Втора част

Следващият ден сякаш нямаше край. Когато ме остави в училище, мама се усмихна и каза:
- Тази вечер е срещата с Дядо Коледа в библиотеката. Нали не си забравил?
- Не съм!
Аз съм най-лошото дете на света. Господин Джоунс каза да внимавам, а аз не внимавах. Джими ме видя да плача, но не можех да кажа на никого за това, защото щяха да ми се смеят. А и нямах подаръци! Бях тъжен и когато вечерта мама ме заведе до библиотеката ме попита какво ми има.
- Добре съм – отвърнах.
- Сигурно много се вълнуваш от срещата с Дядо Коледа? Сега ще те оставя тук, а ти стой близо до дъщерята на госпожа Джоунс, тя ще те наглежда, а аз ще дойда по-късно да те прибера. С татко имаме малко работа тази вечер.

Аз пристъпих в стаята с поглед забит в земята. Дъщерята на госпожа Джоунс ме посрещна с голяма усмивка, отметна черната си коса и ме погледна загрижено:
- О, Нед, какво се е случило?
О, не, тя знае – помислих си аз. Не, няма как да знае, и все пак големите и кафяви очи показваха, че знае, че нещо не е наред. Мама ми беше казвала, че дъщерята на госпожа Джоунс е специален човек, който може да се засмее и при най-големите неприятности, но и да се разплаче за нещо толкова дребно като порязан пръст или ранено птиче. Толкова много исках да й кажа, но не можех, защото тогава баща й щеше да научи и никога повече нямаше да видя тайната му усмивка.
- Всичко ще бъде наред – каза тя и се усмихна. – Ще видиш. Ще наглеждаш ли моята малка Нан, докато оцветява книжката.
- Да, госпожо.
Обичах малката Нан, тя имаше същата черна коса като майка си и същата красива усмивка. Понякога другите деца й се подиграваха, но не и когато аз бях наоколо, защото веднъж се сбих с Джими, когато я обиди. Сега я гледах как оцветява и се чудех как четири годишно дете се справя толкова добре, след като аз бях вече на шест и не можех да нарисувам и една права линия. Докато я гледах за момент забравих за Коледа и всичките ми проблеми. Но после шумът на другите деца прекъсна мислите ми. Майката на Нан дойде и ни заведе на опашката от деца, които чакаха за среща с Дядо Коледа. Джими се приближи до мен и прошепна:
- Ако Дядо Коледа научи какво си направил, няма да получиш никакъв подарък.
В този миг зазвъняха звънчета и влезе Дядо Коледа. Поне аз си мислех, че е той. Коремът му не беше толкова голям като на картинките, носът му и бузите му не бяха червени и изглеждаше малко объркан, сякаш не знаеше какво да прави. Той седна на стола, постави огромния чувал до себе си и погледна право към мен. Дали знае? Дядо Коледа знае всичко, нали? Не, няма как да е разбрал!
- Деца, всички седнете – извика Дядо Коледа. – Всички седнете. Искам да ви разкажа приказката за коледния подарък.
Всички седнахме, аз погледнах към майката на Нан, тя ми направи знак да мълча и се усмихна.
- И така деца, искам да ви разкажа приказката за коледния подарък – той подръпна брадата си и продължи. – Първата Коледа била Коледата на Бог. Той искал да покаже на всички хора колко много ги обича и затова им дал подарък – бебето Исус, като символ на любовта си. Някои хора, които разбирали много от подаръци и били там, когато Бог изпратил Исус при нас, разбрали колко голям е този подарък и неговата любов. Затова те решили да дадат на бебето Исус подаръци, като знак на тяхната любов към Бог и към подаръка, който получили от него. Те казали, че подаръците им са изпълнени със същата тази любов.
Всичко това звучеше много хубаво, но не бях много сигурен какво точно има предвид Дядо Коледа, а и другите деца също се оглеждаха неразбиращо наоколо. Тогава Дядо Коледа каза:
- Вижте деца, искате ли да знаете тайната на първия и вечния Коледен подарък.
Всички го погледнахме с очи, изпълнени с любопитство.
- Да!
Всеки обича тайните. Тогава Дядо Коледа се изправи и каза:
- От първия подарък тогава и до днес, във всеки дар, който подаряваме на Коледа, има по един допълнителен таен подарък, който Бог и малкия Исус поставят в кутията. Искате ли да знаете какъв е той?
- Да! Да! – извикахме ние.
- Майки, вие се обърнете, да не слушате – каза Дядо Коледа. – Тайната е само за деца. Приближете се, деца!
Той взе моливите на Нан и написа нещо на един лист хартия, който вдигна високо, за да можем всички да го видим. Там бяха изписани буквите „Епеуец От”.
- Повторете след мен деца: Епеуец От.
- Какво означава? – попита някой.

Четвърта част

Източник: www.worldtrans.org/positive.html

сподели бутон