Пета част

До мен долетя телефонен звън и ме изтръгна от спомените ми. Погледнах към часовника – все още имах половин час преди да отида до библиотеката. Изтичах до кухнята и вдигнах.
- Нед побързай, децата са неукротими!
- Но още е рано, дори не съм облякъл костюма.
- Побързай, и не забравяй звънчетата!
- Добре, добре!
- Нед, наистина ли трябва да заминеш преди да се прибера?
- Да, но ще се върна много скоро.
Изтичах нагоре по стълбите, облякох костюма, оправих брадата и… о, не, нямаше да имам време да оцветя носа и бузите си червени, както исках. И тази възглавница въобще не върши работа за корем на Дядо Коледа. Хомър, новата ни котка ме погледна и измърка.

Изтичах надолу по стълбите, изхвръкнах през вратата, като по пътя грабнах и звънчетата. Скочих в колата и след минути бях в библиотеката, където работеше Нан. Тя отвори вратата и ме издърпа вътре. Направи стъпка назад, огледаме и се засмя:
- Иглеждаш отлично. Носиш ли звънчетата?
Издрънчах с тях, но те почти не издадоха звук.
- Ккво ще правя? Никога не съм вършил подобно нещо.
- Просто бъди Дядо Коледа. Това е достатъчно.
Страхотно! – помислих си аз. Какво ще правя? А и веднага след тържеството трябва да пътувам. Скрих се зад паравана и Нан каза:
- Деца, чувате ли нещо?
Издрънчах със звънчетата, но сред виковете на децата не се чу изобщо.
- Чувате ли нещо? – повтори тя, давайки ми знак да звъня по-силно, но ефект нямаше. – Трябва да е Дядо Коледа!
Децата започнаха да викат и да се смеят. Излязох иззад паравана и се озовах в стая препълнена с деца. И всички гледаха мен! Огледах се и не знаех какво да правя. Някой ме побутна напред към един миниатюрен стол.
- Седни тук и давай на всяко нещо сладко – прошепна някой.
- Сега деца, подредете се, защото Дядо Коледа има да ви казва нещо.
Децата продължаваха да викат и да се смеят, а очите им не се отделяха от мен.
- Седнете деца, сега Дядо Коледа ще ви разкаже една приказка – започнах аз. Каква приказка? Не знам никакви приказки? – помислих си.
Тогава си спомних историята за първата Коледа и за бебето Исус. Исках да я разкажа добре, затова отначало започнах много бавно и неуверено. Когато приключих майките и децата се усмихваха, но изглеждаха и леко объркани. Сетих се! Епеуец От! Ще им разкажа за Епеуец От!
- Деца, искате ли да знаете тайната за първия и всички подаръци след него?
Тогава всичко тръгна от само себе си. Когато накрая децата казаха “Обичам те!” някои майки се смееха, други плачеха, а Нан – и двете едновремено. В дъното на стаята, на лицето на стария господин Джоунс грееше неговата тайна усмивка.
Децата започнаха да идват едно по едно при мен, всяко казваше какво иска за Коледа и получаваше лакомства. Питах ги дали са взели подарък за мама и татко и им казвах, че това ще бъде една много специална Коледа. Чернокосото момченце, което бях забелязал преди и което през цялото време стоеше с наведена глава, най-накрая се озова пред мен. Някой го побутна, аз го вдигнах и го сложих на коляното си.
- Какво искаш за Коледа?
То не погледна нагоре, само сви рамене и каза:
- Не знам.
Не знаех какво да кажа, наведох се към него и попитах:
- А взел ли си вече нещо за мама и татко?
То се разплака и се приближи към мен:
- Опитах се, но вместо това изгубих парите си.
Исках да заплача с него. Изтрих сълзите му и казах:
-Имам предложение за теб. Вземи това захарно петле и го постави под възглавницата си. Представи си какво искаш за Коледа, през нощта ще го сънуваш и аз ще разбера. Това ще е една много специална коледа за теб!

Епеуец От на всички!

Източник: www.worldtrans.org/positive.html

бутони за споделяне