В приказките търсенето на съкровище обикновено е свързано с множество препятствия, приключения и трудности докато най-накрая бъде открит дълбоко заровения в земята съндък със злато. В реалния живот съкровищата не винаги са материални, но откриването им често е свързано с не по-малко усилия.

Съкровищата, скрити в хората, не винаги се забелязват от пръв поглед. Понякога старите и изтъркани дрехи и загрубелите от труд ръце са като патината, покриваща благородния метал. Нужно е внимание и опитно око, за да забележиш истинската същност и доброто сърце под не готам привлекателната външност. Друг път сами нарочно крием съкровището в нас от любопитните погледи на другите. От страх да не ни го откраднат и да не ни наранят. Не разговаряме с непознати и трудно допускаме останалите до себе си, ревниво пазейки скъпоценните си мечти, желания и стремежи. В същото време се стремим да разкрием съкровищата, криещи се в другите, а това никак не е лесно. Десетките ключалки, които ги пазят се отварят само с точно определени ключове – внимание, нежност, разбиране, съчувствие, приемане, обич. А дори и след като сме отключили всички катинари пак ще ни трябва време да разберем дали криещото се под тях са скъпоценни камъни или чупливи стъкълца с фалшив блясък. Тази проверка може да бъде направена само с множество изпитания и трудости, които сме преминали заедно.

Съкровищата, които търсим в живота си, рядко имат образа на съндък, пълен със злато, както е в приказките, и по-често са нещо много по-обикновено и човешко – здраве за нас и за близките ни, обич и занимание, което ни е приятно и осмисля деня ни. Понякога търсенето на тези съкровища отнема доста време, отвежда ни в различни градове или държави, лутаме се по безброи погрешни отклонения и улици без изход, но всяка една крачка ни приближава все повече към съкровището. Понякога откриваме и чужди съкровища и ни трябва известно време да разберем, че те не са за нас, а после ни е трудно да ги изоставим, за да продължим по своя път. Да продължим да се борим с трудности и да преминаваме през различни изпитания, борейки се с дракони, които най-често са плод само на подхраненото от страха ни въображение. Когато след толкова усилия най-накрая намерим съкровището си, то може и да не е блестящо като злато, може да е потъмняло от времето, но със сигурност ще го разпознаем. И е особено важно да не го крием и пазим в тайна, защото съкровищата трябва да се споделят и раздават щедро, а не да се пазят заключени зад решетки.

Ако някой ви каже, че няма вълшеби съкровища, или пък се опитва да ви пробута карта за такова, не му вярвайте. Картата за вашето съкровище вече е отпечатана в сърцето ви и само вие можете да го откриете, стига да не се плашите от изпитанията по пътя към него (все пак без тях съкровището няма да е истинско, нито пък приказките – толкова интересни).

бутон за социални мрежи