Трета част

- Приближете се деца, приближете се – каза Дядо Коледа. – Ще го напиша, а по-големите ще го прочетат на по-малките. Епеуец От* – една прегръдка, една усмивка, една целувка, Обичам те. Ето какво означава. То е скрито във всички подаръци. Има го и в подаръците, които ще дадете на родителите си тази Коледа. Това е и подаръкът, който Бог ви е дал. Разбирате ли?
Всички бяхме разбрали. Никой не проговори. Само се спогледахме, кимнахме си един на друг и се усмихнахме. Знаехме тайната.
- Сега деца, нека дадем този подарък на майките ви и след това един по един ще ми кажете какво искате за Коледа. Но първо тихичко ми кажете какво се крие във всеки подарък?
- Епеуец От – прошепнахме ние.

- Сега се обърнете към майките си и изчакайте сигнала ми, при който ще им покажете тайния подарък. Но не казвайте тайната дума. Когато майките ви се обърнат, кажете “Една прегръдка!” Прегърнете се с ръце и дайте прегръдката на майка си. След това кажете “Една усмивка”, усмихнете се и ще видите как магически усмивката ще се предаде и на майките ви. После кажете “Една целувка” и им изпратете по една въздушна целувка. И накрая кажете “Обичам те!” Ясно ли е? И сега, майки, можете да се обърнете. Децата имат нещо за вас, нали така деца?
И децата подариха на своите майки една прегръдка, една усмивка, една целувка и казаха “Обичам те!” Аз подарих своите на дъщерята на госпожа Джоунс, защото мама не беше тук. Някой майки се засмяха, други се разплакаха, а майката на Нан – и двете едновременно. Тогава Дядо Коледа каза:
- Хайде на побързаме. Дядо Коледа е много зает тази вечер. Идвайте един по един.
Аз бях щастлив, Нан също. Но тогава Джими се приближи:
- Запомни – не казвай нищо!
И тогава отново ми се доплака. Забих поглед в земята, исках да избягам, да се скрия вкъщи, но другите деца щяха да ми се смеят. Опашката от деца пред мен постепенно намаляваше и накрая аз се озовах пред Дядо Коледа. Малката Нан ме побутна, той ме вдигна и ми помогна да седна на колената му.
- Кажи ми сега, какво искаш за Коледа?
- Не знам – измърморих аз.
- Добре… кажи ми тогава какъв подарък ще дадеш на мама и тати за Коледа?
Тогава не издържах, разплаках се и му разказах цялата история. Той ме прегърна и каза:
- Хайде сега, спри да плачеш. Имам едно предложение за теб. Ще вземеш това захарно петле, но няма да го ядеш. Ще го поставиш под възглавницата си и ще си представиш това, което искаш за Коледа за теб, за мама и за татко. И през нощта, когато видиш това нещо в съня си, аз също ще го видя и ще знам. За теб това ще е една много специална Коледа.
Чувствах се по-добре, защото бях споделил с някого, но все още не знаех какво да правя. Майката на Нан ме заведе удома. Когато се прибрах мама попита:
- Какво ти даде Дядо Коледа? Аз и показах захарното петле.
- Сега ли ще го ядеш?
- О, не- извиках аз и изтичах в стаята си.
Поставих го под възглавницата и се уверих, че не се показва. Потърсих татко, но него го нямаше. Попитах мама и тя каза, че се е наложило да замине за няколко дена с чичо Джеф. Липсваше ми, когато го нямаше, но много обичах, когато се връща – тичаше към къщата, качваше се по две стъпала на веднъж, вдигаше ме във въздуха, целуваше ме и пъхаше в джоба ми малко подаръче. Тогава забелязах, че купата, която беше спечелил на състезанието не е на обичайното си място. Без нея Коледата нямаше да е същата. Изтичах при мама в кухнята.
- Мамо, може ли да видя брошката ти?
- Вече е късно, Нед. Прибрах я. Време е да си лягаш.
Завих се на топло под одеялото и мама ме целуна за лека нощ. Усетих подаръка под възглавницата, Затворих очи, но единственото, което виждах беше как последната монета се изплъзва в отвора на уличната шахта.
Следващите дни минаха и бързо, и бавно. Опитвах се да си представя желанието си за Коледа, но не се получаваше нищо. На втория ден, след като се бях прибрал от училище, чух в гаража да се затваря вратата на колата. Погледнах на вън. Видях татко да се изкачва бавно по стълбите, влезе, погали ме по главата и каза:
- Уморен съм, Нед, кажи на мама, че ще си полегна малко.
О, не, какво съм направил! – помислих си аз. Седнах на най-долното стъпало и заплаках. Принцеса се приближи към мен, махайки с опашка. Прегърнах я и се разплаках още по-силно. След вечеря направо си легнах, дори и не помислих за подаръка под възглавницата, а до Коледа оставаха само още два дни.
Дните бяха истински кошмар, ходех на училище и стоях сам в ъгъла, после се прибирах и с Принцеса сядахме на стъпалата. Колко е хубаво да си куче – мислех си аз. Трябва само да обичаш хората и да въртиш опашка. Разказах й какво се е случило, но тя не се интересуваше – продължаваше да ме обича и да играе с мен.
Вчера мама започна да приготвя Коледни сладки и да ги увива в цветна хартия. Татко извади светещите лампички и ги закачи на елхата. А днес беше Бъдни вечер.
- Ела ми помогни със светлинките – каза татко.
- Уморен съм, искам да си лягам – отвърнах. – Може ли тази вечер Принцеса да спи с мен?
Мама погледна към мен, после към татко.
- Разбира се – каза той. – Нали е Коледа.
Коледа е, но купата на татко все още не е на мястото си, помислих си аз.
- Лека нощ, мамо. Лека нощ, татко.

Пета част

Източник: www.worldtrans.org/positive.html

* на английски “Ahasak Ily” сигурно звучи по-добре, но не можах да измисля по-добро съкращение на български.

бутон за сайт