Последните дни времето малко се е объркало – явно се чуди зима ли е още или идва вече пролетта и затова едновременно вали сняг и грее слънце. И в живота е така – смесват се радостни и тъжни моменти, хубави и лоши неща. Макар тези категории да са доста относителни. Както и слънчевите лъчи не винаги успяват да ни стоплят, така и не винаги успяваме да се зарадваме напълно на хубавите неща, които ни се случват. И както снежинките понякога се разтопяват щом докоснат земята, така и някои проблеми са краткотрайни и не успяват да ни затрупат.

Днес вече има 2-3см. снежна покривка и вероятно тя ще е последната за тази зима. Уж беше дълга зима с толкова много сняг, колкото не е имало от години, а изглежда само като един миг. Времето си лети, като бавно спускаща се към земята снежинка. А след нея следва още една. И след този ден идва друг. И както снежинките са почти еднакви, така е обикновено и с дните. Чакаме нещо да се промени. Но промяната може да дойде само от нас. Понякога дори знаем каква точно промяна искаме и как да я постигнем, но въпреки това всяка промяна си остава плашеща.

А снежинките продължават да си падат бавно от небето, като плавно спускащи се перца от крилете на безпризорни ангели*. А не сме ли всъщност всички такива? Изгубени, търсещи и намиращи от време на време разпилени парченца обич и щастие.

*Няколко банални (на пръв поглед) истории; от онези, които сигурно се случват на хиляди хора всеки ден… Или може би не съвсем. Животът, такъв, какъвто е, без грим, красиви думи или непременно щастлив край. Парченца от обикновеното ежедневие на едни обикновени хора. Докато след поредното препрочитане не се превърнат в изгубени ангели. Книгата определено си заслужава!

бутони за социални мрежи