Щом снежинките се измориха от лудото тичане, вятърът утихна, за да им даде малко спокойствие и време да си починат. Те започнаха да се спускат плавно, носейки се грациозно из въздуха и ако снежинките имаха представа от човешката музика, навярно щяха да си кажат, че танцуват валс.

Времето неусетно бе отлетяло сред игри и танци и снежинките вече бяха толкова близо до земята, че можеха да различат всеки отделен детайл. Виждаха зелените борови гори високо в планините и голите клони на широколистните дървета. Катеричките, които едва подаваха носле от хралупата си и веднага се скриваха обратно. Криволичещите сини линии на реките, сковани от лед покрай бреговете. Бълващите страшен сив дим комини на фабриките, от които всички снежинки се плашеха и бягаха на далеч. Сгушените в селата къщички и затрупаните им със сняг дворчета. Гъсто застроените градове и пълните с хора улици.

Снежинката за първи път виждаше хора и се учуди защо всички са така намръщени, а не усмихнати като нея (да, снежинките могат и да се усмихват). Единствено на лицата на децата грееше усмивка, а дори и тя да изчезнеше, то винаги беше само за малко и после се появяваше отново, още по-ослепителна. Ето там например едно момченце беше паднало на земята и плачеше, но майка му му подаде ръка да се изправи и то веднага спря да плаче и се усмихна. Снежинката прелетя покрай един прозорец и видя едно малко момиченце, седнало в скута на баба си, която иначе беше много тъжна и самотна, но сега се усмихваше, докато разказваше на внучката си вълшебна приказка.

На снежинката й се прииска да остане и да чуе края на приказката, но в този миг един повей на вятъра я отнесе в съвсем друга посока – над един парк. Децата тичаха безгрижно, замерваха се със сняг, правеха снежни човеци. На снежинката й се прииска да се присъедини към играта им и затова се спусна съвсем близо до тях, промъквайки се внимателно сред клоните на дърветата. Хареса си едно момиченце с розова шапчица и порозовели от студа бузки. Опита се да кацне върху снежната топка, която момиченцето тъкмо правеше, но не успя да се прицели точно и изведнъж се озова на нослето му. И момиченцето, и снежинката се стреснаха и се спогледаха учудени, а после и двете се усмихнаха. И тогава изведнъж снежинката усети нещо странно, усети мекотата и топлината на детската кожа и с нея започна да се случва нещо необичайно. Стоплени от детската обич водните молекули се раздвижиха отново и снежинката започна да се топи. Тогава тя си спомни!

Спомни си как миналата година и по-миналата, и още стотици години преди това всяка зима бе идвала на Земята и всяко лято се бе връщала отново високо в небето. Спомни си топенето на ледовете и буйните планински потоци, в които плуваше заедно с рибите. Спомни си и жарките лъчи на слънцето и соления вкус на морето. И онова усещане за лекота, което усещаше, докато се изпаряваше и се издигаше високо в небето, за да се върне отново на земята следваща зима.

бутон за сайт