След изключително ненормалните четвъртък и петък миналата седмица, в които имаше толкова проблеми на работа, колкото не е имало от много-много време, имах нужда точно от това…

Една слънчева съботна утрин сред цветята на терасата, чаша кафе, купичка сладолед и хубава книга. Една дълга, спокойна утрин, изпълнена с очакването за вечерта.

После пътуването към Копривщица и прекрасният залез над планината. Но не спираме в градчето, а продължаваме нататък, докато един доста разбит път не ни отвежда съвсем извън цивилизацията – тук дори телефоните нямат обхват. Гора, поляна в една малка долчинка, по дъното на която тече поточе и има чешма.

В нас са всички палатки, одеяла и завивки, а храната… храната е в последната кола, която все още липсва и която пристига с близо два часа закъснение. През това време се спасяваме от глад и жажда с пакетче солети, пакетче фъстъци и половин бутилка уиски. Поне със запалването на огъня нямаме проблеми, въпреки че всички дърва са пропити от влага.

Най-накрая доставчиците ни на храна пристигат по тъмно с радостни звукови сигнали още от далеч. Салатата се унищожава в мига, в който бъде направена, а докато стане готово месото успяваме да огладнеем отново.

Следва една дълга нощ, прекарана в приказки под звездното небе, сгушени край огъня. И друг път съм гледала звездите, но едва ли е било за повече от половин час. Когато стоиш буден до 5 сутринта имаш време да проследиш пътя им по небето. Едва когато свършват събраните за огъня дърва и ни става студено, решаваме, че може би е време да се приберем по палатките.

Само три часа по-късно си вече на крака и невероятно свеж, въпреки малкото сън. А жарта на огъня е още достатъчно топла, за да си направим кафе. С първите слънчеви лъчи, огрели поляната започва да се вдига росата и влагата, а към 12 вече става горещо и прекратяваме слънчевите бани.

Първото ми ходене на палатка – и съм очарована. Е, имах и някои пропуски в подготовката, но за следващия път ще ги поправя :)

PS: От много време не се бях чувствала толкова щастлива по този специален начин, който е толкова трудно да обясниш, но сега се получи :)

share button