Четвърта част

Вкарах Принцеса вътре и щом влезе в стаята, тя веднага завря муцуна под възглавницата ми. О, не! Захарното петле! Съвсем забравих! Но Принцеса вече беше налапала половината. Бързо грабнах остатъка и казах:
- Е, добре. Но повече няма. Това е всичко, което имам, а ще ми трябва за тази вечер.
Спомних си историята, която Дядо Коледа разказа, усмихнах се и прегърнах Принцеса, а тя ме целуна.
- Това е! – извиках аз. – Епеуец От! Това е всичко, което имам! Дано е достатъчно.
Дадох на Принцеса остатъка от захарното петле и се измъкнах от стаята. На горния етаж мама и татко все още украсяваха елхата и опаковаха сладки. Ще трябва да почакам докато си легнат. Прибрах се в стаята си и казах на Принцеса да ме събуди, когато те заспят. Докато се унасях, си мислех колко странен беше Дядо Коледа.

По едно време усетих, че Принцеса ближе ръката ми.
- Добре, добре! Ти стой тук тихо, а аз ей сега се връщам.
Слязох долу, намерих една празна кутия, панделка и молив. Опаковах я и написах отгоре “за мама и татко”. Скрих я най-отзад зад всички останали кутии с подаръци и лакомства. Качих се горе, пъхнах се в леглото и почти веднага заспах, прегърнал Принцеса.
Събудиха ме виковете на татко:
- Коледа е! Коледа е! Ставайте всички!
- Коледа е! – извиках и аз на Принцеса и двамата се затичахме по стълбите надолу. Спрях пред елхата и се запитах дали мама и татко ще харесат подаръка ми. Мама беше хванала татко за ръка, но не носеше брошката си, а купата все още не беше на мястото си.
- Чичо Джеф скоро ще е тук, да го изчакаме ли или да отваряме подаръците?
- Мамо, нека първо ви дам вашия подарък.
Те се спогледаха въпросително.
- Добре, Нед, къде е той?
- Ето тук – казах аз и се пъхнах под елхата. Подадох им го с усмивка. – Отворете го!
Те развързаха панделката, махнаха капака и извадиха листа хартия отвътре.
- “Епеуец От”. Какво значи това?
Бях уплашен. Нямаше да се получи. Бях забъркал една голяма каша.
- Какво значи, Нед? – попита и мама.
Тогава им разказах цялата история – за господин Джоунс, за совата, за мис Полин, за блестящите монети, за Джими и Хомър, за уличната шахта, за това, което Дядо Коледа каза. Те не казаха нищо.
- Нямах какво да ви дам – продължих аз – затова реших да ви дам тайния подарък, този който е вътре – Епеуец От – една прегръдка, една усмивка, една целувка, Обичам те. Но това е тайна само между вас и мен и всеки път, когато го погледнете ще виждате, подаръка, който идва от мен, от сърцето ми. Разбирате ли?
Мама и татко се смееха и плачеха едновременно. А татко никога не плаче. Ние се прегърнахме, усмихнахме се, целунахме си и си казахме “Обичам те!” Дори Принцеса се присъедини към нас. Точно тогава вратата се отвори и в къщата влетя чичо Джеф.
- Весела Коледа на всички! – извика той. Хей, защо плачете?! Хайде да отваряме подаръците.
Той подаваше на всеки подаръка за него, както правеше винаги. Ябълки и специално сирене за татко, сладки за чичо Джеф, круши и панделки за мама, цветни моливи и балони за мен. Тогава чичо Джеф се наведе и измъкна отдолу още един пакет.
- Я какво е това?
Мама и татко се направиха на изненадани, и друг път ги бях виждал да се преструват така.
- За теб е Нед, на бележката пише, че е от мама, татко, чичо Джеф и… Дядо Коледа.
Сега мама наистина изглеждаше изненадана. Пакетът не беше много голям, а дълъг и тънък.
- Хайде, отвори го!
Разкъсах хартията, мама ми помогна да отворя кутията, а вътре беше най-хубавото нещо, което бях виждал – медният телескоп!

Шеста (последна) част

Източник: www.worldtrans.org/positive.html

share button