Свободата на словото, правото на свободно търсене, получаване и разпространение на информация е едно от най-важните човешки права, заложени в Хартата за правата на човека. Това е особено вярно днес, когато информацията е един от най-ценните ресурси, а интернет прави споделянето й толкова лесно. Днес не е необходимо да се ровиш в дебели енциклопедии, за да намериш информацията, от която се нуждаеш. Не е нужно да издадеш книга, за да бъдеш четен от стотици и дори хиляди хора в личния си блог. Не е нужно да имаш музикален продуцент и да запишеш албум, за да бъде слушана музиката, която правиш.

Свободното споделяне на мисли и идеи помага много за тяхното развитие и подобряване. Както се казва, ако двама души имат по една ябълка и си ги разменят, всеки ще има пак по една, но ако двама души имат по една идея и си ги разменят, всеки ще има по две. Споделяйки своите идеи, днес е много по-лесно да намериш съмишленици. Много по-вероятно е някой, който се интересува точно от това, да попадне на тях и да ти помогне да ги доразвиеш и евентуално дори да ги превърнеш в реалност. Често един човек сам не разполага с нужните знания и ресурси, за да осъществи идеите си, но споделяйки ги, може да открие хора, които са на същата вълна като него, хора, които си мечтаят за същото, но и на тях им е липсвало нещо, за да го направят. Заедно те се допълват и всичко се случва много по-лесно. Във виртуалното пространство е много по-вероятно да се срещнат хора от различни държави, с различни професии и различен социален статус.

За творците също никога до сега не е било по-лесно да си намерят публика. Може да не станат световно известни, може да не станат известни дори в собствената си страна, но могат да намерят своя групичка фенове – малко, но верни и истински оценяващи това, което творецът прави. Светът се променя постоянно и напоследък доста бързо. Днес хилядите никому неизвестни музиканти, писатели и творци, взети заедно, печелят много повече от десетте или дори стоте най-популярни музикални групи или автори. И все повече хора желаят и са готови да плащат за изкуство, не защото са задължени и нямат друг избор, а по собствено желание, като вид благодарност и признание към твореца, като насърчение и помощ, за да продължава той да твори.

Свободното споделяне на информация без да очакваш никакви ползи, признание или печалба показва, че все още голяма част от хората не са пълни егоисти, загрижени само за собствения си интерес. Вярвам, че винаги ще е така и че това е много по-силно от всякакви международни корпорации и споразумения.

PS: Това си мислех, че съм го публикувала миналия четвъртък, но незнайно защо нещо не се е публикувало и чак вчера разбрах.

бутони за споделяне