепа в трудни моменти, дори без тяхното присъствие понякога. Така както и те се нуждаят от нас, макар също да не си го признават.

И във взаимната зависимост всъщност няма нищо лошо, стига и двете страни да са наясно с нея, да са открити и да не злоупотребяват с това, че някой се нуждае от тях.

бутони за социални мрежи