Една Коледна приказка, която се оказа малко дълга, затова съм я разделила на 6 части – всеки ден по една :) Приятно четене :)

Заспал ли съм? Протегнах се и се опитах да отворя очи. Скоро трябваше да тръгвам за Коледното тържество в библиотеката. Щях да бъда помощник на Дядо Коледа. Жена ми ме помоли да го направя и аз се съгласих. Днес беше денят, но всичко, за което можех да мисля, беше дългото пътуване, което ми предстоеше след това. Чудя се колко е часът, скоро трябва да обличам костюма. Поглеждам към часовника. Имам още два часа. До часовника е любимият ми телескоп (винаги съм обичал да гледам луната). Получих го за една Коледа преди много години. Беше отдавна, но ми се струва сякаш е било вчера. Това беше най-лошата и най-хубавата Коледа в живота ми.

Бях на шест години, обичах да гледам луната и да слушам совите нощем, имах тъмна коса, която никога не искаше да стои сресана (майка ми казваше, че прилича на гнездо на сови; бретона винаги падаше над сините ми очи).
Знаех, че Коледа наближава заради елхата, която бяхме украсили, заради разноцветните лампички по уличните стълбове и заради празничните витрини на магазините. Друг знак за приближаващия празник беше, че мама и татко внимателно изчистваха от праха любимите си съкровища. Тази сутрин, когато слязох по стълбите видях мама да полира брошката, която беше получила от майка си, а тя от своята и т.н. Брошката беше от сребро и злато и три лилави камъка, които блестяха на светлината. Майка ми често се усмихваше, но когато поставеше тази брошка, усмивката й ставаше още по-голяма.
Баща ми пък беше извадил от витрината купата, която беше спечелил на едно състезание по бягане. На всеки празник чичо Джеф разказваше как баща ми е спечелил тази купа и когато наближаваше края татко винаги се изчервяваше леко и се усмихваше широко. Сигурен бях, че чичо ще разкаже историята и тази Коледа. Най-хубавата част беше към края, когато гласа на чичо ставаше малко по-висок, сякаш коментира състезанието: “Начело излизат Смит и Ханкок! Смит и Ханкок! И… Литълфийлд печели състезанието!” Майка ми се усмихваше и в очите и се появяваше сълза. Била е сред зрителите на състезанието.
Все още гледах как татко внимателно чисти купата от праха. Той ме забеляза, усмихна се леко и попита:
- Какво гледаш Нед?
- О, нищо. Чакам чичо Джеф, ще извеждаме Принцеса на разходка. (Принцеса е нашето красиво и малко тромаво куче).
- И със сигурност пак ще ядете сладки (чичо Джеф ми купуваше сладки всяка събота сутрин, въпреки че винаги трябваше да е изненада). Да се грижиш добре за Принцеса, да не избяга нанякъде.
Погледнах през прозореца и видях от другата страна на улицата чичо Джеф. Той се огледа наляво и надясно, след това извади часовника си и го погледна (обичаше този часовник, беше му подарък от баща му). После притича през улицата, нагоре по стълбите и се престори,че се блъска във вратата, както винаги правеше. И аз както винаги се засмях.
Изведохме Принцеса, а тя непрекъснато ме дърпаше наляво и надясно. След малко излязохме на главната улица. На всяка витрина имаше панделки и звънчета и рисунки на Дядо Коледа. Когато минахме покрай сладкарницата чичо Джеф каза:
- Имам нужда от нещо сладко! Ти дръж Принцеса, момчето ми, а аз ей сега се връщам.
Точно тогава Принцеса рязко ме дръпна и аз едва се задържах на краката си. Вдигнах очи и замръзнах на място. Пред мен стоеше огромна картина на луната, а точно срещу нея блестяща медна тръба. В този миг чичо Джеф ме потупа по рамото:
- Нед, имам предложение за теб. Взех си прекалено много курабийки, ще ми помогнеш ли с тях.
- Разбира се чичо Джеф – казах аз без да откъсвам очи от витрината.
- Какво гледаш Нед? А, телескопа. С него можеш да видиш луната, така сякаш е съвсем близо до теб. Този е много хубав… и доста скъп, предполагам. Кажи ми Нед, взел ли си вече подарък за мама и татко?
- Не, но господин Джоунс ще ми плати, задето му помогнах да почисти магазина и следващата седмица ще имам пари да им купя нещо.
Когато се прибрахме, чичо Джеф ме помоли да извикам татко навън, за да поговорят. Аз прибрах Принцеса вкъщи, мама и татко бяха в кухнята.
- Татко, чичо Джеф иска да говори с теб.
Мама и татко се спогледаха, после той излезе навън. Малко по-късно докато си играех в стаята, чух мама и татко да разговарят в кухнята:
- Нещата вървят много бавно и никак не са добре. Следващия вторник ще трябва да отидем с Джеф до Детройт, за да се опитаме да направим повече продажби.
- Но все пак ще можеш… ще можеш, нали?
- Да, но ще трябва да тръгна веднага след това.

Втора част

Източник: www.worldtrans.org/positive.html

споделяне на връзка