свещ

Често съм минавала покрай това магазинче, но никога не съм влизала в него. Влязох за първи път, за да купя подарък, понеже ароматна свещ ми се струваше подходящо допълнение към вече купената книга.

Още щом отвориш вратата те посреща топлина и лек, успокояващ аромат. Услужливата продавачка с усмивка ти помага в избора, без да е досадна. Усмивката й е истинска, щастлива и това се предава и на теб. Изглежда като онези хора, които са успели да намерят удоволствие в работата си, обичат това, което правят и влагат в него по нещо от себе си. И това си личи, усеща се.

А изборът е труден. Безброй аромати – лимон, портокал, смокиня, боровинки, касис, люляк, кокос, ягода, мента, грейпфрут и дори тиква. Толкова цветове и форми. Магазинчето е съвсем малко, а ми се струва, че мога да остана там с часове. Един малък омагьосващ свят, изпълнен със спокойствие и чудни аромати, всред забързания, сив град и бензиновите пари.

Накрая все пак избирам нещо, но знам, че скоро ще се върна пак – този път, за да подаря нещо на себе си. Понякога човек има нужда сам да си прави малки подаръчета, просто ей така, без причина. Излизам с усмивка и изпълнена с енергия въпреки дългия работен ден. Навън е започнало да вали, но това няма значение. Усмихвам се на дъжда, пътя до спирката е само няколко минути и нямам нужда от чадър.

Качвам се в трамвая. Някой е нарисувал върху изпотените стъкла усмихнато лице (точка, точка, запетая и тиренце за уста…) Понякога е нужно много малко, за да си припомниш, че животът е прекрасен.

сподели ме

No related posts.