Първият топъл полъх идва неочаквано. Просто като капризна жена в разгара на март, един ден вятърът сменя посоката и задухва от юг, вместо от север. Погалва клоните на дърветата и им прошепва, че е време да се събудят. Но зелените листенца са все още сънени и не им се говори с него. Затова вятърът разговаря с ручеите и капчуците, и за да е гласът им още по-силен и звънлив, стопява снеговете с топлия си дъх.

Опиянен от щастие, вятърът се радва на свободата си, тичайки по зелените поля с избуяло жито, пресъздавайки в тях вълните на океана, над който някога е прелетял. След време житните класове ще натежат толкова много, че той вече няма да може да си играе с тях, а осилите ще драскат босите му крачета. Тогава той само ще докосва полята с един жарък полъх, понесъл в себе си песента на чучулигите.

За да избяга от горещите лъчи на слънцето през лятото, вятърът ще се скрие в гората. Ще се надбягва с кафевите сърни, ще си играе с нежните калинки, ще нахлува пакостливо в хралупите и ще разрошва опашките на неспирните катерички. Ще говори до късно с листата на дърветата, упоен от аромата на билки, и заслушан в древните предания, няма да усети кога е наближило полунощ и времето на дивия му танц със светулките.

Когато спокойствието на гората му омръзне, вятърът ще се промъкне незабелязано в градовете. Ще превърне найлоновите торбички в летящи в небето разноцветни балони. Ще си открадне сапунено мехурче, направено от някое засмяно дете. Ще потанцува с пръските на фонтаните. Ще пробва уменията си на коафьор, макар от опит да знае, че никой (особено момичетата) няма да хареса новата си прическа. Ще погали голите рамене на жените и ще се опита да надникне тайно под неразумно късите поли.

Увлечен в играта си, няма да усети колко силен е станал и няма да забележи сивите облаци, които е довел със себе си. За да успее да ги прогони и да върне слънчевите усмивки на хората, ще задуха още по-силно. След кратък спор с оглушителните гръмотевици отново ще излезе победител и уморен от битката си с тях, ще утихне.

На път към морето ще се завърти набързо край някоя вятърна електроцентрала, но няма да му се остава дълго там. Когато достигне морската шир, ще се спусне леко над повърхността й и ще извеза бели дантели за украса на безкрайното синьо. Ще отнесе сламената шапка на някои разсеян турист и тайно ще си опита мъничко от нечий сладолед. Ще се увие около кулите на пясъчните замъци, за да се издигне след това право нагоре, където дълго ще лети с чайките. Когато му омръзне да гледа света отвисоко, ще се спусне в платната на някой кораб и ще си позабавлява да определя посоката му, противно на очакванията на капитана.

Натъжен от пристигането на есента, вятърът ще изгуби топлината си. Студените му пръсти ще откъсват едно по едно листата на дърветата. Силните му повеи ще свикат разпръснатите облаци и след това ще се успокоят, за да не пречат на дъжда. Когато тъгата отмине, вятърът ще се заиграе като малко дете с листата, покрили улиците, понасяйки ги във вихрен танц.

Щом и последният лист се откъсне от клона, от небето ще падне първата снежинка. Вятърът ще я докосне и ще я стопи в прегръдката си. Леко смутен и изненадан от ледения допир, ще се отдръпне за миг. После ще стане още по студен, за да може да участва в прелестния им танц. Понякога, когато снежинките закъсняват, ще извива ледени вихрушки, за да им помогне да стигнат навреме. Друг път, уморен да събаря снега от клоните на дърветата, ще се сгушва дълбоко в някоя пещера, за да си почине.

И да събере сили за онзи ден в разгара на март, когато…

сподели бутон