Не се раждаш оптимист. И не можеш изведнъж да станеш такъв като с магическа пръчица. Няма тайни формули и безотказни рецепти. Няма „златни правила”, независимо какво пише в книгите и многобройните сайтове в интернет. И аз не мога да ти кажа как да станеш оптимист. Не, че не искам, просто не знам.

Разказвам ти само как аз се опитвам да бъда оптимист. Понякога се получава, друг път не. Има дни, в които просто се събуждам с усмивка. Но има и други, в които е прекалено трудно, почти невъзможно да бъда оптимист. Понякога не успявам да подобря лошото си настроение, понякога сама успявам да внеса усмивка в мрачния ден, а понякога пък някой друг ми подарява своята усмивка.

Важното е да решиш да бъдеш оптимист независимо какво се случва. И ще забележиш, че безброй дребни неща, които преди са успявали да развалят настроението ти, не са толкова важни и не могат да свалят усмивката от лицето ти. На тяхно място ще започнеш да виждаш други, пак уж дребни неща, но красиви и внасящи радост във всекидневието. Необходимо е само малко желание и воля всеки ден. Желание да откриваш непрестанно красивото и доброто около теб. Да вярваш, че съществуват и че ти можеш да ги намериш. Воля да започваш да ги търсиш отново и отново всеки ден.

Понякога заедно с тях ще попадаш и на лошото и на грозното. Понякога няма да успяваш да ги откриеш веднага, защото са скрити малко по-дълбоко. Понякога ще срещаш хора, които ще ти казват, че те отдавна не съществуват и няма смисъл да ги търсиш, че в днешно време е наивно да си оптимист. Тези хора просто са забравили как и къде да търсят, но ти можеш да им помогнеш да се научат отново.

Дали и как ще станеш оптимист избираш ти. Никой друг не може да ти даде отговор. Аз мога само да ти кажа, че ТИ можеш да бъдеш оптимист.

социални мрежи