Не мога да спра да мисля за някои книги дълго след като съм ги прочела. Може би е съвпадение, но точно преди една година, това беше “Крадецът на книги”, днес това е “Токио: отменен”. Ще видим какво следва другата година :-)

Представете си, че някой е събрал всички стари вълшебни приказки от детството ви и ги е пренесъл в наши дни. Защото в книгата “Токио: отменен” нищо не е такова, каквото изглежда.

Арабските принцове не яздят бели коне, а се придвижват с черни джипове с тъмни стъкла. Вълшебни дрехи се превръщат в археологическа находка. Затворената в кула красавица не спуска прелестните си коси към своя любим, а той взривява кулата с динамит. Най-малкият от тримата братя е все така недолюбван от двамата по-големи и пак успява да забогатее, но по един много необичаен начин – чрез спомени. Съвременната Алиса не се смалява или расте, похапвайки вълшебни гъби, а се превръща в магазин, благодарение на разтворени в мляко бисквитки Орео. Една жена очаква напразно своя любим – моряк, чиито кораб не е корабокруширал, а блокиран на едно френско пристанище, заради липса на разрешително. Момиче тъче вълшебни одеяла, докато човек, приемащ различни форми се опитва да я изкуши. Един съвременен Буратино, но от женски пол, почти оживява, благодарение на вградения в главата му компютър. Вълшебна песен завладява целия свят и връща хората към живота, докато един човек се превръща в дърво. И една спяща красавица бива измъкната от своя сън в… хладилника… с целувка от човек сънуващ сънищата на 13 души, сънуващи него.

Историите постепенно оживяват и се разгръщат в цялото си вълшебство, поглъщайки читателя в своята магия. Започват съвсем тривиално и естествено и изобщо не усещаш кога тънката граница между реалност и фантазия бива изтрита и всичко се слива в едно.

Както е в традициите на народните приказки и тези истории си имат поука. Какво се случва, когато човек е твърде горделив и злоупотребява с властта си. какво ни очаква, ако разчитаме машините да помнят всичко вместо нас. Защо не трябва да имаме тайни и как те разно или късно излизат наяве. Непознаващата граници сила на любовта, готова да направи всичко. Защо не трябва да сме алчни. Какво се случва, когато потънем в мечти и забравим реалността и хората, които ни обичат. Защо хората и чувствата са по-важни от куклите и финансовия успех. Какво е късмета и колко различни проявления има той.

Тринайсет невъзможни истории, които ще оживеят и ще ви накарат да повярвате в тях. Тринайсет вълшебни приказки, разказани за една нощ. Но в никакъв случай не четете повече от един разказ на веднъж! Ще развалите магията. Удоволствието трябва да се поема на малки порции, за да му се насладите напълно, защото със сигурност ще ви се иска никога да не свършва. Когато стигнете до празната бяла страница с черни букви “Останал да говори само един” ще затворите книгата и ще ви се прииска нощта да не свършва. Слънцето да забави малко своя изгрев и историите да продължат да се леят, а вълшебствата да извират и да оживяват в тъмните ъгли на стаята, осветявайки ги в златисто.

Ако Шехерезада разказваше такива истории бих я слушала и повече от 1001 нощи.

А ето и ревюто в Книголандия, което ме убеди да прочета книгата :)

бутони за социални мрежи