През последните четири месеца доста мои планове се провалиха. Стана някак изведнъж и неочаквано. Изглеждаха толкова близки и реални, дори бях почнала да ги осъществявам. Нещата се случваха бавно – разговори, мейли, докато се мине през всички нива. И навсякъде отговорът беше „да“. Звучеше доста обнадеждаващо, докато не се оказа, че зад това „да“ не стои нищо – само едно принципно съгласие без желание за промяна. Разчитайки на това „да“ плановете преминаха в действия – очакваш, че когато имаш доказателства, че нещата се получават и си допринесъл за това, промяната ще дойде по-бързо. И в един прекрасен момент се оказва, че от самото начало никой не е имал намерение да променя нищо. Поне не в рамките на близките шест месеца. Без значение, че си очаквал това да стане в близките един-два.

Когато нещо покрай теб се разпада внезапно и с такъв гръм и трясък, наистина човек има нужда от оптимизъм. За да разбере, че това не е единственото важно нещо в живота му. Нещо, като префокусиране на вниманието. Започваш да си припомняш всички неща, които са важни и ценни за теб, като семейството, което те обича, приятелите, на които можеш да разчиташ, любимото хоби, което те зарежда с енергия. И разбираш, че един провален (или отложен за дълго време) план не е краят на света. Все пак още си жив, дишаш, виждаш, вървиш напред и се радваш на живота. Имаш толкова много поводи да си щастлив.

И още нещо в тази ситуация, което е свързано с оптимизма, или по-точно неоговото отсъствие – липсата на контрол. Когато плановете ти се провалят поради хора и ситуации абсолютно независещи от теб и не можеш да направиш нищо, за да ги спасиш. Само стоиш отстрани и гледаш как изведнъж се превръщат на пух и прах. Истината е, че все пак има нещо, което можеш да контролираш и това е твоята реакция и поведение. След първоначалното разочарование и яд, които е добре да не продължават прекалено дълго, е време да се успокоиш и да се огледаш какво можеш да спасиш. Може да не е много, но все нещо може и да е останало. Важното е да помниш, че имаш контрол над нещата, че алтернатива винаги има. Дори и тази алтернатива да е по-лоша от настоящето, тя съществува и ти контролираш своя избор. Дори и вариантите, между, които избираш, да не ти харесват, изборът си е твой. Усещането за контрол е доста важно, за да продължиш напред, за да не изпаднеш в апатия и бездейственост. Трябва да помниш само, че дори и да не ти се вярва от това, което правиш все пак има някакъв смисъл, дори и да не можеш да видиш резултатите веднага.

И така, теориите всъщност действат на практика. Колкото и да ти се струва невероятно, помагат да си оправиш настроението, вместо да изпадаш в отчаяние. Надявам се да не ти се налага да ги изпробваш често, но ако все пак се наложи – опитай! Действа!

бутон за сайт

No related posts.