Днес е Международният ден за действие на блоговете, като темата тази година е “The power of We” или “Силата на Ние”. И по този повод ще ви разкажа една история…

…за един корабокруширал по време на силна буря кораб. За щастие екипажът и всички пътници оцеляват. А пътниците се оказват наистина разнообразна групичка: дърводелец, ботаник, шивач, архитект, домакиня, строителен работник. След първоначалния шок от случилото се, всеки се заема за работа според това, което умее да прави. Дърводелецът избира сред гъстите гори на острова онези дървета, които са най-здрави, но същевременно и леки, за да може направената от тях лодка да се задържи над водата, но и да устои на вълните; а също така и помага при обработката на дървесината. Ботаникът разпознава сред десетките растителни видове онези, които са ядливи и така осигурява храна за всички. Домакинята се грижи за приготвянето на храната, намира извор с питейна вода и поддържа запаления огън. Шивачът ушива от връхните дрехи на пътниците платна за бъдещата лодка. Архитектът изготвя модел на лодката, така че тя да издържи теглото на всички без да потъне. А строителният работник помага за обработката на материалите и сглобяването на лодката. И като всяка приказка и тук има щастлив край – лодката е готова и с помощта на оцелелия капитан на кораба, който се грижи за навигацията, всички успешно достигат спасителния бряг.

В тази приказка имаме един случайно събран от събитията екип, обединен от обща цел – спасението и измъкването на всички от пустинния остров. В този екип задачите и отговорностите са разпределени и всеки върши това, което умее най-добре. Защото представете си какво би станало например ако шивачът бе тръгнал да търси храна, а ботаникът – да прави модел на лодката. На всички щеше да им прилошее от отровните гъби, а ако все пак оцелеят, то лодката им със сигурност нямаше да издържи повече от 2-3 минути във водата. В една не толкова екстремна ситуация последствията едва ли щяха да са така фатални, но все пак резултатите винаги са най-добри, когато всеки в екипа работи в областта, в която е компетентен без да се меси излишно в работата на другите. Разбира се, важно е и всеки да бъде откровен относно своите способности и умения, за да не се окаже после, че са му възложили да върши нещо, в което не е чак толкова добър (примерно ако архитектът досега е строил само сгради или ботаникът си няма понятие то растенията из тези географски ширини).

В този наш въображаем екип никой не може да оцелее без помощта на другите. Ботаникът щеше да си намери храна, но неспособен да си направи лодка, би останал на острова завинаги. Архитектът, дърводелецът и може би дори строителният работник имат способностите да си направят лодка, но едва ли биха издържали толкова дълго време без храна. А и лодката би била безполезна без способността на капитана да се ориентира и да ги отведе до спасението. Знанията и уменията на всеки един член са важни и крайната цел не би била постигната дори и само при едно липсващо звено. Затова е и важно всички да работят заедно в името на общата цел, а не всеки сам за себе си. Както и в този пример лодката е достатъчно голяма, за да побере всички, а не само този, който я е построил; а и домакинята приготвя храна за не само за себе си, а за всички оцелели пътници.

Разбира се приносът на всеки е различен, но вложените усилия не може, а и не трябва да бъдат сравнявани. Може да ви се струва, че за ботаника е било по-лесно да си обикаля острова и да бере плодове, или за домакинята – да стои по цял ден край огъня и да готви, отколкото за дърводелеца и строителния работник да секат дървета, да ги домъкнат до брега и да сглобят лодка. Но и двете дейности са еднакво важни и незаменими за постигането на целта. Няма как да бъдат сравнявани различни видове специализирани знания и труд, а и по-важно е не да се спори кой е работил най-много, а всеки да даде максималното от себе си за постигането на общата цел.

Защото заедно можем да постигнем наистина много!

бутон за споделяне